Бизнес мениджър (Business Manager) | dLambow

Кой е бизнес мениджър и с какво се занимава?

Кой е мениджър?

Мениджър (англ. "manager", от "manage" — "управлявам"), управител, ръководител, ангажиран с управлението на процеси и персонал в определена област на предприятие или организация, нает за тази цел с мениджърски договор. Мениджърът, като правило, е длъжностно лице в организацията, в която работи, и е включен в ръководство на фирмата или предприятието. Определящата характеристика на мениджъра е наличието на подчинени, които той ръководи в изпълнение на задълженията им. Основната функция на мениджъра е управление, включващо процесите на:

• - планиране,
• - организиране,
• - мотивиране,
• - контрол.

В зависимост от размера и броя на контролните обекти има различни нива на управление и съответно - нива на мениджъри. Например, при производството има оперативен ръководител на предприятие или фирма, но също има мениджъри и в друг вид организации, като някои социални области,

• - култура,
• - медицина,
• - социални грижи.

Кой е мениджър?

Значение на мениджър (manager - управител) като професия

Мениджърът - ръководител или управител, отговорен за управлението на определена област в предприятието:

• - мениджър човешки ресурси,
• - инвестиционен мениджър,
• - мениджър връзки с обществеността,
• - финансов мениджър,
• - мениджър по риска,
• - бранд мениджър,
• - мениджър по акаунти,
• - мениджър продажби,
• - ръководител на проекти,
• - културен мениджър) или
• - топ мениджър на цялата фирма.

Професия мениджър

Мениджърът е специалист в областта на управлението и организацията на работата. Той управлява персонала, отговаря за едно или друго направление в работата на организацията и непрекъснато общува с хората. Като ръководител, той носи отговорност за резултатите от възложената му работа и трябва да поема инициативата по начините за нейното осъществяване.

Функции на мениджъра
Мениджърите изпълняват следните основни функции в организацията, която ги е наела по договор за управление (мениджърски контракт):

• - разпределете на задачите между подчинените служители;
• - контрол на качеството и резултатите от възлаганата работа;
• - създава наредби, алгоритми за работа;
• - преговаряне лице в лице, по телефона
• - води бизнес кореспонденция;
• - подготвя различни документи по дейността, която управлява.

Мениджърите могат да имат и други отговорности: всичко зависи от специализацията, позицията и изискванията на ръководството.

Кои са мениджъри днес?

Понятието е получило широко разпространение в съвременното общество и често се използва за щяло е нещяло. Например, секретарката е офис мениджър, личен състав (кадровика) е мениджър по персонала, за чистачката няма да го коментираме, но и тя сигурно управлява метлата. С други думи, за престиж, винаги може да добавите понятието към произволна длъжност.

Съвременно кадрово понятие.

Мениджърът е едно от най-нееднозначните кадрови понятия в нашето съвремие. Може да влиза във висшето ръководство на фирмата, може да управлява отдел или производствено подразделение от средно ниво, а може и да е просто специалист по нещо-си, който не управлява нещо повече от шапката си (или това, което е под нея). Даже се срещат фирми, на които целия персонал е съставен от мениджъри.

Мениджърски умения и знания

За да бъде еди служител добър мениджър, специализираните познания не са достатъчни. Нужни са и редица лични качества – като:

• - устойчивост на стрес,
• - общителност,
• - умение да се разбират хората,
• - умения за намираме общ език с всички.

Освен това са необходими:

• - познания в областта на деловодството;
• - техника на водене на преговори;
• - разбиране на принципите на управление;
• - добри познания по психология и социология;
• - логическо мислене и безупречна памет.

Предимствата на професията мениджър

• - Възможности за кариерно израстване

Мениджър от по-ниско ниво може да израсне до ръководител на фирмата или организацията;

• - Възможност за добри доходи.

Вече на средно ниво мениджърите печелят няколко пъти повече от обикновените служители;

• - Постоянно пътуване и общуване с хора.

Мениджърите развиват полезни контакти, посещават редовно други региони и държави;

• - Търсенето на пазара на труда.

Много компании се нуждаят от талантливи ръководители. Въпреки изобилието на предлагането, недостигът на квалифициран персонал е остър.

Недостатъци на професията мениджър

• - Професията мениджър определено не е подходяща за свити и затворени и хора, които не обичат пътуванията;

• - Налице е постоянен стрес и висока отговорност;

• - Има висока конкуренция и ниска заплата в първите години. Не бива да разчитате на добра заплата веднага след получаване на диплома - трябва да се докажете. Конкуренцията е голяма.

Бизнес мениджър (Business Manager)

Видове мениджъри

Общоприето е да се говори за младши мениджъри (в световната практика - оперативни мениджъри), средни мениджъри и топ мениджъри:

- Младши мениджъри

Мениджърите на начално ниво, които са поставени директно над другите служители - изпълнители. Управителите от това ниво ръководят обикновените работници, специалисти и служители - разпределят задачи и контролират качеството на тяхното изпълнение. Те включват:

• - началници на отдели (магазини, учреждения), складове,
• - отдели и лаборатории в учебни и научни институции,
• - ръководители на секции и смени,
• - мениджъри по продажбите, на които се отчитат специалисти по продажбите,
• - търговски консултанти,
• - търговски представители,
• - търговски агенти и др.

Като цяло повечето от бизнес мениджърите са младши мениджъри, тоест начално ниво. Повечето специалисти стават мениджъри в това си качество.

- Мениджъри на средно ниво.

Мениджърите на средно ниво, контролират младшите мениджъри. В зависимост от размера и структурата на организацията, може да има няколко нива на такива мениджъри. Мениджърите на средно ниво, като правило, са:

• - ръководители на катедри, отдели, катедри,
• - декани на факултети,
• - ръководители на цехове, складове и домакинства.

- Висши мениджъри.

Висшите мениджъри са висш административен персонал в предприятието. Това са малка група мениджъри. Дори в най-големите организации има само няколко души на такива позиции. Топ мениджърите отговарят само пред собствениците на бизнеса (съдружниците или акционерите). Те вземат ключови решения и са отговорни за целия бизнес. Типични позиции тук са:

• - генерален директор на предприятие,
• - банков мениджър,
• - ректор на университет,
• - председател на борда и председател на съвета на директорите.

Мениджърски договор

Но ако се върнем към първоизточника, на запад, там мениджмънта отдавна е съвсем установена и конкретна наука - и при тях това е човек, който е нает или на когото е възложено с мениджърски договор да управлява дейността на цялото предприятие - изпълнителната власт във фирмата. Нещо като директор в нашата терминология. На запад никой няма даже да си помисли, че търговския агент или продавача може да бъде управляващ.

Мениджърите са топ-управление на фирма

Затова, като временно състояние на нещата, можем да приемем за нашите условия, че “мениджърите” са два вида - топ-управление (изпълнителни директори, управляващи Президенти, управители на цяла организация) и средно управление, като началници на отдели, на цехове, на групи… За пълнота, не бива да забравяме, че у нас се е наложило и съвсем бутафорно използване на понятието по отношение на различни видове специалисти, администратори, творчески длъжности и даже за най-обикновени изпълнителски кадри.

Бизнес мениджър

Да се надяваме, че през следващите 50 - 100 години ще настъпи избистряне и изясняване същността на бизнес мениджмънта, но за сега не ни остава нищо друго, освен да се съобразяваме с горната условна класификация и да се ориентираме според ситуацията, като разбираме, че бизнес мениджър е всичко друго, освен това, което е точно такова.

----------------

Направете преценка на своите бизнес качества.

В основата на всеки бизнес стоят деловите качества на основателя.

Можете ли да работите усилено 

в продьлжение на дълъг период от време? Готови ли сте например да останете до кьсно през нощта, подготвяйки оферта за Ваш клиент? Това, може би ще трябва да го правите след дьльг и уморителен ден, а вероятно и детето Ви тогава ще е болно. Но ако не го направите, може да загубите своя бизнес.

Можете ли да разговаряте спокойно с ядосан клиент, 

който Ви телефонира кьсно през нощта с оплакване, което вярвате, че е неоснователно? Умението да се справите с подобни ситуации е необходимо понякога при всеки вид работа и Вие трябва да сте сигурни, че имате необходимите данни за това.

Можете ли да продьлжавате бизнеса 

си независимо от многобройните разочарования, които ще преживявате? Много често нещата тръгват зле. Доставчиците не изпълняват обещанията си. Конкурентите използват удари под пояса. Клиентите забавят плащането на суми, които Ви дьлжат. Някой, от когото зависите се разболява в най-неподходящото за Вас време. Машина, уред или колата Ви се развалят точно в момент, когато Ви са Ви жизнено необходими. Непредвидените нещастия и разочарования са безкрайни и на Вас ще Ви е нужно твьрдото решение да приемете проблемите и да ги превьзмогнете - обикновено чрез още по-усилена работа.

Можете ли да проявите необходимата психологическа твърдост 

в критични ситуации? Сключили сте договор, по който вече сте закупили материалите, ангажирали сте хора, но клиента решава да се откаже или да промени условията. Ще успеете ли категорично да се вьзпротивите и да го накарате да изпьлни сделката? Необходимо е да отстоявате намеренията си и да бьдете настойчиви в желанието си да постигнете успех в бизнеса. Само така ще си осигурите место в живота сред заможните и перспективните.

Можете ли да си правите добре сметката 

и да разчитате само на парите, които сами сте спестили? Вземете ли кредит или заем, това Ви поставя под чужда зависимост и може скоро да се разделите с бизнеса си или да станете следствен. Примери за кредитни милионери в Бьлгария от последните 8-10 години - колкото желаете. А ако сте работили сьс собствени пари, ще загубите само тях, но ще си спестите огромните неприятности и освен това ще бьде много поучително за Вас.

Можете ли да сте предприемчиви? 

Не се отчайвайте ако не щат да вьзприемат находчивите Ви идеи. Мобилизирайте се и потьрсете начини и средства сами да ги реализирате. Това ще Ви бьде трудно, или даже много трудно, но успехьт Ви ще бьде номенален и цялата печалба ще остане само са Вас и Вие дьлго се й се радвате.

Можете ли да сте трудолюбиви 

и да работите по 15-16 часа в денонощието за месеци и даже години, забравяйки за отпуски, почивки и курорти?

Можете ли да сте амбициозни 

и да не се отклонявате от целите си нито ден, докато постигнете пьлен успех?

Можете ли да решавате проблемите не с конфликти, 

а с добронамереност и разбирателство?

Достатъчно воля да продължавате бизнеса си.

Ако смятате, че отговора на горните вьпроси е положителен, че имате достатьчно воля да работите усилено и да продьлжавате бизнеса си, независимо от трудностите, то тогава трябва внимателно да прецените дали притежавате (или как по-скоро, в движение да придобиете) някои основни познания в областта на:

• - планиране на бизнеса;
• - прогнозиране на паричните потоци;
• - изработването на бюджет;
• - стоковото движение;
• - намирането на клиенти.

Според спицификата на избрания от вас бизнес, можете да намерите достатьчно специализирана литература по тези въпроси.


----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Вътрешната и външната среда за управление в бизнеса

Успешно управление на фирма.

Решаваща роля за бъдещи успехи, ефективната работа и успешното управление на всяка фирма и бизнес се влияе от редица вътрешни и външни фактори на заобикалящата бизнес среда. Съществено влияние върху управлението оказват все по-силно очертаващите се тенденции, като:

1. разпространението на нови технологии,
2. ускоряване на глобализацията,
3. акцента върху високото качество,
4. изменения в демографската структура,
5. увеличаване на безработицата,
6. диференциация в доходите,
7. ролята на екологичния фактор,
8. перфекционизма в производството,
9. намаляване на запасите от суровини.

Управление на външната среда.

По такъв начин, подлежащата на управление външната среда се характеризира с доста висока степен на комплексност и изменчивост, които влияят върху степените на нейната несигурност и непредвидимост. Нейният анализ, имащ за цел да осигури гъвкавостта и устойчивостта на фирмата срещу непрекъснатите промени, се основава на базата на оценката на

1. технологични,
2. икономическите,
3. обществените,
4. политическите и
5. екологичните 

тенденции на развитие, които засягат дейността на бизнеса. А така се определя и общото състояние на отрасъла, в който те функционират.

 

Фактори за развитие на фирмата.

Като цяло факторите, оказващи влияние върху настоящото и бъдещо развитие на фирмата, се разделят на две големи групи

1. с пряко въздействие,
2. с непряко въздействие.

Успешното управление на бизнес

Решаваща роля за бъдещи успехи, ефективната работа и успешното управление на всеки бизнес имат редица вътрешни и външни фактори на заобикалящата бизнес среда. Съществени в този аспект за бизнеса са открояващите все по - силно тенденции, като

• ускоряване на глобализацията,
• изменения в демографската структура,
• увеличаване на безработицата,
• диференциация в доходите,
• разпространението на нови технологии,
• намаляване на запасите от суровини,
• ролята на екологичния фактор
• акцента върху високото качество и
• перфекционизма в производството.

Характеристики на външната среда.

Външната среда за бизнеса се характеризира с доста висока степен на комплексност и изменчивост, които влияят върху степените на нейната несигурност и непредвидимост. Нейният анализ, имащ за цел да осигури гъвкавостта и устойчивостта на фирмата срещу непрекъснатите промени, се основава на базата на оценката на

• икономическите,
• обществените,
• политическите,
• екологичните и
• технологични тенденции

на развитие, които засягат дейността на бизнеса. А така се определя и общото състояние на отрасъла, в който те функционират. Като цяло факторите, оказващи влияние върху настоящото и бъдещо развитие на фирмата, се разделят на две големи групи

• - с пряко и
• - с непряко въздействие.  

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Авторско право в бизнеса

Интелектуална собственост в бизнеса.

Като цяло, интелектуалната собственост в бизнеса се състои от индустриална и художествена собственост. Основен международен документ регулиращ правата върху произведенията на литературата, науката и изкуството е Бернската конвенция 1886 г. Срока на закрила на произведенията е по време на живота на автора + 50 г. след неговата смърт.

Бернската конвенция е изградена върху три главни принципа:

• Принцип на националния режим – произведение, създадено в една страна -  членка трябва да получи закрила в другите страни членки такава, каквато те представят на своите граждани.

• Принцип на автоматичността на закрилата – закрилата не зависи от никакви формалности, процедури или регистрации и се предоставя автоматично, т.е. от момента на публичното й представяне.

• Принцип на независимост на закрилата – закрилата на едно произведение в една страна – членка не зависи по никакъв начин от закрилата на това произведение в страната на произхода.

Универсалната конвенция за авторското право

През 1952 г. е подписана Универсалната конвенция за авторското право (Световната конвенция). Тя предвижда по–ограничени права на авторите, като например срока на закрила на произведенията – за живота на автора +25 г. след неговата смърт.

Римската конвенция за закрила на артистите

През 1961 г. е приета Римската конвенция за закрила на артистите – изпълнители, производителите на звукозаписи и предавателните организации (радио, TV). За да стане дадена страна член на Римската конвенция, тя трябва да е член на ООН и член на Бернската или Световната конвенция. Римската конвенция осигурява защита за срок от 20 г.

Закон за авторските и сродните права

Нормативната уредба в България се състои от Закон за авторските и сродните права от 1993 г. (с последни промени 2003 г.) и редица подзаконови актове, съгласно които обекти на художествената собственост са всички произведения на литературата, науката и изкуството резултат на творческа дейност, изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма (обективна форма не означава материален носител).

Обекти на авторско право са:

• Литературни произведения, включително произведения на науката и техническа литература. Тук се включва и software.

• Музикални произведения – с текст или без текст. Текстът е самостоятелен обект на право, ставащ част от музикалното произведение при свързването му с музиката. Авторите на текст и музика не са съавтори.

• Сценични произведения – включително драматични, музикално драматични, пантомимни, хореографски и др.

• Филми и др. аудио – визуални произведения.

• Произведения на изобразителното изкуство. – включително произведения на приложното изкуство, на дизайна и на народните художествени занаяти.

• Произведения на архитектурата – сгради и елементи от тях, трайни обекти, оформление на интериора и др.

• Фотографски произведения.

• Проекти, карти, схеми, планове.

Обекти на закрила са и творби с особен статус:

• Преводи, преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби.

• Аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби. Необходимо е разрешението на автора на оригналното произведение.

• Периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни. Особеното е тук, че те се състоят от 2 или повече произведения, но авторството принадлежи на съставителя.

Авторското право върху произведения, включени в периодични издания, сборници и антологии принадлежи на техните автори. Особеното при базите данни и библиографиите е, че те не включват други единични произведения, а обекти, които въобще не могат да бъдат признати самостоятелно за обекти на А. право.

В зависимост от начина на създаване на произведенията – самостоятелно или на база съществуващо произведение, разграничаваме

• оригинални (първични),
• производни (вторични),
• сборни – включват две или повече произведения или материали. 

Сборните произведения от своя страна биват

• колективни сборни (произведения създадени по инициатива на физически или юридически лица, които ги издават и разпространяват под свое ръководство и от свое име) и
• съставни сборни (нови произведения, които включват вече съществуващи произведения без личното участие на техните автори: сборници, антологии).

В зависимост от броя на авторите творбите биват:

• - индивидуални.
• - съавторски.

Закрила, като обекти на авторски права, не могат да получат:

• Нормативни и индивидуални актове на държавните органи.
• Идеи или концепции.
• Фолклорни творби.
• Новини, факти, сведения и данни.

Авторските права са съставна част от имуществени и неимуществени права. Те представляват кръга от взаимни действия, които автора може да извършва със своето произведение, като

Неимуществени права на автора са следните:

• да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено както и да определи времето, мястото и начина по който да стане това. Такова право нямат авторите на филми, на произведения на архитектурата и автори на проекти, карти, схеми, където разгласяването се уговаря чрез договор с ползвателя.

• на признаване на авторството върху произведението (право на име).

• Да реши дали създаденото от него произведение да бъде разгласено по псевдоним или анонимно.

• да иска поставяне на неговото име или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението.

• да иска запазване на целостта на произведението и противопоставяне на всякакви промени в него.

• Да промени произведението си при промяна в убежденията си.

Всички неимуществени права са отчуждими с изключение на 2 и 4.

Имущественото право на автора е само едно. Да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица. За използването на произведението, той има право на възнаграждение, което е предмет на свободно договаряне с ползвателя. За използване на произведението се счита някое от следните действия:

• Възпроизвеждане – прякото или непрякото размножаване на произведението или части от него в каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му върху цифрова форма.

• Разпространение – продажба, замяна, дарение, даване под наем или заем на оригинали и екземпляри от произведението.

• Публично представяне на произведението или изпълнение.

• Предоставянето по безжичен път или кабел на достъп до неограничен кръг лица до произведението по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време индивидуално избран от всеки от тях.

• Публично показване на произведение на изобразителното изкуство.

• Превеждане на произведението на др. език.

• Преработка на произведението.

• Внос и износ на екземпляри от произведението в търговско количество независимо дали е законно или незаконно.

В някои случаи е позволено свободното използване на произведения на литературата, науката и изкуството:

• когато произведението се използва с оглед на лични потребности;
• използване на цитати с науча или образователна цел,
• възпроизвеждане на произведението посредством брайлов шрифт, ако не е с комерсиална цел,
• използване за целите на националната сигурност и др.

Носител на авторски права

Носител на авторски права е лице, на което законът признава възможността да упражнява всички или отделни авторски правомощия. То може да възникне първично, със създаване на произведението. Под автор се разбира физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението.

Първично авторско право може да възникне и за юридически лица в два случая: при периодичните издания и енциклопедиите, компютърните програми и базите данни, създадени в рамките на трудовите правоотношения. Тогава работодателя е собственик на правата за авторство. Други лица също могат да придобиват авторско право на законово основание – при наследяване, прехвърляне на авторски правомощия с договор. Такова възникване наричаме вторично.

Срок на валидност на авторското право

Срокът на валидност на авторското право е живота на автора + 70 г. Всяко използване на правото в бизнеса без съгласието на автора се счита за нарушение. Всеки нарушител дължи на носителя на авторските права обезщетение за причинени вреди.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Основното за Бизнес кореспонденция | dLambow

 

Какво е бизнес кореспонденция и кои са основните й задачи?

 

Какво е кореспонденция?

Кореспонденция (от фр.: respondence; от лат.: correspondentia - съгласуваност, съответствие; нем.: Correspondentz) – взаимна преписка, обмен на писма или писмени отношения между физически и/или юридически лица, водени с помощта на пощенски услуги или с електронна поща.

 

Деловата бизнес кореспонденция (преписка)

Деловата бизнес комуникация е целенасочена практико-приложна дейност, чрез езикови текстове за установяване поддържане и развитие на делови, служебни и производствени бизнес отношения между институции, фирми, банки и др. 

А деловата бизнес кореспонденция (преписка) има за цел да урежда и документира организационно управленските и правно юридически отношения, изразени в документи със строго-определена структура.

  

Бизнес кореспонденция

Бизнес кореспонденция - същност

Основни задачи на бизнес кореспонденцията са да съдейства за установяване и поддържане на конкретни делови и своевременно документирани взаимоотношения между структурите на една фирма или между фирмата и външния за нея бизнес свят, както и с административно държавните институции .

• -да осигурява компетентно и прецизно оформяне на всички документи по изискванията на БДС;
• -да осигурява и гарантира обратната информация и срочното изпълнение на уточнени ангажименти;
• -да съдейства за оптимизиране на дейноста по мениджмънт.

 

Правила за водене на служебна кореспонденция

Изискванията към служебната кореспонденция са няколко:

• - Правилно, срочно и качесвенно да отразява фактите, обект на съответния документ.
• - Достоверно, обективно и изчерпателно да отразява фактите обект на съответния документ.
• - Точно да спазва езиковата книжовната норма: за информативност и еднозначност на използваните лексикални конструкции и правописна точност.

Начини на водене на делова кореспонденция

Начинът на водене на деловата кореспонденция в значителна степен отразява стила на правенето на бизнес в една фирма.

Видове административна кореспонденция

Съществуват различни видове административно делова кореспонденция. Ето някои от тях: 

• 1. Организационно-разпоредителни документи:
• - правилник на институцията,
• - указание,
• - решение,
• - протокол,
• - заповед,
• - пълномощно;

• 2. Справочно - информационни документи:
• - доклад /докладна записка/,
• - отчет за изпълнение на конкретно поставена задача,
• - протокол,
• - служебна бележка,
• - удостоверение,
• - съпътстващо служебно писмо /приложено изпращаме ви…/;

• 3. Между-фирмена кореспонденция:
• - служебно делово писмо,
• - договорни отношения,
• - отговор на писмо,
• - рекламация,
• - договор,
• - писмо на вежливоста.

• 4. Лични документи за делови и служебни контакти:
• - молба,
• - заявление,
• - жалба,
• - автобиография,
• - декларация,
• - пълномощно.

Служебно бизнес писмо

Служебното бизнес писмо има няколко основни делови функции:

А – Функции на деловото писмо, според комуникативните задачи.

Основен документ със тематично многообразие, който обслужва между-фирмените производствени търговски или административни отношения ; използва се и за конкретна размяна на информация между държавни, обществени и бизнес структури.

1. Осведомяваща функция - 

всяко делово писмо трябва да предава конкретна и важна информация или факти за дейността и отношенията между адресанта и адресата.

2. Оценяваща функция -  

чрез писмото се изразява отношението на адресанта към коментирания проблем или факт ; заявява се желание, молба, настояване или съгласие, благодарност, отказ, възражение, рекламация.

3. Убеждаваща функция – 

въздействието върху формирането на конкретното социално или обществено поведение на адресата.

Б – Комуникативна ситуация за целесъобразна кореспонденция /служебна/.

Всяко бизнес ръководство трябва да има конкретни отговори на следните основни въпроси.

• 1. Каква е целта на конкретното служебно писмо?
• 2. До кого се изпраща, с цел постигане на задачите?
• 3. Информация за това какво знае получателят на писмото за, адресата?
• 4. Да знае адресанта какви са нуждите и потребностите на адресата?
• 5. Конкретното писмо ще създаде ли професионален търговски или служебен интерес у получателя?
• 6. Ще предизвика ли конкретни действия у получателя за бъдеща взаимна изгода? 

В – Структура на служебното бизнес писмо:

• 1. Пълен и точен адрес на автора на документа /адресанта/ - горе, в ляво;
• 2. Сигнатура на писмото – важна информация: изх. № и дата на изпращане; символите на съставителя и техническия изпълнител при съставяне на документа. /ДД/ХД / - един ред под адреса на автора.
• 3. Адрес на получателя, персонално назоваване на адресата /До г-н Президента …/ освен името на институцията и града не е необходимо да се пише изчерпателен адрес. Адреса на получателя е на нивото на адресата в дясно, горе.
• 4. Тема на писмото – кратко назоваване на съдържанието на текста на писмото; обикновено се съставя след като се напише и редактира целия текст. Започва на мястото на отстъпа, два реда под сигнатурата /относно:…/
• 5. Обръщение – пише се два реда под темата.
• 6. Текст на писмото – един ред след обръщението и първия абзац, започва на мястото но отстъпа – съдържа два или три абзаца и много често приложение на документи или други материали, които се подреждат в рубрика. 

Г – Правила за водене на входяща и изходяща кореспонденция

 

1. Правила за изходяща кореспонденция:

• - съставяне на текста на документа, редактиране, уточняване на детайли по съдържанието, написване на официална бланка по структурните изисквания на БДС;         

• - поднасяне за подпис;

• - поставяне на сигнатурата – в деловата книга се записва изходящия номер от сигнатурата и темата на документа, задължително се оставя екземпляр в папката за изходяща поща.

2. Правила за входящата кореспонденция:

• - Задължително получените писма  се завеждат под номер входяща поща и ръководителят поставя резолюция с конкретни задължения и срокове на свои сътрудници в съответстве със съдържание на полученото писмо:

• - Техническия сътрудник оставя копие след резолюцията осигурява придвижването на документа до посоч. изпълнители и изисква срочното предаване на отговор.

3. Срокове на съхраняване на деловата кореспонденция – 

по БДС се разделят на временни и постоянни документи. Във временните документи се съдържа информация по конкретни проблеми и те се използват за оперативни цели, поради което имат кратки срокове на съхранение до 10 г. 

Други документи съдържат постоянна информация, която не губи своето значение във времето, поради което те подлежат на постоянно съхранение, при подходящи за целта условия.

----------------

Умението за управление (Management) може да Ви направи богати.

Бедност по планетата.

Управлението (Management) е единствената разликата между първобитните хора и съвременното общество, която може да Ви направи богати (хора с пари), известни, преуспели! Само до преди 80 - 100 години бедността и застоя по нашата планета са се считали за даденост, неща които са се разбирали от само себе си. Никой не е предполагал, че бедността ще бъде изкоренена даже и в богатите навремето си държави. В този смисъл има и много художествени произведения, които го доказват.

Успехи над бедността

Днес, обаче, бедността, застоя, липсата на развитие навсякъде се разглеждат като патология - заболяване, което трябва да се лекува чрез управление. Фактът, че в развитите страни, представляващи около 1/5 от човечеството, бедността практически вече не съществува, представлява приказен успех. Само преди 80 години, на един работник в САЩ са му били необходими 3 години работа, за да изкара 750 долара и да си купи „евтиното“ чудо „Форд модел Т“, при това ако е имал работа

• - поне 50 седмици в годината,
• - по 6 работни дни всяка,
• - на 10 часов работен ден -

и без разните му там добавки за пенсия, застраховки, отпуски по болест, безработица ...  Днес такъв работник от промишленото производство получава почти 50000 долара годишно с многобройни допълнителни екстри. И за тези пари може да си купи 9 евтини автомобила. И всичко това, благодарение на управлението (Management).

Икономическо положение.

Управлението е причина за скокообразното подобрение в икономическото положение на хората по целия свят и може да се счита като главно събитие за 20-ти век. Следователно възниква въпроса, на какво конкретно се дължи целия този успех? Отговори като

• - пазарната икономика,
• - частната собственост,
• - достъп до капитал  -

не вършат работа, понеже те са съществували и преди този подем в много страни по света.

Истината е друга - мениджмънт (управление).

Управлението е това, което води да разцвет на бизнеса, до икономическо и социално развитие. Ярък пример за това е Япония. Преди 120 години тя е била слабо развита в икономическо отношение държава. Но успява много бързо да създаде компетентно управление. И само за 25 години успява коренно да се промени, като в някои области (като например, грамотност, пари, инвестиции) излиза на първо място в света. Дай Боже, такова нещо и на нас да ни се случи! Пари, пари, пари ... Да сме най-богатите хора по света.

Управлението е от съществена важност в съвременния живот, днес.

За да имате развитие и напредък не е достатъчно само да се започнете производство и да вложите капитал. Необходимо е нещо повече, а именно концентрирана човешка енергия, което е главната задача на мениджмънта. Всичко това е напълно логично. Ако Вие прилагате малки усилия в повседневния си живот, съобразно конкретните ежедневни обстоятелства, това означава че живеете хаотично, накъдето вятъра Ви повее. Така не е възможно да се постигне нищо особено, в т.ч. развитие и просперитет.

Но ако Вие управлявате живота си

• - поставите цел - т.е. посочите направлението, в което ще прилагате сила;
• - определите начините и средствата, посредством които ще упражнявате своите усилия в избраната посока;
• - съставите ежедневен график кога това да става, така че след определен период от време да достигнете набелязаната цел;
• - определите и заделите необходимите ресурси - пари, време, оборудване;
• - мотивирате себе си и хората си да следват плана неотклонно.

Е, при това положение става много, много по-вероятно да постигнете замогване, отколкото ако се надявате на случайни фактори и божие благоволение.

Защо мениджърите пишат бизнес планове?

Недостатък на тази система за действие - управлението (Management) е, че за да заделите необходимите ресурси за постигане на поставените икономически цели, се налага да се лишите от редица неща - удоволствия, развлечения, разкош ... Жертвата! Защо мениджърите пишат бизнес планове за бъдещето и как изобщо могат да предполагат какво ще се случи утре, па камо ли след 1 или 5 години?

Бизнес план - инструмент за управление.

Бизнес план се пише не за да се упражняваме в гадателски умения, а за да ги изпълняваме. Това го прочетете поне 100 пъти, а ако се налага и 1000 пъти. Така той се превръщат в перфектния инструмент за управление. Работата на мениджъра се оценява според това, до каква степен той успява да осъществи заложеното в своя бизнес план. Все още у нас има пишман мениджъри, които използват по-голямата част от времето си да търсят причини поради, които не са могли да се справят, без да разбират, че именно това ги прави слаби мениджъри.

Именно управлението е гарант за постигането на успех.

Системата за управление поставя задачи, изисква, следи за изпълнението на графиците, награждава и наказва, т.е. прави всичко необходимо за да обезпечи постигането на заложените цели. Приложете метода на управление и Вие ще успеете във всяка област от живота!

