Фирмено планиране | dLambow

 

Фирменото планиране може да бъде стратегическо и тактическо.

 

Стратегическо планиране

Стратегическото планиране се определя като метод за вземане на решения относно бъдещето на организацията, за определяне на нейното развитие от съществуващото към бъдещото състояние. Основава се на анализ на ситуацията и изграждане на прогноза за бъдещото развитие.     Неговата цел е развитие на потенциалните възможности на организацията. 

Често, стратегическото планиране идентифицира възможни източници за финансиране, като обаче, това планиране се свързва и с управление на останалите ресурси във фирмата. В този смисъл, стратегическото планиране е преди всичко логика на процеса за съгласуване между целите, на които подчинява дейността си организацията и ресурсите ù.

 

Фирмено планиране

Тактическо планиране

Тактическото планиране е управленска логика на процеса на координация на действията и интересите на всички участници в организационната дейност. Тази логика извежда целите на организацията като аргумент, функция на които са ресурсите и по точно тяхната промяна от фактическо към необходимото състояние.
 

Основни фирмени функции

Тази логика на планиране може да се коментира и от още една гледна точка. Многобройните дейности, наричани още работи, реализирани във фирмата, могат да се групират във функции:

•  маркетинг,
•  финанси,
•  персонал,
•  снабдяване и др. 

Функциите са институционализирани в организационни звена. Планирането в неговия стратегически аспект осигурява координация на функциите и на извършващите ги институционални звена при ясно и еднозначно предварително формулирана цел.
 

Обкръжаваща среда и фирмено планиране

Стратегическото планиране трябва да се разглежда, като процес върху протичането на който влияе непрекъснато изменящата се обкръжаваща среда. Изисква се и своевременно реагиране чрез нанасяне на корекции по цялата верига от компоненти на планирането. Този тип планиране се различава от тактическото, защото чрез тактическото планиране става конкретизирането на дългосрочните цели на фирмата в по краткосрочни, както и определянето на конкретните дейности и задължения на отговорните за изпълнението им отделни звена и хора.
 

Стратегическото планиране и управление

В обобщение: стратегическото планиране и управление са най-съвременната модификация на вътрешноорганизационното планиране и управление. Кардиналните изменения в развитието на вътрешноорганизационното планиране към стратегическото планиране, протекли през 60-те и 70-те години на XX век, довеждат до своеобразен „бум” на стратегическото планиране. 

Този бум се характеризира с такова планиране, което не е насочено навътре към организацията, а навън от нея, към нейното социално-икономическо, политическо, екологическо и технологическо обкръжение. Този преход означава скъсване с представата за организацията като затворена система и преход към възприемане на организацията в качеството й на отворена система.
 

Общоорганизационно планиране

Стратегическото планиране е възможно само на фона на ефективно общоорганизационно планиране, в това число и осъществяване на активно тактическо планиране. От друга страна, планирането на организационната дейност и то не въобще, а в съответствие със стратегическата логика на процеса, може да се счита успешно само при условие, че се планира реализирането на отделните комплекси от дейности, определени от тактическото планиране.
   

----------------

Бизнес план | dLambow

Перфектен бизнес план - първи стъпки в съставянето му

 

7 стъпки за успешен бизнес план

1. Направете документите си привлекателни.
2. Направете бизнес планът гъвкав.
3. Направете цялостно проучване.
4. Направете го лесно разбираем.
5. Бъдете реалистични и конкретни.
6. Доказвайте всички факти и цифри.
7. Проверете, проверете, и пак отново проверете.

Съдържание на полезния бизнес план

1. Заглавна страница и съдържание
2. Въведение.
3. Начинанието или (деловата идеята).
4. Продукта или услугите.
5. Членовете на екипа ви.
6. Пазарът.
7. Изложение на целите.
8. Финансови отчети.
9. Приложенията.
10. Придружителното писмо. 

 

Как да съставите съвършенният бизнес план, който ще застави даже и най-консервативния инвеститор да тропа на вратата Ви?

Перфектният бизнес план е първото, което иска да види всеки инвеститор, преди да реши дали да инвестира, дали да отпусне кредит или да се включи в съдружие с Вас.
Но да започнем от самото начало.

Бизнес план за финансиране

Как се изготвя един Перфектен бизнес план?

Независимо какъв тип смятате да бъде вашия бизнес план – за банков заем, правителствена субсидия, капиталова операция или пари от богат бизнес инвеститор, вие се нуждаете от добре направн бизнес план. Повечето от начинаещите предприемачи мразят идеята за съставяне на бизнес план, като я смятат за неразбираема, излишна и недостъпна.

Ето, Вие сте се развълнували от вашата нова велика бизнес идея и сте убедени в сърцето си, че тя ще проработи. Защо при това положение да губите време в писание на планове и схеми върху парче хартия? Така, че за Вас е по-добре да измъкнете пари отнякъде без да правите никакви схеми и планове и да действате.

Да но истината е, че писменият бизнес план е много полезен, тъй като просто ще ви помогне, ще ви даде насоката, ще ви накара да се огледате за всички фактори, които могат да помогнат или да навредят на бизнеса ви. Такъв план можете да дадете на приятели и познати, както и на експерти, от чийто съвет ще имате нужда.

Така че, да започнем с един сбит пътеводител за това как да напишете Перфектен бизнес план - този, който не заминава директно към кошчето за боклук, без да бъде прочетен, и този който може да развълнува дори и най-стиснатия банкер и да го направи оптимист по отношение на Вашето бизнес начинание.

Ние Бизнес9 консултираме непрекъснато начинаещи хора в бизнеса, инвеститори, предприемачи, висши общински и държавни експерти. Цялата мъдрост от този опит е изкристализирала в това, което ние наричаме процедура за написване на Перфектен бизнес план за всички случаи на делова човешка дейност. Тук няма налучкване. Това са железни принципи, които Вие трябва да следвате. Тук се изброява всичко, което е необходимо да включите.

За какво ни е бизнес план?

Съществуват единствено три потенциални източника на пари, за хората които отказват да си изготвят бизнес план. Тези източници са:

• - семейството;
• - приятелите;
• - баламите.

Но ако нямате богати приятели и роднини, а и глупаци вече трудно се намират, тогава написването на Перфектен бизнес план става неизбежно.

Не е необходимо писанката ви да бъде дълга, трудна и неприятна за четене. Фактически, всеки успял начинаещ е бил благодарен за предприемането на това упражнение.
Извънредното време и усилия, които отделяте за написването и обмислянето, ще ви се отблагодарят многократно, когато стане въпрос за пари. Един час в повече над компютърната клавиатура може да ви спести слушането на излиянията на банкера за един милион причини, защо той не може или няма да ви даде парите.

Следователно целта на бизнес планът е двустранна.

• -Първо, ние искаме вие да направите възможно Перфектният бизнес план, а от само себе си е ясно, че добрият план, следван упорито и неотстъпно носи успех. Нещо повече! Ако той наистина е добър, много често ще Ви покаже, че за да реализирате бизнес начинанието си, даже не Ви е необходим първоначален заемен капитал или че Ви е необходим, но много по-малко (а не да се заробвате!).

• -Второ, ние искаме да ви покажем как да изготвите бизнес план, по най-ефикасния начин, така, че да не губите време. Тук сме описали кратко, последователно и ясно всичко, което можете да намерите във книга от 200 и повече страници, както и много повече от това.

Кои са печелившите стъпки в изготвянето на успешен бизнес план?

Стъпка 1: Направете документите си привлекателни.

Бизнес планът трябва да е напечатана и да има делови вид. Ако нямате компютър и принтер, просто го напишете и накарайте някой друг да ви го разпечата. Поставете написаното в тъмна папка или подвързия. Повечето банкери или предприемачи предпочитат тъмносиньото или черното. Повечето от тях също така предпочитат размер А4 на хартията (формата на пощенския лист), който има сив цвят или мръсно бяло.

Не се опитвайте да пестите пари, като натрупвате всичко върху една страница. Оставете големи полета и използвайте сравнително едър шрифт. Накрая бизнес план трябва да включва вашият адрес, телефонен номер за контакти, и заглавието на деловата идеята на първата си страница.

Стъпка 2: Направете бизнес планът гъвкав.

Често ще се налага да го променяте, в зависимост от това на кого го давате. Причината се състои в това, че инвеститорите имат различни интереси, грижи и мотиви, за разлика да речем от банкерите или предприемачите. Така че вие трябва да добавяте материал, който дадения тип човек ще иска да знае. А може да се наложи да премахнете и да извадите някои елементи, информацията която е безинтересна или разсейваща.

