Кредитна линия | dLambow

Какво е кредитна линия за бизнеса и каква е ползата от нея?

 

Какво е кредитна линия?
Елементи на кредитната линия
1.	- Лимит
2.	- Срок
3.	- Дата на отписване
4.	- Транш
5.	- Период на връщане на транша
Видове кредитни линии
1.	- Невъзобновяема (Нереволвираща)
2.	- Възобновяема (Револвираща)
3.	- Рамкова

 

Какво е кредитна линия?

 

Нещо като кредитна карта...

Ако бизнесът ви редовно се нуждае от пари назаем, можете да кандидатствате за кредитна линия. Тогава все едно, че имате кредитна карта: веднъж издадена - и вие вземате парите, когато имате нужда от тях. Ако една фирма редовно инвестира пари назаем в бизнес, тя има две възможности: 

• - всеки път да тегли нов заем или 
• - да отвори постоянна кредитна линия.  

В първия случай ще трябва да кандидатствате отново и отново, и да събирате документи всеки път, а във втория случай банката одобрява лимита и може да използвате парите, когато ви е необходимо.

 

Договор за кредитна линия

Кредитната линия за бизнеса е договорно оформено разрешение за кредитополучателя нееднократно да се ползва от паричните средства за кредит от кредитодателя в рамките на определен в договора кредитен лимит.

Като цяло, в договора за кредитна линия има специфики в зависимост от избора в следните аспекти:

• - установява се или лимит на дълга, или лимит на емисия, или и двете;
• - има или няма задължения на банката да отпусне кредит;
• - има или няма задължение на клиента да вземе кредит.

Какво е кредитна линия?

Определение за кредитна линия

Кредитната линия е вид кредитна банкова услуга (вид гъвкаво кредитиране), при която банката издава задължение за клиента си, което се оформя юридически и съгласно което на клиента се разрешава в рамките на договорения паричен лимит или таван и в рамките на определен срок, да се възползва от гъвкава форма на заемане и връщане на пари. Това е една от най-удобните и изгодни форми за кредитиране на кредитополучатели с добър рейтинг.

Кредитната линия е метод за кредитиран

Кредитополучателят си осигурява правото да получава и използва средства в рамките на определено време, като същевременно се определя лимит на емисията или лимит на дълга. Договорът за откриване на кредитна линия включва задължението на банката да предостави заем в срок при договорени условия и съответното правата на клиента:

• - самостоятелно да определя времето за получаване на кредитни средства в рамките на общия период на кредитиране;
• - самостоятелно да определяа начина за получаване на кредитните средства (изцяло или на части);
• - въобще не тегли заем.

За функционирането на кредитните линии страните могат да сключват общи (рамкови) споразумения за рационализиране потока от дългосрочни бизнес отношения. Посочва се:

• - как страните сключват кредитни (локални) договори,
• - съдържанието на специфични условия по предмета:
• - срокове,
• - лимити за издаване и/или
• - лимити за дълг и др.

 

Използване на кредитна линия

Използване на кредитна линия за юридически лица и индивидуални предприемачи е подобно на използването на кредитна карта: има определен лимит, но вие плащате лихва не за цялата сума, а само за парите, които използвате. Кредитна линия е подходяща, ако компанията има планирани разходи, но все още не е ясно кога точно ще са необходими парите. За да разберете по-добре как работи кредитната линия, трябва да разберете следните концепции:

• - лимит на кредитна линия,
• - срок на кредитната линия,
  
• - дата на отписване,
• - транш,
• - период на връщане на транша. 

Лимит на кредитна линия (кредитен лимит или таван)

Кредитния лимит (таван за кредитната линия) е максималната сума, която може да бъде взета на заем от банката по този договор. Например, банка одобрява кредитна линия с кредитен лимит за 5 милиона лева - това е лимитът. Това означава, че фирмата-кандидат може да получи не повече от 5 милиона лева наведнъж.

Срок на кредитната линия

Периодът, в който можете да вземате пари от кредитната линия. Да речем, че банката одобри 5 милиона лева за 5 години. Бизнесът има на разположение 5 години, за да подпомогне бизнеса си с тези пари.

Транш

Сумата, която бизнесът тегли от кредитния лимит. Например банката одобрява 5 милиона лева. Фирмата взема 200 хиляди и за закупуване на консумативи. 200 хиляди - това е конкретния транш, който е изтеглила фирмата, върху който се начисляват лихви и който трябва да бъде върнат на банката в определения срок.

Период на връщане на транша

Крайният срок за погасяване на транша към банката. Например, срокът за погасяване на всеки транш може да е от 1 месец до 5 години. Но от друга страна, собственикът на фирмата може да върне транша всеки ден, в който пожелае и има такава възможност. Основното е това да се случи не по-късно от периода за връщане.

Дата на отписване

Съотнася се с датата, на която кредитополучателят е взел първия транш. Да кажем, че компанията взема транш на 12 април. Датата на отписване е 12-то число на всеки следващ месец: 12 май, 12 юни, 12 юли.

По какво кредитната линия се различава от кредита?

Намирането на разликата между кредитна линия и кредит не е толкова трудно, колкото може да изглежда на неопитен банков клиент. Най-важното е да се разбере същността на тези две форми за кредитиране, които предоставят на кредитополучателя средства за определен период от време. Така, кредитната линия е вид кредит, който предвижда частично изразходване на средствата, одобрени от банката за кредитополучателя.

 

Договор за кредитна линия

Договорът за откриване на кредитна линия е специфичен банков документ, в който е обичайно да се използват понятия, които обозначават характеристиките на сътрудничеството между банката и кредитополучателя в рамките на откриването на кредитната линия. На първо място, говорим за заеми с определен лимит, когато размерът на издадените средства е ограничен до определена сума.

В този случай връщането на заетите средства не води до увеличаване на лимита, съответно говорим за нереволвираща кредитна линия. Съществува и концепцията за лимит на дълга, която определя лимит за общия размер на дълга. Ако дружеството успее да изплати част от привлечените средства, размерът на наличния кредитен лимит се възстановява. В този случай имаме работа с револвираща кредитна линия. Ето кратка характеристика на най-често срещаните видове кредитни линии:

Видове кредитни линии:

 На практиката най-често се ползват револвиращи и нереволвиращи кредитни линии.

 

- Невъзобновяема (Нереволвираща) кредитна линия

Може да получите сумата само веднъж, но по всяко време в рамките на установения срок.
Това е проста или невъзнобновяема кредитна линия с модел на договор за заемс лимит на изплащане). Кредитополучателят има право да получи заем в уговорения срок, с определен срок за погасяване. Банката може също да наложи ограничения за издаване на средствата.

 

- Възобновяема (револвираща) кредитна линия

По възобновяемата кредитна линия може да вземете пари на части и също в рамките на договорения срок. Тя е известна още и като револвираща кредитна линия - нещо като опционен договор, кредитна линия с лимит на дълга. Кредитополучателят има право след погасяване на получените преди това средства да ги заеме отново в рамките на лимита на дълга и срока за погасяване на кредита, но банката може да наложи ограничения за издаване на средства.

 

- Рамкова кредитна линия

Рамковата кредитна линия е кредит, отворен от банка при условията на един договор, при който се извършва плащане за няколко свързани доставки или финансиране по определен проект. В договора се определят общите условия на кредита. И за всяка отделна операция се сключва допълнително споразумение в рамките на основната уговорка.

Сумите се вземат с зададена предварително честота. По този начин кредитната линия е по-гъвкав и удобен подход за кредитиране на бизнеса на банкови клиенти. Можете да регулирате потока на средства и, ако е необходимо, да увеличите лимита в случай на остър недостиг на пари. 