Какво може да се управлява? Кое подлежи на управление?

• - персонала в едно предприятие или организация;
• - кризи - в личния живот, в държавата, във фирмата или в семейството;
• - проекти - Вашите нови начинания;
• - маркетинг - системата за въздействие на пазара;
• - продажби - по региони, пазари, дистрибуторски канали;
• - призводството на стоки и услуги;
• - доставките на суровини, материали, енергийни ресурси, резервни части;
• - качеството на продукцията и обслужването на клиенти;
• - промените в живота, организацията или фирмата;
• - финансите на личността, семейството, фирмите, държавата.

Управление на сътрудниците във Вашата фирма.

При управление на фирма (Management), организация или отдел често възниква чисто психологически проблем при наемането на работа на хора, които са по-добри от управителя.  Това може да обрече такова управление на застой и даже на провал. От това на какви партньори или сътрудници залагате, зависи дали ще фалирате или ще преуспеете!  Затова научете навреме точно какви да са Ви хората и точно как да ги подбирате и управлявате.

Управление на организационна единица.

Съвременният бизнес е доста усложнен и надали някой е в състояние да разбира от всичко. Но даже и да разбира, надали има време да разпилява силите си в управление на всеки детайл. Когато управлявате дадена организационна единица, от Вас се иска именно да я ръководите, а не да се справяте с всичко сами т.е. да сте пенкилер.

Тук въпросът не е на чест - дали ще се справите, а дали организацията Ви се управлява ефективно и конкурентоспособно, до кога ще просъществува и дали ще се развива последователно и планомерно. Не очаквайте да наемете хора, които вършат работата на вашето ниво, че на всичкото отгоре и да имате просперираща фирма.

На вас не Ви трябва счетоводител, който  постоянно се съветва с Вас какво да прави с чиновниците в данъчната служба, нито проектант, който при всеки проблем, опира отново и отново до Вас. Ако Вие се заемете с всяка една дейност (счетоводство, проекти, маркетинг) поотделно, най-вероятно ще успеете да се справите, Но:

• 1) На вас Ви е необходимо да се справяте не как да е, а перфектно с поверената Ви работа.
• 2) Не разполагате с цялото време на земята, за да вършите нещата едно по едно. Всички основни дейности във фирмата Ви трябва да се управляват едновременно и то в определените срокове.

Следователно, на Вас са Ви необходими хора, които се справят много по-добре от Вас във всяка една от основните дейности поотделно, като при това работят добре и в екип, защото всичките дейности трябва да са добре синхронизирани. Оттук изводът, че трябва да наемате утвърдени специалисти, при това толкова по-добри, колкото можете да си позволите. Само така Вашата фирма или дейност ще се развива и разраства.

Не го ли правите, дебнат Ви много превратности на съдбата.

Същите правила важат, ако сте ”самонает”. У нас се е утвърдил терминът ”самоосигуряващ се”. До определено време бихте могли да се справяте самостоятелно с работата. Но от определен момент нататък това се превръща в спирачка за развитието Ви. Вие сте душата на Вашия бизнес и ако всеки ден не измисляте нещо ново и не го усъвършенствате, скоро ще усетите, че конкуренцията Ви изпреварва.

А как да се развивате, след като почти цялото Ви време е ангажирано с рутинни дейности - счетоводство, осигуровки, такси, изпълнение на стандартни поръчки, процедури и т.н. Постепенно се освободете от рутинната работа, като си наемете подходящи квалифицирани помощници. За начало ги наемайте на половин работен ден, а когато бизнеса Ви се разрастване, увеличете договора за осем часа. Само така ще си осигурите необходимото Ви време за управление и развитие на бизнеса, за следене на новостите и тенденциите.

Балансирано управление на сътрудниците.

Разбира се подходът Ви трябва да е балансиран по отношение наемането на специалисти - нито да избързвате, нито да закъснявате. Ако избързате и преждевременно наемете хора, няма да имате достатъчно средства да ги издържате. Ако закъснеете - продажбите ви ще започнат да спадат и пак ще сте в същата ситуация. Налага се да превъзмогнете егото си за да се движите напред. Обратното би означавало доста беди за дейността Ви. Затова доверете част от управлението (Management) на своята фирма на подходящи и подбрани специалисти.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Организационна култура на фирма чрез субкултурите

Организационна култура и субкултури.

Има основание да се изучава организационната култура на фирмите чрез субкултурите с оглед повишаване ефективността от тяхната дейност. Наличето на организационни субкултури е забелязано отдавна от институциите за културни проучвания (Louis, 1980; Martin & amp; Siehl,1983; Gregory, 1983; Van Maanen& Barley,1985 и др). Макар и условно, това понятие произтича от реално създаваните и съществуващи в действителността формации и групи вътре в организацият. Те могат да бъдат обединени от общи или сходни идейни и политически пристрастия, от определени социални каузи, от начина на прекарване на свободното време – спорт, игри като бридж, шахмат и др.

Какво е субкултура?

Според определението на Ван Маанен и Барли ( Van Maanen & Barley,1985) субкултурата е:
“… част от членовете на организацията, които постоянно си взаимодействат един с друг, определят себе си като отделна група в организацията, изправени са пред проблеми, за които заедно са решили, че са общи проблеми и обикновено предприемат действия, основаващи се на уникалните колективни разбирания на груата.”

Фактори за развитие на субкултури.

Ван Маанен и Барли определят два фактора, които допринасят за възникването на субкултури:
1.    екологични контекст
2.    диференциалното взаимодействие

Идеята за екологичен контекст се свързва с това, че положението на групата може да се опише с физически, времеви и социални координати като разделение на труда, автономност и контрол, теория и други групи, които заедно съставляват екологията, която може да направи възможно възникването на субкултура. За да стане възможно развитието на една субкултура е необходимо и диференциално взаимодействие т.е. в разглежданата група да се развият взаимоотношения, много по-силни от външните междугрупови отношения. Ако не са налице тези две условия, няма да възникне субкултура с колективни разбирания и способности за възпроизводство и адаптация.

Проучвания за работна култура на фирми.

Други двама автора – Фин Борум и Джеспер Педерсен- в хода на своeто проучване на работната култура на специалистите в областта на информационните технологии (ИТ) и техните субкултури, изказват по детайлизирано становище относно екологичния контекст. Те приемат за екологичен контекст факторите, които определят една ситуация като повече или по-малко предразполагаща към възникване на субкултури. Като такъв той се състои от характерните особености на индивидите, принесени от организацията, процесите на специализацията и структурните особености на организацията.

Разглеждайки идеята на Ван Маанен и Барли за диференциалното взаимодействие същите автори я  обвързват с идеята за субкултурната идентичнот, която се определя от три съществени елемента: споделена представа за себе си; споделено отношение към групата и отношения с членовете на общност, които се пренасят и в личния живот.
Управление чрез фирмена етика и култура.
Под фирмена култура разбираме „специфичен начин на управление на взаимоотношенията и взаимодействията в една фирма, представени от системата на общовъзприети норми на поведение и действие както във вътрешноорганизационен план, така и по отношение на външната среда".

Видове организационни субкултури във фирмите

В резултат от редица проучвания на организационните субкултури се установява, че в редица фирми съвместно съществуват по няколко субкултури. Оказва се, че параметрите, според които отделните субкултури се отличават една от друга или по отношение на другите организации и се обособяват в отделна група, са доста различни. Най-често срещаните видове са:

Разграничаване по професия.

Според професията - най-разпространените субкултури на тази база, са строго различаващите се групи от хора, работещи в системата и тези в продажбите.

• В първата група обикновено спадат хора, които директно работят в технологиите, така да се каже ”в кухнята на занаята”, каквито са операционните, системните програмисти.


• Във втората група са хора, които основно се грижат за продажбите, маркетинга, услугите и т.н. Освен това различие, което се състои в противопоставяне на вътрешните по отношение на външните дейности, голяма разлика се прави между “ние”, които произвеждаме, и “другите”, които продават.

Според йерархията - 

тези субкултури се изграждат чрез групиране на членовете в зависимост от степента на автономия и контрол и на базата на разграничаването на управленския състав от останалите заети в фирмите.

Според отделите - 

формирани по този начин субкултури наблягат на някои специфични измерения в екологичен контекст- физическо местоположение и структурно групиране. В някои фирми те са формирани на база функции: операционни, системни, по услуги и др. В други случаи тези субкултури по отдели вървят успоредно с физическото им разграничаване, но е важен факта, че не е задължително определен отдел да формира отделна субкултура.

Привнесени отвън - 

те се характеризират с факта, че обикновено са формирани извън организацията и се пренасят в нея от околната среда.

- Внесени субкултури 

има в случаите, когато става сливане между две фирми, ситуация, при която физически и/или структурно се смесват чрез внос две отделни култури, които от този момент трябва съвместно да съществуват, да си взаимодействат и да формират нова културна структура.

- Втори вид внесени субкултури 

се получават в резултат от различни образователни институции, които са оформяли членовете извън организацията в течение на процеса на обучение, включително и системното обучение в отделни ценности и вяра, и упражняването на отделни дейности.

- Трети вид внесена субкултура 

възниква от различните възрастови групи в организацитя и се съсредоточава в екологичните измерения на качествата на отделните хора като източник на разнообразие.

Граница между стари и нови члетове във фирмата.

В някои фирми се поставя граница между старите и нови членове на организацията – разликата се отнася основно до различията в типа образование. Старите членове в повечето случаи притежават практически опит, получили са квалификация на място - специализация, курсове и т.н., докато новите обикновено имат предварителна компютърна и интернет грамотност.

Групи в организацията.

Чрез субкултурите във фирмите някои мениджърите проявяват своята ексцентричност, своеобразност на характерите, свободата на държание. От друга страна неформалните контакти между деловите хора улесняват много сериозните им отношения свързани с работата. В бизнеса е както в политиката – полезно е да се знае примерно, че Иван обича ракията, Джон – яденето и заниманията в библиотеката, Хензел – рок музиката и невероятните възможности на нощните заведения, Джулиано – следобедната дрямка, Боб – да свири на саксофон и т.н.

В този смисъл групичките могат да се разглеждат и като:

Служебно съответстващи - създадени възоснова на работно място, поради духовни или физически сходства, стремежа към общуване, желание да се разнообрази и освежи организационната процедура, а също така и при несъгласие с някои правила и норми. В такава група има либерален климат, всеки може не само да слуша, но и да бъде изслушан. Този вид неформални групи могат да интегрират персонала в името на организационните цели, но също така могат да бъдат и източник на конфликти.

