Лека промишленост | dLambow

 

Стопанско значение на леката промишленост

 

Леката промишленост се включват производства от леката индустрия, чиито отрасли произвеждат основно предмети за потребление от различно естество и суровини за тежкия бизнес. Към леката промишленост се отнасят: ХВП, текстилната, трикотажна, кожаро -кожухарската, шивашката, обувната и полиграфическата промишленост. Делът на тези отрасли в общото производство на вторичния сектор е около 30%, а в ОПП - около 26%.

Общият им дял в БДС на България е около 6, 5%. За разлика от тежката индустрия, в отраслите от леката индустрия делът на частния сектор е значително по-висок. Основната причина за това е бързият оборот на вложените капитали, поради осигурените вътрешни и външни пазари за продукцията.

Леката промишленост обхваща производствата на нехранителни стоки за широко потребление /тъкани, обувки, облекла, книги, ежедневници и др./. Това, наред с факта, че предприятията от леката промишленост осигуряват работни места предимно за жени в редица региони от страната с излишък на женска работна сила, определя голямото социално значение на отрасъла.

Стопанското значение на леката промишленост се определя от преработката в предприятията й на голяма част от селскостопанските суровини /памук, лен, коноп, кожи, пашкули/ и осигуряването на суровини за мебелната промишленост, строителството, машиностроенето, транспорта и други стопански отрасли. Същевременно в редица производства от леката промишленост /обувно производство, текстилно, кожаро -кожухарско и др./ широко се използват като суровина химически продукти. По този начин се осъществява интеграцията между подотраслите на леката промишленост и останалите отрасли на промишлеността и НС.

 

Особености на леката промишленост

Отделните подотрасли и производства на леката промишленост имат редица свои особености:

• - Производственият процес е сложен и ешелониран, изискващ голямо количество работна ръка, предимно женска.

• - Повечето производства са мобилни и бързо реагират на потребителското търсене и влиянието на суровинния фактор.

• - Продукцията на леката промишленост в повечето случаи е малка по обем, но с висока стойност и дълготрайна.

• - Производствата, отнасящи се към отрасъла, се отличават с относително по-слабо замърсяване на природната среда с отпадни продукти в сравнение с другите отрасли на промишлеността.

• - Повечето производства предоставят работни места основно за женска работна сила, поради спецификата на технологията.

• - Производствата от леката промишленост имат повсеместно разпространение.

• - Разходите за суровини в отделните подотрасли се движат между 30% /шивашката промишленост/ и 60% /текстилната и полиграфичната промишленост/.

Мястото на отрасъла се определя от дела му в ОПП, ОПФ, дела на заетите, предназначението на продукцията, дела в износа и вноса на страната и др.

Към леката промишленост се отнасят следните отрасли и производства:

• - текстилна промишленост;
• - трикотажна;
• - шивашка;
• - кожаро -кожухарска;
• - обувна;
• - кожено -галантерийна;
• - полиграфическа.

Общият дял на тези отрасли и производства в ОПП на България е 7,5%. Те участват с около 17,7% в износа и с около 13,3% във вноса на страната. Леката промишленост дава около 1,9% от БДС. В нея са заети около 163000 д., или 5,2% от всички заети в страната. В частния сектор са заети над 85%.

Фактори и условия за развитие на лека промишленост

Един от основните  фактори и главно условие за развитието на отрасъла лека промишленост е наличието на подходяща суровинна база. Тя е съставена от селскостопански /естествени/ суровини и суровини, създадени в химическата промишленост -

• - изкуствени кожи,
• - изкуствени ходила,
• - бои,
• - лакове,
• - лепила и др.

От естествените суровини с най-голямо значение са техническите култури

• - лен,
• - коноп,
• - памук

и част от продукцията на животновъдството

• - кожи,
• - вълна,
• - пашкули.

България не задоволява нуждите на леката промишленост от естествени суровини, поради което се налага внос на

• - памук,
• - кожи,
• - вълна,
• - ленени стъбла,
• - копринени пашкули и др.

С това продукцията на отрасъла се оскъпява значително и се ограничават нейните пазари. Страната е принудена да внася около 80% от необходимия й памук, около 50% от необходимата вълна и почти 100% от необходимите ленени и конопени стъбла. Внася се и значително количество кожи от

• - Германия,
• - Турция,
• - Аржентина,
• - Бразилия,
• - Монголия и други страни.

Успоредно с ограничаването на естествената суровинна база, през последните 20 години значително се разширява суровинната база от произведения на химическата промишленост -

• - изкуствени тъкани
• - химически влакна,
• - изкуствени кожи и др.

Основните доставчици на тези суровини са в

• - Бургас /полиакрилни влакна/,
• - Видин и Монтана /полиестерни и полиамидни влакна/,
• - Ямбол /полиестерни влакна/,
• - Свищов /изкуствени влакна от целулоза/.

Икономическата база за развитието на отрасъла на леката промишленост в България е представена от фирмите в подотраслите й, действащите технологии за производство и техническото състояние на производствените машини.

Така например, широко използвано в българските текстилни предприятия е безвретенното предене на памучните прежди, а около 60% от становете са безсовалкови. Почти всички текстилни предприятия са снабдени с високопроизводителни линии за избелване, мерсеризиране и оцветяване на тъканите.

В перспектива се очаква известно разширяване и подобряване на естествената суровинна база на отрасъл лека промишленост.

----------------