Конкурентоспособност на бизнеса: Как да направим фирмата си по-конкурентоспособна?
Значение на технологиите за конкурентноспособността на България
Повишаването на конкурентноспособността на националната икономика, на отделните сектори и на фирмите е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, за справяне с конкурентния натиск в ЕС, за пълноценно участие в глобалното разделение на труда. Нарастването на конкурентноспособността води до увеличаване на реалните доходи и жизнения стандарт.
Какво е конкурентоспособност?
Конкурентоспособността (в англ: Competitiveness [ kəmˈpet̬.ə.t̬ɪv.nəs ]) е способността на дадена марка или предприятие успешно и доходно да продава продукти и услуги на пазар, пълен с подобни продукти и услуги. Конкурентоспособността определя доколко една фирма е готова да устои на конкуренцията на пазара.
Какво означава конкурентоспособност в бизнеса?
В случай на конкурентоспособност на бизнеса можем да я дефинираме като способността на организациите да произвеждат стоки или услуги с благоприятно съотношение качество-цена, което гарантира добра рентабилност, като същевременно постига предпочитание от страна на клиентите пред другите конкуренти.
 |
| Какво е конкурентноспособност и как да я подобрим? |
Видове конкурентоспособност
Можем да разграничим три основни вида конкурентоспособност.
- Национална конкурентоспособност.
Този термин има две значения:
= способността на компаниите в дадена страна да се конкурират успешно с компании от други страни в обща пазарна ниша;
= способността на страната, като цяло, да постигне висок икономически растеж, който е устойчив в средносрочен план.
- Конкурентоспособност на стоките.
Това е способността на продуктите да бъдат привлекателни на фона на други подобни продукти, получавайки висока оценка от потребителите.
- Конкурентоспособност на предприятието.
Способността на предприятието да отговарят на специфични нужди на клиентите по-добре, отколкото другите компании в същия бранш.
Как да оценим конкурентоспособността?
За да се даде адекватна и информативна оценка на конкурентоспособността в определена пазарна ниша, е необходимо да се направи пазарен анализ. Този процес се състои от следните стъпки:
- - Идентифициране на ключови конкурентни сили и фактори, които им влияят, като:
- = цени и ценова политика,
- = производствени предизвикателства и решения,
- = продължителност на продуктовия цикъл и
- = средна цена за придобиване на клиенти;
- - Идентифициране на конкурентите и наблюдение на тяхното положение, позиция и поведение на пазара;
- - Определяне на основните критерии, които влияят върху конкурентния успех, например:
- = нивото на продажбите,
- = броя на абонатите в социалните мрежи,
- = наличието на успешни случаи на сътрудничество с известни марки и др.;
- - Анализиране марки, които определят вектора на конкуренцията, тоест използват тенденции, експериментират с представянето на своите стоки пред клиента, предлагат нови продукти и конкурентни предимства, за да завладеят голям пазарен дял;
- - Оценка на цялостната привлекателност на нишата по отношение на възможната доходност, включително:
- = плътността на конкуренцията,
- = широчината на асортимента, който нишата предлага,
- = нивото на богатство на целевата аудитория и т.н.
Как да подобрим конкурентоспособността?
След като анализирате пазара, ще можете да разберете кои фактори влияят най-много на конкурентоспособността и как тези трудности могат да бъдат разрешени.
Ето някои основни стратегии за подобряване на вашата конкурентоспособност.
- Разработване и въвеждане на нови продукти.
Това е добра идея, ако виждате агресивно пазарно поведение, придружено от постоянна реклама и ценови войни и стабилни или намаляващи продажби.- Пренасочване на бизнеса.
Тази тактика е ефективна, ако навлизането на пазара е твърде лесно и конкурентите постоянно се променят поради постоянно ниска доходност. В този случай си струва да преориентирате бизнеса си към друга, потенциално по-печеливша област.- Увеличаване ползите от собствения продукт.
Ако конкурентите успешно продават заместващи продукти, това отвлича вниманието на потребителя от ползите, които вашият продукт може да донесе. В такава ситуация си струва да увеличите максимално предимствата на вашия продукт по такъв начин, че да включва всички предимства на заместващите продукти.- Култивирайте лоялност към вашата марка.
Това е добра тактика, ако вашият бизнес е твърде зависим от потребителите, поради стеснеността на целевата аудитория, интересуваща се от определен продукт или услуга. Фокусирайте се върху клиентите, подхранвайте тяхната лоялност към марката и предоставяйте благоприятни условия за нови клиенти.- Сътрудничество с различни доставчици.