Извън фирмени отношения - 

те са естествено продължение на служебната субкултура във фирмата, като промените са основно по отношение на пространство и време, и в естеството на контактите. Въпреки това, извънработната среда трябва да се възприема като извънредно важен фактор за сплотяване и обединяване на хората, както и като поле за изява на личностни качества, способности и дарби. В подобни ситуации хората се опознават още по-добре, научават нови неща един за друг и удовлетворението им от взаимната комуникация е много по богато и пълноценно.

При положение, че организационните субкултури във фирмите, пък и във всяка друга организация, съществуват реално, добре би било да се изясни тяхната класификация с оглед да бъдат оценявани, преценявани и сравнявани.

Фирмената етика изпълнява цяла редица управленски функции в фирмата, като:

• -    играе ролята на макромодел, който разграничава една фирма от друга;
• -    формира чувството за идентичност към дадена организация, а оттук и на отговорност към другите и организацията като цяло;
• -    подпомага в сферата на трудовата реализация превъзмогването на „аз"-а на отделния сътрудник в името на общите организационни цели и интереси;
• -    поддържа социалната стабилност в организацията. Тя е онова „лепило", което „споява" организацията посредством различните норми, стандарти и подходи за поведение и действие;
• -    изпълнява и функцията на контролен механизъм и ръководство, което формулира позициите и моделира бъдещите начини на действие на сътрудниците;
• -    формира параметрите на трудовия морал.

Системата от общовъзприети норми е съставена от редица начини и подходи на разбиране и осъществяване на организационните ценности, а именно:

• -    индивидуална инициатива - степента на отговорност, свобода и независимост на сътрудника;
• -    рисково толериране - степента, до която сътрудникът е окуражаван да поема риск и да бъде новатор;
• -    насока - степента, до която организацията създава ясни цели и дейностни очаквания;
• -    интеграция - степента, до която звената в организацията са окуражавани да действат координирано помежду си;
• -    управленска поддръжка — равнището на подкрепа от ръководството;
• -    контрол - броя на правилата и ограниченията, както и равнището на прекия надзор по отношение на поведението на сътрудниците;
• -    идентичност - степента, до която сътрудниците се идентифицират с организацията, отколкото с професията си или конкретната област на дейност;
• -    система за възнаграждения - степента, до която различните видове възнаграждения са основата за оценка на извършената дейност;
• -    толериране на конфликта - степента, до която се позволява на сътрудника да критикува „отдолу";
• -    модел на комуникиране - степента, до която комуникацията в организацията е ограничена само до формалната йерархия и канали.

Еволюция на мениджмънта чрез фирмена култура.

Една от ключовите характеристики на еволюцията на мениджмънта в края на ХХ-ти век е нарастващото внимание към ориентираната към знанията фирмена култура. При такава култура, центърът на вниманието е върху познанието като основно средство за растеж. Това преместване на фокуса е резултат на множеството недостатъци на класическите подходи в мениджмънта в условията на съвременната глобализирана, динамична и неопределена бизнес среда.

През 80-те години започва да се осъзнава, че самообучението вероятно е ключовият фактор за трайно развитие на бизнес организациите (БО) и за постигане на трайно конкурентно предимство. Днес това схващане намира почва не само в средите на теоретиците на стратегическия мениджмънт, но и сред голяма част от предприемачите и индустриалците. Практиката показва, че в наши дни все повече БО се стремят да се самообучават в хода на дейността си, за да могат да постигат винаги ясни визия и мисия.

Съвършенство във фирмената култура.

Том Питърс и Робърт Уотърман в книгата си „В търсене на съвършенство във фирмената култура", твърдят, че не съществува една „правилна култура", т.е. някакъв определен комплект от характеристики, който, ако развиваме, ще получим нужната организационна култура. Но въпреки едно такова мнение, което предупреждава за относителността на всяко едно ценностно разбиране, навярно може да се каже следното:

Фирмената култура не може да бъде описвана чрез някакви твърди и нединамични термини и вкарвана в „закостенели" правила и негъвкави схеми. Всяка от горните характеристики съществува в множество степени на обогатяване от равнище на слабо присъствие до равнище на изключително силно присъствие. Оттук идва и разбирането за т.нар. силна и слаба култура.

Силна организационна култура.

Под силна организационна култура разбираме такава, при която ключовите ценности присъстват по един активен начин сред мнозинството от сътрудниците на организацията. Съответно там, където тези ценности не се разграничават от мнозинството сътрудници на организацията, може да говорим за слаба култура.

Антикултура във фирмата.

Съществува и антикултура, т.е. присъствие на ключови ценности с обратен знак, например вместо управленска поддръжка осъществяване на управленско противодействие и т.н. Организации, където възникват елементи на антикултура в условията на силна конкурентна среда, са обречени или на загиване, или на оцеляване с минимален шанс за развитие.

Силна култура вместо правила и процедури.

Там, където съществува силна култура, нараства постоянството в поведението на сътрудниците. В този смисъл изчезва необходимостта от много писани правила и процедури, т.е. силната култура се явява като заместител на формализацията. Накратко казано, там, където има силна култура, тя действа като самостоятелен фактор за мотивация и повишаване на равнището на ефективност на организацията.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Управление на парите в бизнеса.

Кога се налага да прибягваме до управление на парите

Ето един конкретен случай от бизнеса. Много често се случва в едно малко или средно предприятие паричните плащания и постъпления да не са в идеален синхрон, което предполага както наличие на значителни свободни ресурси за определени периоди от време, така и евентуални затруднения при осигуряване на средства за нерегулярни плащания. Именно тази нередовност е необходимо да бъде управлявана. Но как?

Как да реализираме по-висок доход?

Естествено е в подобни случаи частните предприемачи да си задават въпроси как да реализират по-висок доход от тези временно свободни средства, без това да затрудни посрещането на планираните и дори на непредвидени разплащания. Най-често парите биват вложени на безсрочен банков депозит с годишна лихва под 1%.

Инвестиране на свободни пари.

Но дали това е най-добрият начин да се инвестират временно свободните пари? Широко разпространена практика на Запад е за управлението на паричните потоци да се ползват съветите на външна фирма, специализирана в този вид дейност. Друг съществен проблем е как да се осигурят възможно най-бързо и евтино средства за посрещане на нерегулярни, непредвидени плащания.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Всичко за бизнес стратегия | dLambow

Бизнес стратегия на фирма - същност, значение, разработване

Какво е стратегия?

Стратегия (от старогръцки: στρατηγία - изкуство на пълководеца) е общият, неподробен план, обхващащ дълъг период от време, съдържащ начин за постигането на сложна цел, във военното дело, по-късно изобщо във всяка друга човешка дейност, особено в областта на бизнеса.

 

Понятие за стратегия

Понятието „стратегия“ произлиза от понятието стратег, идващо от старогръцкото "στρατηγός"-strategos със значение на войвода, военачалник, командир, пълководец, стратег“, което идва от "στρατός" (войска) + ἄγω (водя). Така произлиза понятието за главнокомандващ на армията на древногръцки градове-държави и така се появява "Изкуството на пълководеца" - науката за войната, една от областите на военното изкуство, при това нейното висше проявление, което обхваща теорията и практиката на подготовката за война, нейното планиране и водене, като се изследват и законите на войната.

 

Значение на стратегията

Значението на всяка стратегия е изясни перспективата за развитие и модела за реагиране на промените във външната среда, в която действа дадената организация. Стратегията се проявява в конкурентната позиция, структурата на организацията, нейната ценностна система, в особеностите на мотивацията и контрола на персонала.

 

Цел на стратегията

Целта на стратегията е ефективното използване на наличните ресурси за постигане на основната цел. Стратегията, като начин на действие, става особено необходима в ситуация, когато няма достатъчно налични ресурси за пряко постигане на основната цел.

Бизнес стратегия на фирма

Същност на стратегията

Същността на стратегията включва:

• - определяне на общия план на кампанията или битката,
• - изграждане на последователност от разширени действия,
• - открояване на посоките на основната атака,
• - разпределение на основните сили по фронта,
• - разработване на възможни варианти и сценарии за битката.

Това са стратегическите задачи и те трябва да се отличават от тактическите, чиято цел е да определят конкретните стъпки за постигане на първите.

Разработване на стратегически план

Стратегията се разработва до голяма степен от висшето ръководство на организацията, а нейното изпълнение включва участието на служители на всички нива на управление. Стратегическият план трябва да бъде, от една страна, цялостен, а от друга - гъвкав и позволяващ корекции. Разработеният стратегически план дава на организацията обща насока и индивидуалност, а на служителите - ясни насоки в ежедневните им дейности.

Класифициране на бизнес стратегиите

Стратегиите могат да се класифицират по няколко критерия, но един от тях е най-значим – според равнището на управление. От тази гледна точка различаваме следните стратегии:

• - Корпоративна (фирмена) стратегия, формулираща общите въпроси за цялата организация, която е и средство за нейно интегриране

• - Бизнес (конкурентна) стратегия – необходима, ако организацията развива няколко относително автономни бизнеса и затова работи на различни пазари. Ти придават облик и описват как ще работят подразделенията, а от друга страна, трябва да бъдат съвместими с главната корпоративна насока.

• - Функционалната стратегия се отнася за всяка отделна област  

• - финанси,
• - човешки ресурси,
• - технологии,
• - доставки,
• - производство,
• - маркетинг,
• - дистрибуция,
• - продажби,
• - сервиз след продажбата,
• - административна дейност.

Функционални бизнес стратегии

Всяка от функционалните стратегии съдейства чрез своите средства и възможности за реализацията на корпоративната стратегия. Помежду си те трябва да бъдат съвместими и непротиворечиви, за да спомогнат за постигане на стратегиите от по-горните нива, като при избора им се поставят няколко основни критерия:

• - Съвместимост – не трябва да съдържат взаимно изключващи се цели и политики;
• - Хармония -  трябва да представляват адаптивен отговор на околната среда и на съществените промени, които стават в нея;
• - Напредък – трябва да осигуряват възможност да се създаде и/ или да се поддържа конкурентно предимство в избраната област на действие;
• - Изпълнимост – не трябва нито да пренатоварват наличните ресурси, нито да създават неразрешими проблеми.

Изборът на бизнес стратегия е само отправна точка в общия процес на разработване и осъществяване на стратегическия план.