 

Други видове кредитиране, сходно с кредитни линии

Функционално сходни с кредитните линии икономически отношения са още:

• - овърдрафт,
• - предоставяне на паричен заем,
• - споразумения за дисконтиране на менителници,
• - споразумения за приемане на менителници,
• - споразумения за авалиране на сметки,
• - форфейтинг,
• - лизинг,
• - споразумения за откриване на акредитив и др.

Банкова бизнес услуга

Кредитната линия е полезна за всеки бизнес услуга, която банките предоставят на свои постоянни и проверени клиенти, позволяваща им да вземат или да добавят още към вече взети пари, като лихва се начислява само върху заетите пари, а не върху целия размер на заделения лимит. Кредитната линия е вид дългосрочно бизнес финансиране, което предвижда кредитиране на конкретен бизнес проект. 

Преди да кандидатствате за кредитна линия, се препоръчва да подготвите внимателно изработен бизнес план. Идеално е, ако въз основа на представения документ вече работи успешен по-малък проект. Без обоснована документация, благодарение на която предприемачът ще може разумно да докаже необходимите от приходи и разходи на определено ниво, предоставянето на дългосрочно целево финансиране е невъзможно като такова. Често се отваря кредитна линия за

• - плащане на услугите на определени компании,
• - за попълване на оборотни средства,
• - за закупуване на стоки,
• - за  материали или суровини за производство,
• - за финансиране на закупуване на превозни средства,
• - за закупуване на оборудване или за недвижими имоти.

Получаване на сума на разположение за текущи нужди. 

Това се прави съобразно текущите нужди на ползвателя и в случаите когато не му е необходима цялата сума на разположение. По този начин клиента си спестява плащането на излишни лихви върху размера на неизползваната в един или в друг момент сума, а плаща само за реално заетата част от кредитната линия.

Като цяло, предоставянето на кредитна линия е по-удобен начин за клиентите да получат заеми, като им позволява да използват кредита при нужда и да го плащат само за периода, в който е изтеглен. Неслучайно самите банки използват точно такава схема в отношенията помежду си: те си поставят лимити едни на други. И в тези граници те управляват текущата си ликвидност – дават пари на заем и, обратно, оставят свободни остатъци.
----------
 

 

Социално етичен маркетинг | dLambow

Концепция за социално етичен маркетинг

Какво е социално етичен маркетинг?

Концепцията за социално етичен маркетинг е една от маркетинговите концепции, според която при изграждането на рекламна кампания акцентът се измества от самия продукт и неговото производство към удовлетвореността на потребителите, етиката и социалните ползи. Тази концепция е формулирана от Филип Котлър, професор по международен маркетинг в Висшето училище по мениджмънт J.L. Kellogg в Северозападния университет в Съединените щати.

Концепцията за социално етичен маркетинг изисква от фирмите като първа своя задача да установяват нуждите, потребностите и интересите на своите целеви клиенти. А вече като втора стъпка, според постигнато описание на целевите пазари, да се търсят, намират и предлагат решения за постигане на желаната удовлетвореност на потребителите с възможно най-ефективни и продуктивни начини.

Социално етичен маркетинг

Същност на социално етичния маркетинг

Съгласно концепцията за социално етичен маркетинг, дейността на цялото предприятие трябва да е насочена към задоволяване нуждите на клиента или обществото и повишаване на неговото благосъстояние. Следователно, това е един вид "цивилизован маркетинг", който се фокусира върху актуалните проблеми на обществото и предлага подходящи решения. Концепцията се основава на баланса на три фактора:

• - печалбата на компанията,
• - нуждите на клиентите и
• - интересите на обществото.

Решаването на тези противоречия може да стимулира развитието на обществото и да повиши доверието в продуктите на компанията. Компаниите, използващи тази концепция, инвестират повече в събирането на данни за своите клиенти, за да идентифицират по-ясно техните нужди и интереси. Това позволява да се планира по-ефективно рекламната кампания. И обратно, компаниите, които социален маркетинг, създават изкуствена нужда или вземат решения, които могат да навредят на здравето на потребителите.

Според Ф. Котлър, основната тенденция в развитието на концепцията е „изместване на акцента от производството и стоките към търговските усилия, към потребителя и нарастващ фокус върху проблемите на потребителя и социалната етика“. Социалния маркетинг е резултат от негативните реакции на потребителите и медиите за вредата на някои продукти за околната среда и общественото здраве. Така нивото на доверие към концепцията за чист маркетинг в обществото намалява и медиите започват да критикуват големите корпорации, че се стремят да задоволят непосредствените нужди на потребителя, но игнорират вредата от продуктите си в дългосрочен план.

Защо да използваме социално етичен маркетинг?

Прилагането на социално етичен маркетинг и на социална отговорност започва да нараства все повече, тъй като много компании загубиха репутацията си заради тях. Етичните скандали унищожават доверието на потребителите и са трудни за възстановяване с конвенционален маркетинг. Проявата на социална отговорност е необходима и по отношение изискванията на акционерите и съдружниците в търговските субекти. Репутацията на всяка организация може лесно да бъде съсипана от етични нарушения. И докато една организация може лесно да се възстанови от грешки в маркетинговата стратегия, етичните грешки могат да й струват скъпо.

Цели на социалния и етичен маркетинг

Основната цел на социалния и етичен маркетинг е да се фокусира върху:

• - нуждите на клиентите (потребителите),
• - социалните ползи за обществото,
• - опазването на околната среда.

Фокусирайки се върху обществото и неговите проблеми, бизнесът се доближава до хората, което гарантира лоялност и постигане на измерими търговски цели, като:

• - увеличаване на обемите на продажбите;
• - ефективно обработване на възраженията, свързани с продукта;
• - привличане на нови клиенти, които са близки до социалните и етичните дейности на компанията;
• - укрепване на имиджа в очите на обществото;
• - повишаване на ефективността на маркетинговите кампании поради социалния компонент;
• - получаване на допълнителни споменавания и публичност поради положителната медийна реакция и от уста на уста, лансирани от потребителите.

Концепцията за социален и етичен маркетинг се използва не само в рекламните кампании, но и в изграждането на взаимоотношения с:

• - персонала,
• - партньорите,
• - доставчиците и
• - инвеститорите.

Преформулиране на мисия

С оглед акцента върху социалните аспекти на маркетинга, е необходимо фирмата да преформулира и своята мисия, изпреварвайки конкуренцията, като в същото време се запазва и подобрява благополучието на потребителя и обществото като цяло. Концепцията за социално етичен маркетинг възниква и се утвърждава поради съмненията, които се пораждат от концепцията за чистия маркетинг, поради редицата нейни, при това - доста забележими недостатъци.

Предпоставки за възникване на социално етичен маркетинг

Като такива веднага можем да посочим:

• - влошаване качествата на околната среда,
• - недостатъка на природни ресурси,
• - значителния прираст на населението,
• - повсеместната инфлация,
• - неглежираното състояние в сферата на административно обществените услуги и редица др.

В противовес на тези проблеми, концепцията за социално етичен маркетинг изисква да се проучват, удовлетворяват и обслужват потребностите на потребителите, но като се действа с отчитане на дългосрочните потребности на обществото.

Етапи на внедряване на социално етичен маркетинг

1. Избор на проблем и поставяне на цел

Проблемите на обществото са ключово звено в социално етичния маркетинг, върху които се градят кампанията и комуникациите. Преди да приложите концепцията, е необходимо да изберете социални и етични маяци, които бизнесът ще използва в бъдещата си дейност:

• - опазване на околната среда;

• - осигуряване на защита на животните;

• - противопоставяне на семейното насилие;

• - спазване на правата на децата или жените;

• - наемане на хора с увреждания,

• - осигуряване работа за самотни майки и други граждани, които имат нужда от стабилна работа със социален пакет;

• - предотвратяване на дискриминация въз основа на пол, възраст, тегло и други индивидуални характеристики.

2. Изпълнение на социалните програми

Необходимо е да се разработят и внедрят продукти, които напълно задоволят нуждите на клиентите, според избраните етични маяци. На този етап се прилагат инструменти, които помагат на компанията да убеди обществото, че продуктът е полезен и няма да причини вреда. След това стартират социални проекти, за да привлекат вниманието и да демонстрират загрижеността за обществото или околната среда. Рекламната кампания се основава на проучвания, провеждани като част от подготовката на социалните проекти.

3. Търсене и разработване на нови решения

В процеса на работа със социалните проекти, бизнесът ще се сблъска с промяна в нуждите на клиентите и вектора на общественото мнение. Инвеститори и благотворителни организации могат да се присъединят към успешен проект, предоставяйки финансова, маркетингова и други видове подкрепа. Всичко това ще се превърне в тласък за развитието на нови социални области, които ще помогнат за покриване на различни сегменти от целевата аудитория. Големите марки едновременно изпълняват няколко социални и етични програми.

Социално-етични маркетингови инструменти

Използват се различни методи и инструменти за повишаване на интереса към социално-етичните програми. Събития, дарения, сътрудничество с благотворителни организации - това са само част от възможностите, които позволяват на бизнеса да премине на ново ниво в социалните отношения.

- Благотворителност

Този метод позволява да се стимулизират продажбите в полза на избраните каузи. Като част от социални кампании, компаниите и онлайн магазините предлагат на клиентите да купуват определени стоки, като част от получените средства се превеждат за благотворителност. Друго решение е евтин продукт, след продажбата на който всички приходи ще бъдат насочени към сиропиталище, за ремонт на болницата и други добри каузи.

- Фандрайзинг

Фандрайзинг се използва от организации с нестопанска цел, които се интересуват от решаване на конкретни социални проблеми. Като част от работата, организациите с нестопанска цел привличат големи пазарни играчи, които са готови да си сътрудничат в името на рекламата и репутацията. След приключване на проекта организацията с нестопанска цел получава средства за постигане на целите си, марката получава статут на участник в благотворителна кампания, а обществото получава необходимата социална помощ.

Важно е и бъдещето

Важно е не само днес да се нахраним и облечем, но и нашите деца след 20 или 50 години също да могат да го правят, като по този начин да се решава своевременно конфликта между всеобхватното удовлетворяване на текущите ни потребности, за сметка на създаване на сериозни проблеми за бъдещите поколения. Чрез социално етичния маркетинг можем да поставим началото на разрешаване на подобни проблеми.

Целесъобразността от прилагане на социалния и етичен маркетинг се доказва от големите компании и марки. С помощта на различни социални програми те запазват вниманието и доверието на клиентите в продължение на десетилетия. Кампаниите за социална етика могат да приемат всякакъв формат, от дискретен бизнес до забавление, което гарантира популярност сред обществото.

Концепцията позволява да се покажете на потенциалните потребители, че бизнесът е фокусиран не само върху продажбите и печалбата, но и върху:

• - подобряването на качеството на живот на клиентите,
• - грижата за животните,
• - подобряването на екологичната ситуация.

За успеха на кампанията си струва да изберете подходящи социално-етични теми, които резонират с бизнес нишата на бизнеса и отговарят на интересите на целевата аудитория.

----------------

Одит и одиторска проверка | dLambow

 

Какво е одит и одиторска проверка?

Какво означава одит?

Какво е одит?

Думата “одит” (от англ. audit) в превод от латински език "audire" означава “слушане” и изразява форма на финансов контрол за дейността на едно предприятие или организация във вид на ревизия за счетоводната отчетност, която се възлага, по задължение от закона или от самия проверяван.

Определение за одит

Одитът е официално документално проучване и проверка на финансовата и стопанско-икономическа дейност, отразена в различните счетоводни книги, сметки и цялостната финансова документация на организация, предприятие или физическо лице, извършван от одитор - независим лицензиран орган.

Обследва се цялата документална система за записване на счетоводните и финансови транзакции. Одитирането се прави с цел да се установи точността на финансовите отчети, предоставяни от организацията за публично ползване. Резултатите се документират в одиторския доклад.

Одит и одиторска проверка

Значение на извършването на одит

Одитът може да се извършва неофициално и вътрешно от служители или ръководители на конкретен отдел. Но официалния одит е външен и се извършва от външна фирма или независим одитор. Идеята е да се проверят и потвърдят сметките от независим орган, за да се гарантира, че всички счетоводни записвания са извършени по справедлив начин и няма подвеждане или измама. Всички публично регистрирани фирми трябва да преминат одит на своите отчети от независим одитор, преди да декларират резултатите си от годишното приключване на дейността.

Функции на одита

Одитите се извършват основно от специализирани одиторски фирми, чиито задължения включват не само проверка на надеждността на дейността на предприятието в областта на финансите, но и предоставяне на управителя препоръки, които могат да бъдат следвани за повишаване на ефективността на фирмата. Като цяло одитът изпълнява следните функции:

- Аналитична

Задълбочено идентифициране на надеждността на документацията за финансовата дейност на дружеството.

- Експертна

Пълен одит на организацията. Съгласуване на документите с действителното състояние на нещата.

- Производствена

Въвеждане в предприятието на нововъзникващите иновации по отношение на счетоводството.

- Консултативна

Експертни съвети по данъчни въпроси.

Какво е одитор (експерт счетоводител)?

Одит, Одитинг (от англ. auditing) или Одиторска проверка е независима проверка на счетоводната отчетност, вършена в една фирма, с цел да се изрази мнение за нейната достоверност. Одитът се прави от специално подготвени и лицензирани за целта одитор - експерт счетоводител. В случай, че обемът на проверяваната документация е много голям, проверката може да се извършва едновременно от няколко одитори.

 

Одиторска проверка

Одиторската проверка е процедура за независим преглед и оценка на счетоводните и финансови записи от дейноста на организация, както и по отношение на отделна система, процес, проект или продукт. Най-често терминът се използва във връзка с проверката на финансовите отчети на организациите, за да се изрази мнение за тяхната надеждност и достоверност.

Одиторска проверка се използва в световната практика не само за счетоводна проверка и ревизии, но работата, според различни изисквания и критерии, може да обхване и становище относно законността на определени ръководни решения или на тяхната целесъобразност, съгласно основни учредителни документи на възложителя - устав, дружествен договор, правилник и др.

 

 

Одиторски доклад

След приключване на одита се издава одитен доклад на клиента на одита. Такъв документ съдържа всички резултати от проверката, както и описание на констатираните нарушения (ако има такива) и препоръки за тяхното коригиране. Одиторският доклад трябва да бъде приложен към годишния счетоводен отчет на организацията.

Разширено значение на понятието "одити"

В деловата практиката се използват още понятията:

• - "оперативен одит",
• - "технически (индустриален) одит",
• - "одит на ИТ сигурността",
• - "одит на околната среда",
• - "одит на качеството" и
• - други видове одит,

но тези понятия и процеси нямат законови (определени в закона) определения. Някои видове одити са близки по значение до сертифицирането. Тези видове дейности по контрол, одит и инспекция трябва да се разграничават от действителния одит на финансовите отчети.

Провеждане на одити.

