Загуба

Понятие за загуба.

Загуба (обратното на печалба) е понятие, което намира приложение в различни области на обществения живот, в следствие на което му се придава различно значение.

В стопанската практика 

това са най-вече надвишаването на разходите над приходите за бизнеса, изразено в парична форма, което води до намаляването на материалните му ресурси.

В счетоводството 

се използват значително повече форми и разновидности за изчисляване на загубата, в т.ч. и като междинни резултати и се води специална сметка, по която се отразяват резултатите от реализация на готова продукция, платени глоби, неустойки и др.

В гражданското право 

загубите включват причинения реален имуществен ущърб или щети от неправомерни действия или бездействия на едно или няколко лица или институция, спрямо друго лице, лица или институции, изразени в парична форма.

В последния случай загубите биват три вида:

А) Реалният ущърб, 

разрушения или повреди, т.е. разходите, които едно лице, чиито права са нарушени, е претърпяло или ще трябва да претърпи за възстановяване на повредите, липсите или похабяванията.

Б) Разходите, които търпи една от страните в определена сделка 

или отношения от просрочените или некоректни действия на другата страна, когато тя не действа по установения или договорен начин.

В) Пропуснатите ползи, 

т.е. неполучените доходи, които това лице би получило при обичайни условия на граждански оборот, ако правата му не са нарушени.

Възмездяване на загубите.

Според общото правило, длъжника или причинителя на вредите, е длъжен напълно да възмезди получените загуби, макар че в някои специфични случаи, законодателството може да предвиди и ограничена отговорност.

Загубата е вид финансов резултат от дадена дейност.

Терминът загуба в латински език е damnum, а в английски език - damages, losses, loss и в крайна сметка това е финансовия резултата от една дейност най-вече в областта на бизнеса и се изчислява като разлика между доходите и разходите, в случаите когато резултата е с отрицателен знак, на минус. Загуби има и в личния живот, но с тях твърде много ще се разпрострем и темата ще се размие.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Каква е разликата между маркетинг и продажби?

Фирмен маркетинг

За да изясним значението и същността на фирмения маркетинг, преди това трябва да изясним някои по-първични понятия. Нека първо се спрем на разликите, които съществуват между маркетинга и продажбите.  За да изясним значението на фирмения маркетинг и продажби като понятия, преди това трябва да схванем тяхната насоченост. Затова първо се погледнем на разликите, които съществуват между маркетинга и продажбите.

Продажбите се фокусират върху потребностите на продавача, 

а маркетинга - върху потребностите на купувача.

Продажби на фирма.

Във всяка фирма продажбата се занимава с необходимостта продавача да превърне даден свой продукт в пари - да го осребри. Докато маркетинга изучава идеята за удовлетворяван потребностите на потребителя посредством фирмения продукт и целия набор от дейности, свързани със създаването, доставката и консумацията на този продукт. Въпроси, на които можем да отговорим само от гледната точка на клиента, потребителя на продукта.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Бизнес работа | dLambow

Искам бизнес, за да не работя.

Що за бизнес работа е това?

Много хора днес искат да се занимават с бизнес с идеята да не работят. Те така си представят бизнеса - някой друг да работи за тях, но без да са си свършили началната «върла» работа. Като Мел от Биг Брадър - "Много ме бива за началник, да нареждам какво да правят другите."

Трудно е да се определи какво е това бизнес.

Все пак това е вид предприемаческа дейност или ако дословно го преведем - вид «заетост». С други думи, ако Вие се занимавате с някаква дейност с цел печалба, то това е бизнес. Толкова е просто. Повечето хора искат да се занимават с бизнес, но в повечето случаи това желание остава на думи и декларации, и се надяват (тайно, не явно) някой друг да свърши тяхната работа, а те само да се подписват на «получил сумата».

Сравнение между работа и бизнес

За да стане по-ясно за какво говоря, ще направя едно сравнение между работа и бизнес. Когато сме на работа трябва да работим равномерно усилено, по 8 часа на ден, за да си получим в края на месеца едно сравнително постоянно трудово възнаграждение.

При бизнеса не е толкова равномерно. При учредяването на бизнеса се работи много яко, за да се изгради т.н. система на бизнеса. Едва след това може да се възлага изпълнението на определена работа на други хора и така да се постигне ефекта другите да работят за Вас.

Бизнес работа

Пишман бизнесмени

Та, преобладаващата част от пишман бизнесмените не си свършват домашната работа и се надяват като наемат хора, те да им я свършат. Но не е възможно да наемеш външен човек и да се надяваш той да ти създаде организация на бизнеса. Това си е работа на предприемача.

Работа като работник (служител)

Работникът (служителя) иска да работи при ясни условия - работно място, работно време, правила, норма. Той е изпълнител, но ако Вие не сте си свършили работата, какво да «изпълнява» - нищо! Мота се малко напред - назад, нагоре - надолу, докато стане ясно, че така нещата не вървят.

Но работника не е виновен. Виновен е бизнесмена. Той няма система, не прави организация, не обновява дейността си, не реагира на промените, не усвоява технологиите. Инати се и се ербабчи - Аз! Компютри?! Интернет! - Никога! Който каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

Собствена бизнес работа (за да не работя)

Почти всеки иска днес да се занимава със собствен бизнес (за да не работи), но няма представа как се прави бизнес и започва да търси златната идея, тайния продукт, който ще го направи богат. И започват да се появяват от секретни, по-секретни идеи за бизнес. Тези хора са на светлинни години от идеята какво е това бизнес. А то е толкова просто.

Продукта, възоснова на който правите бизнес, няма никакво значение. Ще Ви дам пример. Сладки шербети (дето ги пият даже белите мечки - според рекламата им) има всевъзможни рановидности. Но едни от тях фалират, а други печелят милиарди долари годишно от 100 години на сам. А продукта е един и същ.

Печелившия бизнес е решаване на проблеми.

Схващате ли идеята? Проблема за печелившия бизнес не е проблем за продукта, а проблем за бизнес уменията на предприемача. Ако Вие считате, че за да правите успешен бизнес, държавата трябва да Ви създаде някакви много специални условия, като в инкубатор, значи тази работа не е за Вас.

Главната роля на бизнесмена е именно в това - да решава проблеми. Затова му плащат, за това получава печалба. Ако държавата или някой друг уреди всичко, Вие за какво сте - за черешката на сладоледа? Ако всичко е уредено, Вие нямате работа там. Вие може да печелите само ако решавате проблеми, ако намирате решения.

Намери потребност и я удовлетвори

Затова е казано «Намери потребност и я удовлетвори.» или «Продай преди да купиш.» Толкова е просто, но е неизгодно - трябва да се работи. Да, да. Вие сте съгласни сега с мен, че за да получавате печалба от своя бизнес, то тя трябва да идва в следствие на работа. Но въпросът е каква точно да бъде тази работа.
 

Тежка работа

Тежка работа е да се копае канал на ръка, с кирка. Но от тази тежка, яка работа могат ли да се спечелят милиони? Могат, ако не се копае на ръка, ако се използва специализиран багер и ако се прилага нужният мащаб на бизнес работа. В този случай може и милиони да спечелите без да сте виждали какво е това кирка, и даже без да знаете, че с кирка може да се копаят канали.

Но бизнесът е по-друг вид работа.

В началото се работи по съставянето на бизнес модела, при това се работи много, по 20 часа на денонощие. След това се работи (много - по 20 часа на денонощие) за да се организира дейността, да се създаде ред, инструкции, графици … И тогава нещата могат и да потръгнат.

След това се работи, пак много, по иновациите във фирмата. Ако това не се прави, първоначалната бизнес идея се изчерпва и рано или късно продажбите тръгват надолу и конкуренцията ще Ви тръшне по гръб. Затова докато другите вече работят за Вас, Вие не ходите на Бахамските острови, а пак работите здраво, за да има и утре кой и какво да работи за Вас.

Само така може да имате добра бизнес работа

Така след доста години, когато изградите напълно своята бизнес система и създадете специализирани отдели за всичко, които са обучени  и съставени от най-добрите специалисти в бранша, тогава може да си позволите да се веселите на някой круизен кораб на околосветско пътешествие без да работите, защото имате (не като паднал от небето, а защото Вие сте го изградили с яка работа) собствена печеливша бизнес работа.

