Технологичните процеси

Годишната производствена програма | dLambow

(The annual production program)

Формиране на обема на годишната производствена програма (ГПП).

Формирането обема на годишната производствена програма (ГПП) на предприятието е една от най-важните функции на производственото планиране. От него зависи степента на използване на ресурсите, материалната осигуреност на производството, спазване на сроковете за завършване и предаване на готовите изделия.

Годишната производствена програма

Формирането на ГПП се извършва задължително въз основа на обемните пресмятания за проверка на съответствието между обема на работите, утвърдено контролните цифри за търсенето на пазара и разполагаемите ресурси на нашето предприятие. При това са възможни няколко случая:

• -    планираните обеми работа по заявките на потребителите съответстват на производствените възможности на фирмата ни като цяло, на производствените ни звена, на отделните групи взаимозаменяеми машини и работни места;
• -    планиране обем и структура на фонда от време на групите взаимозаменяеми машини и работни места;
• -    планирането на обема ни, така че да се удовлетвори търсенето на пазара от съответните ни видове продукция;
• -    номенклатурата и асортимента ни да осигуряват изпълнение на технико-икономическите показатели за: използване на производствените мощности, използване на трудовите и материални ресурси и др.

В качеството на критерий за оптималност на годишната производствената програма могат да се използват следните показатели:

• •    печалба на реализираната продукция;
• •    степен на използване на машинния парк;
• •    обем на стоковата продукция по цени на едро;
• •    производителност на труда;
• •    себестойност на продукцията и т.н.

----------------

Лидер | dLambow

 

Лидерът е активен човек

Какво е лидер?

Лидер (от английски leader - водещ, първи, водещ отпред) е човек във всяка група, организация, екип, звено, ползващ се с голям, признат авторитет, имащ влияние, което се проявява като даване на насоки за действие, поемане на водачество и контролни действия.

Лидерството е вид социално влияние в група с очакването за постигане на общи цели. Съответно лидерът е човек, който има това влияние. В най-простата си форма лидерството е представено в света на животните: всяка глутница има водач, който гарантира нейната безопасност и води стадото или групата. В човешкия свят нещата са малко по-сложни.

Основни черти на лидера

Нека се опитаме да определим основните характни черти на лидера:

• - Способност за вземане на отговорни и сложни решения, готовност за поемане на дължимата отговорност за тях;
• - Загриженост за общото благо и интересите на хората, а не за лична изгода;
• - Способност да ръководи хора;
• - Притежание на харизма и естествена сила на влияние;
• - Наличието на доверие в лидера от страна на групата и силен авторитет;
• - Способност да се признават грешки, да се поема отговорност за тях и да се търсят корекции за справяне със съответната ситуация.

Лидер и лидерство

Основни качества на лидера

• - активен, инициативен и енергичен в решаването на проблеми на цялата група;
• - има усърдие и винаги е готов за разрешаване на трудни ситуации;
• - има добра осведоменост за ситуацията, възможностите на групата и поставените условия;
• - знае как да упражнява правилното влияние върху съучастниците на групата;
• - има авторитет и уважение сред другите;
• - притежава лидерски личностни качества;
• - има социално адекватно и коректно поведение, съответстващо на мирогледа и ценностните ориентации на групата;
• - способен е безопасно и творчески да надхвърлят различните норми и правила.
  

 

Как да развиете лидерски умения?

Лидерските умения не са поредица от технически точки, които могат лесно да бъдат овладени и приложени "като по учебник". Това са определени качества, които могат да се развият чрез продължителна работа върху себе си и задълбочен самоанализ. Като цяло лидерските умения включват способност за справяне със спорни ситуации и вземане на правилни решения, изграждане на ефективна система за управление на времето за себе си и за екипа, умение за разпределяне на задачите между служителите и способност за организиране на дейността им.