В по-широк смисъл, под одити може да се разбира всяка изпълнявана от независим(и) експерт(и) проверка за някакво явление или дейност, от някого, в някаква област - екология, енергетика, опазване на околната среда, бизнес, обществени поръчки, финансова дейност и др. Затова одита най-общо можем да го характеризираме като проверка от доверени в съответната област експерти - одитори или специализирани одиторски фирми.

В тази връзка, одита и одиторските проверки могат да бъдат

• - оперативни,
• - операционни,
• - технически,
• - годишни,
• - планирани,
• - извънредни,
• - екологични,
• - счетоводни,
• - финансови.

и редица други одити. Някои видове одиторски проверки са близки по значение на сертификацията или се извършват като подготовка за нея.

Възникване на одита

Приблизително 4000 г. пр.н.е. древните цивилизации в Близкия изток създават държави и извършват икономически дейности. За да се следят приходите и разходите, те съставяли специални отчети. След известно време това довело до необходимостта да се организират проверки на съставените отчети за грешки. Ето как и кога е възникнал одита.

----------------

Всичко за офшор (offshore) | dLambow

 

Знаете ли какво е офшор (offshore) и какво се крие зад него?

Какво е офшор?

Офшор (от англ. offshore – "извън/срещу брега, в крайбрежната зона") – държава или територия със специални условия за бизнес за чуждестранни компании. Сред тях са:

• - ниски или нулеви данъци,
• - прости правила за корпоративно отчитане и управление,
• - възможността да се скрият истинските собственици на бизнеса.

В тази връзка офшорните компании често се използват за престъпления:

• - престъпно пране на пари,
• - държавна корупция,
• - измамни операции.

Офшор (offshore)

Значения на понятието офшор

Офшор е понятие, което се използва в ежедневната реч с две основни значения:

Офшорна зона

Обикновено офшорната зона е малка държава или част от държава, в пределите на която, за чуждестранните фирми (нерезиденти за държавата), се определя по-особен или специален юридически и финансов режим за регистрация и осъществяване на дейност. Една офшорна компания може да бъде регистрирана едновременно в много юрисдикции.

 

Офшорните зони в света са над 50.

Според редица оценки общият размер на средствата в тях може да бъде 32 трилиона долара.
 

Известни офшорни зони

Няма единен списък на съществуващите офшорни зони. Както Международният валутен фонд (МВФ), така и централните банки на различни страни по света работят за контрол на офшорните зони. По-долу е даден частичен списък на офшорните зони.

• - Андора
• - Ангуила
• - Антигуа и Барбуда
• - Аруба
• - Бахами
• - Барбадос
• - Белиз
• - Бермудските острови
• - Вирджински острови (Великобритания)
• - Бруней
• - Вануату
• - Гамбия
• - Гернси
• - Гибралтар
• - Гренада
• - Джърси
• - Доминика
• - Кайманови острови
• - Коста Рика
• - Лихтенщайн
• - Мавриций
• - Малта
• - Маршалови острови
• - Монако
• - Нова Зеландия
• - ОАЕ
• - Острови Кук
• - остров Ман
• - Панама
• - Сейшелски острови
• - Сингапур
• - Търкс и Кайкос
• - Тринидад и Тобаго

 

Офшорна фирма (компания)

Офшорната фирма е регистрирана в офшорната зона чуждестранна компания, която се ползва от привелигировано данъчно облагане и други специални (облекчени) предимства за водене на бизнес. Такива фирми имат право да работят само в чужбина, а не по мястото на тяхната регистрация. Малките държави насърчават създаването на офшорни компании на своя територия, за да развиват офшорен бизнес, който носи допълнителен доход на тези страни.

Офшорна сметка

 

Какво е офшорна сметка?

Офшорна сметка е банкова сметка във финансова институция извън страната на постоянно или временно пребиваване. В по-тесен смисъл, офшорна сметка може да бъде открита в офшорна банка в някоя от многобройните офшорни зони по света. В по-широк смисъл, всяка чуждестранна сметка може да се счита за офшорна. Не всяка банка обаче е подходяща за офшорни цели. И преди да потърсите подходяща банка, трябва да разберете защо обикновено се използват офшорни сметки.

Редица фирми, по редица причини (обикновено наричани "оптимизация на разходите) се регистрират в офшорната страна, като прехвърлят капитала си там. 

 

За какво са ви офшорни сметки?

Основната цел, за която се използват офшорни сметки, е защита на активи. От какво са защитени тези капитали?

• - От затварянето на банки в родната им страна;

• - От икономическата криза в страната на пребиваване;

• - От конфискации (както се случи в Гърция, а преди това в Кипър);

• - От високите свръхданъци;

• - От ръцете на измамници и безскрупулни служители;

• - От загубата на всички активи наведнъж (ефектът, когато съхранявате всичките си яйца в една кошница и някой все пак я настъпи);

• - От санкции за нарушаване на валутното законодателство (с правилното използване на офшорни сметки във връзка с офшорни компании).

Като цяло, откриването и ползването на офшорни сметки гарантира безопасността на вашите спестявания и печалби, които получавате в момента. Благодарение на офшорните сметки ще намалите рисковете, а в някои случаи дори ще увеличите възвръщаемостта на инвестициите си.

 

Законно ли е използването на офшорна сметка?

Информационното пространство около нас е наситено с негативни твърдения за офшорки и офшорни сметки. Някои от твърденията са основателни, но повечето са пропаганда, а не факти. Както бе споменато по-горе, офшорката е просто инструмент, който наистина може да се използва, както за законни цели, така и за незаконни. Офшорните сметки са толкова печеливши, че едва ли някога ще бъдат забранени, тъй като всички, включително държави и банки, ги използват.

Единственото, което определено се случва, е затягането на контрола върху дейността на офшорните банки и компании. Преди това, благодарение на офшорна сметка, беше лесно да се избегне данъчно облагане. Благодарение на съвременните изменения и предстоящия автоматичен обмен на данъчна информация става много по-трудно да се скриете от данъчно облагане. Използването на офшорни сметки е напълно законно, ако спазвате изискванията на вашата страна и международните разпоредби.

История на офшорния режим за осъществяване на бизнес

Поява на понятието офшор

Терминът "офшор" или "офшорен" се появява за първи път във вестник на източното крайбрежие на Съединените щати в края на 50-те години на миналия век. Това била финансова институция, която избяга държавния контрол чрез географска избирателност. С други думи, офшорната компания е такава, която премества дейности, които правителството на САЩ  контролира и регулира, към територия с по-благоприятен данъчен климат.

По този начин терминът „офшор“ включва не само правно понятие, но и икономическо и географско такова. Юристите, без да разкриват особено финансовата същност на офшорните компании, повдигат второстепенни теми, например, че няма консенсус за това какво конкретно може да се счита за "офшорно".

Офшорни схеми в древността

Офшорните схеми не са само съвременно явление, те се използват още от времето на древна Атина, когато е въведена такса за внос и износ от два процента. За да избегнат плащането на този данък, гръцки и финикийски търговци започнали да заобикалят територията на Атина с двадесет мили. Скоро близките малки острови започнали да действат като офшорки - данъчни убежища, където се внасяли контрабандни стоки без плащането на мита и данъци.

Средновековна офшорна история

През 15 век във Фландрия имала много ниски търговски ограничения и данъци, поради което за английските търговци било по-изгодно да транспортират и продават вълна във Фландрия, а не в Англия, където данъците и ограниченията били много по-високи.

В САЩ офшорната история на укриването на данъци датира от 18-ти век, където за да се избягва данъка върху вноса, наложен от Англия, търговците се опитвали да извършват своите търговски дейности през Латинска Америка.