Опитайте се да се поставите на мястото на банкера в момента. Ако той ви дава заем, кое е най-хубавото нещо което може да му се случи? Просто да си възвърне парите, плюс лихвата. Така че неговата основна грижа е, как вие възнамерявате да му върнете парите. И ако се интересува от другите части на бизнес план, то е единствено защото те биха подпомогнали възвръщането на парите.

От друга страна обаче, интересът на бизнес инвеститора или на предприемача са съвършено различни. Те обикновено ви дават пари, в замяна на собственост и дял от вашия бизнес. Така, че те се интересуват повече от растежа ви като потенциал. Накратко, те се интересуват преди всичко и най-вече, каква печалба могат да извлекат и дали впоследствие биха могли да продадат техния дял изгодно.

Друг тип заемодатели, ще имат да речем друга мотивация. Преди да предадете бизнес план на някого, трябва да влезете в неговата кожа. След това да се попитате от негова гледна точка, кое е важното и интересното, и кое не.

Бъдете готови за промяна в реда, подчертаването и съдържанието на бизнес планът, за да можете да се нагодите към изискванията на важния за Вас "читател". Каквато и форма да придобива, направете бизнес планът сбит, стегнат и целенасочен.

Стъпка 3: Направете цялостно проучване.

Бизнес планът е проект за всичко или за нищо. Не можете да го направите наполовина, като изминете само част от пътя и да чакате големите резултати. Прегледайте долния списък с 8 точки, и установете, че той ги включва.

Стъпка 4: Направете го лесно разбираем.

Отново трябва да нагодите езика си в бизнес планът към "читателя". Избягвайте твърде специфичния технически жаргон и объркващите фрази. Изтрийте всякакви мъгляви фрази, от рода на: добър растеж на продажбите, добре изготвен продукт, линия на висока печалба, най-доброто качество или ниска себестойност. Много по-добре и разбираемо би звучало например "годишен растеж от 6,7%".

Стъпка 5: Бъдете реалистични и конкретни.

Лесно е да се развълнувате от идеята си. Това е добре, но това пък може да ви накара да преувеличавате възможността за успех. Бъдете конкретни. Например, ако очаквате бързо разрастване на продажбите, подкрепете го с доказателства и цифри (колко, кога, как, къде...).

Нека да предположим например, че вашият бизнес ще се занимава с продажбата на бира и вино. Започнете с твърденията, че с влагането на същата сума пари, за реклама, както прави вашата конкуренция, вие очаквате да получите 13,8% дял от пазара за първата година. След това обяснете, че текущия пазар на бира и вина във вашият район генерира приходи от около 1 000 000 000 лв годишно. Следва, че 13,8% от тази сума е равна на .... лв в продажбите за първата година.

Това е точно число, базирано на факт. Общият разход за първата година на операцията Ви в такъв случай ще възлиза на 5 105 250 лв - това е по убедително отколкото ако числото е закръглено.

Не се опитвайте да преценявате бизнеса си на бъдещо реализиране след три четири години. Много е трудно да сте точни и това дава възможност за един непредубеден заемодател или бизнес предприемач да поставя въпроси. Въпроси, на които едва ли ще отговорите лесно.

Стъпка 6: Доказвайте всички факти и цифри.

Дори и ако подкрепите всичките си отчети с цифри, как заемодателя може да е сигурен, че това са верни числа? Единият от начините е някой който е независим от вашия бизнес да удостовери верността на информацията. Например

• - един счетоводител може да потвърди, че вашите активи са наистина това което вие твърдите, че струват;
• - специалист може да потвърди описанието на имота ви посредством подробно описание на собствеността, за която говорите;
• - фирма за маркетингово проучване може да потвърди статистическия материал, който използвате във вашата схема;
• - консултант може да предостави експертна оценка на стратегията и или на оборудването ви и т.н.

Стъпка 7: Проверете, проверете, и пак отново проверете.

Много банално звучи, но това просто е от изключително значение. Заемодателите или бизнес предприемачите гледат всеки бизнес план със скептицизъм. Те винаги търсят дефектите. Всичко, което не изглежда вярно, или коректно, им изглежда недобре. Проверявайте всякакви дати, уверете се, че лихвите са актуални, бъдете сигурни, че сте дали верните телефони за контакти.

Накрая, направете достатъчно копия от плана си, за да давате екземпляр на всеки "читател". Но трябва да го накарате да мисли, че е първият, който чете вашия бизнес план.

Съдържание на полезен бизнес план

А сега, какво конкретно трябва да включва вашият полезен бизнес план, за да накара заемодателя ви да си бръкне в портмонето?

След като знаете вече някои основни правила за съставяне на Перфектният бизнес план, ще ви кажем какво трябва да се съдържа в него. Един бизнес план може да бъде разделн на осем части. Всяка от тях осветлява различни страни от вашия бизнес или от вас самия.

1. Заглавна страница и съдържание.

Заглавната страница и съдържанието е по същество повторение на информацията, която вие поставяте на външната корица на деловата си схема. Но този път вие включвате лого (графичен знак) и разширявате малко полетата. Съдържанието трябва да включва списък на отделните глави, както и номера на страниците.

2. Въведение.

На практика това е най-важната част от целия бизнес план. Повечето подобни писанки се хвърлят в кошчето (знаете за какво), защото те не са успели да привлекат вниманието на "читателя" с въведителната си част.

Разполагате с един или два параграфа, за да убедите "читателя" в стойността на вашия бизнес план, и че той си струва да бъде четен. В това ограничено пространство, вие накратко трябва да обобщите бизнес идеята си, обяснявайки вашия продукт, цели, клиенти и основанията ви да дадете плана си точно на този човек.

Това е най-трудната част от вашия бизнес план, която граничи с перфектното умение да се рекламира. Тайната на това велико умение е не да обясните колко велика е вашата идея, а колко полезна, печеливша и безопасна може да е тя за човека с пари (инвеститора). И тя трябва да се направи последна, след като сте завършили всичко друго и познавате разработката си и отвън и отвътре.

3. Начинанието или (деловата идеята).

Това е частта, където вие обяснявате Вашето начинание (идея).

• -Ако вече сте започнали такова и целта Ви е просто да се опитате да вземете пари, за да го поддържате, тук е мястото да говорите за деловото си миналото и да проследите предходните си стъпки. Избройте по-важните постижения, и всякакви трудности, които е трябвало да преодолеете.

• -Ако обаче започвате от самото начало, вие очевидно не можете да говорите за предходни стъпки. В този случай, тук може да дадете фонова информация за деловата си идея: Говорете за бранша, или за вашия тип бизнес.

• -Ако търсите пари, за да купите съществуващ бизнес, трябва да обясните защо той е за продан. "Читателят" ще иска да узнае финансовите му проблеми или по какви причини предните му собственици са решили да се оттеглят.

Трябва да обсъдите сградите, оборудването което е, (което ще бъде) част от вашата инициатива и т.н.

4. Продукта или услугите.

Това може би е най-лесната за написване част. Тук обяснявате какво ще продавате и ключовите черти на начинанието. Анализирате начините за продажба на продукта или услугата си. Също така важно е, как вашият продукт или услуга се съвместяват с конкурентните предложения? Запомнете, че трябва да избягвате мъглявия език, трябва да подкрепяте всичко с фактология и конкретни цифри. (нямате фактология, нямате конкретни цифри - ами, тогава, какво правите?)

5.Членовете на екипа ви.

Всеки "читател" ще иска да узнае всичко за вас и за важните членове от вашия екип - особено за тези от тях, които са натоварени с финансовата част. Включете обобщение за всеки един сътрудник, с неговите професионални умения, и опит, доколкото се отнасят към вашата делова идея. Също включете професионална биография (резюме) за всеки един от тях.

Всеки, който се реши да ви даде пари, ще търси пълна отговорност от вас и вашия екип. Има хора, които са двигателя на цялото начинание, а има и такива, които само съдействат за развитие на дейността от типа "Кажи ми точно какво трябва да правя и за друго не ме търси".

6. Пазарът.

Нито един бизнес план няма да е пълен, ако не се вземат под внимание, тези които ще купуват продукта и услугата ви.

• - Кои са клиентите ви?
• - Какво знаете за техните предпочитания и за тях самите?
• - Кои са конкурентите ви?
• - Кои са силните и слабите ви страни?

Не се страхувайте да признаете, че конкуренцията е по-добра в една страна от вас - просто обаче разкрийте как вие смятате да се противопоставите на това. Това не само е начин да се заинтригува читателят, той така или иначе вече чете, това е показател, че вие наистина познавате тази дейност, и трудните задачи, които ви предстоят.

7. Изложение на целите.

Тук е мястото, където описвате вашите цели за дейността си в общ план.