----------------

Бизнес преговори | dLambow

Водене на бизнес преговори

Какво са бизнес преговорите?

Бизнес преговорите са едно от най-древните средства за регулиране на човешките и бизнес взаимоотношения. Чрез тях е възможно да се намерят решения дори и там, където интересите не съвпадат, а мненията по даден въпрос се разминават сериозно. Преговорите са метод на обсъждане и взаимодействие между две и повече страни, всяка със собствени цели и желан изход, да се съгласят на задоволяващо решение, което дава за всеки от тях най-големите възможни предимства.

Съвременните бизнес преговорите са форма на бизнес комуникация (делово общуване). Целта на провеждането им е постигане на споразумение между участващите в тях. Провеждането на бизнес преговори е необходимо за обсъждане на проблеми, намиране на решения, които могат да задоволят всички страни в процеса на преговори. Съвременният бизнес човек трябва да познава всички нюанси и особености на тяхното изпълнение, за да развива успешно своя бизнес.

Какво са бизнес преговорите?

Функции на бизнес договарянето:

• - Информационна – в процеса на комуникация може да се обменя информация;
• - Комуникативна – установяване на нови взаимоотношения и бизнес връзки;
• - Контрол и координация на действията - при установени бизнес връзки партньорите често изясняват някои моменти чрез преговори;
• - Регулаторативни - решаването на възникващи проблеми, за предотвратяване на спорове.

Обратен ефект от воденето на преговори

Не е изключено в хода на преговорите, където се търси преди всичко сътрудничество и взаимосъгласие, да се постигне обратното. Недоволни от развитието на преговорите, от неумелия начин, по който те се водят, двете страни може да се окажат в сложна конфликтна ситуация.

Цел на бизнес преговорите

Крайната цел на преговорите е да се постигнат съвместни решения по основните причини, свързани с възникването и развитието на дадено противоречие. Успехът при водене на преговори е много положително и ценно умение за бизнеса. Изходът от успешните бизнес преговори е ситуацията “печеля-печелиш”.

Целта на преговорите е вземане на разумно решение на основата на пълно съгласие в позициите. Често в бизнес преговорите е нужно да се договори качеството, крайните срокове и цената с доставчика или с клиента. Когато става въпрос за работна сила, преговорите могат да са свързани със заплащането на часовете, с началото и края на работното време, с продуктивността.

Видове бизнес преговори

Бизнес преговорите представляват устен разговор с лично участие на заинтересовани страни. Той може да бъде двустранен или многостранен. Различните видове бизнес преговори могат да бъдат под формата на спор, дискусия, убеждаване, както и конструктивен или поучителен разговор. От своя страна многостранен бизнес разговор може да бъде организиран и под формата на среща, сесия, разговор на така наречената „кръгла маса“, презентация.

Разграничават се следните видове бизнес преговори:

• - Служебни – по протокол, по стриктна процедура;
• - Неофициални – непринуден разговор, който не завършва с подписването на същите споразумения;
• - Външни – с бизнес партньори или клиенти на фирмата;
• - Вътрешни – в рамките на организацията или фирмата.

Форми за провеждане на бизнес преговори

 

Конструктивен разговор

Страните обменят мнения. Процесът е взаимен. Всяка от страните отчита всички изразени съображения, позиции, факти, независимо кой е техният автор.

Обучителен разговор

Прехвърляне на информация от едната страна. Като правило, под формата на инструкции, указания. Целта е да помогне на другата страна да достигне желаното споразумение.

Убедителен разговор

Склоняване на събеседника към желаната цел чрез убеждаване с помощта на логически разсъждения, имащи тежест на аргументи, които са сериозни за решаване на конкретен проблем от факти.

Спор

Тази форма на бизнес преговори може да се нарече словесна конкуренция. Всяка страна се опитва да защити своето мнение.

Дискусия

Един вид спор, но по-мек, тъй като по време на дискусията отстояването на позиция става въз основа на аргументи, доказателства, проверени факти.

Тактики за преговаряне

• -Тактиката на ултиматума включва трудни преговори, когато една от страните незабавно излага своето решение. Резултатът е или противникът да се съгласи, или да напусне. Минус - възможна загуба на потенциален партньор.

• - Емоционална тактика за замах, когато се използват техники за промяна на настроението на противника. Изразяват се обвинения, после приятни думи. Това поведение пречи на другата страна да се съсредоточи върху предложението си. Резултат - опонентът се съгласява с предложението, при условие че е психологически нестабилен човек.

• - Краен ултиматум, даден в края на разговор. Това е симбиоза на двете горни тактики. Първо комуникация, после остър ултиматум. Резултатът е, че отслабеният опонент се съгласява с предложението.

• - Тактика на внушението, когато страните преследват целта - да разчупят преговорния сценарий и да наложат собствена визия за бизнес разговор.

• - Ускорени преговори. Опонентът е настроен за определена продължителност на процеса на преговори, например за 40 минути. А другата страна веднага заявява, че преговорите ще продължат само 15 минути. И така тя остава победител, тъй като подготовката на преговорите е била извършена от нея с очакването на 15-минутен период, а опонентът се е подготвял за 40-минутен разговор.

Как да преговаряме?

Провеждането на бизнес преговори има за цел да се сключи споразумение, което е изгодно за всички страни, но това не е лесен процес. То се състои от няколко етапа. И всеки етап има свои собствени характеристики. Нека да детайлизираме подготовката за воденето на преговори в няколко конкретни стъпки:

Събиране на информация и изясняване

Изисква внимателно поведение. Не се препоръчва незабавно да започнете да търгувате. Първоначално трябва да установите контакт с партньора, да разберете какви са неговите интереси. Необходимо е да се събере информация не само за партньора, неговите цели, мотивация, но и да се изработи съдържанието на бъдещия разговор. Това правило трябва да се спазва на подготвителния етап на процеса на преговори.

Подготовка за преговори и планиране

90 процента от успеха зависи от този етап. Това правило опростява процеса на провеждане на бизнес разговор, а също така ви позволява да имате под ръка начини за разрешаване на конфликтни ситуации, ако има такива. На подготвителния етап е необходимо:

• - Идентифицирайте проблема, намерете някой, който може да го реши:
• - Разберете интересите на всички страни, ясно формулирайте план, програма за бизнес разговор;
• - При необходимост изберете подходящи представители на делегацията;
• - Организирайте среща, вземете предвид всички организационни въпроси, свързани с подготовката за преговорния процес.

Контрол на средата

Важно е да изберете правилното място за организиране на бизнес преговори. Правилността на избора се влияе от условията, продължителността на преговорния процес и други фактори. Интересен факт! Практиката показва, че този, който организира срещата, постига по-голям успех в преговорите.

Подаване на предложения

Позволява ви да разрешавате противоречиви ситуации, които често възникват по време на бизнес разговор. На този етап има размяна на предложения, страните определят за какво имат недоразумения.

Договаряне

Страните се стремят да постигнат желаната цел чрез отстъпки, размяна на това, което има различна цена, стойност за всяка страна.

Вземане на решения

Предфинален етап на преговорите. Не се препоръчва да бързате. По-добре е да помислите отново дали постигнатото споразумение е от полза или не.
Последният етап е консолидирането на споразуменията
То изисква задължително фиксиране на постигнатото споразумение от бизнес преговорите, за да се избегне отказът на страните от решението, взето по време на преговорите.

Успешните бизнес преговори

Моделът на успешните преговори представлява схема, в рамките на която може да се опише естеството на преговорните взаимоотношения и техните важни съставни части. Настоящият проект представлява общ сценарий на сравнително официални преговорни взаимоотношения. Той може да има и по-значимо динамично приложение, служейки за отправна точка в познанията по бизнесмедиация, показвайки ясно какви са резултатите от съответното отношение. Така тази схема помага да се даде определение и теоретично описание на необходимите способности за ефективно делово общуване.

За осъществяването на успешни преговори е изключително важно всички действия да се предприемат на база обективен анализ и оценка, независимо от доверието или недоверието, симпатиите или антипатиите спрямо отсрещната страна. Препоръчително е да се избягва налагането на отделни ключови за преговорите мнения и позиции, за да се предпази по-нататъшния разговор от личностни сблъсъци, психологически провали на едната страна и мними словесни победи на другата.

Бизнесмедиация

Бизнесмедиация се налага винаги, когато няма видимо ясна “добра” и “лоша” ситуация, когато разликата в мненията прекъсва или има опасност да прекъсне определени взаимоотношения. Бизнесмедиацията е вид превенция, прочистване на деловия въздух от съществуващите проблеми, осигуряване на благоприятна атмосфера за протичане на успешни преговори. Ако преговорите се водят правилно, в подходящ дух на сътрудничество, няма да се налага на нито една от страните да губи контрол над ситуацията и да се чувства “излъгана” на финала.

Страни, участващи в преговорите.

Тъй като в преговорите участват страни с различни икномически и социални интереси, с различна стратегия и тактика при воденето на преговори, отделните страни неизбежно се нуждаят от прекъсвания за консултации и събеседване. За тази цел е благоприятно фирмата-домакин да помисли предварително и наред със залата за водене на преговори да осигури самостоятелно помещение за почивка и консултации.

Организирана подготовка на договарянето.

Добре организираната подготовка на преговорите гарантира до известна степен техния благополучен завършек. От гледна точка на участниците е важно да се уважават интересите и исканията на отсрещната страна, да има стремеж към взаимно разбиране на мотивите, да се търсят мостове за постигане на съгласие. Имайки предвид горното, личната предварителна подготовка на съответния мениджър изисква готовност по следните важни моменти:

• - Желаният изход –

какво наистина искаме да постигнем и какъв ще е идеалният резултат от наша гледна точка.

• - Приемливият изход –

минимумът, който сме се подготвили да приемем.

• - Граници –

области, в които става дума за цифри и лимити, за които компромисът не е решение, трябва да се имат пред вид през целия процес на преговори. В много случаи обаче не е задължително поставянето на долна граница. Този акт може да се тълкува като блокиране на инициативността и възможностите за изход от създалата се ситуация.

• - Срокове –

в случаи, когато се обменят пари за суровини или услуги.

• - Информационна осигуреност на целия екип

относно състава на преговарящата страна; относно всички факти и ресурси от наша и чужда страна, които могат да обърнат дискусията в наша полза.

• - Имаме ли някакъв коз,

нещо специфично, с което да привлечем другата страна към готовност и отстъпчивост за по-ранен компромис 

При предварителната подготовка за водене на преговори е необходимо обмисляне на възможностите на отсрещната страна колкото се може по-реалистично по същите пунктове и същата схема и ред.

Водене на бизнес преговори.

В рамките на създаване на нормална обстановка за водене на бизнес преговори, много важно е още преди тяхното започване страните да отчитат своите специфични интереси и да се информират за своите намерения относно областта, въпросите и най-важните пунктове в процеса на предсоящите преговори. Трябва да се приеме и обща позиция за процедурата, по която ще бъдат проведени преговорите.

Професионална етика при водене на бизнес преговори

Професионалната бизнес етика за водене на преговори включва много правила, които са задължителни за спазване от участниците в тях. Те включват етични норми на бизнес културата. Последната е бизнес култура, изразяваща се в метода на самоорганизация, който е насочен към ефективността на извличане на печалба от текущи икономически дейности. Етикетът на бизнес преговорите е неразривно свързан с бизнес културата, чиито правила се отнасят до:

• - Характеристики на организиране на бизнес среща;
• - Поведение на преговарящите;
• - Избор на дрехи и аксесоари;
• - Ритуали за пиене на алкохолни напитки;
• - Реч, жестове и др. 

Компромис в хода на преговорите.

Да се постигне компромис в хода на преговорите е възможно, ако двете страни са склонни на взаимни отстъпки. Компромисът е реален тогава, когато и двете страни са склонни да удовлетворяват взаимно, макар и малка част от своите интереси. Тук важна роля играе предварителният избор на критериите, по които ще се определи законният характер на отстъпките и тяхното равенство. Макар и трудно, трябва да се търсят и количествени форми за изразяване на тези отношения.

Мултикултурни бизнес преговори

С глобализацията на пазарите, конкуренцията и организациите, политиците, хората на бизнеса, и потребителите, които са неразделна част от тези институции, трябва все повече и повече да си взаимодействат, да управляват, да преговарят и да правят компромиси с представители на различни култури.

Различните ценности и вярвания, без да споменаваме езици и обичаи, могат да доведат до много скъпо струващо неразбирателство, а в някои случаи и до фалит. Както болезненият опит вече е показал на мениджъри и политици, бизнесът и политиката не са дискретни гнезда за рационална дейност, отделени от обществените културни ценности.

Всяко социално поведение има свой определен контекст и е свързано с други, дълбоко вкоренени убеждения. Това означава, че мизите за неправилно управление на междукултурните различия са много високи. Да ги игнорираш или омаловажаваш може да означава неспособност да задържиш и мотивираш персонала си, да не оцениш потенциала на един трансграничен алианс, да изпаднеш в маркетингова или рекламна заблуда, да се провалиш в създаването на постоянни източници за сравнителни предимства.

Несправянето с културните различия може да доведе иначе успяващи политици и организации до неефективност и фрустрация в работата им с различни народи. Ако обаче тези различия биват управлявани правилно и към тях се отнасяме внимателно, те могат да доведат до гомеми успехи.

----------------

Съставяне и приемане на проекобюджет

Подготовка на проектобюджет

Подготовка по съставянето на проектобюджета се осъществява месеци преди настъпването на новата бюджетна година. Работата по съставянето на новия проектобюджет започва веднага след изготвянето и приемането на предходния. Съществуват няколко метода за изготвяне на проектобюджета:

Автоматичен метод- 

приходите и разходите на миналата бюджетна година механично се приемат като приходи и разходи на новия проектобюджет;

Метод на мижорацията и минорацията- 

увеличаване или намаляване на на приходите и разходите на новия проектобюджет , в сравнение с тези на предходния бюджет;

Статистически метод (метод на средните величини)- 

прави се опит да се използва динамиката на средните величини при проектобюджета на приходите и разходите за новата бюджетна година;

Генетичен метод- 

опит да се установи какво ще бъде въздействието върху всеки държавен приход и разход при конкретните икономически реалности, които се очертават през новата бюджетна година.

Обсъждане и приемане на проектобюджет

Изготвения от министъра на финансите проектобюджет се обсъжда и приема от две инстанции- правителството и законодателния орган (Парламента). Местните бюджети се подготвят от кмета и общинската администрация, а се приемат от съответния общински съвет. Целта на обсъждането е да се преодолеят и изгладят разногласията между министъра на финансите и останалите министри.

Проектобюджета на Правителството се внася за разглеждане и утвърждаване от законодателния орган в определен срок, за да могат депутатите и бюджетната комисия подробно да се запознаят с него. След обсъждане Парламента приема Закон за бюджета на Република България за съответната година.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Отчет за приходи и разходи

Отчет за приходи и разходи на фирма

Отчетът за приходите и разходите (ОПР) е основният отчет на предприятието, който показва колко ефективно и резултатно работи компанията. Докладът съдържа информация за приходите, разходите и печалбите на компанията. Отчетът на фирмата отразява получените приходи и извършените разходи от предприятието за отчетния период. 

Съставя се в двустрана форма съгласно приложението към чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството и изисквонията на Национолния сметкоплан. В лявата част са разполажени разходите, а в дясната- приходите.
Примерен Отчет за приходи и разходи тук...

Групиране на приходи и разходи.

Групировката на разходите и приходите в отчета е аналитична с тази на текущото им отчитане, което улеснява тяхното отразяване.

Разходите се представят в четири групи:

1. разходи за дейността;
2. финансови разходи;
3. извънредни разходи;
4. данъци.

Приходите са групирани в три групи:

1. приходи от дейността;
2. финансови приходи;
3. извънредни приходи.