Препоръки за изграждане на лидерски умения

• - Учете се да бъдете инициативни, тоест смело да водете живота си.
• - Поставяйте си цели и приоритизирайте задачите за постигането им.
• - Бъдете отговорен човек. Поемайте отговорност за своите думи, действия, инициативи и начин на живот. Хората трябва да разберат, че сте надежден човек, който не хвърля думи на вятъра.
• - Спрете да се страхувате от новото. Излезте от зоната си на комфорт, задоволете се с нещо, което никога досега не сте правили, следвайте желанията си и смело отхвърлете страховете си;
• - Общувайте повече, слушайте по-внимателно и активно изграждайте мрежа от контакти;
• - Научете се да разбирате интересите на другите хора, да мислите за тях и да се опитате да намерите взаимноизгодни решения в противоречиви ситуации;
• - Научете нещо ново и не забравяйте да го опитате на практика.

Видове лидери

Лидер-организатор.

Среща се най-често. Това е човек, който знае как да събере правилния екип, да разбере неговите нужди и да ги възприема като свои. Действа активно, като винаги поддържа положително отношение и вяра в успеха. Той знае как да убеди всички, как да намери подход към този или онзи последовател, как да посочи грешките, без да обиди човека. Под ръководството на такъв лидер организацията процъфтява, а служителите работят ефективно и с желание.

Лидер дипломат.

Това е човек, който знае как да преговаря с всеки. Той отлично познава ситуацията, внимателно проучва всеки детайл и момент, следователно има лостове върху всички последователи. Истинските му планове остават неафиширани, но получава нужното съдействие от всички участници в групата по дипломатичен път.

Лидер боец.

Смел, донякъде арогантен и волеви човек. Такъв лидер обикновено има малко време да анализира внимателно ситуациите и възможните последствия, така че той действа незабавно, но се бори за идеята докрай. Това силно мотивира групата и ги учи да защитават "своите" във всяка ситуация.

Лидер творец.

Това е точно човекът, който може да измисли привидно безумно решение, но след година да подпише споразумение за сътрудничество с глобална компания. Той е смел и чувствителен, вижда това, което повечето не забелязват. С тези качества лидерът-творец привлича своите последователи. С тях той работи наравно и непрекъснато призовава за дискусия в екип и решаване на проблемите.

Лидер утешител

Такъв човек има голяма харизма. Когато той каже, че всичко ще бъде наред, вие наистина му вярвате. Такъв лидер знае как да подкрепи хората си в трудни моменти, помага им да преживеят неуспехите и да намерят мотивация за продължаване напред. Той е уважителен и учтив към хората.

Какво е лидерство?

Лидерството е процес на социално влияние, благодарение на който лидерът получава подкрепа от други членове на общността, за постигне на обща цел със съвместни усилия. Лидерството е отразено в няколко теории:

• - ситуационна,
• - функционална,
• - поведенческа и други,

както и в интегралната теория на лидерството.

Предпоставки за лидерство

Първите признаци на лидерство се наблюдават в животинския свят. Социалните животни се характеризират с изолиране на лидер (водач) от общата среда, чиято функция е да поддържа вътрешната йерархия със собствена доминираща позиция. Лидерът (водачът) получава предимства – приоритетен достъп до всички видове ресурси, но в същото време носи тежестта на неудобствата, свързани преди всичко с реализиране на водаческата си функция, както и със защитата на своя статут.

Стил на лидерство

Стилът на лидерство характеризира начините, по които лидерът води, управлява и мотивира останалите участници в групата. Стилът се определя от личните качества:

• - мироглед,
• - черти на характера и
• - опит.

Различните стилове са подходящи за различни ситуации, например при извънредни ситуации и със значително превъзходство на компетентността на лидера, авторитарният стил е най-ефективен, а в общност от хора със сходно ниво на знания и висока групова сплотеност, демократичния стиле по-подходящ.