Избор на стратегия

Стратегията е общата посока за развитие. Ако не може да се уточни точно, тогава все пак е по-полезно да има не съвсем ясна насока на развитие, отколкото да няма никаква. Изборът на стратегия е началото на стратегическото управление, което може да бъде представено схематично така:

Компоненти (съставни елементи) на стратегическото управление:

• - Стратегическо планиране;
• - Реализация на стратегията;
• - Стратегически контрол.

 

Основните задачи на стратегическото управление:

• - Поставяне на цели;
• - Формиране на стратегическа визия;
• - Разработване и изпълнение на стратегията.

Избор на комплексна бизнес стратегия

Има редица възможни действия, които подготвят финализиращата, заключителна фаза във формирането на пазарна политика на фирмата и нейните позиции в стратегическото управление (Strategic Management), които ще обединят всички звена на фирмата. Пазарната политика подготвя почвата за разработването на маркетинговия комплекс.

Техниките и критериите за пазарна политика на фирмата отразяват нейния характер и се вместват в техниките на маркетинговите изследвания на пазара и измененията в пазарната ситуация. Важно е да се знае, че ако обективния процес на сегментация на пазара протича независимо от действията на фирмата и отразяват преценката на потребителите за качествата на продукта, то комплексната бизнес стратегия се постига със системни усилия за обслужване на постоянните и привличането на нови клиенти.

Бизнес стратегията е част от комплексен план за управление

Бизнес стратегията на дадена фирма е комплексен план за управление, който укрепва положението на организацията на пазара и има за цел да:

• - удовлетворява потребителите,
• - осигурява успешна конкуренция и
• - обезпечава достигнето на глобалните цели на организацията,

т.е. стратегията означава избор на пътища за развитие на организацията, избор на пазари, на методи за конкуренция и за водене на дейността.

Делови модел на бизнеса.

Тясно свързано с бизнес стратегията е понятието делови модел за водене на бизнеса – това е начина на получаване на полза от дейността на организацията. Деловия модел е по-тясно понятие от стратегията. Стратегията определя методите на конкуренция и воденето на дейността на организацията, а деловия модел, на основата на показателите за ползи и разходи, осигурява жизнеспособността на организацията.

Бизнес модел.

Ако вземем за пример стратегиите на Microsoft и Linux от сферата на бизнеса (тогава вече говорим за бизнес модел):

Според бизнес модела на Microsoft:

• - разработка на кодове от високоплатени специалисти, издаване акции, пазене на търговска тайна и др.;
• - продава копия на software на относително невисока цена (70-100$)
• - осигурява безплатна поддръжка на доставения софтуер.

Според бизнес модела на Linux (алтернатива на Microsoft)

• - free software (download)
• - разрешава всякакви промени в софтуера
• - има щатни сътрудници, оказващи техническа помощ чрез заплащане

Формулиране на бизнес стратегия

Формулирането на бизнес стратегия има за цел решаването на съвкупността от проблеми, с които се сблъсква даден бизнес, непосредствено след своето възникване, могат да бъдат разделени най общо на

• - стратегически,
• - тактически,
• - оперативни.

Оперативните задачи застават на преден план, веднага след устанавяване статуса на бизнеса, в хода на непосредственото му взаимодействие с неговите

• - контрагенти,
• - клиенти и
• - конкуренти.

За правилната оценка на възникналата ситуация и избора на най-добрите форми на оперативно поведение, учеридителите на бизнеса, а в последствие и неговите мениджъри, са длъжни да се ръководят от своята основна стратегическа насока, а така също и от обусловените от нейното съдържание дейностти на по-долното тактическо ниво.
 

Перспективи за успех на бизнеса

Успехът на бизнеса, особено в началния етап на развитие, зависи от това до каква степен неговите  стратегически задачи са развити и представени и в неговиата тактика, а тактическите задачи – в конкретните модели на оперативно поведение. Краткосрочните делови перспективи формират основата за оперативните и тактически задачи. Към тяхното решаване учередителите на бизнеса пристъпват , набелязвайки стратегията и перспективите за дългосрочно развитие.

Разработване на ситуационни задачи

След това, изхождайки от съдържанието на оперативните задачи, бизнесът пристъпва към разработване, прогнозиране и моделиране на ситуационните задачи, т.е. започва определянето на съдържанието и алгоритмите на своето собствено поведение в процеса на взаимодействие с конкретни

• - клиенти,
• - контрегенти и
• - конкуренти.

Като правило тези задачи произтичат от необходимостта за обезпечаване на

• - организационните,
• - юридически и
• - финансови

основи за пълноценнното функциониране на предприемаческата фирма. Всяка стопанска единица е обречена на фалит, ако няма  и не следва една ясна и реалистична стратегия. Бизнес стратегията се разработва на основата на прогнозите за потребителско търсене и други специфични изисквания на пазара за период от няколко години.

Стратегически план за развитие.

Всъщност по отношение на продължителността на периода в бъдеще няма единно мнение. Някои препоръчват продължителност на стратегическия план две, други – пет, дори и повече години. Всяко стратегическо решение съдържа в себе си определена доза неопределеност и риск. При риска боравим с вероятности. Стратегическите решения винаги изискват ходът на събитията да се разглежда за относително дълъг бъдещ  период, а всяко бъдеще по същество е малко или повече неопределено.

Обвързване на стратегията с ресурси.

Бизнес стратегията е обвързана с вътрешните възможности на фирмата и с нейните собствени основни потоци ресурси на:

• - оборудването,
• - материално-енергийните ресурси,
• - финансовите ресурси и
• - персонал.

Стратегически задачи.

Наборът от основните компоненти трябва да позволява да се обхванат и решават най-важните стратегически задачи, от които ще се определи ефективното бъдещо развитие. Тук се включват:

• - основна стратегическа цел на бизнеса;
• - силни и слаби страни и необходимите управленски действия, които трябва да се предприемат за увеличеване броя и силата на силните страни и намаляване и (ликвидиране) на слабите страни;
• - конкурентноспособност, конкурентна борба и побеждаване в нея; постигане на синергичен ефект, т.е. осигуряване на по-голям ефект на фирмено равнище от сумата на  ефектите, получавани от елементите на системата;
• - ресурсоосигуреност при определени приоритети на разпределението на четирите основни потока ресурси и осигуряване на най-правилното им използване;
• - организационно-структурно усъвършенстване с оглед адаптиране на организационната структура на управление;
• - фирмената политика по основните направления на системата за управление на персонала.

Стратегическо управление на фирма

В мнозинството от случаите фирмите са загрижени повече за краткосрочното си оцеляване, а не за дълговременния си просперитет. Фирмите, бележещи макар и плахи опити в прилагането на прийомите на стратегическото управление (Strategic Management), се намират предимно в сферата на маркетинга и донякъде финансите.Важен признак за навлизането на СУ в пракитката на българските фирми е увеличаващият се брой на холдингите и холдинговите структури.

Необходимо ли е стратегическо управление на фирмата?

Мнозинството от фирмите в развитите индустриални страни в една или друга степен използват набор от подходи, методи и форми на стратегическо управление. Стратегическото управление на фирмата е сложен, продължителен и ресурсопоглъщащ процес, който обаче в общия случай създава ефективно фирмено поведение по отношение на пазара и конкурентите. Възниква въпросът необходимо ли е стратегическото управление, като се отчитат високите изисквания към него и необходимостта от значителни за реализацията му ресурси?

Концепция за стратегическо управление на бизнеса

Стратегическото управление се занимава както с целта, така и със средствата. Целта е състоянието на обекта след няколко години. Средствата показват как ще се реализира желаното състояние. Следователно стратегическото управление е свързано с въображението, със създаването и концептуализирането на идеи за работа на организацията.

Но то е в същото време и емпирично, защото се вземат практически решения за конкретни действия. Вниманието се насочва главно към разкриване на мисията и стратегията на организацията, но не се пренебрегват и необходимите за целта ресурси. Никога не бива да се забравя, че стратегията е средство за създаване на стойности.

Стратегически мислещите мениджъри имат комплексен и перспективен поглед върху посоките на дейност. Освен това те осъзнават отговорността си за планирането и разпределението на ресурсите с оглед на съществуващите възможности за изпълнение на стратегията и управлението на тези възможности за влагане на максимална стойност в резултатите на фирмата.

Добро стратегическо управление

Характеристики на доброто стратегическо управление (Strategic Management) на една организация е наличието на дългосрочна стратегия и нейното успешно прилагане. Aко една гениална стратегия не е подкрепена с организационни средства за внедряването й, това не може да доведе до добри резултати, както и блестящата реализация на посредствена стратегия.

Разработването на делова стратегията не е еднократен акт, защото тя е за напред и се основава на виждания как се развива средата. Когато станат някакви промени в околната среда, стратегията трябва да бъде адаптирана към тези промени. Стратегията постепенно се адаптира в зависимост от средата, в която функционира организацията.

Х. Минцберг за стратегическото управление

Добре би било, ако се позовем на авторитет №1 в стратегическото управление на фирмата – Х. Минцберг.  Заключението, което прави Минцберг след след извеждане на множеството предимства и недостатъци, е, че предимствата на стратегическото управление преобладават над недостатъците му. Само при наличието на единна корпоративна стратегия и съответните и частни стратегии е възможно реализирането на динамично конкурентно поведение на фирмите в постоянно променящата се среда.
 

Фирмите са реални икономически субекти.

Превръщането на фирмите в реални икономически субекти логично води до потребността от прилагането на стратегически подходи и механизми. Само посредством едно задоволително предсказване на промените и разпределение на фирмените ресурси може да се постигне успех при наличието на динамизиращи се условия.

Естество на стратегическото управление.

Да се мисли стратегически означава съзнателно и умишлено да се формулира желаната насока на развитие. Следователно стратегическото управление (Strategic Management) е процес, чрез който организацията и нейните мениджъри определят:

• - на къде вървят в средносрочна и дългосрочна перспектива-стртегическото намерение
• - как ще стигнат до там-стратегическото или дългосрочно планиране, намерило израз в общия план на фирмата
• - как ще гарантират, че ще стигнат именно там, накъдето са тръгнали-ориентацията на организацията и нейните отдели към непрекъснатото движение по посока на стратегическия план.

Ползата от възприемането на стратегически подход към управлението

• - организацията като цяло и отделните мениджъри, работници и служители имат чувството за насоченост на дейността
• - възприетата по-дългосрочна перспектива избягва затъването в дребните ежедневни проблеми
• - управленският процес става по-организиран в ясните рамки на стратегическия план
• - организацията укрепва своята целенасоченост по отношение на установените цели, които в идеалния случай трябва да са обсъдени и съгласувани с ключовите фигури
• - създава се основа за определяне на задачите, ключовите фактори за успеха и критериите за извършената работа.

