Основното за Бизнес кореспонденция | dLambow

 

Какво е бизнес кореспонденция и кои са основните й задачи?

 

Какво е кореспонденция?

Кореспонденция (от фр.: respondence; от лат.: correspondentia - съгласуваност, съответствие; нем.: Correspondentz) – взаимна преписка, обмен на писма или писмени отношения между физически и/или юридически лица, водени с помощта на пощенски услуги или с електронна поща.

 

Деловата бизнес кореспонденция (преписка)

Деловата бизнес комуникация е целенасочена практико-приложна дейност, чрез езикови текстове за установяване поддържане и развитие на делови, служебни и производствени бизнес отношения между институции, фирми, банки и др. 

А деловата бизнес кореспонденция (преписка) има за цел да урежда и документира организационно управленските и правно юридически отношения, изразени в документи със строго-определена структура.

  

Бизнес кореспонденция

Бизнес кореспонденция - същност

Основни задачи на бизнес кореспонденцията са да съдейства за установяване и поддържане на конкретни делови и своевременно документирани взаимоотношения между структурите на една фирма или между фирмата и външния за нея бизнес свят, както и с административно държавните институции .

• -да осигурява компетентно и прецизно оформяне на всички документи по изискванията на БДС;
• -да осигурява и гарантира обратната информация и срочното изпълнение на уточнени ангажименти;
• -да съдейства за оптимизиране на дейноста по мениджмънт.

 

Правила за водене на служебна кореспонденция

Изискванията към служебната кореспонденция са няколко:

• - Правилно, срочно и качесвенно да отразява фактите, обект на съответния документ.
• - Достоверно, обективно и изчерпателно да отразява фактите обект на съответния документ.
• - Точно да спазва езиковата книжовната норма: за информативност и еднозначност на използваните лексикални конструкции и правописна точност.

Начини на водене на делова кореспонденция

Начинът на водене на деловата кореспонденция в значителна степен отразява стила на правенето на бизнес в една фирма.

Видове административна кореспонденция

Съществуват различни видове административно делова кореспонденция. Ето някои от тях: 

• 1. Организационно-разпоредителни документи:
• - правилник на институцията,
• - указание,
• - решение,
• - протокол,
• - заповед,
• - пълномощно;

• 2. Справочно - информационни документи:
• - доклад /докладна записка/,
• - отчет за изпълнение на конкретно поставена задача,
• - протокол,
• - служебна бележка,
• - удостоверение,
• - съпътстващо служебно писмо /приложено изпращаме ви…/;

• 3. Между-фирмена кореспонденция:
• - служебно делово писмо,
• - договорни отношения,
• - отговор на писмо,
• - рекламация,
• - договор,
• - писмо на вежливоста.

• 4. Лични документи за делови и служебни контакти:
• - молба,
• - заявление,
• - жалба,
• - автобиография,
• - декларация,
• - пълномощно.

Служебно бизнес писмо

Служебното бизнес писмо има няколко основни делови функции:

А – Функции на деловото писмо, според комуникативните задачи.

Основен документ със тематично многообразие, който обслужва между-фирмените производствени търговски или административни отношения ; използва се и за конкретна размяна на информация между държавни, обществени и бизнес структури.

1. Осведомяваща функция - 

всяко делово писмо трябва да предава конкретна и важна информация или факти за дейността и отношенията между адресанта и адресата.

2. Оценяваща функция -  

чрез писмото се изразява отношението на адресанта към коментирания проблем или факт ; заявява се желание, молба, настояване или съгласие, благодарност, отказ, възражение, рекламация.

3. Убеждаваща функция – 

въздействието върху формирането на конкретното социално или обществено поведение на адресата.

Б – Комуникативна ситуация за целесъобразна кореспонденция /служебна/.

Всяко бизнес ръководство трябва да има конкретни отговори на следните основни въпроси.

• 1. Каква е целта на конкретното служебно писмо?
• 2. До кого се изпраща, с цел постигане на задачите?
• 3. Информация за това какво знае получателят на писмото за, адресата?
• 4. Да знае адресанта какви са нуждите и потребностите на адресата?
• 5. Конкретното писмо ще създаде ли професионален търговски или служебен интерес у получателя?
• 6. Ще предизвика ли конкретни действия у получателя за бъдеща взаимна изгода? 

В – Структура на служебното бизнес писмо:

• 1. Пълен и точен адрес на автора на документа /адресанта/ - горе, в ляво;
• 2. Сигнатура на писмото – важна информация: изх. № и дата на изпращане; символите на съставителя и техническия изпълнител при съставяне на документа. /ДД/ХД / - един ред под адреса на автора.
• 3. Адрес на получателя, персонално назоваване на адресата /До г-н Президента …/ освен името на институцията и града не е необходимо да се пише изчерпателен адрес. Адреса на получателя е на нивото на адресата в дясно, горе.
• 4. Тема на писмото – кратко назоваване на съдържанието на текста на писмото; обикновено се съставя след като се напише и редактира целия текст. Започва на мястото на отстъпа, два реда под сигнатурата /относно:…/
• 5. Обръщение – пише се два реда под темата.
• 6. Текст на писмото – един ред след обръщението и първия абзац, започва на мястото но отстъпа – съдържа два или три абзаца и много често приложение на документи или други материали, които се подреждат в рубрика. 

Г – Правила за водене на входяща и изходяща кореспонденция

 

1. Правила за изходяща кореспонденция:

• - съставяне на текста на документа, редактиране, уточняване на детайли по съдържанието, написване на официална бланка по структурните изисквания на БДС;         

• - поднасяне за подпис;

• - поставяне на сигнатурата – в деловата книга се записва изходящия номер от сигнатурата и темата на документа, задължително се оставя екземпляр в папката за изходяща поща.

2. Правила за входящата кореспонденция:

• - Задължително получените писма  се завеждат под номер входяща поща и ръководителят поставя резолюция с конкретни задължения и срокове на свои сътрудници в съответстве със съдържание на полученото писмо:

• - Техническия сътрудник оставя копие след резолюцията осигурява придвижването на документа до посоч. изпълнители и изисква срочното предаване на отговор.

3. Срокове на съхраняване на деловата кореспонденция – 

по БДС се разделят на временни и постоянни документи. Във временните документи се съдържа информация по конкретни проблеми и те се използват за оперативни цели, поради което имат кратки срокове на съхранение до 10 г. 

Други документи съдържат постоянна информация, която не губи своето значение във времето, поради което те подлежат на постоянно съхранение, при подходящи за целта условия.

----------------

Производство

Какво точно е производство?

Под производство в широк смисъл на думата се разбира съзнателно, целенасочено преобразуване на оскъдни ресурси във продукти и услуги, задоволяващи потребностите на хората. Производството включва три елемента вход, процес и изход. Входните елементи са ресурсите на производството, които приведени в действие, придобиват производствени фактори. Тяхното комбиниране дава съдържанието на процеса на производството. Изходните елементи на производствената система  са продуктите. Важното е те да имат нова, по-висока степен на полезност от входните елементи, да отговарят в по-висока степен на потребностите на хората.  

Производствени фактори.

Основните производствени фактори са труд,земя и капитал, а според съвременните разбирания като такива се приемат още предприемачеството, информацията, енергията, технологията и организация на производството.

Хората притежават работна сила - съвкупност от умствени, физически и психически способности. Тя е ресурс. Приложена в действие, се превръща в  производствен фактор, наречен труд. Той първичен производствен фактор и осъществява комбинацията между отделните фактори. По този начин придава целенасоченост на производството.
Трудът има количeствена и качествена характеситика. Количеството на труда се измерва с неговата продължителност и обществени условия.

Той  е израз на определени физически и обществени условия.

Качествената характеристика на труда отразява конкретните му особености и  е свързана с неговата производителност. Най-съществена роля при формирането на качеството на труда имат специализацията на труда и разпределението му по сфери и дейности.