• - Къде смятате да доведете бизнеса за една година?
• - За две години?
• - Какво ще стане след три години?
• - Как планирате да стигнете дотам?

В тази част се включват и вашите лични цели. Правите този бизнес, за да сте си сам шеф? Или искате да заредите гнездото с яйца и да се пенсионирате на 40 г.?

8. Финансови отчети.

Това е частта, която най-много заплашва начинаещите - дори и повече от супер важната въведителна част. Тук става дума за цифри и числа, които понякога е трудно да бъдат разбрани.

• -Ако вашата дейност е на крака и се развива добре за момента, тогава можете да започнете с отчет на счетоводната си част (баланси, печалба, паричен поток, бюджети).

• -Ако започвате от нула, трябва да направите оценки.

 

Сред многото цифри, които трябва да включите са:

• - продажби или печалби;
• - директни разходи;
• - себестойност на материали;
• - надници/заплати;
• - брутна печалба;
• - граници на печалба - критична точка;
• - общи разходи;
• - наеми;
• - комуникации;
• - данъци и такси;
• - застраховки;
• - парични потоци и лихви.

За да обясните всяка една точка, това ще ви изяде доста време, но все още можем да ви посъветваме, как да изготвите тази част. Преди всичко винаги можете да наемете счетоводител, за да ви помогне да сглобите числата. Цената, която ще му платите, може да си струва времето, което бихте загубили без помощ отвън.

Има и друг (малко хакерски) начин - да посетите (и ограбите) местната банка. Попитайте инспектора по заемите, дали разполага с готови стандартни формуляри за попълване на финансовата информация. Направете така, че той да остане с впечатлението, че става дума за малък заем (не се отчайвайте, ако тук се сблъскате със съпротива - повечето от банките не са привикнали с дребния бизнес.)

Друг начин да се снабдите с формуляри на банката е да посетите специализирана книжарница и да си вземете една от многото книги на тема кандидатстване за малък бизнес заем. Няма начин да не е включен раздел с финансови формуляри.

Един коментар относно финансовата част на вашата бизнес план е достатъчен. А таблиците и графиките поставете в приложенията и насочете "читателя" към тях. По този начин ще избегните натрупването на излишни, разсейващи схеми с числа по средата на изложението си.

Приложенията.

Те следват накрая на всеки бизнес план.
Това фактически е последната част от вашия съкрушаващ бизнес план. Мястото където поставяте всички диаграми и финансови отчети. Тук можете да поставите и вашата професионална автобиография, а също и някакви ориентири за местоположението ви и др. подобни допълнения.

Придружителното писмо.

Въпреки, че от техническа гледна точка, това е отделен документ, той трябва да придружава бизнес планът ви до този, до когото е адресиран. Така след изготвянето му, вие можете просто да го изпратите по пощата или на ръка да го заведете в деловодството на съответния заемодател или бизнес инвеститор. Ако това е станало без придружително писмо, Вие само можете да се надявате, че някой ще знае какво трябва да прави с Вашата пратка.

Обикновено, придружителното писмо се изпраща заедно с бизнес планът, но в някои случаи, може да се налага да изпратите първо въвеждащото писмо, а след това да изпратите и самият бизнес план. Внимание! Не правете тежката грешка да използвате едно и също придружително писмо за всичките си кандидатствания. Поне писъмцето го пишете конкретно, за когото е предназначено.

Уведомителното писмо ще даде на "читателя" първото впечатление за вас, така че направете го силно и професионално. Започнете писмото с името на човека. Не използвайте “уважаеми господине”, то звучи прекалено безлично. Обяснете кой сте, каква е дейността Ви, защо сте изпратили (или ще изпратите ) бизнес плана, и каква е следващата ви стъпка.

Накрая завършете с нещо специфично, от рода на “ще ви се обадя в офиса ви следващата седмица, за да обсъдим някои подробности”. Не пишете, че очаквате инвеститора да ви се обади. По този начин поставяте контрола на нещата в свои ръце (следващата крачка е ваша и не е необходимо да чакате на телефона, дали някой ще Ви се обади или не). Поставянето на нещата под контрол е важна част от вземането на пари.

Ето това е начина да се изготви печаливш бизнес план, без за това да пропилеете целият си интусиазъм възникнал от внезапно осенилата Ви идея или от постигнатия след продължителни усилия успех, който точно сега трябва да доразвиете, за да не изпусните момента.

Ние получаваме понякога писма от наши клиенти, кога половин страница, кога 10 и повече страници, които в крайна сметка ни обещават, че ако им изпратим най-печелившата си бизнес разработка безплатно, те с първата си печалба (която твърдим, че можела да се постигне) ще се разплатят с нас даже двойно и тройно.

Едни го правят просто защото в момента действително нямат никакви средства, други - просто се заяждат, като искат по този начин да кажат, че щом не искаме в аванс да им предоставим разработката срещу обещание за бъдещо двойно и даже тройно възнаграждение, то тя не струва нищо.

И в единия и в другия случай обаче, и в кратките, и в дългите писма, ние не успяваме да намерим нито дума в правилната посока. Нито дума за начертаният по-горе в тази разработка бизнес план.

Това за нас еднозначно определя само едно: такъв "кандидат" за бизнес, предварително се е провалил и това колко много е закъсал в момента (с това се изчерпват всички мотиви в писмата - кратки или дълги) показва само едно: че не най-добрата бизнес разработка, ами и златната кокошка (която с едно поглаждане по гребена снася златни яйца) да му сложим в ръцете, той задължително ще се провали, и почти е сигурно, че за това ще обвини нас!

Е, какво бихте направили Вие при това положение? При липсата на всякакви данни и изгледи за успех, ще предпочетете поне да си спестите много вероятните неприятности, нали? Така постъпваме и ние.

И така, надяваме се, че вече знаете кое е първото нещо, което трябва да изготвите преди да предприемите стъпки в какъвто и да е бизнес, нова работа, строителство на собствено жилище, планиране на почивката си или на семейния бюджет - бизнес план.

Даже ако сте решили да предприемете любовна авантюра, още повече ако тя трябва да завърши с брак, пак е добре да се подготвите. Да прецените кои са положителните и отрицатерните Ви качества, кои са конкурентите Ви, с какви ресурси разполагете и какво заведение или подарък можете да си позволите и т.н. и т.н. Т.е. - да изготвите бизнес план.

==============================

 

Стратегия за финансиране

А сега, като допълнителен бонус, ще споделим с вас една стратегията от пет стъпки за набиране на достатъчно средства, от които се нуждаете, за да финансирате мечтите си.

1. "Ограбете" новите банки.

Един нов клон на банка - такъв, който буквално току-що е отворил вратите, има пари за даване, но няма клиенти. Направете всичко за да сте начело на опашката така, че да бъдете един от тези, които ще сграбчат първи част от парите щом започнат да ги раздават.

2. Сдобийте се с бизнес план на готово.

Всеки си мисли, че има нужда от прясно напечатан бизнес план. Просто помолете кредитния инспектор от някоя банка да ви помогне да си направите такъв. Попитайте банковия служител да ви каже в подробности какво трябва да включва идеалният бизнес план за тяхната банка, дори и като на какъв цвят хартия трябва да е направен. След това направете вашият да изглежда по същия начин. Така ще им дадете това което те искат да видят.

3. Няколко думи поставят банкерите на вашата милост.

Цялата работа е в това, което казвате. Кажете им, че искате да направите някои банкови операции и че искате да се уверите дали ще могат да обслужват развитието на бизнеса ви. След това попитайте какъв е осигурения и неосигурения им лимит за кредит? И тези няколко думи незабавно ще ви направят по различен от 99.9% от банковите клиенти. Банкерът ще знае, че на вас ви стиска и че искате да правите бизнес, като се развивате и растете.

4. Откажете се от многомилионен кредит.

Трябва да играете като човек, който е готов да си тръгне, като че ли не ви пука за парите в брой. Ако ви предлагат 1 млн лв за дадена сделка откажете и се пазарете за 2 млн. лв. Получавайте точно това, което искате. От средата на пътя ви ще ви гонят да се върнете.

5. Вземайте три пъти повече отколкото се нуждаете.

Винаги искайте повече пари в брой от колкото си мислите, че ще ви трябват. Много хора се притесняват от вземането - те искат само това, от което си мислят, че имат нужда. За парите има една проста фундаментална истина - винаги ще ви трябват повече от колкото си мислите. Така, че искайте повече или поне удвоете сумата, а защо да не я утроите.

Придържайте се към тези секрети точно - и винаги ще си осигурявате толкова пари колкото са ви необходими. Всеки път, когато смятате да предприемете нещо ново, прочитайте написаното в тази разработка! Прочитайте го отново и отново! Така не само предварително ще си спестите много разочарования и неуспехи, а все по-често ще осъществявате отдавна очакавания напредък и скоро успехите ще започнат да Ви застигат един след друг.