----------------

Добри бизнес комуникации - полза и умения | dLambow

 

Същност и видове бизнес комуникации (Business Communications)

 

Какво е комуникация?

Понятието "комуникация" произхожда от лат. communicatio - съобщение, предаване и от лат. communico - правя го общо. Комуникацията е неизменна част от нас, от нашето ежедневие. Погледнато в по-широк план, ние обменяме не само информация, но и чувства, емоции, преживявания, жестове, мимики. Така ние общуваме почти непрекъснато и навсякъде. Но когато говорим за ролята на комуникацията в бизнес средите, говорим за конкурентоспособността и професионализма в тази област.

 

Какво е комуникация?

Видове комуникации

В зависимост от съчетаването на различни методи, техники и стилове на общуване е прието да се разграничават три основни типа комуникации:

• вербална, 
• невербална,
• паравербална. 

Според експерти, три четвърти от комуникативното взаимодействие на хората се състои от вербална (речевата) комуникация. В процеса на общуване хората взаимно си влияят, обменят различни идеи, интереси, настроения, чувства и т.н. За целта всяка култура е създала своя собствена езикова система, с помощта на която нейните носители имат възможност да общуват и взаимодействат. 

 

Вербални средства за комуникация

В науката различните форми на езикова комуникация се наричат ​​вербални средства за комуникация. Вербалната комуникация се разбира като езикова комуникация, изразяваща се в обмен на мисли, информация, емоционални преживявания на събеседниците. Вербалната комуникация, според теоретиците на комуникацията, може да се осъществи предимно под формата на 

• - диалог
• - монолог. 

 

Диалог

Диалогът е форма на комуникация, състояща се от обмен на изявления между две взаимодействащи страни или партньори. На практика диалогът е взаимна реплика на събеседниците, които от своя страна са естествен отговор на подтиците на събеседника или реакция на случващото се наоколо. Има следните видове диалози: 

• - информативни, състоящи се от комуникация с въпроси и отговори и насочени към получаване на информация; 

• - предписания, съдържащи искане, заповед, обещание или отказ за извършване на каквото и да е действие; 

• - обмен на мнения, представляващ дискусия от дискусионен характер между събеседници с еднаква комуникативна компетентност; 

• - празноречие, което е емоционално общуване между събеседниците. 

 

Монолог

Монологът е речева форма на комуникация, предназначена за пасивно и непряко възприемане, тъй като се произнася от един човек, когато се отнася до друг или много хора. Има следните видове монолог: 

• - информационен - значещи съобщения от различен вид. 
• - драматичен.  

Стилове за вербална комуникация

Стиловете за вербална комуникация са набор от устойчиви и обичайни начини на поведение, присъщи на даден човек, които се използват от него при установяване на взаимоотношения и взаимодействия с други хора. Разграничават се следните стилове:

• - Директен стил - индивидуална устойчива форма на човешко комуникативно поведение, проявяваща се при всякакви условия на взаимодействие с други хора.
• - Непряк стил - позволява да се скрият и замаскират истинските желания, цели и нужди на говорещия човек.
• - Умело, претенциозен стил - базиран на различна степен на използване на изразни средства на езика, паузи, мълчание и др.
• - Кратък стил
• - Инструментален стил - фокусиран върху говорещия.
• - Афективен стил - насочен към слушателя. 

Невербална комуникация

Какво е невербална комуникация?

Чрез невербална комуникация се предават различни видове чувства, преживявания и настроения, които не подлежат на вербално изразяване. Невербалната комуникация се разбира като съвкупност от неезикови средства, символи и знаци, използвани за предаване на информация и съобщения в процеса на комуникация. Невербалните начини за предаване на информация се появяват в живота на хората по-рано от вербалните. 

Видове невербални средства за комуникация

Има три вида невербални средства:

• - поведенчески признаци, дължащи се на физиологични реакции: прибледняване или изчервяване, както и изпотяване от вълнение, треперене от студ или страх и др.;

• - неволни признаци, използването на които е свързано с човешки навици (те понякога се наричат ​​самоадаптери): чесане на носа, люлеене на крака без причина, прехапване на устните и др .;

• - собствено-комуникативни знаци - сигнали, които предават информация за обект, събитие или състояние.

Използване на невербална комуникация

Хората използват невербалната комуникация, за да изразят по-пълно, по-точно и по-ясно своите мисли, чувства, емоции. Тази цел е обща за всички култури, но в различните култури „думите“ на невербалния език имат различни значения, придават им се различни значения. Така че клатенето на глава за едни народи означава „не“, а за други – „да“.

Принципи на невербалната комуникация

Въпреки двойствената природа, принципите на невербална комуникация включват доста голямо количество разнообразна информация и знаци:

А) за личните качества на комуникационните партньори

• - темперамент,
• - емоционално състояние,
• - социален статус,
• - комуникативна компетентност и др.,

Б) за взаимоотношенията на участниците в комуникацията един с друг.

• - желано ниво на комуникация,
• - вид връзка,
• - динамика на взаимоотношенията,

В) за отношението към ситуацията на общуване

• - желанието за продължаване на комуникацията,
• - желанието за излизане от комуникацията. 

Паравербална комуникация

Паравербалните средства за комуникация са набор от звукови сигнали, които придружават устната реч, въвеждайки в нея допълнителни значения. Пример за този вид е интонацията, сигнализираща за въпросителния характер на изречението, сарказъм, отвращение, хумор и т.н. С други думи, по време на паравербалната комуникация определена част от информацията се предава чрез гласови нюанси, на които се придава определено значение на различните езици.

Въпреки че индивидуалните характеристики на гласа не могат да служат като надежден индикатор за личните качества на човек, все пак в процеса на общуване трябва да се помни важната характеристика на възприемането на човека по гласа му. Слушателите са склонни да дават по-високи заслуги на хората с по-съвършена реч (приятен тембър, интонация), приписват им не само високи интелектуални и психологически качества (чар, интелигентност, добронамереност), но и значително по-високи партньорски и бизнес качества (компетентност, надеждност, увереност) и др.).

С помощта на гласа можете да предадете основните емоции (страх, гняв, радост, изненада) и емоционални състояния (добронамереност, тревожност, увереност, интерес). Например, емоцията на тъга се изразява чрез бавно повишаване и спад на силата и височината на гласа, увеличена продължителност на сричките, спад в силата и звучността на гласа. Бързата реч предизвиква идеята за активен, енергичен човек, а нисък, приглушен глас се свързва с целеустремен, волеви, решителен човек и т.н.

Целта на паравербалната комуникация е да предизвика у партньора съответните емоции, усещания, преживявания, които са необходими за постигане на определени цели и намерения. Такива резултати обикновено се постигат чрез паравербални средства за комуникация, които включват:

• - просодия - темпът на речта, тембърът, височината и силата на гласа;
• - екстралингвистика - паузи, кашляне, въздишки, смях и плач (т.е. звуци, които възпроизвеждаме с помощта на глас). 

Какво представлява бизнес комуникацията и как да я използвате в своята фирма?

 

Какво е бизнес комуникация?

Бизнес комуникация (Business Communication) е основното умение, от което в значителна степен зависи успеха на всеки бизнес. В български език би следвало да ползваме понятието "делова комуникация" или още по-българското "делово общуване". Независимо дали е:

• - писмена комуникация (преписка) или
• - устна комуникация (общуване), 

комуникацията е проводникът, чрез който бизнеса говори на своите потребители и партньори. Бизнес комуникацията е основно умение от което в значителна степен зависи успеха на всеки бизнес. Независимо дали е писмена или устна, комуникацията е проводникът, чрез който бизнеса говори на своите потребители. Една организация, която осъществява ясна съдържателна и подходяща за случая комуникация с клиентите и партньорите, обществеността, както и със служителите, има реални шансове да изгради добри основи за своето бъдеще.

 

Комуникацията е неизменна част от нас, от нашето ежедневие.

И погледнато в по-широк план, ние обменяме не само информация, но и чувства, емоции, преживявания. Така ние общуваме почти непрекъснато и навсякъде. Но когато говорим за ролята на комуникацията в бизнес средите говорим за конкурентоспособността и професионализма в тази област.  

Бизнес комуникации в организацията

Една организация, която осъществява ясна съдържателна и подходяща за случая бизнескомуникация с клиентите и партньорите, обществеността, както и със служителите, има реални шансове да изгради добри основи за своето бъдеще.

Комуникационни умения в организацията

Комуникацията в организацията е механизма, чрез който управлението на бизнеса направлява работещите и те от своя страна дават информация и обратна връзка, която е от изключителна важност за вземането на решения. Онова, което е важно за комуникацията на бизнес ниво, е приложимо и на индивидуално ниво. Комуникационните умения са съществен елемент на лидерството. 

Функции на бизнес комуникациите

В бизнес комуникацията хората решават важни за тях задачи, задоволяват социалните си потребности, свързани преди всичко с професионалните им дейности, които определят следните функции на бизнес комуникация:

Интерактивна функция

В хода на комуникацията се осъществява обмен на дейности (специфични методи и резултати), сътрудничество на хора.

Иновативно-динамична функция

Чрез общуването се осъществява обмен на иновативни методи, инструменти, технологии, промени в мотивацията и самото поведение на хората, които могат да допринесат за промяна в структурата на организацията и нейните функции.

Информативна функция

В процеса на общуване хората обменят информация, необходима за осъществяването на определен вид делова дейност.

Регулатораща функция

В процеса на общуване се формират, консолидират и предават социални и професионални ценности и норми.

Интегрираща функция

Комуникацията допринася за формирането и повишаването на сплотеността на групата, организацията или фирмата.

Емоционално-изразителна функция

Комуникацията насърчава обмена на отношения (харесвания и антипатии), емоции, влияе върху формирането на духовен и психологически климат в бизнеса.

Инструментална функция

Комуникацията действа като механизъм за управление на съвместни дейности, благодарение на общуването, нейната ефективност се повишава, бизнес позициите на участниците се укрепват, отношенията с колеги, клиенти, бизнес партньори, се поддържат на добро функционално ниво.

Социално-възпитателна функция

Формира професионални и комуникативни умения, навици и качества на хората, както и култура на взаимоотношения с другите хора, с обществото.

Функция на самоутвърждаването

В процеса на общуване хората привеждат самооценките си в съответствие с оценките и отношението на другите хора към тях, потвърждават съответствието със своя статус. 