Съвременна офшорна история

Швейцария се превръща в прототип на съвременната офшорна юрисдикция. На фона на привличането на финансов бизнес, в икономиката в Швейцария се създават центрове за обмен на пари и се развиват институции за финансова тайна, които се превръщат в убежище за чуждия капитал (приет е закон, който изисква банкерите да водят записи на сметките на своите клиенти, но им забранява да разкриват тези данни на когото и да било).

През 70-те години на миналия век редица островни колонии на Великобритания получават независимост, а някои, които остават в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, са лишени от финансови субсидии от британския бюджет и преминават към самостоятелно формиране на свой бюджет, именно чрез създаване на условия за регистрация на офшорни компании.

Офшорен бизнес

Напоследък, други държави приемат закони, подобни на тези в Швейцария, и започват да се конкурират за привличането на международен капитал, като провеждат политика за облекчения на чуждия бизнес. За много островни държави, които нямат природни ресурси за развитие, офшорният бизнес се превръща в единственото средство за генериране на доходи.

Офшорни банки

Офшорна банка е банкова институция в офшорна зона, която има право да извършва транзакции само с други подобни банкови институции или чуждестранни финансови предприятия.

Видове офшорни банки

Има следните категории офшорни банки:

• - Офшорните банки с пълен лиценз

Това са „Неограничени“ банки от клас „B“, които получават лиценз от приемащата страна, позволяващ им да участват в банкови и/или доверителни финансови операции извън приемащата страна. Такива банки имат право да работят с клиенти извън страната, в която се намират.

• - Офшорни банки с ограничен лиценз

Такива банки „Ограничен“ клас „B“, получават лиценз, подобен на лиценза на „Неограничена“ банка от клас „B“, с изключение на това, че тези банки могат да работят само с тези чуждестранни лица или корпорации които са посочени в лиценза им.

• - Офшорни управлявани банки

Това са банки „без персонал”, които работят на базата на банка с общ лиценз на договорна основа между нея и собственика на офшорната банка. За създаване на такава банка е необходим подходящ лиценз. Базовата банка изпълнява административни функции за управление и осигуряване на работата на спонсорираната банка.

• - "Представителни" банки

Това са банки, които са организирани и лицензирани в една държава, но освен това получават лиценз от втора държава за създаване на представителство. Те не могат да правят бизнес във втората държава, но могат да правят бизнес с всяка друга държава.

• - Кредитна институция от банков вид

За такива е разрешено да изпълняват само определени банкови функции, споменати в лиценза.

Доверителни офшорни компании

Доверителните компании са механизъм, който позволява на едно лице (основател или дарител) да прехвърли на друго лице (довереник или попечител) пакет от доверително имущество за управление в интерес на трета страна (една или повече), наречена бенефициент ( бенефициент).

Офшорни застрахователни компании

Офшорното застраховане се основава на прехвърляне на застрахователни премии към офшорни застрахователни компании, където те не се облагат с данък върху доходите. Има два основни типа фирми, използвани в офшорния застрахователен бизнес:

• - вътрешнозастрахователни компании;
• - презастрахователни дружества.

Групи офшорни юрисдикции

Офшорните юрисдикции могат да бъдат разделени на три групи:

Офшорните острови

Това са малки острови и архипелази в Карибския басейн, Тихия и Индийския океан. Основната им характеристика е:

• - пълна липса на данъци,
• - умерени фиксирани плащания,
• - непретенциозно счетоводство,
• - висока степен на конфиденциалност и анонимност на собствениците на компанията.

Въпреки това компаниите, регистрирани в тези зони, често имат съмнителна репутация и нисък престиж.

Европейски офшорни територии

Европейските офшорни територии имат много по-висок статут, а разходите за поддържане на офшорка в тях могат да достигнат десетки хиляди долари годишно. Тези страни имат данъчни стимули за определени видове дейности. Тези територии не могат да се нарекат офшорни в пълния смисъл на думата:

• - плащат се данъци,
• - водят се счетоводни записи,
• - редовно се извършват одити.

Информацията за собствениците на фирми се разкрива по обичайния начин.

Специални територии

Някои административно-териториални образувания, имат специален данъчен режим, като:

• - Лабуан в Малайзия,
• - някои щати в САЩ,
• - руски територии, като Калмикия, Алтай, Углич и др.

Кипър офшорна зона ли е?

От 1 май 2004 г., след влизането на Република Кипър в Европейския съюз, както и след прилагането на данъчна реформа, компаниите в тази република губят статута си на „Офшорни“. Днес Кипър е юрисдикция с ниски данъци с корпоративен данък от 12,5%, но въпреки това мнозина погрешно наричат ​​Кипър „офшорен“.

Данъчна оптимизация

Една от най-популярните цели за използване на офшорна компания е данъчната оптимизация. С помощта на правилно структурирана офшорна компания можете да постигнете и следните предимства:

• - защита на собствеността,
• - анонимност и конфиденциалност,
• - оптимизиране на разходите,
• - по-лесно отчитане без излишна бюрокрация.

Използването на офшорни компании е един от най-известните и ефективни методи за укриване на данъци или т.нар. данъчно планиране.

----------------

Факторинг в бизнеса | dLambow

 

Факторинг като бизнес услуга

 

Факторинг е вид финансова услуга

Тя се предлага от банки или специализирани фирми за бизнес клиенти, които имат да получават забавени плащания, като фирмата фактор изплаща на получателя дължимата сума или част от нея, срещу правото самата тя да събере задължението от длъжника. 

Факторингът е и комплексна бизнес услуга, която банка или факторингова компания, встъпващи в ролята на финансов агент, предоставят на фирми, които работят със своите клиенти в условията на отсрочено плащане. 

Факторинг като бизнес услуга

Факторингът се прави обикновено срещу процент от дължимата сума. 

По този начин получателя на средствата получава парите си значително по-бързо и ги включва във финансовия си оборот, вместо да има да взема, но постъпленията да се протакат във времето с месеци, а понякога и с години.

Услугите по факторинга включват не само предоставяне на доставчика и получаване от купувача на парични средства, съобразно условията на сделката помежду им, но и осъществяване на контрол относно задълженията на получателя на доставките.

Факторингът има логика да съществува, поради това, че по този начин определени фирми се специализират в събиранията на вземания и това им позволява да го правят значително по-ефективно, отколкото би се справила обикновена производствена фирма, която няма постоянна практика в това, нито има специализирани звена.

Напомняне на дебитора.

В т.ч. влизат напомнянето на дебитора за настъпването на падежа за плащанията, сравняване на данните по разплащанията с дебитора, предоставяне на доставчика на информация за текущото състояние на дебиторската задлъжнялост, водене на архив по историята на отношенията и текущите операции. Факторинговите услуги включват анализ на събраните към даден момент данни и уточняване на рисковете от евентуално забавяне или неплащане, като възоснова на това се предприемат превантивни мерки за обезпечаване условията по договора.

Факторинг и финансиране на бизнеса.

Факторингът се явява вид финансиране от банката на доставките на определени стоки или извършването на договорени услеги, осъществяване в общия случай при условията на отсрочено плащане. По този начин факторинга се явява финансово комисионна операция по преотстъпване на дебиторската задлъжнялост на факторинговата компания с цел:

• -    да се гарантира пълното погасяване на дълга;
• -    да се намалят разходите по воденето на сметките;
• -    да се осигури незабавно получаване на по-голямата част от дълга;
• -    да се предотвратят евентуални усложнения със събираемостта поради възможна конюнктура или по други причини.

Фирмата кредитор по-бързо получава парите си, а фирмата изпълнител получава процент за услугите си. На пръв поглед, длъжниците не ли следвало да са много доволни от такова развитие на събитията, но в крайна сметка своевременното уреждане на дълга е и в тяхна полза, защото в противен случай може окончателно да си загубят бизнеса и да фалират.