Резултати от отчетния период - печалба или загуба

Както в лявата, така и в дясната страна на отчета, след сумарното представяне на разходите и приходите, фигурира по една група за резултатите от отчетния период, т.е. печалба или загуба. Те се записват в противоположни страни на изравняване на баланса. Ако резултатът от дейността е печалба, той се записва в лявата страна на отчета, след всички разходи, а ако е загуба- в дясната, след всички приходи.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Помага ли граденето на имидж? | dLambow

 

Какво е фирмен имидж в бизнеса и как се изгражда?

Елементи на фирмения имидж в бизнеса
Вербализация	Ярко описание на ситуацията, бягство от реалността.
Позициониране	Фокусиране върху уникални характеристики.
Манипулация	Прехвърляне вниманието на потребителите към друг обект (засенчване).
Митологизация	Въздействие на публиката на подсъзнателно ниво.
Емоционализация	Оцветяване на емоционалните компоненти на въздействието.

Какво е имидж?

Имидж (от англ.: image [ˈɪmɪdʒ]) - е "картина", "образ", "изображение", "отражение" и съвкупността от представи (репутация), развили се в общественото мнение за човек, фирма, продукт или организация, които трябва да се държат в съответствие със своя статус.

Същност на понятието "image"

Понятието "image" (образ, репутация) се използва в смисъл на създаването на образ на определени обекти или субекти, отразени в нашата психика въз основа на техните характеристики. В резултат на това терминът „image“ означава нещо по-широко от простото изображение на даден обект и е съвкупност не само от неговите видими (външни) характеристики, но и от невидими (идеални) характеристики.

От своя страна понятието „образ“ не може да се счита за пълен синоним на термина „имидж“. По-правилно е имиджът да се определи като вид образ, а именно такъв образ, чийто прототип не е някакво явление или обект, а субективното възприятие за него.

Имидж на обект

Имиджът за даден обект представлява мнението от рационален и/или емоционален характер за този обект (човек, предмет, система, организация), което е възникнало в психиката на група хора въз основа на образ, формиран в тяхната психика, като резултат от тяхното възприемане на определени характеристики на този обект.

Имиджология и имиджиране

 

Изучаване на имиджа

С изучаването на имиджа се занимава науката Имиджология (Imageology). Процесът на създаване на имидж се нарича имиджиране (imaging). Имиджмейкинг (създаването на имидж) е вид дейност, насочена към създаване и управление на имиджа на определен обект или субект. 

Създаването на имидж понякога се нарича комуникационна технология. Изграждането на публичен образ позволява да бъде разграничене обекта сред много други подобни, формирайки определено отношение към него у хората.

Как се изгражда имиджа на организация?

Имиджът се създава от PR кампании, пропаганда, реклама, мерки за създаване на определено отношение към даден обект или субект в масовото съзнание. Той може да комбинира както реалните свойства на обекта, така и несъществуващи, приписвани, измислени такива.

Инструменти имиджмейкинга

Има много методи за създаване на имидж в зависимост от категорията на обекта. Най-обширният списък от техники се отнася до обекти, чийто рейтинг зависи от имиджа и от качеството на техните продукти или услуги, тъй като действията по имиджмейкинга трябва да маскират истинските цели, показвайки изобретателност.

Вербализация

Тази технология включва ярко описание на ситуацията. Вербализацията се използва за изразяване на нов контекст на ситуацията и бягство от реалността.

Позициониране

Първоначалното позиционирането е разработено за популяризиране на продукти на пазара. Чрез позициониране имиджмейкърът поставя обекта в благоприятна за него среда и фокусира вниманието на публиката върху уникалните му характеристики. Позиционирането подчертава в обекта онези характеристики, от които потребителят се интересува най-много.

Манипулация

Тук има прехвърляне на вниманието на публиката към друг обект, за да се създаде желаната ситуация. Уникалността на създадения обект трябва да засенчи обекта, който е от значение за клиента.

Митологизация

Митологизирането въздейства на публиката на подсъзнателно ниво. Задачата на мита е да активира ярките идеи за обекта в посока, която е от полза за изграждане на имидж.

Емоционализация

Емоционално оцветената информация е по-лесна за възприемане от човек, следователно, за да се постигне желания ефект, е необходимо правилно да се съпоставят рационалните и емоционалните компоненти на въздействието.

Фирмен имидж

Фирменият имидж (образ) специално се проектира в интерес на фирмата, като се вземат предвид характеристиките на дейността, вътрешните и външните качества на компанията. Образът на дадена фирма зависи от нейните действия, поведение или качества. 

Оценката на имиджа на фирмата, който е възникнал в отделен човек или в част от обществото (в най-обобщена форма, като оценката за "добро" - "лошо") може да има емоционално оцветяване ("харесвам" - "не харесвам") ​​или може да няма емоционална връзка, а само рационална ("подходящ" - "неподходящ"). 

Общественото отношение към фирмата е по-подчинено на емоционалната комуникация. Логическите разсъждения могат лесно да бъдат унищожени от добре поставено емоционално послание. 

 

Цел на фирмения имидж

Цел на всеки бизнес е да изгради позитивен имидж на своята фирма в съответната област на производство или услуги, а също и в обществото, тъй като от това зависи неговото съществуване.

Фирмен имидж

Какво е фирмен имидж?

Фирменият имидж е сложно, събирателно понятие и е съчетание на цял спектър от количествени и качествени характеристики на продукта или фирмата. Тяхното взаимно проникване е в основата на изграждане на цялостен образ – имидж. 

Имиджът е съвкупност от черти, насочващи вниманието върху най-добрите и привлекателни качества на организацията, компанията, корпорацията, като едновременно с това включва и механизмите, нейния мениджмънт за повишаване на нейната оценка и авторитет сред потенциалните потребители.

Бизнес имидж

Бизнес имиджът съществува в съзнанието на публиката като поток от информация, който провокира образна и емоционална реакция. Неговото формиране се извършва спонтанно, неусетно в публиката (обществото) и целенасочено, чрез каналите на възприятие – визуално въздействие, вербално (речта в широкия смисъл), събитийно и контекстно.

Целта при създаването на всеки продукт е да се характеризира с добър, висок фирмен имидж, т.е. с позитивен пазарен образ. От друга страна, комуникативната политика на всяка фирма е насочена към достигането на зададения бизнес имидж до получателя.

 

Фактори за положителен имидж на фирма

Фактори, влияещи върху формирането на положителен имидж на фирма са следните:

• - Финансовото състояние на фирмата.
• - История на фирмата, нейните традиции и репутация.
• - Личността на лидера.
• - Публичност - рекламна известност.
• - Грижа за персонала.
• - Социална отговорност към обществото.
• - Управление на организацията.
• - Фирмен стил на поведение.
• - Етична дейност и взаимоотношения.

Поддържане на приемлив образ пред потребителите.

За поддържането на приемлив за потребителя образ е необходим анализ на спектъра от критерии, които го изграждат – туширане на негативните страни, усъвършенстване и налагане на нови вкусове, изисквания, т.е. възпитание на обществото така, че положителния имидж да се утвърди на ново, по-високо стъпало.

Под влияние на външните фактори, при взаимодействието си с тях, при собствената си еволюция, имиджът търпи изменения. Често нещо, което е било с позитивен имидж вчера, днес се оказва остаряло и с помръкнал имидж, което налага непрекъснати комуникации с потребителите. Комуникацията пък, от своя страна трябва да изгражда позитивен имидж и да го поддържа.

Положителен имидж

Положителният имидж, вследствие на добре планирана комуникация, повишава авторитета и работи за бизнеса, като повишава конкурентоспособността, привлича вниманието на обществото, увеличава обема на поддържащата го клиентела и разширява пазарите сред нови потенциални покупатели.

Имиджът според преобладаването на едни или други черти, представляващи негови характеристики, може да се определи като

• - визуален,
• - социален,
• - продуктов,
• - бизнес.

Всеки негов елемент въздейства целенасочено върху представата на клиентите за определен период от време.

Визуален имидж

Визуалният имидж е насочен към зрителните усещания за фиксиране на информация за дизайна, фирмената символика и всички носители на образна информация (реклами, модели и др.).

Социален имидж

Социалният имидж налага на обществото представата за социалните цели и роля на продукта на фирмата в икономически и културен живот на обществото.

Бизнес имидж

Бизнес имиджът формира основната представа за продуктите на корпорацията, организацията, компанията – деловата репутация, обем на производство, качество и обем на продукта, относителен дял на пазара, иновационни технологии, ценова политика и т.н.

Продуктов имидж

 

Уникални характеристики

Продуктовия имидж притежава и уникални характеристики, които позволяват чрез него да се идентифицира конкретната фирма, за да бъде откроена сред множеството други подобни или конкурентни организации, а това способства за интегриране с целевите клиенти на бизнеса. Продуктовият имидж може да има три образа –

• - такъв, какъвто иска да го възприема вътрешната публика;
• - такъв какъвто иска да го види ръководството, струва му се че го има и мисли, че трябва бъде и
• - трети – съществуващ в представите на потребителите.

Постигане на траен имидж

Положителен продуктов имидж се постига, когато има сходство във възприемането на дадена фирам от

• - ръководството,
• - вътрешната и
• - външната публика

Негова задължителна черта е относителна трайност на образа, затова се използват устойчиви, стабилни, ценностно определени установки. Така се постига придаване на определени качества и свойства на продукта дори в случаите на липса на конкретен контакт с него или при недостиг на информация. Това свойство е известно като вторично изграждане на представа – прехвърляне на черти от познатото към непознатото ниво.

Обещание за полза от продукта

Продуктовият имидж трябва да дава информация, да носи преимущества, защото стратегическите цели на продуктовата политика на фирмата не са очевидни и не винаги могат да бъдат прозрени от потребителя. Но тук освен реалност, е необходимо да се прибави до известна степен и обещание - какви преференции ще има потребителя при закупуването на продукта.

Нужно е да се създаде представа за уникалността на стоката, това което я идентифицира като различна, единствена и й дава предимства в конкурентната битка. Уникалността на една стока може да се крие в неповторими характеристики на нейните продукти, в тяхната уникалност, една крачка пред другите фирми в съответната бизнес област.

В позитивния имидж потребителя трябва да съзира очаквана

• - точност,
• - коректност,
• - навременност,
• - сигурност,
• - привлекателност,
• - високо ниво на предлаганите услуги и т.н.

Но това само до определена степен съответства на действителността, защото бизнеса трябва да се стреми да наподобява и претворява в действителността създаваната представа, водейки се по нейните идеализирани характеристики.

Така и клиентелата ще се придържа към такъв модел на поведение, моделиран от имиджовите характеристики. По своята същност тези отношения са пасивни. Основните усилия се полагат не толкова от корпорацията, а от експертите, професионално ангажирани от нея и отговорни да го градят и пазят.

Имидж комуникация

 

Впечатляващо представяне

Комуникацията при изграждането на имидж трябва да бъде насочена към начин на представяне, който да бъде ярък, впечатляващ, конкретен. По-добре ще въздейства, ако апелира към чувствата, лесно и бързо се възприема, акцентира на определени черти като изпъкват характерните признаци на организацията.

Нужно е опростяване с цел по-лесно възприемане от широки слоеве потребители, а също и, за да се избегнат неочаквани и понякога нежелани ефекти. Така създадената представа се възприема и запомня по-лесно, което я прави ефективна.

Между чувствата и разума

Даже е добре така създаваните впечатления да носят известни белези на неопределеност, да заемат междинно място между чувствата и разума, между очакванията и реалността. Така веднъж ще доминира разумът, втори път чувствата и те заедно ще определят реакцията на обществото спрямо корпорацията, като по този начин по-лесно ще се устоява на промените.

Изграждане на корпоративен имидж

При корпорациите, трябва да се има предвид, че имиджът на продукта има две страни – описателна (информационна), т.е. образ в по-тесен смисъл на понятието, и оценъчна – провокира сравнение, оценка, емоция. Корпоративният имидж не е застинало понятие, а търпи постоянни промени – под влияние на спонтанното сравнение – една характерна черта на обществото – да наблюдава, да сравнява, да оценява.

Трябва да се помни, че корпоративното управление на комуникациите трябва да се съобразява с обществото, но е задължително да извършва собствен анализ и самооценка, за да не позволи разваляне на имиджа. В този смисъл, имиджът, създаден при корпорациите бива

• позитивен,
• негативен и
• неутрален.

Имиджът на компанията и нейната репутация са цялостна синергия от качество на продукта, професионализъм, реклама и корпоративна идентичност. Само една грешка може да удари сериозно имиджа на компанията, особено ако не признава вина навреме и не успокоява клиентите с подходящи мерки.

 

Ключът към успеха при изграждането на корпоративен имидж.

Редица примери от практиката потвърждават, че имиджът на една корпорация е нестабилна „стойност“. Формирането на силен корпоративен имидж на компанията и неговото поддържане изискват постоянна работа върху репутацията, незабавна реакция на кризисни ситуации и достоен изход от тях. Прозрачната, детайлна, навременна и честна комуникация е основното оръжие за създаване на добър корпоративния имидж на организацията.

----------------

Идея за бизнес за красиви хора.

Започване на собствен бизнес.

Често при започване на собствен бизнес, хората страдат от различни предрасъдъци и така само губят. Много хора си мислят, че модели могат да бъдат само млади красиви момичета с безупречен външен вид. А това далеч не е така, защото често може да видите реклами на стоки, които се представят от хора, за които много трудно може да Ви мине през ума, че са модели, а те са именно такива.

Манекен на средна възраст.

Да речем, случая с едни популярни бои за боядисване на жилища - „манекенът“ е мъж на средна възраст, доста нисичък, при това закръглен и заплешевяващ, но като са го облекли в работнически комбенизон, се е превърнал в идеалното рекламно лице за конкретната стока. Една млада, префънцутена манекенка дали би могла по-добре от него да рекламира бои, лакове, бормашини, моторни триони, трактори.

Модели с конкретни дадености.

Освен това, много често се търсят и модели със свои конкретни дадености - ръце, гръб, ходила, гърди и т.н. за рекламиране на специфични стоки - кремове, лак за нокти, стелки и др. Е, казаното до тук би следвало вече да е пораздвижило фантазията Ви, защото тя най-добре ще Ви покаже, че всеки един човек може да си изяви като идеалния манекен, за подходящия за него случай.

Познавате ли себе си за бизнес?

Въпросът е познавате ли добре себе си, така че да сте в състояние да оцените своите положителни и отрицателни качества и на тази база правилно да се насочите. Останалото е си е просто ... РАБОТА. Но нали именно това Ви интересува! Това беше идеята за вид бизнес, свързан много пряко с рекламата. По-нататък, мисля, че и сами може да продължите.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Основи за частен бизнес в България.

Нормативна база за частен бизнес в България.

Нормативната база е първото условие за развитие на частен бизнес в България. В този смисъл значението и регулиращата функция на държавата, относно частния бизнес е съществена за неговото цялостно развитие. Това до голяма степен е свързано и с факта, че след преминаването ни (2004 г.) към пазарна икономика, в България все повече нараства ролята на частния бизнес, а оттам и необходимостта от неговото правно регулиране.

Търговски закон.

Основният нормативен документ за създаване и развитие на частен бизнес у нас е Търговския закон. В него се поставят основните определения, свързани с развитието на стопанска дейност у нас. Според неговите разпоредби търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните търговски сделки:

• 1. Покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
• 2. Продажба на стоки от собствено производство;
• 3. Покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
• 4. Търговско представителство и посредничество;
• 5. Комисионни, спедиционни и превозни сделки;
• 6. Застрахователни сделки;
• 7. Банкови и валутни сделки;
• 8. Менителници, записи на заповед и чекове;
• 9. Складови сделки;
• 10. Лицензионни сделки;
• 11. Стоков контрол;
• 12. Сделки с интелектуална собственост;
• 13. Хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
• 14 Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
• 15. Лизинг.

В състава на търговците се включват също и:

• 1. Търговските дружества;
• 2. Кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. От обхвата на търговците се изключват:

• 1. Физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
• 2. Занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие;
• 3. Лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Регистриране и вписване на частни фирми.