- Авторитарен стил

Авторитарният стил на управление се посочва като отрицателен, като неефективен и се използва от ръководители, които имат егоистичен характер. Те не търсят и не търпят друго освен своето мнение и го налагат със силата на собствената си власт, изискват стриктно спазване на заповедите, упражняват строго личен контрол, който в много случаи се реализира като опекунство. Решенията се вземат от лидера, властта е силно централизирана. Инициативата не се изисква от подчинените, а само безпрекословно изпълнение.

- Демократичен стил

Ръководителите, използващи този стил са общителни, признават и използват друго, освен своето мнение, ползват колективни форми за управление, имат доверие на подчинените си. Управляването им се оценява като ефективно. Цялата общност участва във вземането на решения, но изпълнението им се възлага на лидера. Такова лидерство се нарича още разпределено.

- Либерален стил

Либералистите предпочитат колективните форми на управление, лесно се доверяват, а в определени случаи се предоверяват на подчинените си, дават голяма „свобода на действие”- позволяват на подчинените им сами да определят поведението си, в много случаи контролът е самоконтрол, управляващият предимно координира и съгласува действията на управляваните. Този стил не се оценява еднозначно- някои го приемат като положителен, а други като отрицателен. Лидерът свободно делегира властта на по-ниските нива. Този тип лидерство повишава креативността и инициативността на подчинените.

- Нарцистичен стил

Лидерът игнорира интересите на групата в полза на личните. Този стил обаче не е непременно разрушителен, въпреки че такива лидери обикновено са арогантни и агресивни.

- Токсичен стил

Използване на лидерство за самооблагодетелстване в материално и емоционално отношение.

- Ориентация към резултата

Характеризира се със следване на определен набор от стъпки, които трябва да доведат до дадена цел в рамките на даден период от време.

- Ориентацията към отношенията

Лидерът създава позитивни, ориентирани към сътрудничество и взаимодействие отношения, допринасящи за разрешаване на всякакви проблеми и ситуации в съвместното съществуване на групата.

Не е задължително лидерът да бъде водач или първи в йерархията.

• - Лидерът осъзнава предизвикателствата, които ситуацията му предоставя и успява да реагира, като приспособява действията на групата към решаване на задачите и постигане на целите.

• - Лидерът трябва да има ясно определена цел през цялото време, както и посока на предприетите действия. Това трябва да бъде съпроводено от ясно чувство за възможното.

• - Лидерът трябва да е убеден,  че целта е значима и правилна и да й бъде напълно отдаден. Той трябва да определи на кого какво му е нужно и да се съобразява с това. Въпросът е да разбере, че в един екип всеки е индивидуалност и всеки има да върши различна работа.

• - Лидерът трябва да бъде гъвкав, да разбира хората си и различните ситуации, в които попадат при работа и след това да приспособи стила си на ръководство към тези условия.

• - Лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси. Предлага идеи, но никога не пренебрегва тези на колегите си и умее да ги изслушва.

• - Лидерът особено силно владее колегите си с това, че избягва да показва каквато и да било неувереност, съмнение или страх пред проблемите. Той никога не допуска мисълта за неуспех и оптимизмът ясно личи в поведението му.

• - Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост и истинско обвързване. Тези неща са важни защото са основата върху която  се гради всичко останало в живота. Той трябва да е готов и да служи. Желанието и способността да служи на другите, както и същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на неговата организация.

Лидерството е отговорностти

Лидерството е свързано със способността за поемане на рискове, за вдъхновяване и убеждаване и най-вече с отговорността към тях е насочено пряко към хората. Лидерът се откроява като такъв в непосредствените отношения с колегите си в отдела, които обикновено съставляват относително хомогенна група. Той е обединител на вътрешно груповите интереси и на него се разчита да ги защитава пред по-висшите инстанции. Той организира и насочва действията на индивиди и групи с цел решаването на определени трудови задачи.

Както всеки мениджър знае, лидерството не винаги е лесно.