Нещо повече - това е начина да прекъснете продължителното и безсмислено обикаляне в омагьосания кръг на безпаричието.

Желаем Ви само успехи!
 

----------------

Търговска концепция

Преимуществено търговската концепция се отстоява от група мениджъри, които са убедени, че потребителите никога няма да цялата гама от произвеждани продукти, а за да се измени структурата и ориентацията на потребителското търсене е необходимо агресивна търговска политика, която да наложи на пазара по- малко търсените и непредпочитани стоки с определени качества.

Ориентацията към продажбите политика (търговската концепция) се среща най- често в маркетинга на организациите с идеална цел, напр. като от благотворителните фондове до църквата и от политическите партии, до екологичните движения за защита на природата или животните...

Към търговската концепция се ориентират преди всичко фирми с ограничен пазар, за съществуването на който потенциалният купувач незнае. такъв в повечето случаи е пазарът на застраховките от различен вид, пазарът на енциклопедични издания или др.

Стил на управление.

Което и да е стопанско предприятие не може да функционира без своята управленческа структура. Тя е неговият скелет. Не може да се определи коя част от тялото е най-важна, но със сигурност може да се твърди, че „Рибата се вмирисва откъм главата”. Дейността на всяко предприяте се „дирижира” от ръководителя му и успехът на организацията зависи именно от неговите добри или лоши решения, неговият стил и взаимоотношения с останалата част от персонала. 

Какво е стил!

Понятието „Стил” е производно от старогръцката дума „stilos”, която на български означава „почерк”. Преди всичко е необходимо да уточним, че често употребяваните като синонимни изрази „стил на управление” и „стил на ръководене” всъщност в съдържателно отношение не са съвсем тъждествени един на друг. Това е обяснимо с различинето на съдържанието на понятията „управление” и „ръководене”. Ръководният процес е само част от управленския. Подобна теза е застъпвана още навремето в някои от „страните на мениджмънта”, изповядвана е и сега от редица чужди и наши специалисти. 

Стил на управление

Ако се приеме, че стилът на управлението най-общо представлява това как (с какви методи и средства) се извършва от някого или някои съответен управленчески процес, то стилът на ръководене е това как (с какви методи и средства) се осъществява от някого или някои конкретното ръководене на конкретна стопанска единица (т.е. избирането на решения, засягащи хора, най-често част от кадрите на съответното организационно звено, но понякога и целия му персонал и въздействието върху човешки обекти с оглед на тязното реализиране).

Стил на управление и стил на ръководене

Но общо взето не се прави съществено разграничаване между стил на управление и стил на ръководене. Това е приемливо, отчитайки обсотятелството, че ръководенето е част от управляването. Това значи, че третирайки стила на управление, неминуемо се има предвид и стилът на ръководене. Стилът на ръководене е начина , по който се осъщестява една дейност, присъща на управителя или мениджъра при упражняване на неговата служебна власт над други лица и участници в даден процес. 

Стилът на ръководене е една от характеристиките на всеки ръководител, предимно за това как той подхожка към разрешаване на управленческите проблеми. Индивидуален стил на управление е определен, конкретен и специфичен подход или начин, чрез който се осъществява управленска дейност от конкретен ръководител, която се отнася до управлението на фирмата или нейните подразделения. Той е съобразен и зависи от:

• А/ Конкретните функции, произтичащи от дейността на ръководителя, които той следва да изпълнява: планиране, организация, вземане на решения, целеполагане, регулиране, контрол и т.н.
• Б/ ситуациите и обстоятелствата, в които попада ръководената структура;
• В/ особеностите, характеристиките, способностите и зависимостите на неговата личност.

Така се оформят три концентрични кръга, които играят ролята едновременно и на ограничители и на оформители на индивидуалния управленски стил. Те поставят своя отпечатък върху поведението на отделния ръководител и го отграничават, разделят и обособяват от стила на управление на други негови колеги. 

Управленско действие

Стилът на управление трябва да се приема като сравнително устойчива система от методи, форми, техники и способи на управление, която характеризира особеностите на практическата дейност на управление на стопанския ръководител, неговия индивидуален почерк и изяви. Фактически ръководният стил е начинът, по който управителя влияе на своите сътрудници с цел да се постигне определено управленско действие.

Ръководителят е преди всичко живо същество и като такова се влияе в процеса на взимане на решения от своите темперамент, емоционалност, отношения с подчинените му сътрудници и неговите преки началници, а също и от техните лични характеристики. Така стилът на ръководене или управление става зависим най-вече от сбора от характеристики на всички участници в ръководния процес.

Й.А. Браун дели ръководителите според стила им на управление на автократи, деморати и такива, които не се месят в работата на своите подчинени. Ръководителят-автократ издава заповеди, настоява те да бъдат изпълнени, определя задачите на отделните групи без да ги пита за тяхното мнение, самостятелно (еднолично) взема решения за наказване и похвали, поддържа дистанция в отношенията с подчинените. Ръководителите – автократи от своя страна се делят на строги, доброжелателни и некадърни. 

Строгият автократ е решително педантичен, но справедлив в прилагането на своите принципи. Отличава се с постоянство, действа винаги съгласно прети твърди правила. Не делегира своите права и се старае да държи в своите ръце възможно най-много нишки на властта. 

Доброжелателният автократ чувства тежащата на него морална отговорност за своите хора, желае да им създаве възможно най-добри условия за работа. Самостоятелно определя кое е добро за работниците, които следва да вземат това, което им се дава и да бъдат доволни от него. Некадърният автократ е деспотичени непостоянен, неговото отношение към работниците зависи от моментното му настроение.

Ръководител-демократ е онзи, който разбира своята роля на координатор на работата на поверените му хора, умее да делегира права, разпределяйки ги така, че и по време на неговото отсъствие поверенното му звено да може добре да функционира. Той е диригент, а не едноличен оркестър.

Класификацията на лидерските стилове, на базата на един фактор, се оказва доста едностранчива. Поради това, често се търсят решения в пресечната точка на два фактора. По моделът, разработен още в средата на 60-те години, при анализ на непосредствената работа на мениджъра в организацията, се отчита и залага, че всеки резултат се получава при взаимодействието между производството и човека. И това са двата фактора, представени като “загриженост за производството” и “загриженост за хората”.

Първият фактор върви по посока от минимален към максимален обем на производството, изразяващ се в разнообразни стоки и услуги. Максималната по обем печалба, снижаването на производствените разходи и т.н. се превръщат в главни цели, които мениджърът се стреми да реализира в непосредствената си дейност.

Вторият фактор се развива по посока от ниска към висока загриженост към подчинените. Тя е насочена към максималното съчетаване на условията на труд с потребностите и желанията на извършващия го работник. Основната цел е свързана с високо равнище на мотивация и удоволетвореност от работата.

Всеки от двата фактора може да бъде представен като скала, която съдържа единици на нарастване степента на значимост на съответния фактор. При пресичането им се образува мрежата на т.н. управленско поведение, която съдържа 81 възможни стилови конфигурации. Това потенциално богатство от стилове, може да бъде представено чрез съчетаване на сходни (близки) техни тенденции, под формата на големи зони на лидерско поведение. Те са наименувани с твърде специфични имена:

• Стил “Управление с минимални усилия”. 

Характеризира се с ниска степен на загриженост към производството и ниска степен на загриженост към хората. Упражняват се минимални усилия, за да се изпълнят изискванията към работата и да се поддържат членовете на фирмата (групата).

• Стил “Управление по задачи”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към производството и ниска степен на загриженост към хората. Ефективността във фирмата (групата) е резултат от организирането на условията на работа по такъв начин, че човешките елементи се намесват по минимален начин.

• Стил “Местен клуб”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към хората и ниска степен на загриженост към производството. Голямо внимание е отделено на потребностите на хората за удовлетворяващи взаимоотношения. Това води до спокойна дружеска организация на труда и съответстващ не много висок темп на производство.

• Стил “Екипно управление”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към хората и висока степен на загриженост към производството. Работата се осъществява от обединени хора, преследващи съвместна цел. Всички имат “общо участие” във фирмата (групата) и това води до взаимоотношения на доверие и уважение.

• Стил “Златна среда”. 

Характеризира се със средна степен на загриженост към производството и средна степен на загриженост към хората. Адекватността на организационната дейност е възможна чрез балансиране на необходимостта да се изпълни работата с желанието да се поддържа моралът на хората на задоволително равнище. Постига се средна степен на удоволетвореност и резултати от типа “златната среда”.