----------------

Приходи на фирма от собствен бизнес.

Приходи на фирмата.

По своята същност приходите на фирмата се всички парични постъпления, които тя получава от реализацията на произведената продукция. Очевидна е връзката между приходите и количеството на продадената продукция по определена цена. При различните пазарните структури, цената варира в съответствие с еластичността на пазарното търсене на продукта, предложено от фирмата. Но принципа на приходната фуния е разположен в друго пространство на пазарната стратегия. Ето един примерен модел за проходна фуния.

  

Пазарни цени.

В зависимост от характера на пазара, цените на всяка продадена единица могат да бъдат както едни и същи, така и да се различават. При което: по-малки количества да се продават на по-висока цена, а по-големи на по-ниска. Ето защо при анализа на приходите на фирмата в икономическата теория и практика се използват 3 техни разновидности и това са: общ приход TR, среден приход AR, пределен приход MR.

Общ приход.

Общия проход TR наречен още съвкупен, представлява общата сума на постъпленията от продажбите на фирмената продукция за определен период от време. Той се определя от количеството продадена продукция и цената на единица продукция. Зависимостта между тези величини може да бъде представена със следния израз:

TR = Q.P

За да се оцени какво влияние върху приходите на фирмата оказва изменението в количествената реализация на продукцията се използват показателите за AR /среден/ и MR /пределен/ приход.

Среден приход.

Средния приход АR или прихода от единица продукция се определя като отношение на TR към количествената реализация на продукцията. Изразява се:

AR = TR / Q

Очевидно е, че АR е равен на продажната цена (AR = Q.P / Q = P).. Той отразява еластичността на търсенето на продукцията на фирмата.

Пределен приход.

Пределния приход МR е допълнителен приход, с който се увеличават TR при продажбата на всяка следваща, допълнителна единица продукция. Той се определя от съотношението между прираста на ΔTR и прираста на количеството продадена продукция ΔQ. Може да се представи с израза:

МR= ΔTR. / ΔQ

МR е важен критерий за оптимизиране на предлагането на фирмата. МR е величината, с която се измерва динамиката на TR при нарастване обема на производството. Това са основните видове приходи, с които фирмата разполага при развитието на собствен бизнес.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Сметкоплан на бюджетните предприятия

Методическо единство чрез сметкоплан.

Сметкопланът създава условия за методическо единство при прилагане на счетоводството в бюджетните предприятия, като част от изгражданата у нас Информационна система за финансово управление на публичния сектор. Сметкопланът на бюджетните предприятия е приет с писмо БДС 07 от 09.02.2001 год. на министъра на финансите, в съответствие с чл. 44 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 год.

Сметкоплан на бюджетните предприятия.

Сметкопланът на бюджетните предприятия следва структурата и общите принципи на действащия до 31.12.2001 год. Национален сметкоплан, но има и съществени разлики от него. При изграждане на сметкоплана са заложени концепциите и счетоводната рамка на методическите указания, които финансовата администрация приема за отчетността на публичния сектор, както и системата на националните сметки на ООн и на Европейската система на национални сметки.

Общи принципи на сметкоплана.

В сметкоплана на бюджетните предприятия са заложени общите принципи постановки за счетоводно отчитане, включени в новия Закон за счетоводството (текущо ночисляване, предимство на съдържанието пред формата, документална обосновеност). При прилагането му се запазва приложимостта на единната бюджетна класификация, съобразно с законовата регламентация.

Отчитане на активите, пасивите, приходите и разходите.

Сметкопланите на бюджетните предприятия се прилага за отчитане на активите, пасивите, приходите и разходите на централния бюджет, бюджетите на държавните органи, бюджета на съдебната власт като система, общините, държавното обществено осигоряване, системата на Националната здравноосигорителна каса, държавните висши училища, БНТ, БНР, БАН, извънбюджетните сметки и фондове.

Обща характеристика на сметкоплана

Като обща характеристика на сметкоплана на бюджетните предприятия трябва да се отбележи:

І. Структурата на сметкоплана е изградена от четири нива:

• раздели с едноцифрен код;
• групи с двуцифрен код;
• подгрупи с трицифрен код;
• синтетични счетоводни сметки с четирицифрен код.

ІІ.Класификация на сметките е представена в осем раздела:

• пет раздела са предназначениза за балансовите позиции- активи, пасиви и собствен капитал;
• два раздела по един за приходите и разходите;
• един раздел съдържа задбалансови позиции.

ІІІ. Бюджетните предприятия могат да прилагат само включените в сметкоплана синтетични сметки. 

Те нямат право да създават нови синтетични сметки на мястото на двободните шифри.

ІV. Бюджетните предприятия могат да откриват към четирицифрените сметки подсметки 

за аналитично отчитане, съобразно нуждите за отчетност и за управленски контрол и анализ.

V. В сметкоплана на бюджетните предприятия има групи, 

раздели и синтетични сметки от съвсем нов вид и с ново съдържание, това значително разширява приложното поле на счетоводното отчитане.

VІ. Съществуват различия между сметкоплана на бюджетните предприятия от Националния сметкоплан:

• липсата на характеристики на синтетичните сметки, групите и разделите;
• всички финансови активи са обособени само в един раздел, пети ( няма разделение в два раздела за дълготрайни и за краткотрайни финансови активи;
• сметките за приходите и разходите са влючени в четвърти раздел, вместо в седми и шести, както е в Националния сметкоплан.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Технологични процеси в производството | dLambow

 

Същност на технологичните процеси в производството.

 

Какво е технологичен процес?

Технологичен процес е системата от взаимосвързани действия, които се извършват от момента на възникване на първоначалните данни до получаването на желания резултат в производството. 

 

Технологичният процес е част от производствения процес, който съдържа целенасочени действия за промяна и (или) определяне на състоянието на обекта на технологична обработка, в т.ч. и заготовките. Почти всеки технологичен процес може да се разглежда като част от по-сложен процес и набор от по-прости (елементарни) технологични процеси.

 

Технологични процеси

Какво е технологична операция?

Технологична операция е най-малката част от технологичен процес, която притежава всички негови свойства. По-нататъшното разлагане на техническите операции води до загуба на характеристики, характерни за метода, залегнал в основата на тази технология. Често всяка технологична операция се извършва на едно работно място от един служител. Примери за технологични операции са:

• - процеса са въвеждане на данни с помощта на баркод скенер,
• - отпечатване на отчет
• -, изпълнение на заявка до база данни и др.

 

Същност на технологичните процеси

Технологичните процеси в производството представляват съвкупност от физико-химични или механични въздействия върху основните суровини, които се използват при преработването им, до получаването на необходимите продукти и изделия. В промишлеността те се основават на различни физични и физико-химични явления.

Потребности от промишлени изделия.

Обществените потребности от промишлени изделия и стоки за широко потребление с високи качествени експлоатационни показатели са определящи фактори за интензивното развитие на съвременното индустриално производство. Освен това развитието на производителните сили и производствените отношения в обществото е във връзка с равнището на промишлените стоки.

Необходимите предпоставки за развитието и усъвършенстването на промишлените технологии са:

• повишаването на техническото равнище на производството,
• комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси,
• прилагането на интернет и на автоматизираните системи на управление.

Производственият процес е съвкупност от взаимосвързани технологични и трудови процеси, провеждани пряко или косвено с предмета на труда, т.е. обработването на суровините, материалите, полуфабрикатите в готови изделия.