Добра бизнес комуникативност

Макар малко от нас да могат да бъдат наречени „красноречиви оратори”, всички успешни водачи са ясни и целенасочени в своята бизнес комуникативност, а това вдъхва увереност и доверие у хората. От добрата коминикативност в много случаи зависи бъдещето на една организация или фирма. Нужно е изучаването на всички аспекти на бизнес комуникацията:

• - цели;
• - стратегии;
• - основни принципи на бизнес комуникацията;
• - пречки в общуването;
• - техники за ефективна бизнес комуникация;
• - видове комуникация;
• - форми на бизнес комуникацията;

Знанията за всички тези аспекти на бизнес комуникационният процес, използван в управлението на фирми,  дават възможност на всеки, който желае да бъде професионалист, да преразгледа поведението си и начините си на изразяване по време на общуването. Това би било сериозна крачка към успеха във всяко бизнес начинание.

 

Основни принципи на бизнес комуникация

Принципите на бизнес комуникацията са общи изходни идеи, ръководни принципи, основни правила за нейното изграждане. Нека се опитаме да формулираме тези, които са основни и допринасят най-много  за оптимизирането на бизнес комуникацията.

1. Всеки разговор трябва да има цел
Трябва да разберете и ясно да формулирате за себе си какво искате да постигнете от събеседника и към какво се стреми събеседникът в момента, какви цели си поставя.

2. По дрехите посрещат
Още първите и силни впечатления за човека зависят от външния му вид. Ето защо всеки трябва винаги да има спретнат външен вид, да е строен, в добра форма, с правилна стойка (тоест да стои изправен, да ходи правилно, без да се навежда, да държи раменете си разтворени и т.н.).

3. Трябва да наблюдавате изражението на лицето си.
Когато общувате, то не трябва да бъде заплашително или надменно.

4. Първите четири минути
Първите четири минути на общуване са решаващи за формиране на впечатление за човека. В този интервал от време активно функционират всички сетива, с помощта на които се създава цялостен поглед към другия човек. Следователно през първите четири минути на общуване поведението на човек трябва да бъде изцяло подчинено на задачата за създаване на благоприятен фон за общуване.

5. Положителна атмосфера на общуване
По време на разговора трябва да поддържате положителна атмосфера на общуване. Това означава: да бъдете учтиви, тактични, доброжелателни и услужливи.

 

Техники за ефективна бизнес комуникация

В каквато и област на бизнеса да работите, вашето кариерно израстване силно зависи от това колко добре общувате с хората и използването на техники за ефективна бизнес комуникация.

1. Следете езика на тялото си
Езикът на тялото е отговорен за приблизително 55% от това как другите тълкуват емоционалното ви състояние. Ето защо е важно не само вербално, но и невербално да изразите положително отношение и желание за сътрудничество и комуникация. В крайна сметка никой не иска да работи с агресивни, неуравновесени или прекалено критични хора.

2. Опитайте да разберете събеседника
Мнозина слушат само за да отговорят или да решат с какво казаното от събеседника ще им бъде полезно. Вместо това по време на разговора помислете какво наистина се опитва да ви каже другият човек. Това ще ви помогне да разберете по-добре и своите нужди. Познавайки ги, можете да излезете с приличен отговор, който ще ви помогне да изградите доверие и да установите добра комуникация.

3. Задавайте отворени въпроси
Хората често се сдържат и не изразяват мислите си. За да изградите доверчиви отношения, трябва да разберете истинските мотиви и желания на събеседника. Формулирайте въпросите си по такъв начин, че отговорът да може да се каже не само с „да” или с „не”. И не забравяйте да споменете, че няма да съдите събеседника за неговия отговор.

4. Бъдете честни
Разбира се, това не е толкова метод за бизнес комуникация, колкото основен жизнен принцип. Хората не вярват на тези, които се държат подозрително или крият нещо. В служебното общуване е особено важно да не лъжете и да не криете важна информация от колегите си. В противен случай ефективната работа в екип няма да работи.

5. Изразявайте правилно мнението си
Като възприемате възгледите на другите, може да оформите и своите, така че те да са приемливи за другите. Това не означава, че трябва да се адаптирате към другите. Просто изразете себе си по начин, който не обижда събеседника.

6. Говорете на разбираем за събеседника език
Всеки говори и разбира събеседника си по различни начини, въз основа на собствената си сфера на дейност, ниво на образование и култура. Затова, когато обяснявате нещо на човек от друга сфера, не използвайте жаргонни думи и термини. Дайте проста аналогия и говорете на разбираем език.

Комуникационна политика на бизнеса

Комуникационната политика на бизнеса (Business Communications) е цялостна система от мерки, похвати и методи, чрез които информацията за стоките, услугите или продукцията на фирмата достига до нейния потребител. Чрез своята вътрешна комуникационна политика на фирма, всяко предприятие стимулира потребителското търсене чрез създаване и поддържане на благоприятна представа за фирмата и положително отношение към нейните постижения. 

Освен това, чрез  комуникационната политика, фирмите внасят яснота по отношение на своята дейност, по отношение на социалните аспекти на организацията, по отношение на примерите на благотворителност, спонсорство и пр.

Сложна система от бизнес комуникации

Комуникационната политика на фирмата представя не само продукцията, стоките или услугите на даден бизнес, но и работодателската марка на самата фирма, нейните постижения по отношение на управлението на персонала, иновационната и екологична политика и пр.

Съвременните фирми управляват сложна система от бизнес комуникации, в това число и електронни комуникации. Нещо повече, навлизането на електронни технологии от една страна улеснява комуникацията на фирмата, от друга страна, поставя нови изисквания по отношение на използвания инструментариум.

Комуникационна политика на фирма

Комуникацията във фирмата е механизма, чрез който управлението на бизнеса направлява работещите и те от своя страна дават информация и обратна връзка, която е от изключителна важност за вземането на решения. Онова, което е важно за комуникацията на бизнес ниво, е приложимо и на индивидуално ниво. Комуникационните умения са съществен елемент на лидерството. Комуникационната политика на фирмата обхваща няколко елемента:

• - Посредством личния опит на гражданите и мненията, които обменят с познати и приятели за дадената фирма;
• - Комуникация чрез посреднически организации;
• - Директна комуникация;
• - Комуникиране посредством медиите.

Комуникационната политика на фирмата е цялостна система от мерки, прийоми, похвати и методи, чрез които информацията за стоките, услугите или продукцията на фирмата достига до нейния потребител. 

Чрез комуникационната политика, всяко предприятие стимулира потребителското търсене чрез създаване и поддържане на благоприятна представа за фирмата и положително отношение към нейните постижения. Освен това, чрез комуникационната политика, предприятията внасят яснота по отношение на своята дейност, по отношение на социалните аспекти на организацията, по отношение на примерите на благотворителност, спонсорство и пр.

 

Личен комуникативен опит

Личният опит има голямо значение, защото е подкрепен от конкретен случаи, най-често съвпадащи с опита на други хора, с които се обменя информация. Ето защо,  значим алтернативен канал  на комуникация се оформя между самите граждани (слухове, личен опит). В този смисъл, споделеният между гражданите личен опит се превръща в първа по значимост инстанция, защото има преимуществото на конкретността – бива онагледяван с примери, звучащи убедително и често подкрепяни от личния опит на самия слушател.

Комуникация чрез посреднически организациии

Когато е възможно и подходящо, може да се използва и бизнескомуникация чрез посреднически организации, с цел пренасяне на посланието до различни целеви публики в обществото. Подкрепата от посреднически организации може да приеме различни 

 

Форми на бизнес комуникация

• - Консултации как най-точно да се стигне до целевите публики, представяни от посредническата организация;
• - Консултации по специфични информационни нужди на тези целеви публики и обратна връзка за техните нагласи и мнения;
• - Помощ при разпространението на информационни материали (дистрибуционен канал) или съвместна употреба на комуникационните канали (например съвместни събития);
• - Активно сътрудничество в подаването на информация към целевите групи (като подател на информацията), например защото посредническата организация е смятана за по-надежден източник и/или защото тези организации са по-близо (физически) до публиката.

 

Същност на бизнес комуникациите чрез словото

За да изасним същността на бизнес комуникациите, е нужно да изясним първоначалното значение на думата "комуникация", имаща латински произход (communicatio):

• - Съобщение, свръзка – най често чрез пътищата,
• - Съобщаване, предаване на информационно известие,
• - Кореспонденция – размяна на писмена информация по общ предмет на дейност между двете страни; съотговаряне.

Комуникацията е двустранен процес, в който източника и получателят на информацията, чрез словото, общуват помежду си, оценяват се взаимно и си въздействат. Същност на бизнес комуникацията е да се реализира процес за предаване на бизнес информация, като при това предаваната информация трябва да бъде разбираема за получателя.

Видове бизнес комуникации

Според формата на предаване на информацията комуникацията бива: 

 

1. Устна – словесна комуникация (делово общуване)

• – делови, служебни разговори между партньори
• - между ръководители и изпълнителски кадри;
• - професионални и делови целенасочени разговори по телефона;
• - конференции,
• - представяне на нова продукция на нови произведения
• - презентация, съпътствана с реклама

2. Писмена – бизнес кореспонденция (делова преписка),

При бизнес кореспонденцията изключителна роля има езиковата компетентност и правописната култура,  за да се създават документи с конкретно информационно съдържание. 

3. Невербална комуникация (мимики, жестове, интонация)

тя съпътства устната, словесна комуникация, изразява се чрез

• - мимиките и жестовете на участниците в разговора;
• - външния вид на разговарящия,
• - дистанцията и позата по време на диалога,
• - интонацията на речта.

Основни цели на словесната комуникация в бизнеса

 

1. Обмяна на информация

и условия за извършване на съответните действия. 

2. Въздействие върху поведението

и отношението на участниците в бизнеса в процеса на общуването под формата на

• - оценяване,
• - разпореждане,
• - мотивиране,
• - офириране,
• - реклама. 

 

3. Изразяване и изясняване на взаимоотношения:

• - склюване на сделка,
• - подписване на договор,
• - реализиране на партньорство
• - коректно сътрудничество в бизнеса.

Усъвършенстването на бизнес комуникациите (в устна или писмена форма) е важно условие за повишаване на ефективността от дейността на различните икономически и фирмени структури в бизнеса. Комуникацията се проявява в почти всички области на човешкото взаимодействие: професионална, икономическа, политическа, бизнес, обучение и развитие, семейство, приятелство ...

----------------