Резултати от многобройни анализи показват, че най-ефективен е стилът «Екипно управление», при който лидерът показва висока степен на загриженост към хората и към производството, а най-разпространен е стилът “Златна среда.” – постигане на баланс по двата критерия, компромиси и в крайна сметка междинни резултати. Стиловете “Местен клуб»  и “Управление по задачи» са едностранчиви, а стил “Управление с минимални усилия” показва по-скоро ориентациите на ръководителя към задоволяване на собствените си интереси извън фирмата (групата) чрез някакво хоби, спорт, участие в референтна група и пр.

Според модела на Р. Таненбаум и У. Шмид стиловете на управление могат да се класифицират и така:

• •    ръководителят решава и обяснява решението си,
• •    ръководителят убеждава подчинените си относно правилността на своите решениия,
• •    ръководителят представя идеите си и приканва сътрудниците към запитвания,
• •    ръководителят представя своите решения като възможни да претърпят измененения и очаква контрааргументи от страна на сътрудниците,
• •    ръководителят представя проект за решение, получава препоръки и предложения от страна на ръководеният и само окончателно решава,
• •    ръководителят определя границите на свобода за решаване от страна на ръководените сътрудници и им предоставя те да решат,
• •    ръководителлят позволява на ръководениет сътрудници да действат в определени от него граници.

Новите стилове на управление

• •    Либерален стил. 

Той е ръководен стил на свободно развитие, т.е. „на ръководене” – по израза «Laisser faire», който буквално преведен означава „оставям да се развива (дживи) свободно”. Тази непринуденост се разбира като „оставяне да се влачи” (без да се полагат усилия) и винаги показва слабост в ръководния стил.

• •    Авторитарен стил. 

Определя се като диктаторски и директивен стил, тъй като основно се характеризира главно с : разделяне, вземане на решение, изпълнение;ограничен контакт със сътрудниците; статусни символи и информационно ограничаване.

При този стил сътрудникът има чисто изпълнителска функция. Той получава от прекия си ръководител указанията му и трябва да ги съблюдава. При това става въпрос за правилно разбиране, а не за лично сътрудничество и собствено мислене.

• •    Кооперативен стил. 

Този ръководен стил се счита днес за модерен. Той се развива при съвременното управление на стопанското ръководство и се прилага при различни ръководни модели. При този стил работникът става „истински сътрудник”.

Не случайно кооперативния ръкводен стил се определя като партиципативен, демократичен и недирективен стил, тъй като при него е налице активно участие на сътрудниците , разговор между сътрудниците вместо заповед и чуждият контрол става самоконтрол.

Видове стилове на управление

• •    Харизматичен (по призвание ) ръквододен стил. Той се характеризира с: лично излъчване; владеене при изключителни, кризисни ситуации; допускане само на подчинени; липса на задължения за грижа, покровителство

• •    Патриахален ръководен стил. Този стил е едно положително изменение на авториитарния ръководен стил. Ръководителят играе господстваща, но бащинска роля и търси по-голям контакт със своите сътрудници. По принцип той сам решава, но все пак дава своите нареждания не със заповеден тон, а учтиво. Основни характеристики на патриархалния ръководен стил се свеждат до: авторитет на бащата на семейството; упражняване на господство; допускане само на подчинени; вярност към сътрудниците и задължеиние за тяхното осигуряване.

• •    Атократичен (самовластен) ръководен стил. Той се характеризира с: инситуцията на преден план; вземането на решение е обще в едни ръце; йерархичен; разделяне на вземането на решението и изпълнението.

• •    Бюрократичен ръководен стил.

Иновации - има ли полза и за какво? | dLambow

 

Развитие на иновации и ползата от тях за бизнеса

За многобройни иновации историята вече не веднъж е записвала имената на хора, допринесли за развитието на света било то със свое творение, книга или просто с мисъл. С времето нещата се променят (иновират), ние хората също. Учим се докато сме живи и достигайки мъдростта, пред нас застава един екзистенциален въпрос – дали животът е изживян пълноценно, в пълния смисъл на тази дума.  

 

Ключови иновации

Но за да си улесни живота, човекът е изобретил хиляди приспособления в продължение на векове. Върху развитието на човечеството са оставени следи от множество ключови иновации като откриването на огъня, колелото, машини, двигатели и се стигне чак до съвременните преносими компютри и роботи. Като с това не се изчерпва дългият списък на иновации. Техният залез още не е настъпил, а напротив – потокът им става по-многоброен, а времето за въвеждането им в практиката се скъсява многократно.    

Каква е ползата от иновации?

 

Какво е иновация?

Думата “иновация” произхожда от латински език и означава “нововъведение, обновяване”. Така новият продукт се очаква да е с по-добри параметри и по-високо качество от предходния (ако съществува такъв). Описанието на иновациите варира още от 1985 година. Благодарение на иновациите се постигат по-добри резултати и затова те непрекъснато са обект на изследвания и до днес. 

 

Иновациите носят прогрес

Иновациите са свързани с технологични промени и научно-техническия прогрес. Иновациите са двигател на развитието. За да прогресира обществото, са нужни иновации. Спокойно може да кажем, че именно те са спойките на света. Иновациите променят и допринасят за развиетието на обществения, стопанския и културния ни живот. 

Иновативно предприемачество

Понякога, за да успеем, трябва да поемем риск, който не винаги завършва с благополучен и  желан край, но може и да доведе до евентуална голяма печалба. Тогава влизаме в ролята на предприемач. Предприемачество е вид управленско поведение, насочено към промяна чрез иновации. А именно предприемачът е човекът, който чрез силна мотивация, свързана с пари, слава, допринася успешно за създаване на иновации и подобряване на обществените блага чрез задоволяване на човешките нужди и потребности. 

 

Идея за иновации

Но за да се породи една иновация е необходима поне една “съставка”, която може да наречем с думата “идея”. Така, както един прилив се разбива в скалите, за да се породи красива вълна в морето, идеята е нужна, за да сътвори също нещо красиво. Най-често идеите се пораждат като отговор на някаква нужда и нова тенденция. 

Развиването на самата идея до крайното й осъществяване може да бъде доста дълъг и продължителен процес, с множество опити. Липсата на идея е и основен проблем за създаването на иновация. Също за да възникне такава, са необходими благоприятни условия и среда. А самата идея е плод на човешкото съзнание и тя е зависима от изградената личност на човека, дръзнал да прояви своите стремежи и интереси в цел създаване на още една “спойка” за света. 

 

Полезност на иновациите

Потреблението от страна на потребителите доказват полезността и ефективността на идеята. Освен оригинална идея за осъществявянето на иновация са нужни още и обществена възприемчивост,обществена потребност от нещо ново, нужно е още упорити личности, които да задвижат идеята, подкрепа от висшето ръководство, подходяща иновационна среда, достатъчни ресурси.   

 
Без значение как ще го наречем, преносимият ни компютър се превръща във все по-неизменна част от работния ни ден или пък от свободното ни време за развлечения. Благодарение на тях, хората общуват непрекъснато, с която и да е точка от света. Несъмнено иновациите са спойки на света.

Забранени иновации

Има и доста успешни примери за иновации, които по-скоро са опасни и често забранявани от закона в името на хуманността. Още по времето на Хитлер са направени множество биологични опити, загинали са милиони хора. В биологията, с развитието на генетиката, подробното изучаване на ДНК и постоянното развитие на технологиите се стига до така наречените “дизайнерски бебета”. С други думи можем да изберем как да изглежда нашето дете – от цвят на коса и очи до пола му. Но като цяло тази идея не е харесвана от много хора, защото противоречи на естествената природа на човека. Това показва една отрицателна страна по отношение на достиженията в науката като цяло.

Иновации като новаторска дейност.

    Иновацията е носеща успех и резултат новаторска дейност.   Иновация са всички нови идеи, които могат да се трансформират в нови продукти, технологии, методи, структури, организация и др. Иновацията може да приеме много различни форми:

• ➢    подобряване и усъвършенстване на съществуващите технологии.
• ➢    внедряване на нови продукти, базиращи се на нови технологии;
• ➢    нови методи, пазари, структури, организация, мениджмънт и др.

      Иновацията се базира или на чуждестранен опит, или на собствени проекти, които водят до материализация и комерсиализация на дадена идея. Тя се осъществява в национален мащаб, регион  или в отделна фирма. Полезният ефект от иновацията трябва да бъде доказан в потреблението.

 

     От посоченото по-горе може да се направи изводът, че иновацията е могъщо средство за печелене на стратегическо предимство пред конкурентите. Нейната цел е да се реализират  резултатите на системата с повече ефективност.