Към производствения процес се включват и дейностите по

• получаване,
• съхраняване и
• трансформиране предметите на труда,
• обслужването на работните места,
• поддържането на машините и съоръженията,
• контролирането на производствените процеси и др.

Технологичните процеси са част от производствените процеси, характеризиращи промишлените технологии, в резултат на чието провеждане се променя формата, строежът на кристалната решетка, физичните свойства или химичния състав, агрегатното състояние или мястото в пространството на предметите на труда.

Трудов процес.

Трудовият процес е човешка дейност, насочен към създаването на материални блага. С помощта на целенасочените трудови процеси, свързани с разход на физическа и умствена енергия, на практика се реализира ефективно управление и обслужване на технологичните процеси и се постигат техническите и икономическите производствени цели.

Производствен процес.

Всеки производствен процес, чрез който дадена производствена система функционира нормално, е изграден от отделни технологични процеси. По своя характер технологичните процеси биват:

• механични,
• хидромеханични,
• топлинни,
• масообменни,
• химични,
• биохимични,
• ядрени и
• енергетични.

------

Маркетинг микс | dLambow

Маркетингов микс (Marketing mix)

Елементи на маркетинговия микс (на-популярни варианти)
Маркетингов микс 4P
Продукт	Product
Цена	Price
Място на продажба	Place
Промоция	Promotion
Маркетингов микс 7P
Продукт	Product
Цена	Price
Място на продажба	Place
Промоция	Promotion
Процес	Process
Хора	People
Физическа среда	Physical Evidence
Маркетингов микс 7C
Комуникация	Communication
Грижа за клиентите	Customer Care
Свързаност, взаимодействие	Connectivity
Общност	Community
Удобство	Convenience
Съдържание	Content
Персонализиране	Customisation
Елементи на маркетинговия микс на Borden
Ценообразуване	Pricing
Брандиране	Branding
Дистрибуция	Distribution
Лични продажби	Personal selling
Реклама	Advertising
Промоции	Promotions
Опаковки	Packaging
Услуги	Services
Разработване на продукти	Product development

Какво е маркетинг микс?

Маркетинг микс са 4P-s от маркетинг плана (product, price, place, promotion) използвани от бизнеса, за да въздейства на потребителите да купуват стоките му. 

Като част от марекинговата стратегия на фирмата, маркетинговият микс (marketing mix) е набор от 4-те популярни маркетингови инструмента (продукт, цена, място, промоция), използвани в дейностите за популяризиране на произвежданите продукти и търговската марка, а също и за разграничаване от пазарната конкуренция, с цел стимулиране на продажбите. 

Концепцията се появява в статията „The Marketing Mix Concept“, публикувана от Нийл Бордън през 1964 г.

Елементи на маркетинговия микс на Borden

Оригиналният маркетингов микс на Borden съдържа огромен брой „съставки“, ето някои от тях:

• - ценообразуване,
• - брандиране,
• - дистрибуция,
• - лични продажби,
• - реклама,
• - промоции,
• - опаковки,
• - услуги,
• - разработване на продукти и т.н.

По-късно този обширен списък от елементи на микса е трансформиран в модела на 4P, което ги прави удобни за запаметяване и оперативна работа. С течение на времето, общоприетият модел се превръща в основа, върху която се идентифицират нови елементи от маркетинговия микс, които стават неразделна част от маркетинговите стратегии на фирмите. Моделите 5P, 6P, 7P и дори 7C придобиват голяма популярност:

Маркетингов микс 7C

• - Комуникация (Communication),
• - Грижа за клиентите (Customer Care),
• - Свързаност, взаимодействие (Connectivity),
• - Общност (Community),
• - Удобство (Convenience),
• - Съдържание (Content),
• - Персонализиране (Customisation).

Маркетингов микс 4P

Концепцията 4P е маркетингова концепция, базирана на 4 координати на планиране на маркетинга и продажбите:

• - Елементът „Продукт“ (Product) отговаря на въпроса „От какво се нуждае пазарът или целевата аудитория?“,

• - Елементът „Цена“ (Price) помага да се определи цената на продукта и да се оцени нивото на рентабилност на продажбите,

• - Елементът „Място на продажба“ (Place) помага за изграждане на правилния модел на дистрибуция (или доставка на стоки до крайния потребител).

• - Елементът "Промоция" (Promotion) отговаря на въпроса "Как ще се разпространява информацията за продукта на компанията на пазара?"

Маркетингов микс 7P

Основните компоненти на модела 4P могат да се използват от всяка компания. Нови елементи, включени в модела 7P са:

• - Процес (Process),
• - Хора (People) и
• - Физическа среда (Physical Evidence),

Те са по-подходящи за пазара на B2B (бизнес-към-бизнес) и са подходящи за маркетинговия микс на пазара на услуги. Например, важността на елемента Процес за пазара на услуги може да се илюстрира от гладкото взаимодействие и скоростта на обслужване в заведенията за бързо хранене.

Анализ на маркетинговия микс

• 1. Изберете онези елементи от микса, които най-добре отговарят на вашия специфичен бизнес;

• 2. Моделирайте идеална ситуация за всеки от избраните елементи (необходимо е моделът да се опише с измерими параметри, така че по-късно да е по-удобно да ги проследявате и коригирате);

• 3. Опишете действителното състояние на фирмения продукт за всеки артикул, като използвате маркетингови проучвания, експертни мнения...;

• 4. Формулирайте коригиращи действия, които по-късно ще формират основата на маркетинговия план;

• 5. Дайте приоритет на коригиращите действия;

• 6. Формирайте маркетингов план и бюджет в съответствие с приоритетите между елементите на маркетинговия микс.

 

Използване на маркетинг в развитото пазарно стопанство

Опитът на страните с развито пазарно стопанство има голямо значение за започналото преустройство на нашата икономика, а маркетинга е съществена част от дейността на фирмите в тези страни, в т.ч. и използването на маркетинг микс.  През последните години като резултат от

• промените в българската икономика,
• силната конкуренция,
• изменението на потребителските нужди,
• завишените изисквания към стоките,
• развитието на технологиите и
• отварянето на страната ни към световните пазари,

коренно променят околната среда и обкръжението на организациите и изграждат ориентиран към потребителите пазар.

Използване на маркетинг микс в развитото пазарно стопанство

Аспекти на маркетинг микса

Българските фирми осъзнават необходимостта от овладяване на фундаменталните знания, свързани с маркетинговия подход в управлението и прилагането му в реалната им дейност. Затова е необходимо по-конкретно изясняване за основните аспекти на маркетинг-микса като средство за въздействие върху пазара. Развитието на икономиката все повече утвърждава и налага водещата роля на маркетинга в управлението на фирмите.

В момента на пазара на потребителски стоки предлагането е по-голямо от търсенето, изискванията на потребителите растат непрекъснато, а лоялността им към отделните фирми намалява. Ето защо сега водеща фигура на пазара е потребителят, за спечелването на когото фирмата трябва да си изгради образ и стратегия, които да го отличават от конкурентите.

Маркетингова стратегия

Маркетинговата стратегия се привежда в действие с набор от средства и методи - с т.нар. маркетинг микс, съчетаващ посочените вече традиционни инструменти на маркетинга. Приложението на маркетинговия микс в пазарната действителност предполага особено внимание към първият му елемент - продуктът. Решенията относно управлението на

• продукта,
• търговската марка,
• опаковката и маркировката,

са много важни и могат да бъдат решаващи за успеха на цялостната маркетингова стратегия на фирмата.
   

Ценови решения.

За да предостави удовлетворяващ маркетингов микс, организацията трябва да вземе под внимание и цената на продукта, най-малкото защото тя трябва да бъде приемлива за потребителите. Освен това ценовите решения могат да окажат многобройни влияния върху останалите елементи на микса.