Според разпоредбите на Търговския закон, всяка фирма трябва да бъде регистрирана и вписана в търговските регистри на Агенция по вписванията. Освен нормативната база, държавата има още задължението да осигури и съответната инфраструктура (пътища, електрифициране, водоснабдяване...), на основата на която частния бизнес може да развиват своята дейност.

 

Развитие на частния сектор.

В тази насока се наблюдава известно изоставане, което може да се определи и като основната причина състоянието на частния сектор в момента. Все още съществуват възможности, които държавното управление тепърва трябва да използва, подобрява и развива.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Бизнес без фирма | dLambow

Може ли бизнес без фирма?

Бизнесът е законна дейност

Да се развива бизнес без фирма може, ако е незаконна далавера. Бизнесът е дейност, свързана с

• - поемането на много рискове,
• - обезпечаване с ресурси,
• - работа,
• - изгода и печалба.

Бизнесът изисква

• - търговски усет,
  - много добро познаване на пазара
  - икономическите условия на работа,
  - лекота в прилагането на основните принципи
  - адекватни методи на икономическото управление.
  

Може ли бизнес без фирма?

Започване на бизнес

В основата на съществуването на един бизнес (респективно - на една фирма) стои

• - целта,
• - мотивацията за започване на съответната дейност,
• - спецификата на организацията,
• - отличителните белези, по които фирмата ще се отличава от останалите фирми, работещи в същата област, а също така и
• - средствата, чрез които тя ще намери своето място на пазара.

Управление на фирмата

За да функционира правилно всяка фирма се нуждае от добре разработени вътрешни правила и ефективна система за бизнес комуникация между управляващи и изпълнители. Управленската структура и най-вече органът за управление са „стълбът” върху който се опира целият бизнес.

Органът за управление поема отговорността за вземане на

• - финансови,
• - творчески,
• - административни,
• - икономически и други решения.

Успех на фирмата

Успехът на фирмата зависи до голяма степен от начина на прилагане на основните управленски функции:

• - организация,
• - планиране,
• - ръководене,
• - координация,
• - регулиране и
• - контрол.

Ефективно работеща фирма е тази, която

• - планира навреме финансовия си бюджет,
• - провежда задълбочени маркетингови проучвания,
• - взема правилни решения, според пазарните условия,
• - дава навременни инструкции,
• - анализира обратните сигнали,
• - осъществява ефективен контрол върху функционирането си.

Компетентен мениджър

Развитието на бизнеса зависи от компетентното ръководство на неговия мениджър, от това дали той е човек на добре пресметнатия разумен риск, осигуряващ целесъобразност в избора на алтернативи при реализацията на съответните стопански решения.

Успешно функциониране на фирма

Най-важното за успешно функциониране на една фирма е изборът на целите, мисията и конкретните цели, потлатени с необходимите ресурси, обезпечаващи изпълнението им:

• - опитно ръковоство,
• - компетентен персонал,
• - добро оборудване,
• - оптимална организация на работа,
• - редовни доставки по график,
• - навременна реализация на готовата продукция,
• - свежи маркетингови идеи,
• - въздействаща реклама,
• - добри дистрибуционни канали.

Мисия на бизнеса

Първостепенна цел на бизнеса се явявя осъществяването на нейната мисия , т.е. смисълът на нейното съществуване. Мисията трябва да бъде официално формулирана и за нея трябва да бъде съобщено на сътрудниците в организацията. Мисията служи за ориентир по който ръководителите се ръководят при вземане на решения.

Бизнес цели

Целите трябва да бъдат конкретни и измерими, ориентирани във времето, дългосрочни или краткосрочни, достижими. От своя страна стратегическото планиране представдлявя процес на избор на цели за организацията и решения за това какво следва да се направи аз тяхното постигане.

Предприемачески дух

Предприемаческият дух, стратегическото мислене и управление са предпоставка за успешна разработване на стратегии. В съвременната пазарна икономика се променят бързо изискванията към професионалната подготовка и действията на управляващите.

Новаторски дух в бизнеса не може без фирма.

В света на бизнеса днес ще имат място онези хора, които имат новаторски дух и са готови без съпротива да приемат новите и перспективни идеи и бързо да се освобождават от стари и непригодни такива.

Организационни условия

И най-добрата стратегия, обаче може да се провали, ако не се създадат подходящи организационни, технологични и психологически условия за нейното осъществяване, които идват с навременното учредяване и регистриране на фирма.

----------------

Бизнес мениджър (Business Manager) | dLambow

Кой е бизнес мениджър и с какво се занимава?

Кой е мениджър?

Мениджър (англ. "manager", от "manage" — "управлявам"), управител, ръководител, ангажиран с управлението на процеси и персонал в определена област на предприятие или организация, нает за тази цел с мениджърски договор. Мениджърът, като правило, е длъжностно лице в организацията, в която работи, и е включен в ръководство на фирмата или предприятието. Определящата характеристика на мениджъра е наличието на подчинени, които той ръководи в изпълнение на задълженията им. Основната функция на мениджъра е управление, включващо процесите на:

• - планиране,
• - организиране,
• - мотивиране,
• - контрол.

В зависимост от размера и броя на контролните обекти има различни нива на управление и съответно - нива на мениджъри. Например, при производството има оперативен ръководител на предприятие или фирма, но също има мениджъри и в друг вид организации, като някои социални области,

• - култура,
• - медицина,
• - социални грижи.

Кой е мениджър?

Значение на мениджър (manager - управител) като професия

Мениджърът - ръководител или управител, отговорен за управлението на определена област в предприятието:

• - мениджър човешки ресурси,
• - инвестиционен мениджър,
• - мениджър връзки с обществеността,
• - финансов мениджър,
• - мениджър по риска,
• - бранд мениджър,
• - мениджър по акаунти,
• - мениджър продажби,
• - ръководител на проекти,
• - културен мениджър) или
• - топ мениджър на цялата фирма.

Професия мениджър

Мениджърът е специалист в областта на управлението и организацията на работата. Той управлява персонала, отговаря за едно или друго направление в работата на организацията и непрекъснато общува с хората. Като ръководител, той носи отговорност за резултатите от възложената му работа и трябва да поема инициативата по начините за нейното осъществяване.

Функции на мениджъра
Мениджърите изпълняват следните основни функции в организацията, която ги е наела по договор за управление (мениджърски контракт):

• - разпределете на задачите между подчинените служители;
• - контрол на качеството и резултатите от възлаганата работа;
• - създава наредби, алгоритми за работа;
• - преговаряне лице в лице, по телефона
• - води бизнес кореспонденция;
• - подготвя различни документи по дейността, която управлява.

Мениджърите могат да имат и други отговорности: всичко зависи от специализацията, позицията и изискванията на ръководството.

Кои са мениджъри днес?

Понятието е получило широко разпространение в съвременното общество и често се използва за щяло е нещяло. Например, секретарката е офис мениджър, личен състав (кадровика) е мениджър по персонала, за чистачката няма да го коментираме, но и тя сигурно управлява метлата. С други думи, за престиж, винаги може да добавите понятието към произволна длъжност.

Съвременно кадрово понятие.

Мениджърът е едно от най-нееднозначните кадрови понятия в нашето съвремие. Може да влиза във висшето ръководство на фирмата, може да управлява отдел или производствено подразделение от средно ниво, а може и да е просто специалист по нещо-си, който не управлява нещо повече от шапката си (или това, което е под нея). Даже се срещат фирми, на които целия персонал е съставен от мениджъри.

Мениджърски умения и знания

За да бъде еди служител добър мениджър, специализираните познания не са достатъчни. Нужни са и редица лични качества – като:

• - устойчивост на стрес,
• - общителност,
• - умение да се разбират хората,
• - умения за намираме общ език с всички.

Освен това са необходими:

• - познания в областта на деловодството;
• - техника на водене на преговори;
• - разбиране на принципите на управление;
• - добри познания по психология и социология;
• - логическо мислене и безупречна памет.

Предимствата на професията мениджър

• - Възможности за кариерно израстване

Мениджър от по-ниско ниво може да израсне до ръководител на фирмата или организацията;

• - Възможност за добри доходи.

Вече на средно ниво мениджърите печелят няколко пъти повече от обикновените служители;

• - Постоянно пътуване и общуване с хора.

