Амортизация и амортизационна политика на фирма

Определение за амортизация.

Амортизация е изчисляваното в парично изражение износването на основните производствени средства в процеса на тяхното приложение и производствено използване. Това е термин използван често в счетоводството и бизнеса. Процеса на пренасяне на стойността на износените средства на труда върху произведения с тяхна помощ продукт. В технически смисъл, амортизацията е процес на поглъщане или омекотяване на ударите на по-големите инвестиции.

Амортизация на оборудването.

Например, в колонката “амортизация на оборудването” при пресмятане себестойността на услугите, счетоводителя пресмята как ще бъде износено оборудването в процеса на оказване на услугите на определен клиент, след което изчислената сума се прибавя в стойността на услугата. Амортизацията е вид застраховане от естественото физическо и морално износване на определени производствени фондове, над определена стойност, като с времето се намалява стойността на съответния фонд с предвидената норма на амортизация.

Амортизационна сума на амортизирания обект.

Последната се пресмята с отчита за установената амортизационна сума за амортизирания обект и служи за премахване на загубите при пълното износване на актива, с оглед да се закупи ново оборудване или да се проведат ремонтно възстановителни работи върху износеното. В по-широк смисъл, амортизация е счетоводна и данъчна концепция, използвана за оценка на загубите на ценност на оборудването (остаряване) в течение на времето. В икономическата теория, това е процес на постепенно пренасяне на стойността на производствените средства върху произвеждания продукт.

Отчитане на амортизация.

Амортизацията и основните понятия и термини се разглеждат в международен счетоводен стандарт 4, като чрез него се цели уеднаквяване начина на отчитане на амортизациите в отделните национални законодателства. Като особено важни термини са записани следните:
  • Амортизация.
  • Амортизируеми активи.
  • Срок на използване.
  • Амортизационна сума.

В българското законодателство въпросите на амортизацията се разглеждат в

  • Закона за счетоводството, 
  • Националния сметкоплан и 
  • Националните счетоводни стандарти. 
От съдържанието на Национален счетоводен стандарт 4 могат да се изведат следните основни термини:
  • Амортизируеми активи.
  • Амортизация.
  • Амортизационна сума.
  • Ликвидационна стойност.
  • Амортизационна квота.
  • Амортизационна норма.
  • Амортизационен план.
  • Метод на амортизация.
Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат. В националното счетоводно законодателство са възприети посочените критерии за амортизируем актив, като е добавен още един  - да бъдат със стойност при придобиването не по-малко от 2 минимални месечни работни заплати. За да се счете един придобит актив за амортизируем актив, необходимо е да отговаря едновременно и на четирите критерия.

Амортизируем актив

Придобиването може да се осъществи в резултат от покупка, производство, безвъзмездно получаване, от дялова вноска и т.н. Срокът на използване представлява периодът, през който предприятието разчита да използва амортизируемия актив. Срокът  на използване може да се установи и като количество на произведена продукция, което предприятието разчита да получи от използването на амортизируем актив. В НСС липсва конкретно определение на термина “срок на използване“. Амортизационна норма представлява съотношение между амортизационната сума приета за 100% и срока на използване.

Използва се формулата:

АН = 100% / СИ, 
където:
  • АН - амортизационна норма;
  • СИ - срок на използване.
Амортизационните норми на амортизируемите активи се определя от ръководителите на предприятието съобразно опита и стопанската ползва. Основните фактори, които се имат предвид, са следните:
  • Степен на използване.
  • Условия на използване.
  • Промени в техническата и необходимост от нови решения.

Ликвидационна стойност

Ликвидационната стойност е предполагаемата продажна цена на актива в края на срока на използване, минус предполагаемите разходи по неговата ликвидация. Ликвидационната стойност изразява стойностната полза, която ще придобие предприятието, когато отписва амортизируемия актив. Тази стойност може да се вземе в предвид при определяне на амортизационната сума съгласно посочената по-горе формула. Задължителната стойност да бъде над 5 % от отчетната стойност на актива. Отчетна стойност е стойността, по която се отчита амортизируемият актив в счетоводството. Това е историческата стойност на придобиване на актива от предприятието.

Цена на придобиване на активите.

Проявява се под формата на цена на придобиване за закупените активи, себестойност за произведените активи или продажна цена за получените по друг начин активи. Амортизационна сума съгласно МСС 4 е историческата стойност на амортизируем актив или друга сума, която замества в счетоводството историческата стойност. С НСС 4 амортизационната сума се определя като част от отчетната стойност на амортизируем актив, която се пренася в разходите под форма на амортизация.

Амортизационната сума се определя по следната формула:

АС = ОС - ЛС, където
  • АС е амортизационна сума;
  • ОС - отчетна стойност;
  • ЛС - ликвидационна стойност.
Амортизационна квота се определя като съотношение между амортизационната сума на актив и неговия срок на използване. Годишната амортизационна квота характеризира начислената амортизация като разход за един отчетен период съгласно Закона за счетоводството. Определя се под формулите:
АК = АС / СИ , където;
  • АК - амортизационна квота;
  • АС - амортизационна сума;
  • СИ - срок на използване
или
АК = АС *АН, където
  • АН - амортизационна норма.

Амортизационна политика на фирма

Амортизационната политика на фирмата е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя:
  • от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството,
  • от спецификата на протичане на технологичния режим,
  • от цялостния поглед върху перспективата за развитие на бизнеса по отношение обновяването на материално-техническата му база и
  • от други подобни фактори и условия,
разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието.
Изходна позиция за формирането на амортизационна политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 20 на Закона за счетоводството (ЗС). По силата на този законов текст:
  • -    предприятието утвърждава план за амортизация на всеки дълготраен материален и нематериален актив възоснова на определени от него амортизационни норми.
  • -    годишният размер на амортизацията се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.
  • -    амортизационната норма за определен дълготраен материален актив зависи от определения срок на практическото им използване.
Това са основните постановки по въпроса, съгласно ЗС и са в насока на свободно формиране на тази политика. В резултат на дискусии, с допълнителни законови разпоредби се дава възможност да се прилагат някои ограничители.

Величина на амортизацията на предприятие.

По един или друг начин се определя величината на а-цията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна а-ция (СА) и за т.нар. а-ция за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна а-ция). Като счетоводно амортизиране се разглежда това на дълготрайните материални активи, размерът на което е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от фирмата практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Счетоводно амортизиране.

Счетоводното амортизиране се начислява като разход за дейността и се отнася по направление съобразно мястото и целта на ползваните дълготрайни материални активи - за основната и спомагателната дейност, като разход за организация и управление и т.н. и по такъв начин влияе върху общата маса на разходите за дейността. При възприетата със Закона основна постановка за съпоставяне на приходите и разходите, и на тази основа - определянето на печалбата на предприятието, величината на СА влияе по указания вече начин върху масата на печалбата. При възприемане на по-кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари. Публикуват се след одобрение на редактор.

Налични издания по английски език - за българи: