Амортизация - същност, норма, формула... | dLambow

 

Амортизация и амортизационна политика на фирма

 

Формули за амортизация
Амортизационна норма
АН = 100% : СИ	АН -амортизационна норма СИ - срок на използване
Амортизационната сума
АС = ОС - ЛС	АС -амортизационна сума ОС - отчетна стойност ЛС - ликвидационна стойност
Амортизационна квота
1) АК = АС : СИ	АК -амортизационна квота АС - амортизационна сума СИ - срок на използване
2) АК = АС х АН	АК -амортизационна квота АС - амортизационна сума АН - амортизационна норма

 

Какво е амортизация?

Амортизация (фр. amortir - отслабвам, смекчавам, заглушавам) в счетоводството е процесът на прехвърляне на част от стойността на дълготрайните активи и нематериалните активи, тъй като те са физически или морално амортизирани, към себестойността на продуктите или услугите.

 

Определение за амортизация

Амортизация е изчисляваното в парично изражение износването на основните производствени средства в процеса на тяхното приложение и производствено използване върху себестойността на произвежданите продукти или предлаганите услуги. Това е термин използван често в счетоводството и бизнеса. 

 Процеса на пренасяне на стойността на износените средства на труда върху произведения с тяхна помощ продукт. В технически смисъл, амортизацията е процес на поглъщане или омекотяване на ударите на по-големите инвестиции.

Амортизация

Същност на амортизацията

В процеса на производство редица ресурси
 

Оборотен капитал:

• - труд,
• - суровини,
• - материали,
• - инструменти,
• - електрическа енергия,
• - горива,
• - смазочни материали

се изразходват изцяло или се унищожават по време на всеки производствен цикъл. Поради тази причина, стойността им се прехвърлея изцяло върху себестойността на крайния продукт. Друга част от ресурсите
 

Дълготрайни активи:

• - оборудване,
• - сгради,
• - конструкции,
• - земя,
• - животни,
• - градини

участват в няколко производствени цикъла, като често запазват естествената си форма за по-дълъг период от време.

 

 

Амортизацията на ДМА е пренос на себестойност в цената

В следствие амортизацията, след известно време дълготрайните материални активи (ДМА) ще трябва да бъдат ремонтирани, модернизирани или заменени, включително и поради морално остаряване. Съвсем очевидно е, че разходите за дълготрайни активи, техния ремонт или подмяна трябва да се прехвърлят равномерно към цената на всички продукти, в чието производство участват. Така може да се даде възможност за тяхното обновяване. 

Амортизационна норма

 

Определение за амортизационна норма

Норма на амортизация е установения годишен процент от себестойността на амортизираната част от дълготрайните активи, представляващ амортизационните отчисления във фонда за обновление на дълготрайните активи на предприятието.

 

Амортизационни отчисления

Амортизационните отчисления са удръжки на част от стойността на дълготрайните активи за компенсиране на тяхната амортизация. Разходите за амортизация се включват в разходите за производство. От амортизационните отчисления се формира специален фонд, който се използва за подмяна, модернизация или ремонт на дълготрайните активи.

 

Норма на амортизация

Тъй като е изключително трудно или невъзможно да се определи точното количество износване на активите, се прибягва до въвеждането на амортизационна норма, която се определя от стандартния експлоатационен живот на различните производствени средства.

Например, ако една машина трябва да работи без ремонт в продължение на 5 години, тогава всяка година 1/5 от цената на машината (или 1/60 на месец) трябва да се прехвърлят към продукцията, произвеждана с тази машина. Този дял от стойността на дълготрайните активи, разпределен за определен период, се нарича амортизационна норма.

За целите на опростяването и стандартизирането на счетоводството, дълготрайните активи са групирани и всяка група има своя собствена норма на амортизация. Амортизационните отчисления се извършват по определени норми спрямо балансовата стойност на дълготрайните активи. За да намерите периода на амортизация, разделете на 100 на нормата на амортизация.

Амортизация на оборудването

Например, в колонката “амортизация на оборудването” при пресмятане себестойността на услугите, счетоводителя пресмята как ще бъде износено оборудването в процеса на оказване на услугите на определен клиент, след което изчислената сума се прибавя в стойността на услугата. Амортизацията е вид застраховане от естественото физическо и морално износване на определени производствени фондове, над определена стойност, като с времето се намалява стойността на съответния фонд с предвидената норма на амортизация.

Амортизационна сума на амортизирания обект.

Последната се пресмята с отчита за установената амортизационна сума за амортизирания обект и служи за премахване на загубите при пълното износване на актива, с оглед да се закупи ново оборудване или да се проведат ремонтно възстановителни работи върху износеното. В по-широк смисъл, амортизация е счетоводна и данъчна концепция, използвана за оценка на загубите на ценност на оборудването (остаряване) в течение на времето. В икономическата теория, това е процес на постепенно пренасяне на стойността на производствените средства върху произвеждания продукт.

Осчетоводяване на амортизация

Осчетоводяването на амортизацията и основните понятия и термини се разглеждат в международен счетоводен стандарт 4, като чрез него се цели уеднаквяване начина на отчитане на амортизациите в отделните национални законодателства. Като особено важни термини са записани следните:

• Амортизация.
• Амортизируеми активи.
• Срок на използване.
• Амортизационна сума.