Ако имате компания, силно зависима от доставчици, това може да означава, че някои горещи продукти, които нямат заместител, може да не попаднат на рафтовете навреме. Опитайте се да установите тясно сътрудничество със съществуващи доставчици, потърсете алтернативни партньори или създайте собствено производство.Потенциал на конкурентноспособността
В съвременните условия конкурентноспособността характеризира потенциала на нациите да постигат висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи. Такъв подход дава възможност да се издържи на предизвикателствата и изпитанията на свободните международни пазари. Конкурентноспособността означава способност на фирмите да произвеждат стоки с по-високи качествени параметри, които са в състояние да задоволяват взискателни потребители.Преориентиране към конкурентни производства
През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията.- - Те водят до намаляване на значението на сравнителните преимущества от по-нисък порядък:
- = евтина работна ръка,
- = относително евтина електроенергия,
- = наличие на суровини и материали.
- - Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг:
- = способността на страните да развиват високотехнологични производства,
- = да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка,
- = да предлагат съдържание на интелектуален компонент.
Стратегии за конкурентни предимства
Промените в световната икономика доведоха до по-широко разгръщане на конкуренцията между фирмите, базирани в различни страни. Това налага всички държави (в т.ч. и България), както и отделните компании да приемат нови стратегии, които да им позволят да развият конкурентни предимства, основани върху познанието и иновациите.Практиката на развитите страни категорично доказва, че през последните години детерминиращият фактор при формирането на конкурентноспособността на фирмите е технологичното развитие. То определя и основните предизвикателства, с които се сблъскват компаниите. На първо място успешно развиващите се фирми са заинтересовани да съкратят драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.
Сегментацията на пазара.
Потребителите стават все по-взискателни и това обстоятелство принуждава фирмите да търсят оригинални иновационни решения, за да отговорят на специфичните изисквания на потребителите. Друго предизвикателство произтича от самото естество на конкуренцията, силно доминирана от технологичните възможности. В условията на динамично развиваща се практика на поддоставчици, фирмите трябва да покажат специфични технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големи консорциуми и международни компании.|
|
Конкурентноспособност на България
Предизвикателствата определят решаващата роля на иновативния потенциал и високите технологии за повишаване на конкурентноспособността на фирмите и на икономиката като цяло. Класирането на България в общия рейтинг за конкурентноспособност не е благоприятно, което основно е свързано с негативните позиции на страната по отношение на иновативния потенциал и технологичното развитие.Този фактор има най-голяма тежест при формирането на оценката за конкурентноспособност и определя потенциала на страните да генерират икономически растеж и да постигат по-висока производителност. Негативните позиции по отношение на технологичното развитие още веднъж дават основание да се постави акцент върху възможностите за подобряване на средата за развитие на сектора на високите технологии в България и потвърждава актуалността на настоящия проект.
Независимо от това как се осъществява технологичното развитие - било то чрез иновативен подход (т.е. страните сами генерират иновации) или чрез трансфер на съвременни технологии отвън, резултатът е един и същ – по-висока производителност и по-висока конкурентноспособност.
Прави впечатление, че именно по отношение на технологичното развитие България изостава чувствително в сравнение със страните от Централна Европа - Унгария, Чехия, Полша, Словакия, както и от някои съседни страни каквито са Турция и Гърция. Тези държави не притежават достатъчен потенциал сами да създават иновации, но са значително по-напред от България по отношение на успешния трансфер на високи технологии отвън и внедряването им в практиката. Това определя и значително по-доброто класиране на повечето от тези страни по отношение на технологичното развитие и на общата конкурентноспособност.
По фактора “Технологично развитие” Полша е 16-та, Унгария – 19-та, Чехия – 35-та, Словакия – 41-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция, прави впечатление, че тя е на 28 място, Гърция е 39-та. Повечето от посочените страни и преди всичко Полша, Унгария, както и Турция провеждат агресивна политика при абсорбирането на съвременни технологии отвън и успешното им внедряване в практиката. Тази политика безспорно им носи успех в повишаването на конкурентноспособността.
Факт е, че в основата на съвременните конкурентни икономики е иновативният потенциал и технологичното развитие. Факт е и обаче, че българските компании залагат в своите стратегии преди всичко на по-ниските разходи, основани върху евтина и сравнително квалифицирана работна сила, както и относително евтини суровини. Фирмите в страните, начело в класацията за конкурентноспособност залагат преди всичко на диференциация на продуктите, основана върху съвременен дизайн и технологии и високо качество на услугите и обслужването. По фактора оценяващ иновациите България е на 49-то място, Полша е 39-та, Унгария – 32-ра, Чехия – 40-та, Словакия – 29-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 37-мо място, Гърция е 45-та.
Когато говорим за предимствата, които България притежава – те са именно по отношение на работната сила –това е факторът, по който страната заема най-предни позиции. Става дума за сравнително доброто равнище на образование в училищата, известна гъвкавост на пазара на труда и т.н. Но евтината работна сила като фактор за конкурентноспособност е нетрайно, променливо предимство, което отстъпва на другите фактори и преди всичко на иновациите и технологиите.
Обобщените изводи от анализа на настъпилите през последните две години изменения показват, че България има по-добри постижения по отношение на отвореността на икономиката, която е либерализирана в значителна степен, качеството на работната сила и финансовата система. Негативните изменения са свързани с технологичното развитие, някои елементи на държавното управление и институциите.