Дистрибуционна политика.

Важно място в маркетинг-микса заема и дистрибуционната политика на фирмата, от която зависи потребителят да се сдобие с продукта, който му е необходим в желаното от него време, място и размер.

Комуникационна политика.

Последният, но не и по важност елемент са комуникациите. Използването и подходящото съчетаване на дейностите по

• рекламата,
• връзките с обществеността,
• личните продажби и
• насърчаването на продажбите,

води до утвърждаване на имиджа на фирмата и нейните продукти и създават система за комуникации на организацията с нейните

• клиенти, 
• партньори, 
• конкуренти и 
• обществото като цяло.

По този начин се извлича максимална полза от използването на метода на маркетинговия микс, съобразно нуждите на пазарното стопанство - конкретния пазар и фирма, оперираща на него.

----------------

Рентабилност | dLambow

Какво е рентабилност и как се изчислява?

Формула за рентабилност

R = P / Ra

Където: - R - е рентабилността - P - е печалбата - Ra - са разходите или себестойността на продукцията, формиращи печалбата

Какво е рентабилност?

Произход на понятието

Понятието "Рентабилност" идва от немски rentabel, което означава доходност, полезност, печеливш или това е относителен показател за икономическа ефективност  на производството или предприемаческата дейност като цяло, с множество разновидности за осъществяване на различни видове икономически анализи и на различни нива във фирмената йерархия и бизнеса.

Значение на показателя

Рентабилността отразява цялостно степента на ефективност при използването на материалните, трудовите и финансовите ресурси, както и на природните ресурси. Най-общо, това е отношението на приходите към разходите или себестойността на продукцията. Но Високите приходи не винаги са доказателство за успешен бизнес. Можете да инвестирате много пари и в същото време да получите ниска печалба. 

Какво е рентабилност?

Кой стартъп е успешен?

Една от основните характеристики на успешния стартъп е високата рентабилност. Ако има трудности с това, тогава предприемачът не получава доходи и инвестицията му в компанията се оказва твърде скъпа. Ако рентабилността е на минус, компанията е губеща. Останалите случаи трябва да се разглеждат отделно, като се оценява състоянието на пазара и финансовата ситуация в страната и по света.

Как се изчислява коефициент на рентабилност?

Коефициентът на рентабилност се изчислява като съотношението на печалбата към активите, ресурсите или потоците, които го формират. Може да се изрази както в печалба за единица инвестирани средства, така и в печалбата, която носи всяка получена парична единица. Степента на рентабилност често се изразява като процент.

Общият принцип за изчисляване на рентабилността е 

печалбата да се раздели на един или друг показател.

Формула за рентабилност.

Най-общо, това е отношението на приходи към разходи или себестойност на продукцията. Или ако трябва да го изразим с формула, то изглежда така:

R = P / Ra

Където

•     R - е рентабилността,
•     P - е печалбата,
•     Ra - са разходите или себестойност на продукцията, формиращи печалбата.

Което означава отношението на приходите на предприятието към разходите за производство и реализацията на съответната продукция. Желателно е този показател винаги да остава по-голям от единица. А ако е по-малък от единица, това е предупреждение за задаващи се проблеми.

Показатели за рентабилност

Комплексен показател за рентабилност.

Рентабилността е комплексен показател за използване на материалните, трудовите и паричните ресурси и природните богатства, с които разполага фирмата и показва нейното състояние, при което приходите от реализация на предлаганите стоки или услуги покриват разходите за тяхното производство или доставка. Или казано по-професионално, това е нормата на печалба в доходите.

Основни показатели за рентабилност:

• - Възвръщаемост на собствения капитал (ROE Return On Equity) = Нетен доход / Собствен капитал
• - Обща (брутна) рентабилност = брутна печалба/приход
• - Възвръщаемост на продажбите (ROS Return On Sales) = Оперативна печалба / Приходи
• - Възвръщаемост на активите (ROA Return On Assets) = Нетен доход / Активи или (Нетен доход + Разход за лихви) / Активи

Допълнителни показатели за рентабилност:

• - Рентабилност на дълготрайните активи = Нетна печалба / Дълготрайни активи
• - Рентабилност на персонала (ROL) = Нетна печалба / сумата на разходите за персонал
• - Основен коефициент за рентабилност на активите - съотношението на печалбата преди данъци и лихвите към общата стойност на активите. BEP = EBITDA/Активи × 100%
• - Рентабилност на инвестирания постоянен капитал (ROIC) е съотношението на нетната оперативна печалба към средния собствен капитал и дългосрочния дългов капитал за периода. ROIC = EBIT × (100% - ставка на данък върху дохода) / Инвестиран капитал.
• - Рентабилност на собствения капитал (собствен капитал + дългосрочни заеми) (ROCE)
• - Рентабилност на общите активи (ROTA) = Печалба преди данъци / Общо активи
• - Рентабилност на бизнес активите (ROBA)
• - Рентабилност на нетните активи (RONA) = Печалба преди данъци / Нетни активи
• - Рентабилност на производството = Печалба / (Разходи на дълготрайни активи + цена на оборотен капитал)
• - Рентабилност на надценката (маржа) - (Profitability of the margin) - съотношението на производствените разходи към продажната цена
• - Рентабилността на себестойността (Profitability of the Cost of Sales) - съотношението на печалбата към разходите за покупка.

Видове рентабилности.

Критерии за икономически анализ и сравнения.

Рентабилностите биват различни видове, според това на какво ниво правим икономическия анализ. Те могат да бъдат свързани с активите, с капитала, с продажбите или с други фактори в производството, но винаги показват ефективността от използването на съответния аспект в реализацията на бизнеса.

Сравнение на рентабилности.

Като се сравняват различните рентабилности, може да се прави анализ и да се вадят заключения за ефективността и тесните места в организацията на всеки бизнес. А когато се говори за рентабилност на бизнеса, в което влиза както производството, така и реализацията,, то в случая се подразбират сметките за ефективност и доходност на дейността като цяло.

Откупваемост на използваните средства

Ако се говори за Commodity Rentabilität, то това са сметките по отношение на получаваната печалба към сумата на разходите за производството на дадената стока (себестойността). В този случай може да се пресмятат и различни видове откупваемост на използваните средства.

Рентабилност на производствени разходи

В производствените разходи могат да влизат изразходваните парични активи за придобиване на оборудване, разходите за техническо обслужване и ремонти, амортизационните разноски, всички разноски за разплащане с наетия персонал за обслужване на съответното оборудване или цех, като в това влизат не само заплатите, но и всички осигуровки, застраховки, социални доплащания, болнични и т.н.

Финансова рентабилност

Сравняват се вариантите за възвръщаемост и откупваемост. Затова при избора на финансиране за една или друга сфера на дейност на дадена фирма, предприемача винаги трябва да прави сравнителни варианти пресмятайки всички възможни разходи и главно - тяхната възвръщаемост, отчитайки показателите за рентабилност. Защото може да се окаже, че при едни и същи разходи, в зависимост от това къде са направени, може да се окаже, че тяхната откупваемост се различава в пъти.

Развитие на рентабилни дейности.

Познавайки рентабилността на даден бизнес, предприемачът може да разбере как да го развива, колко печеливш е и как ще расте в бъдеще.  Трябва да се залага на развитието на такава стопанска дейност или бизнес, където предполагаемия икономически показател за рентабилност е най висок, а евентуалните рискове от получаването на загуби са най-малки. В тези случаи е и най-вероятно да се осигури и то с голям успех, странично финансиране на фирмата с голяма вероятност за бърза възвръщаемост.

----------------