В българското законодателство въпросите на амортизацията се разглеждат в

• Закона за счетоводството, 
• Националния сметкоплан и 
• Националните счетоводни стандарти. 

От съдържанието на Национален счетоводен стандарт 4 могат да се изведат следните основни термини:

• Амортизируеми активи.
• Амортизация.
• Амортизационна сума.
• Ликвидационна стойност.
• Амортизационна квота.
• Амортизационна норма.
• Амортизационен план.
• Методи на амортизация:
• Линеен метод на амортизация
• Нелинеен метод на амортизация
  

Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат. В националното счетоводно законодателство са възприети посочените критерии за амортизируем актив, като е добавен още един  - да бъдат със стойност при придобиването не по-малко от 2 минимални месечни работни заплати. За да се счете един придобит актив за амортизируем актив, необходимо е да отговаря едновременно и на четирите критерия.

Амортизируеми активи

Придобиването на амортизуеми активи може да се осъществи в резултат от покупка, производство, безвъзмездно получаване, от дялова вноска и т.н. Срокът на използване представлява периодът, през който предприятието разчита да използва амортизируемия актив. Срокът  на използване може да се установи и като количество на произведена продукция, което предприятието разчита да получи от използването на амортизируем актив. В НСС липсва конкретно определение на термина “срок на използване“. 

 

Формула за амортизационна норма

Амортизационната норма представлява съотношение между амортизационната сума приета за 100% и срока на използване.

Използва се формулата:

АН = 100% / СИ, 

където:

• АН - амортизационна норма;
• СИ - срок на използване.

Амортизационните норми на амортизируемите активи се определя от ръководителите на предприятието съобразно опита и стопанската ползва. Основните фактори, които се имат предвид, са следните:

• Степен на използване.
• Условия на използване.
• Промени в техническата и необходимост от нови решения.

Ликвидационна стойност

Ликвидационната стойност е предполагаемата продажна цена на актива в края на срока на използване, минус предполагаемите разходи по неговата ликвидация. Ликвидационната стойност изразява стойностната полза, която ще придобие предприятието, когато отписва амортизируемия актив. Тази стойност може да се вземе в предвид при определяне на амортизационната сума съгласно посочената по-горе формула. Задължителната стойност да бъде над 5 % от отчетната стойност на актива. Отчетна стойност е стойността, по която се отчита амортизируемият актив в счетоводството. Това е историческата стойност на придобиване на актива от предприятието.

Цена на придобиване на активите.

Проявява се под формата на цена на придобиване за закупените активи, себестойност за произведените активи или продажна цена за получените по друг начин активи. Амортизационна сума съгласно МСС 4 е историческата стойност на амортизируем актив или друга сума, която замества в счетоводството историческата стойност. С НСС 4 амортизационната сума се определя като част от отчетната стойност на амортизируем актив, която се пренася в разходите под форма на амортизация.

Амортизационната сума се определя по следната формула:

АС = ОС - ЛС, където

• АС е амортизационна сума;
• ОС - отчетна стойност;
• ЛС - ликвидационна стойност.

 

Амортизационна квота

Амортизационна квота се определя по формула като съотношение между амортизационната сума на актива и неговия срок на използване. Годишната амортизационна квота характеризира начислената амортизация като разход за един отчетен период съгласно Закона за счетоводството. Определя се под формулите:

АК = АС / СИ , където;

• АК - амортизационна квота;
• АС - амортизационна сума;
• СИ - срок на използване

или

АК = АС *АН, където

• АН - амортизационна норма.

Амортизационна политика на фирма

Амортизационната политика на фирмата е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя:

• от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството,
• от спецификата на протичане на технологичния режим,
• от цялостния поглед върху перспективата за развитие на бизнеса по отношение обновяването на материално-техническата му база и
• от други подобни фактори и условия,

разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието.
Изходна позиция за формирането на амортизационна политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 20 на Закона за счетоводството (ЗС). По силата на този законов текст:

• -    предприятието утвърждава план за амортизация на всеки дълготраен материален и нематериален актив възоснова на определени от него амортизационни норми.
• -    годишният размер на амортизацията се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.
• -    амортизационната норма за определен дълготраен материален актив зависи от определения срок на практическото им използване.

Това са основните постановки по въпроса, съгласно ЗС и са в насока на свободно формиране на тази политика. В резултат на дискусии, с допълнителни законови разпоредби се дава възможност да се прилагат някои ограничители.

Величина на амортизацията на предприятие.

По един или друг начин се определя величината на а-цията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна а-ция (СА) и за т.нар. а-ция за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна а-ция). Като счетоводно амортизиране се разглежда това на дълготрайните материални активи, размерът на което е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от фирмата практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Счетоводно амортизиране.

Счетоводното амортизиране се начислява като разход за дейността и се отнася по направление съобразно мястото и целта на ползваните дълготрайни материални активи - за основната и спомагателната дейност, като разход за организация и управление и т.н. и по такъв начин влияе върху общата маса на разходите за дейността. При възприетата със Закона основна постановка за съпоставяне на приходите и разходите, и на тази основа - определянето на печалбата на предприятието, величината на СА влияе по указания вече начин върху масата на печалбата. При възприемане на по-кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).

----------------