Фактори и индикатори за конкурентноспособност на технологичния сектор в производството на България
Въз основа на икономическите индикаторите коментирани в настоящата глава могат да се изведат някои ключови тенденции за технологичното развитие в производството на България. Тези тенденции имат противоречив характер, но като цяло може да се каже че въпреки сравнително ниските показатели на България съществуват възможности за развитие на технологиите в производството. Като основни изводи могат да се посочат:Силни страни
- - Висококвалифицирани специалисти
- - Добра транспортна инфраструктура
- - Сравнително добра инфраструктура по отношение на фиксираните телефони
- - Тенденция към създаване на нови гъвкави институти и фирми насочени към научни изследвания
Слаби страни
- - Малки разходи за НИРД на фирмено ниво
- - Слабо сътрудничество м/у университетите, научните организации и бизнеса
- - Големите научни институти са в затруднено положение
- - Ниска наситеност с мобилни телефони
- - Слабо разпространение на Интернет
Възможности
- - Много добро образование
- - Предстоящо демонополизиране на телекомуникационния пазар в България
- - Бизнеса осъзнава необходимостта от НИРД и технологичен трансфер, като средства за повишаване на конкурентноспособността си
Заплахи
- - Образованието не е практически насочено и липсва материална база за информационни и комуникационни технологии
- - Наличие на държавни монополи в инфраструктурата на страната
- - Ниско ниво на разходите за НИРД, отнесени към БВП
- - Ниско технологично ниво на икономиката като цяло
От горепосочените данни може да се види, че до този момент за повечето слаби страни и заплахи за конкурентноспособността на технологичната конкурентноспособност в производството на България съществуват позитивни тенденции при силните страни и възможностите, които да им се противопоставят. За да се подобри конкурентоспособността е необходимо да се ускорят положителните тенденции и да се вземат сериозни мерки за излизане от негативните.
През последните десет години много от водещите български институти не можаха да се адаптират към пазарната среда и дейността им като центрове за НИРД постепенно замря.
През този период пазарът на услуги в НИРД претърпя съществени изменения:
Поради финансови ограничения в условията на валутен борд и децентрализация на отрасловата структура на икономиката държавните поръчки за такава дейност са намалени до критичен минимум.
Големите по размер бивши отраслови научни институти, характеризиращи се с високи постоянни разходи, тромаво управление и остаряла материална база, не могат да оперират ефективно в условията на специализирани поръчки от частния сектор и нарастващата конкуренция от страна на утвърдените чужди консултантски и проектантски компании.
В момента повечето поръчки за изследвания идват по линията на международни спонсори, които предпочитат да работят със западни консултанти и в повечето случаи българските институти се включват само като подизпълнители.
Заражда се ново поколение малки фирми и научни организации, създадени от водещи специалисти в съответната област. Основателите им в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, които са се отделили от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена в по-голямата степен се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в начална фаза на растеж
Пазарът на продукти и услуги в областта на НИРД се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на осъществяваните в близкото минало фундаментални изследвания финансирани от държавния бюджет.
Конкурентноспособност чрез високи технологии
За постигане на бърз и стабилен икономически растеж България трябва да изгради модерна и надеждна информационна и комуникационна мрежа, както на ниво правителствени институции, така и на микро равнище. Безспорно основна роля в този процес ще играят интернет комуникациите, които само допреди броени години бяха характеризирани като “високи технологии”, а сега вече за тях се говори просто като инфраструктура, т.е. те не са “технологична”, а “задължителна” предпоставка за съвременен бизнес и начин на живот.
Погледната сама за себе си би могло да се твърди, че България се развива добре в областта на информационните и комуникационни технологии с ръст на определени показатели свързани с Интернет и мобилните комуникации от порядъка на десетки проценти. В същото време ранга на България по тези показатели в повечето случаи се влошава, което показва, че информационните технологии в България се развиват по-бавно в сравнение с останалите страни.
България разполага със значителен човешки ресурс за развитие на информационните технологии, както и с установени традиции за това. Поради тази причина развитието на Интернет комуникациите и бизнес средата за България по-скоро би трябвало да се разглежда като възможност за бъдещ растеж отколкото ниските показатели да се смятат за заплаха. Разбира се за да се използва тази възможност и тя да не се превърне в заплаха са необходими усилия превишаващи тези на другите Европейските страни.
Добра предпоставка за растеж на информационните технологии е и добре развитата телекомуникационна инфраструктура. По наситеност на телефонни постове и задоволяване на търсенето на нови постове България заема добри позиции сред страните от централна и източна Европа. По тези показатели страната изпреварва Полша, Русия, Словакия, Турция и Украйна като наситеността на стандартни телефони на 100 човека е близка до тази в Унгария. В допълнение може да се каже, че телефонната мрежа в България текущо се осъвременява, като се прилагат модерни цифрови технологии свидетелство за което е и високата степен на цифровизация на мрежата, с изключение на селищния пренос и селищната комутация.
----------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари. Публикуват се след одобрение на редактор.