Мениджърите развиват полезни контакти, посещават редовно други региони и държави;

• - Търсенето на пазара на труда.

Много компании се нуждаят от талантливи ръководители. Въпреки изобилието на предлагането, недостигът на квалифициран персонал е остър.

Недостатъци на професията мениджър

• - Професията мениджър определено не е подходяща за свити и затворени и хора, които не обичат пътуванията;

• - Налице е постоянен стрес и висока отговорност;

• - Има висока конкуренция и ниска заплата в първите години. Не бива да разчитате на добра заплата веднага след получаване на диплома - трябва да се докажете. Конкуренцията е голяма.

Бизнес мениджър (Business Manager)

Видове мениджъри

Общоприето е да се говори за младши мениджъри (в световната практика - оперативни мениджъри), средни мениджъри и топ мениджъри:

- Младши мениджъри

Мениджърите на начално ниво, които са поставени директно над другите служители - изпълнители. Управителите от това ниво ръководят обикновените работници, специалисти и служители - разпределят задачи и контролират качеството на тяхното изпълнение. Те включват:

• - началници на отдели (магазини, учреждения), складове,
• - отдели и лаборатории в учебни и научни институции,
• - ръководители на секции и смени,
• - мениджъри по продажбите, на които се отчитат специалисти по продажбите,
• - търговски консултанти,
• - търговски представители,
• - търговски агенти и др.

Като цяло повечето от бизнес мениджърите са младши мениджъри, тоест начално ниво. Повечето специалисти стават мениджъри в това си качество.

- Мениджъри на средно ниво.

Мениджърите на средно ниво, контролират младшите мениджъри. В зависимост от размера и структурата на организацията, може да има няколко нива на такива мениджъри. Мениджърите на средно ниво, като правило, са:

• - ръководители на катедри, отдели, катедри,
• - декани на факултети,
• - ръководители на цехове, складове и домакинства.

- Висши мениджъри.

Висшите мениджъри са висш административен персонал в предприятието. Това са малка група мениджъри. Дори в най-големите организации има само няколко души на такива позиции. Топ мениджърите отговарят само пред собствениците на бизнеса (съдружниците или акционерите). Те вземат ключови решения и са отговорни за целия бизнес. Типични позиции тук са:

• - генерален директор на предприятие,
• - банков мениджър,
• - ректор на университет,
• - председател на борда и председател на съвета на директорите.

Мениджърски договор

Но ако се върнем към първоизточника, на запад, там мениджмънта отдавна е съвсем установена и конкретна наука - и при тях това е човек, който е нает или на когото е възложено с мениджърски договор да управлява дейността на цялото предприятие - изпълнителната власт във фирмата. Нещо като директор в нашата терминология. На запад никой няма даже да си помисли, че търговския агент или продавача може да бъде управляващ.

Мениджърите са топ-управление на фирма

Затова, като временно състояние на нещата, можем да приемем за нашите условия, че “мениджърите” са два вида - топ-управление (изпълнителни директори, управляващи Президенти, управители на цяла организация) и средно управление, като началници на отдели, на цехове, на групи… За пълнота, не бива да забравяме, че у нас се е наложило и съвсем бутафорно използване на понятието по отношение на различни видове специалисти, администратори, творчески длъжности и даже за най-обикновени изпълнителски кадри.

Бизнес мениджър

Да се надяваме, че през следващите 50 - 100 години ще настъпи избистряне и изясняване същността на бизнес мениджмънта, но за сега не ни остава нищо друго, освен да се съобразяваме с горната условна класификация и да се ориентираме според ситуацията, като разбираме, че бизнес мениджър е всичко друго, освен това, което е точно такова.

----------------

Идея за собствен бизнес в интернет

Реклама за бизнес.

Както знаете, безброй фирми и компании у нас и по целия свят плащат милиарди долари годишно за реклама на бизнеса си във вестници, списания, телевизии, радиа. Но никой не може да им каже срещу тези пари ТОЧНО колко читатели, интересуващи се ТОЧНО от тяхната дейност, прочитат именно техните рекламни послания.

Интернет технология.

Този проблем генерално се решава от нова и авангардна Интернет технология. Тя позволява на рекламодателите да си поръчват точно до колко целеви, заинтерисовани читатели да стигне реклама, за която плащат. От друга страна, читателите са се абонирали само за такива реклами, които ги интересуват. Този нов метод набира от ден на ден все по-голяма скорост и не след дълго почти всеки жител на планетата ще е определил точно какво го интересува и компаниите директно ще му плащат, за да прочете новости за тяхната дейност.

Собствен бизнес в интернет.

За сега целият този бизнес е само в зародиш и тук се корени възможността да го превърнете в златна мина за себе си, като се изкачите на гребена на вълната. Ако питате мене, това е бизнес - мечта! Но за да го овладеете напълно е необходимо да подходите съвсем сериозно, старателно и да решите, че това е бизнеса, за който наистина си заслужава да отделите необходимото време и усилия. До тук беше бизнес идеята и ако сте поне малко предприемчиви, вероятно ще се справите добре. Влизайте в интернет - там всичко необходимо го има.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Насърчаване на продажбите - основен пазарен ротор за бизнеса на всяка фирма.

Управление на всяка продажбите

Необходимата работа по управление на насърчаване на продажбите трябва да отговаря на изискванията за икономическа ефективност на Вашата фирма. Успехът й зависи от умението

• - да се дефинират продажбените цели, 
• - да се избере удачна управленска структура на търговския апарат във фирмата (разпределение по области, клиенти и продукти) и 
• - да се определят търговските агенти.
• - да се подберат правилните стимули за насърчаване на продажбите

Насърчаване на продажбите.

През последните години значението на насърчаването на продажбите силно нараства, донякъде за сметка на рекламата. Фактори във фирмата, като:

• - наличие на свободни производствени мощности,
• - засилена конкуренция между новите продукти,
• - нарастване на самообслужването в търговията,

придават все по-голямо значение на възможността да се въздейства върху продажбите в краткосрочен аспект. На тази потребност отговаря насърчаването на продажбите, което дава възможност на потребителя да долови моментното преимущество на фирмения продукт.

Средства за насърчаване на продажбите.

За насърчаване на продажбите всяка фирма използва широка гама от средства за краткосрочно стимулиращо въздействие

• - купони,
• - премии,
• - безплатни образци,
• - конкурси,
• - лотарии и пр.

чието многообразие затруднява тяхната бизнес класификация. Фирма, взела решение да използва насърчаването на продажбите, следва

• - ясно да дефинира своите задачи,
• - да избере подходящите средства,
• - да разработи предварително пазара и
• - да осъщества на практика съответната програма за стимулиране и
• - да направи оценка на постигнатите резултати от прилагането на съответната фирмена програма.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Фирма и пазар

Взаимодействие между фирма и пазар.

От гледна точка на диалектиката фирмата и пазарът са две противоположности, които се привличат и взаимно се допълват. Фирмата е стопанския субект, който се опитва да манипулира обекта на своята дейност - пазара. Но последният не е мъртъв организъм, той също активно въздейства върху фирмата със своите механизми и особености. Така връзката се превръща в двустранна - в известен смисъл субектно-обектна.

Пазарна активност на фирмата.

Разбира се, активният и търсещият от двамата играчи е фирмата. Нейното ръководство влага своята енергия и интелект за да „укроти“ другия играч. Мениджърите прилагат система от концепции, стратегии и средства за постигане на целите си. Създават редица връзки и механизми за въздействие и взаимодействие с пазара и ги управляват.

Или казано с други думи - те правят маркетинг.

Фирмата полага много усилия и извършва много и понякога големи разходи за овладяването на пазара. Тя създава своя продукт и се стреми да го направи конкурентен на останалите подобни продукти. Тя изгражда каналите за реализация на своя продукт, т.е. трасира пътя му до пазара. Най-накрая фирмата представя и се мъчи да наложи продукта си, да го наложи сред предварително заложения в целите й кръг от потребители.

Но фирмата иска да види и резултатите от своята работа. 

Иска да получи нещо срещу това, което е дала. Резултата от дейността й идва от приходите й и от мястото, което си е създала на пазара. Всички разходи, които една фирма извършва, за да създаде и реализира продукта, тя влага в неговата цена. Цената е еквивалентна на общественото благо, което тя създава. За да се определи някаква цена, фирменото ръководство води големи дискусии, защото на първо място тази цена трябва да се сравни

• - с пазарната такава, 
• - с тази на конкурентите си, 
• - с цената, която са готови да платят потребителите. 

Пазарна политика за фирмени продажби.

Ръководството трябва внимателно да анализира ситуацията, да се опита да предвиди развитието на нещата в бъдеще и да вземе различни решения. В резултат на тези решения всяка фирма създава своя политика по отношение на фирмените продажби.

Това е пласментната политика на фирмата, която осигурява

• - точното време, 
• - точното място, 
• - търсената полезност, 
• - правото на собственост или ползване 

на стоката при най-благоприятните условия за потребителя.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Важното за Матрица на Ансоф | dLambow

Матрица "Продукти- пазари" на Игор Ансоф

Какво е матрица на Ансоф?

Матрицата на Ансоф (Product Matrix - матрицата пазар - продукти) е аналитичен инструмент за стратегическо управление, разработен от основателя на тази наука, американец от руски произход Игор Ансоф и е предназначена да определя стратегията за позициониране на продукт на пазара. Матрицата е представена за първи път през 1957 г. в статия, озаглавена "Стратегия за диверсификация", публикувана в Harvard Business Review.

Кога матрицата на Ансоф е полезна?

Стабилният растеж и развитие са от съществено значение за успеха на всеки бизнес. Въпреки това, не винаги продажбите могат да продължават да растат, дори ако се справяте добре. Често трябва да търсите и намирате нови начини за увеличаване на печалбите и привличане на нови клиенти. Налични са много опции: разработване на нови продукти или отваряне на нови пазари. Но как да разберете коя е най-подходяща за вашия бизнес? Матрицата на Ansoff се използва широко на практика в процеса на стратегическо планиране на предприятието.

 

Матрица на Ансоф

Елементи на матрицата на Ансоф

Матрицата предлага да се избере една от възможните 4 стратегии за растеж на компанията, като се използват две характеристики:

• - пазарът, на който фирмата иска да работи;
• - продуктът, който компанията планира да продаде.

Според теорията на Ансоф параметърът, който влияе върху избора на подходяща стратегия за растеж, е новостта на пазара или продукта за фирмата.

Видове пазари според Ansoff

Под „пазар” в модела на Ansoff се има предвид отделен сегмент от потребителите или целевата аудитория на една фирма:

- Съществуващи пазари

Съществуващ пазар е такъв, на който фирмата работи от известно време, има определен опит и репутация. Съществуващият пазар са съществуващите потребители – текущата целева аудитория на компанията. Това са група хора, които купуват продукта на компанията в момента и към които са адресирани всички рекламни съобщения.

- Нови пазари

Нов пазар е такъв, на който фирмата няма опит, но иска да навлезе на него, за да разшири своите бизнес възможности. Нов пазар или нови потребители са група хора, които в момента не купуват продукта на компанията по някаква причина:

• - съществуващият продукт не е привлекателен;
• - аудиторията не знае за съществуването на продукта на компанията;
• - компанията не разглежда този сегмент като възможни потребители на своя продукт и т.н.

Новите пазари могат да бъдат потребители от нови региони или потребители от текущия регион, но представляващи различен сегмент.

Видове продукти според Ansoff

- Нов продукт

Продукт, който все още не съществува в асортиментното портфолио на фирмата, и който се планира да бъде пуснат за привличане на нови потребители или замяна на съществуващ продукт. Новият артикул няма история на продажбите.

- Съществуващ продукт

Продукт, който съществува в асортиментното портфолио на фирмата и има история на продажбите.

 

Структура на матрицата на Ансоф

Матрицата на Ансоф (Ansoff’s growth strategy matrix) е поле, образувано от две оси

• - хоризонтална ос "продукти на компанията"
• = съществуващи,
• = нови
• - вертикална ос "пазари на компанията"
• = съществуващи,
• = нови.

 

В пресечната точка на тези две оси се образуват четири квадранта:

• - Съществуващи продукти на съществуващи пазари

• - Съществуващи продукти на нови пазари

• - Нови продукти на съществуващи пазари

• - Нови продукти на нови пазари

Сектори на матрицата.

Матрицата се състои от четири сектора, като за всеки от тях се разработват алтернативни стратегии:

Сектор 1 - Стратегия за проникване на пазара (съществуващи продукти на съществуващи пазари)

Стратегията за проникване на пазара (Market penetration strategy) е естествената стратегия за повечето фирми, които се стремят да увеличат дела на съществуващите продукти на съответния пазар. Разширяването и навлизането на пазара е най-очевидната стратегия, която изразява желанието за увеличаване на продажбите.

Основните инструменти могат да бъдат:

• - подобряване на качеството на стоките,
• - повишаване на ефективността на бизнес процесите,
• - привличане на нови клиенти чрез реклама.

Източниците на ръст на продажбите също могат да бъдат:

• - увеличаване на честотата на използване на продукта (например чрез програми за лоялност),
• - увеличаване на количеството използване на продукта.

По този начин се прилага стратегията за увеличение на пазара. Тя се извършва, чрез увеличаване на обема на продажбите, за целта фирмата трябва да разкрие слабите страни на своите конкуренти, които предлагат подобна продукция, както и да убеди потенциалните клиенти в предимствата на своя продукт също и да предложе по-лесен достъп до продукта.

Сектор 2 - Стратегия за развитие на пазара (съществуващи продукти на нови пазари)

Стратегията за развитие на пазара (market development strategy) означава адаптиране и извеждане на съществуващи продукти на нови пазари. За успешно прилагане на стратегията е необходимо да се потвърди присъствието на потенциални потребители на съществуващите продукти на нови пазари.

Основните инструменти включват:

• - географско разширяване,
• - използване на нови канали за дистрибуция,
• - търсене на нови потребителски групи, които все още не са купувачи на продукта.

По този начин се прилага стратегия за проникване на нови пазари и за разширяване на техните граници.

Сектор 3 - Стратегия на развитие на продукта (нови продукти на съществуващи пазари)

Стратегията на развитие на продукта (product development strategy) предполага предлагането на нови продукти на вече съществуващ пазар.

Основни инструменти в рамките на тази стратегия са:

• - въвеждането на принципно нови продукти на пазара,
• - подобряването на старите продукти,
• - разширяване на продуктовата линия (разнообразие).

Тази стратегия е типична за високотехнологични компании (електроника, автомобилостроене). Стратегията за развитие на продукта се състои в това да се усъвършенства продуктовата линия, чрез разработване и въвеждане на нови модификации, като например - нова разфасовка на опаковката, нови разновидности и т.н.

Сектор 4 - Стратегия на диверсификация (нови продукти на нови пазари)

Стратегията на диверсификация (diversification strategy) предполага пускане на продукт от принципно нов тип на нов пазар за фирмата. Това е най-скъпата и рискована стратегия.

Тази стратегия се използва, когато:

• - възможностите за растеж на съществуващите пазари са изчерпани,
• - пазарните условия се променят,
• - когато една компания напусне съществуващ пазар,
• - когато се разкрият печеливши възможности,
• - възможности за високи потенциални печалби от завземането на нов пазар.

Стратегията на диверсификация се състои в това, че фирмата може да ориентира своята дейност в друго направление, като използва, както собствените така и чужди ресурси.
 

Приложение на матрицата на Игор Ансоф

Към днешна дата матрицата на Ансоф остава най-разпространеният инструмент за стратегическо планиране за определяне на посоките за растеж на бизнеса. Използвайки матрицата, всяка година фирмата може да формира стратегически план за растеж, в който определя за себе си:

• - Колко ще нарасне фирмата през следващите 3-5 години;
• - Кои ще са източниците на възможности за увеличаване на продажбите и печалбите?
• - Какви ресурси ще са необходими за постигане на производителен растеж.

Матрицата систематизира наличната информация за пазарите и продуктите на фирмата, помага да се избере правилната посока за развитие на бизнеса, като се вземат предвид наличните ресурси и възможности на предприятието.

----------------