Иновациите са сложен комплекс 

от научно-технически, икономически, екологични и социални параметри. Техните разностранни аспекти са причина за съществуването на много класификации. На базата на различни класификации, може да се посочи обобщен вид на видовете  нововъведения във фирмата:

    • Основни иновации - 

изцяло обновени или напълно нови продукти, технологии, процеси. Системата на радикалните иновации създава нов икономически потенциал за съществено повишаване на ефективността на производството и разкрива нови области и насоки за производствена дейност. При тях доминират техническите фактори поради това,  че те реализират качествен  скок в  състоянието  на производството. Те се базират на научно откритие или изобретение. Между изобретението и широко мащабното му приложение е на лице лаг от 20 до 60 години. Отдалечеността на крайният ефект при основните иновации е причина за рисковия им характер.

    • Вторични иновации или подобрения. 

Подобренията са   иновации,насочени към повишаване на качеството на съществуващите продукти, технологии,  процеси,  създадени от основните иновации. Главната функция на подобрените иновации е усвояването на създадения от основните  иновации  ефективен  потенциал.  Подобрените  иновации като най-масови се характеризират с ниска степен на неопределеност и са по-малко рискови от гледна точка на инвестирания в тях капитал.

     •  Псевдоиновации:

• ➢    неголеми иновации на продукта, които не  повишават ефективността при използването му от потребителя.
• ➢    иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло.
• ➢    Иновации,   които   подобряват   ефективността  на  системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.

 

В зависимост от областта, в която действат, иновациите са:

• ➢    продуктови;
• ➢    технологични организационни ;
• ➢    управленски;
• ➢    научни;
• ➢    иновация на ниво механизъм, подход.

Иновациите могат да се отнасят до:

• ➢    оръдията на труда;
• ➢    предметите на труда;
• ➢    крайни продукти за потребление от населението;
• ➢    иновация за нов продукт;
• ➢    иновация за произвеждан продукт.

Подкрепа за иновациите

Може да кажем, че една иновация е като светлина в края на тунел – достигайки я може да погледнем и обхванем света само с очи, но не е изключена и вероятността светлината да е от някоя табела с надпис, че липсва изход. И въпреки това, иновацията трябва да бъде подкрепяна, защото на този свят няма сигурни неща – родени сме, за да опитваме отново и отново.
 

Какво е иновацията?

В международните стандарти – раздел „Статистика на науката, техниката и иновациите” е записано: „Иновация е крайният резултат от иновационната дейност получил въплъщение във вид на нов или усъвършенстван продукт, внедрен на пазара, нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност, или нов подход към социалните услуги”. Чрез иновациите правим живота си по-лесен и приятен. Иновацията е не просто спойка за света, а необходимост, без която не можем.

Иновациите са ни нужни

Иновациите са нужни, за да се развива човечеството по неизвестния път напред в бъдещето. Иновациите са не просто потребност, а нещо, без което не можем. Иновацията е един опит с цел – улеснение и задоволяване на човешка потребност, отговор на неразрешени въпроси.

----------------

Производствена концепция | dLambow

В практиката пазарната ориентация на фирмата обикновено се свързва с използването с няколко взаимосвързани концепции. Всяка от тези концепции поставя акцента върху точно определена страна от дейността на фирмата, която счита за определяща за нейния успех. Тези концепции са:

1. Производствено ориентираната концепция;
2. Продуктово ориентираната концепция;
3. Търговска концепция;
4. Концепция за социално-отговорния маркетинг.

При производствено ориентираната концепция главната задача на мениджъра на производството е да осигори високо качество на продукцията и нейното оптимално разпределение. Потребителят се интересува най- вече от ниската цена при средно качество и достъпността на стоката.

В сложния комплекс от равнището на цената, качеството на продукта и достъпността, всичко е относително и динамично. Задачата на мениджъра е да поддържа най- изгодната комбинация по оптималния начин. Тази най- стара управленска концепция продължава да заема важно място и в модерния маркетинг.

----------------

0053: Производствена програма.

0150: Производствена програма.

Производствена програма | dLambow

(Production Program)

Производствена програма като фактор, определящ размера на продажбите

 

Какво е производствената програма?

Производствена програма е всяка програма, базирана на Доклад за осъществимост, предвиждаща постигането на търговско производство. Производствена програма е необходима за успешното развитие на всяка фирма и реализацията на нейната мисия в пазарни условия. 

Тя е основен финансов и търговски документ, който се изисква при кандидатстване за кредит. Чрез производствената програма се доказва ефективността и полезността на съществуващата фирма или на новата идея, предложена за финансиране. 

Производствена програма (Production Program)

Кога се съставя производствена програма?

Производствена програма се съставя, когато се прави:

• - разширение,
• - модернизация на съществуващия бизнес,
• - при създаване на нова технология,
• - при пускане на нов продукт. 

В тези случаи производствената програма обосновава целесъобразността на инвестициите и доказва, че проектът е обезпечен във всичките му аспекти:

• – пазарно, 
• – суровинно и
• – технологично. 

 

Пред кого се представя производствената програма?

Производствената програма се представя на банките или другите финансови институции, на акционерите и управителните съвети при вземане на решение за финансиране на нов проект. В нея се посочват финансовите източници, реда на постъпване на финансите и техния обем, начините за тяхното използване и сроковете за връщането им. Програмата е кратка и подробна характеристика на идеята, която ще се реализира. Иска се отговор дали тази идея е печеливша. 

 

Програмата се съставя от различни специалисти с висока квалификация:

• – финансисти,
• – юристи, 
• – специалисти по маркетинг и други, 

които се ръководят от мениджъра на фирмата. Повечето инвеститори са специалисти в областта на финансите. Затова много важно е финансовите очаквания от бизнес идеята, изложена в производствената програма да не се различават съществено спрямо средните величини на отрасъла. 

Ключови фактори за успеха

От съществено значение е описанието на ключовите фактори определящи успеха, на новия продукт или услуга. Например това са ценовата конкурентноспособност, качеството, маркетинговите преимущества и други. Изгодата за потребителя е един от основните фактори, от който се интересуват инвеститорите. 

 

Пазарно проучване в производствената програма

Пазарното проучване е друг съществен детайл на производствената програма на фирмата. То включва настоящия и бъдещия пазар. Необходимо е описание на цялостния пазар:

• – местоположение, 
• – водещи фирми в отрасъла, 
• – настоящи и прогнозни продажби, 
• – печалби /настоящи и бъдещи/, 
• – темп на растеж, 
• – тенденции, 
• – конкуренти, 
• – купувачи, 
• – доставчици, 
• – заместители на продукта и др. 

За инвеститорите са много по-важни пазарните възможности и потенциала за продажби, от колкото техническите фактори. Всички останали раздели на програмата се базират на оценките за продажби, защото първоначално се представя търсенето на продукта или услугата и след това се определя размера на необходимите за бизнеса пари. 

Инвеститорите предпочитат да финансират фирми, навлизащи в развиващи се пазари, в които още не са навлезли установени лидери.

----------------

Оценка на риска

 

Добре ли оценяваме риска около нас?

През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство - ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството”; оперативно и ефективно реагиране на производството на промяната в търсенето и неговото адекватно удовлетворяване; “автоматично” регулиране на пропорциите на общественото производство (“саморегулиране” на икономиката) и т.н. 

Оценка на риска

 

Заедно с това тези достойнства се съчетават с достатъчно сериозни “минуси” и “разноски”. Главни между тях са:

• - ограниченото платежоспособно търсене,
• - неустойчивостта на икономическото развитие и
• - непредсказуемостта на промените в икономическата конюнктура. 

В крайна сметка посочените недостатъци на “пазарната” икономика се изразяват в кризите на свръхпроизводството, банкрута, забавяне на икономическия ръст, понижаване жизненото равнище на населението, социални взривове, унищожаване на стоковите запаси, “срутване” на фондовите пазари. Фактически, става дума за пазарни рискове, свързани с неустойчивостта и недостатъчната прогнозируемост на фондовите, паричните, кредитните и стоковите пазари.

В ХХ в., особено след втората световна война, страните с развита пазарна икономика (капиталистическите страни), се научили в определени граници да прогнозират и оценяват пазарните рискове и в известна степен да ги управляват. На макроикономическо ниво, с оценката и управлението на рисковете се е занимавала и продължава да се занимава държавата, на макроикономическо ниво - разнообразните субекти на стопанската дейност 

• - банки,
• - промишлени предприятия,
• - застрахователни компании и т.н. 

В тази област е натрупан богат опит, полезен за организацията на стопанската дейност в нашата страна, в условията на непрекъснат преход на икономиката към пазарни форми на стопанисване на държавно и корпоративно нива. 

В последното десетилетие се появиха много публикации, наши и чужди, по проблемите на оценката и управлението на различните видове пазарни рискове- търговски, валутни, кредитни и т. н.
 