В много отношения е по-лесно да си мениджър, отколкото лидер: мениджмънтът до голяма степен касае задачите и правилата, докато лидерството има отношение не само към това какво правите, но и кой сте вие и как го проявявате. Наистина има хора, на които лидерството се отдава повече от мениджмънта и обратно. Но това не означава, че едните не могат да се научат на правилата и принципите на добрия мениджмънт, а другите- на лидерството, колкото и то да е „дар Божи”.

Още повече, че това в живота винаги се налага. Това е така, защото тези две страни на ръководителя са неотделими една от друга. А това, кое от двете ще бъде по-видимо е ще изглежда по значимо, зависи от структурата на личността, характера на организацията и естеството на ситуацията.

Лидерите вършат работа заради това, което са в дълбоката си същност- заради качествата, които ги изграждат като хора. За да се  насочи към постигане на най-високото ниво на водачеството, човек трябва първо да изгради необходимите за това черти дълбоко в себе си.

Всичко в лидерството се издига и пада.

Самото водачество наистина се изгражда отвътре. Ако искате да сте водачи, вие сте длъжни да бъдете такива отвътре. Можете да станете лидери, само ако вътрешно го желаете. Тогава хората ще желаят да ви следват. И когато това стане, вие ще сте в състояние да се захванете с всичко на този свят.

Изкуство.

Лидерството е поведение и дейност, която отчита ценностната система на хората, техните интереси, като същевременно ги мотивира да изпълняват задачите, които са им възложени, по най-добрия начин, както и да развива тяхното творчество и потенциал в полза на предприятието.

Ефективното управление.

В своето определение известният теоритик на мениджмънта Питър Дракър казва, че “Лидерство е способността да се изведе ефективността на човешката дейност на равнището на по-високи стандарти, а също и способността да се формира личност, излизайки зад обикновените ограничаващи рамки”.

Лидерството се проявява в междуличностните отношения.

То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Ефективното управление е невъзможно без лидерство. При лидерството е силно изразена активната позиция за достигане на дадена цел, като се използват различни методи, техники и средства, за да постигне определена цел. В този смисъл лидерството означава действие докато властта е по-скоро състояние.

Три са силните страни на влияния на лидера като мениджър;

• - неговият статус;
• - знанията и авторитетът му;
• - доверието на подчинените.

Няма единно мнение за личностовите качества на лидера. Съществуват обаче много емпирични доказателства в полза на тезата, че за различни управленски ситуации са необходими различни способности, знания и практически опит. Няма единство от гледна точка на разглеждането на лидерството поради сложността на феномена.

Още характеристики на лидера

Обобщено казано, чрез теорията за лидерството са разкрити и се изследват разнообразни емпирични характеристики на лидера:

- Сила на въздействие

Способността да се упражнява влияние; т.е. способността за  
промяна на мненията или поведението на групата.

- Влияние

Всяка дейност или конкретно поведение, които водят до промяна в мнението или поведението на отделната личност или група.

- Спечелено доверие

Вяра, убеденост и съгласие в лидерските действия; способност за спечелване на последователи чрез правотата на своето поведение.

Ефективният и пълноценен ръководител е и лидер.

Превръщайки се в такъв той постига признание за човек, заслужаващ поста си и някой, на когото групата е склонна да се подчинява, без да се налага използването на властта, която всеки лидер в организацията притежава, за принуждение. За ръководител постигнал лидерство сред подчинените си е по-лесно установяването на демократичен стил на ръководство. Той се характеризира с това, че членовете на групата участват дейно в процеса на вземане на решения, както и в поемането на отговорностите, а ръководителят от своя страна се отнася към тях с уважение и зачитане на гледните им точки.

Лидерството не е пост, който заемаш.

То е по-скоро дейност. Лидерът постоянно живее под микроскоп, нищо което казва или прави, не остава незабелязано от последователите му.  Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост, лоялност и най-вече човечност. Той трябва да е готов и да служи. Желанието и способността да служи на другите, както и същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на неговата организация.

----------------