В повечето публикации по въпросите на рисковете в стопанската дейност се говори малко или въобще не се говори за новото “поколение” рискове, с които “пазарната икономика” на промишлено развитите страни започнала да се сблъсква не отдавна, в последните 10-20 години. Тяхното значение още не е осмислено на държавно и корпоративно ниво.
 

Впрочем тези рискове могат да се окажат дори по-опасни за отделните субекти на стопанската дейност и за цялата икономика и обществото, в сравнение с “традиционните” пазарни рискове. Нека сега да отделим две основни групи “нови” рискове - глобализацията и екологията, които тепърва ще ни показват какво означават понятията криза, бедствие, катастрофа …
------------------------------------------------

0053: Оценка на риска.

Добре ли оценяваме риска около нас?

Добре ли оценяваме риска около нас?

0050: Оценка на риска.

0139: Интернет приложения за бизнеса.

Бизнес подаръци

Има два вида бизнес подаръци 

• - за бизнес клиенти и
• - за бизнес партньори. 

А като трети вид могат да се обособят

• - подаръците за служители, 

които се дават във връзка с госишнини, за коледа или за професионален ден (на банкера, на хлебаря, на ковача…).

Бизнес подаръци

Подаръците за клиенти 

Корпоративни подаръци – повишават имиджа на организацията – химикали, калкулатори, часовници, чаши, офис аксесоари, тефтери, календари с логото на организацията;

Подаръци за партньори 

Трябва да са по – индивидуални;

⇒    Но внимание!

Какво не се подарява по света, за да не стане гаф?

• •    Япония и Латинска Америка – метални прибори за отваряне на писма – изглеждат като ножове;
• •    Индия – кожени изделия, защото за тях кравата е свещенно животно;
• •    Китай – часовник, защото думата “часовник” звучи като думата “смърт”;

⇒    А какво означават понякога цветята?

• •    В Япония – белите цветове, например хризантеми, са символ на смърт;
• •    В Германия – червените рози са знак на силно романтично отношение;

------------------------------------------------

Експертни системи в бизнеса | dLambow

Разработване и внедряване на експертни системи (ЕС) в бизнеса

Какво е експертна система?

Експертна система е компютърна програма, която използва технологии с изкуствен интелект, за да симулира преценката и поведението на човек или организация, която има експертни познания и опит в определена област.

Експертните системи обработват знания

Разработването и внедряването на експертните системи е сходно с разработването и приложението на конвенционалните информационни системи. Основното различие се поражда от факта, че експертните системи обработват знания, докато конвенционалните - с данни. 

 

Експертни системи в бизнеса

Разработване на експертна база данни

Разработването и зареждането на базата знания се реализира от когнитолозите, експертите от проблемната област и от програмистите. Към приложението на експертните системи се пристъпва само тогава, когато разработката й е възможна,  оправдана и разумна. Нека поясним какво ще разбираме под възможна, оправдана и разумна. 

Ако  са налице висококвалифицирани специалисти, те са единодушни относно решението, могат да го формулират точно и разбираемо, решаването на задачата не се осъществява с общо достъпни знания, изисква само интелектуални навици, задачата не е твърде трудна, а е достатъчно разбираема, то тогава разработката на експертните системи е възможна. Ще се спрем на някои от посочените по-горе изисквания.

Изисквания към еспертните системи

Едно от най-съществените изисквания към еспертните системи е, наличието на всепризнати експерти от разглежданата предметна област. Експертните системи се правят от експерти. Това са хора, които по общо признание имат богат професионален опит и решават проблема много по-добре от новака (аматьора).

Експертите трябва да могат също точно да формулират и обяснят методите, които те използват при решаването на задачата. Ако това те не могат, разработчиците не биха могли успешно да впишат техните познания в програмите.

Задачи на еспертните системи

Други изисквания при разработването на експертните системи са свързани с задачите, които трябва да бъдат решени, т.е.  работата, която ЕС трябва да изпълни. Тези дейности трябва да се изпълняват с интелектуални, а не с физически навици. 

Ако дейностите са свързани с физически манипулации, които могат да се усвоят само чрез практика, то използването на експертна система може да се окаже невъзможно. Това обаче не означава, че всеки проблем, съдържащ физически компоненти, трябва да бъде отхвърлен.

Ако работата изисква интелектуални и физически навици, както е например при управлението на механически манипулатор, обслужващ конвейер, то интелектуалната част може да бъде реализирана с експертна система, а физическата, със съответните технически методи.

Недостатъци на експертните системи

Важно изискване към експертните системи е свързано с това, че работата не трябва да бъде прекомерно трудна. Ако експертът не може да обучи новака в процеса на работата, тъй като съответната квалификация се придобива чрез натрупване на опита посредством практическа работа, то може да се окаже, че такъв проблем е достатъчно труден, че да се вложи в експертните системи. Или ако на експерта са необходими дни или седмици, а не часове, за да реши проблема, то той по всяка вероятност е достатъчно труден и за методите решими с експертна система.

----------------

Управление на проекти

Управлението на проекта може да се окачестви като управление, насочено към нови форми на обслужване на клиента. С други думи, това е вид стратегия, която фирмата или нейното ръководство предприемат, за да повишат полезността на своите услуги.

 

Управление на проекти

Освен това, очевидно е, че проектът е насочен към въвеждане на нови технологии в организацията. Това, само по себе си е предпоставка да се изкаже твърдението, че ръководството на фирмата следи измененията във външната среда и при това отчита как може да повиши конкурентоспособността на организацията и нейната полезност.

Следователно, за подхода в управлението на проекти, може да се каже, че:

• -    на първо място, е силно насочен към повишаване на полезността от услугите във фирмата;
• -    на второ място, това управление е тясно свързано с новите високи технологии.

И двата аспекта на управлението на проекти се разглеждат като силно положителни от гледна точка дейността на фирмата.
-------------------------------------------------

Селски туризъм | dLambow

 

Създайте собствен селски туризъм - ето как...

 

Обходете всички къщи в селото 

и издирете всички едно-времешни дрехи, сукмани, менци, покъщнина ... но не осъвременени варианти, а автентични. След това се спрете на 2 - 3 стари къщи от възможно най-първобитен вид. Мобилизирайте мъжката част на селото да ги стегне и ремонтира, но така както са се правели едно време - НИЩО съвременно. 

След това наредете тези къщи като музеи на селския бит от 18 - 19 век. 

Вижте за стари ковачници с духало, ръчни тъкачни станове, розоварни, бакъри, миндери, други ръчни занаяти ...

Направете дворовете, с пътечки, пейки за отдих. 

Централно внимание обърнете на хигиената и тоалетните - това трябва да е единственото съвременно нещо и да е безупречно чисто.

Селски туризъм

Сега идва ред на народните обичаи. 

Съберете колкото е възможно повече такива от спомените на хората във Вашето село. Направете постановки - театър: костюми, сценография. Кой какво ще прави, какво ще казва, какъв е обичая, защо се прави, кога се прави и т.н.

Дойде ред и на носиите, песните, музиката. 

Направете хор, репетирайте редовно. Определете интересни маршрути до природни и исторически забележителности от Вашия регион. Добавете бране на билки, горски плодове, семена, лов на пеперуди, светулки, калинки, риболов с голи ръце в реката и т.н.

Накрая, намерете една рекламна къща 

да Ви направи красиви снимки, напишете завладяващо описание на Вашия „туристически продукт“ и си напечатайте хиляди листовки, диплянки. Не забравяйте да посочите за връзка телефони, e–mail, блог, форум… Организирайте събор - надпяване, надиграване, русалии, нестинари, коледари ... 

Определете си тарифите за всяка една атракция.

Раздайте на всички туристически агенции от Вашите оферти и диплянки. Поканете ги на безплатно посещение, за да ги запознаете с Вашите забележителности и ... не спирайте! 

 

Непрекъснато добавяйте нещо ново. 

После помогнете на съседните села да направят същото и при тях. Благоустройте селата и целия район около тях. Направете хубави, стилни сергии за пресни екологични плодове, зеленчуци, горски дарове, крехка балканска сланина, кисело домашно мляко от каче - като се уморят туристите, да има къде и с какво да се подкрепят. Да се надишат на чист балкански въздух и после сами да Ви правят реклама по цял свят.

Ходите по злато, но не го виждате - слепи сте.

И помнете - всичко става с много труд, тичане и акъл.
Когато напреднете достатъчно, поканете Президента, Премиера - разведете ги, покажете им, нагостете ги ...

С тях ще дойдат журналисти и ще Ви разнесат из целия свят.

Как се прочу онова затънтено село Гела?
Същото можете и Вие!
По злато ходите.
Желая Ви успех!

----------------

Формиране на печалба в търговските фирми

 

Ценообразуване | dLambow

Ценообразуване - Как да определим цената?

Какво е цена?

Всяка стока, продукт или услуга, предлагани на пазара, си имат цена и се разменят (купуват и продават) по договор за покупко-продажба. Касовият бон (касовата бележка), които получавате в магазина е доказателство за реализирането на такава сделка. Цена на стоките е раздел от всеки договор за продажба, в който са посочени освен всички други условия, и цените:

• - за количествена единица на стоката;
• - за единица маса, площ, обем,
• - за комплект;
• - на бройна единица;
• - за дузина;
• - за единица тегло, въз основа на основното съдържание на основното вещество в продукта, както и на базата на колебанията в естественото тегло, съдържанието на чужди примеси и влажността.

Цена е парично изражение на стойността на стоката по договора за продажба. 

 

Цената е пазарно понятие.

Купувачът се задължава да заплати стоката на цената, предвидена в договора за покупко-продажба, както и да извърши за своя сметка действията, необходими за извършване на плащането. Цената е пазарно понятие. Няма абсолютни цени. Хората често забелязват, че в различни магазини, цените за едни и същи стоки, са различни и така обикалят по магазините с надеждата да намерят най-добрата цена.

Ценообразуване

Какво е ценообразуване?

Ценообразуването е определянето на цената на продукт или услуга. Има две основни системи за ценообразуване:

• - пазарно ценообразуване,

базирано на взаимодействието на търсенето и предлагането, и

• - централизирано държавно ценообразуване,

базирано на определяне на цените от държавни агенции.
В пазарната икономика процесът на ценообразуване се извършва в зависимост от:

• - производствените разходи (себестойност на продукцията),
• - цените на конкурентите,
• - съотношението на търсенето и предлагането и други фактори.

 

Как става ценообразуването?

 

Себестойност (производствени разходи)

Себестойността се образува от  разходите за производство на продукта. Това включва цената на суровините, заплатите на работниците, спомагателните материали, режийните разходи, разходите за закупуване на машини и оборудване, тяхната подмяна (това се нарича "амортизация"). Освен това производителят по закон трябва да плаща данъци и удръжки, което също се отразява на разходите.

 

Добавяне на печалба

За да имате изгода от продажбата на вашите продукти или услуги, към себестойността им (вашите разходи, за да ги произведете) трябва да добавите и своята печалба. Ако вие директно продавате своя продукт на крайните потребители, това е крайната цена след вашето ценообразуване: себестойност + печалба.

 

Търговска надценка

Ако продавате вашата продукция чрез търговската мрежа, търговците (на едро и на дребно + дистрибуторите) също трябва да реализират приход и така към себестойността и печалбата добавяте търговска надценка. 

 

Конкуренция

Ако ценообразуването е протекло по описания до тук начин и предложите вашия продукт на пазара, може да се окаже, че никой не го купува, защото цените на конкуренцията са по-ниски и хората купуват техните продукти, а вашите застояват и се развалят. Това налага да се съобразите и с конкуренцията на пазара и да нагодите цените си според нея.

 

Според търсенето и предлагането

Но даже, ако вашия продукт излезе с по-висока цена от тази на конкурентите, но търсенето му е голямо, хората ще купят и него, а вие ще спечелите повече от своите конкуренти. Така че, в окончателното ценообразуване трябва да включите и вашите наблюдения за търсенето и предлагането на пазара.

Значимост на ценообразуването

Може да имате най-чудесния продукт на пазара, но ако не знаете как да му определите цената.
Специализираната икономическа литература изобилства с изказвания за актуалността и значимостта на цените и ценообразуването. Ето някои от тях:

• - Цената има различни имена.
• - Цената е навсякъде около нас.
• - От цените в голяма степен зависят производството и икономическото положение на производителите, потребителите на цялата нация.

Понятията цени и ценообразуване се разграничават.

Цената е числото върху етикета на стоката. Но тя е резултат на ценообразуването. Самото ценообразуване е цялостният процес, през който преминава управлението на цената при превръщането на ценовата дейност от счетоводна операция в една от основните задачи на стратегическия и оперативния фирмен мениджмънт.

Цената е функция на ценообразуването

Простото на пръв поглед означение на цена върху етикетите на стоките в действителност изразява сложни взаимоотношения и връзки, обхванати от процедурата по ценообразуване.
Цената е функция на ценообразуването, поради което, макар и известни като отделни понятия, цените и ценообразуването са взаимосвързани и обусловени. Няма да е погрешно да се помисли за ценообразуване, когато се говори за цена, и обратно.

Цените са основен атрибут в маркетинговото управление на фирмите

Както е известно, цените са най-подвижния и гъвкав инструмент на маркетинг-микса. Позиционирането е съвкупност от маркетингови дейности, насочени към създаване на определена позиция в съзнанието на потребителите за продукта и разграничаването му от този на конкурентите. 

Много често се наблюдава разминаване между субективните възприятия на потребителите за продукта и обективно притежаваните от него характеристики. Целта на маркетинговото позициониране е да създаде ценова представа за продукта, съответстваща на мнението и изискванията на потребителите. 

Подходите за ценово позициониране могат да бъдат най-различни:

• - според качеството,
• - употребата и приложението,
• - потребителите, по клиенти, на фона на друг продукт, или
• - чрез изграждане на представа. 

Каквито и предимства да се предложат на потребителите, те трябва да заплатят за тях. Така, че клиентът винаги асоциира това, което получава с парите, които дава или с цената на продукта. Ето защо, от начина на ценообразуване зависи цената, която ще бъде позиционирана в съзнанието на клиентите. В този смисъл ценовото позициониране се проявява чрез цената и се отъждествява с ценообразуването.
 

Предизвикателствата пред ценообразуването

• - Преходът у нас и в бившите социалистически страни от командно управлявана към пазарна икономика. В първите десет години на прехода бе преодоляно объркването, предизвикано от смяната на централизираното с фирмено ценообразуване, обусловено от пазарната конюнктура. Като отчитат предимствата на свободното ценообразуване, днес фирмите се стремят да използват цените като силен инструмент за постигане на маркетинговите си цели.

• - Засилване ролята на потребителя и неговата оценка при взимането на маркетингови управленски , в т. ч. и ценови решения.

Развитието на маркетинга преминава през различни форми на пазарна ориентация, съпроводени с приоритетно използване на производството, качеството и техническото равнище на продукта, усилията по пласмента или максимално задоволяване потребностите на избран целеви пазар. 

Адаптирането на бизнеса към пазара чрез всяка от тях е залегнало в обособяване на отделните маркетингови ери, свързвани с понятието концепции в маркетинга. Могат да се разграничат производствена, продуктова, търговска, маркетингова и концепция за социално етичен маркетинг, които в известна степен се появяват една след друга в индустриално напредналите държави.

Пазарното ценообразуването се съобразява с потребителското поведение

В тази връзка в началото на третото хилядолетие се наблюдава подчертан интерес към потребителското поведение, неговото анализиране и изследване с цел разработване на маркетингови стратегии, съответстващи в най-голяма степен на потребителските желания и оценки.

В съответствие с изложените предпоставки, предопределящи предизвикателствата пред ценовото позициониране, последните могат да се разгледат в следните аспекти:

• - Превръщане на ценообразуването от хаотичен в комплексен стратегически процес;
• - Поставяне на акцент върху психологическото ценообразуване;
• - Все по-активно използване на пазарните методи на ценообразуване;

 

Цели на пазарното ценообразуване

Има няколко основни цели, които един производител на стоки или услуги може да преследва, когато определя цените.

- Запазване на предприятието

Производителят е принуден да решава такъв проблем на пазара с много висока конкуренция или в случай, когато потребителските изисквания са подложени на резки колебания от необясним характер.

- Максимален текущ доход,

Увеличение на продажбите и брутните приходи от тях.

- Максимална текуща печалба

Извличане на най-голяма печалба при условията на баланса на търсенето и предлагането, определен от пазара в момента.

- Завладяване на пазара

Производителят се стреми да максимизира продажбите, пренебрегвайки моментната рентабилност, с цел да навакса изоставането в бъдеще чрез намаляване дела на постоянните разходи в цената на стоките.

- Спечелване на водеща позиция

Производителят е готов да поддържа цена, достатъчно висока, за да покрие разходите за иновация и подобрение на продукта, за да си осигури репутация на лидер в качеството.

 

Ценообразуването не е еднократен, случаен и безболезнен за бизнеса акт. Подходът към него трябва да отчита многоликата природа на пазарните цени, необходимостта от обединяване на ценовите действия в обща концепция под формата на ценова политика.

----------------