Производствена функция.

За да осъществяват производството на дадена стока или услуга, фирмите комбинират много и различни елементи-суровини, материали, машини, сгради, съоражения, труд, притежаващ разнообразни умения и възможности.

Производствен метод.

С понятието пройводствен метод се обозначава комбинацията от фактори, необходими за пройзводството на единица продукт. Технически ефективен е този метод, при който се получава максимален обем на продукцията при използването на определено количество входни пройзводствени фактори. Целта на икономическия ефективния пройзвоствен метод е да се сведат до минимум разходите за даден обем на пройводството.

Xарактеристика на производствената функция.

Производствената функция дава отговор на въпроса, какво максимално количество продукция може да се произведе при определена съвкупност от производствени фактори. Производствената функция е аналитичен инструмент за оптимизиране на производството. Тя може да се представи по следния начин:
                        Q=f(f1,f2,f3,…,fn).
------------------------------------------------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Имат ли недостатъци малките фирми?

Негативни чети и проблеми при малките фирми.

Освен характерните предимства, на малките фирми са им присъщи и редица негативни черти и проблеми, които произтичат от тяхната същност. Някои от по-важните от тях са:

• •    остьр недостиг на собствен капитал при навлизане в бизнеса;
• •    слаби възможности за ползване икономии от обема на производство;
• •    липса на възможности за израстване в кариерата на членовете на персонала;
• •    по-ниска ефикасност на организационната структура;
• •    ограничени възможности за инвестиране в иновации;
• •    ограничени възможности за външно финансиране поради  по-високата степен на инвеститорския риск.

Успешни малки фирми.

Успешно развиващите се малки фирми са заинтересовани да съкращават драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.

Сегментация на пазара.

Друга очертаваща се тенденция произтича от сегментацията на пазара. В условията на динамично развиваща се практика на подизпълнителски дейности, малките фирми трябва да покажат големи технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големите консорциуми и международни компании.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Амортизация - същност, норма, формула... | dLambow

 

Амортизация и амортизационна политика на фирма

 

Формули за амортизация
Амортизационна норма
АН = 100% : СИ	АН -амортизационна норма СИ - срок на използване
Амортизационната сума
АС = ОС - ЛС	АС -амортизационна сума ОС - отчетна стойност ЛС - ликвидационна стойност
Амортизационна квота
1) АК = АС : СИ	АК -амортизационна квота АС - амортизационна сума СИ - срок на използване
2) АК = АС х АН	АК -амортизационна квота АС - амортизационна сума АН - амортизационна норма

 

Какво е амортизация?

Амортизация (фр. amortir - отслабвам, смекчавам, заглушавам) в счетоводството е процесът на прехвърляне на част от стойността на дълготрайните активи и нематериалните активи, тъй като те са физически или морално амортизирани, към себестойността на продуктите или услугите.

 

Определение за амортизация

Амортизация е изчисляваното в парично изражение износването на основните производствени средства в процеса на тяхното приложение и производствено използване върху себестойността на произвежданите продукти или предлаганите услуги. Това е термин използван често в счетоводството и бизнеса. 

 Процеса на пренасяне на стойността на износените средства на труда върху произведения с тяхна помощ продукт. В технически смисъл, амортизацията е процес на поглъщане или омекотяване на ударите на по-големите инвестиции.

Амортизация

Същност на амортизацията

В процеса на производство редица ресурси
 

Оборотен капитал:

• - труд,
• - суровини,
• - материали,
• - инструменти,
• - електрическа енергия,
• - горива,
• - смазочни материали

се изразходват изцяло или се унищожават по време на всеки производствен цикъл. Поради тази причина, стойността им се прехвърлея изцяло върху себестойността на крайния продукт. Друга част от ресурсите
 

Дълготрайни активи:

• - оборудване,
• - сгради,
• - конструкции,
• - земя,
• - животни,
• - градини

участват в няколко производствени цикъла, като често запазват естествената си форма за по-дълъг период от време.

 

 

Амортизацията на ДМА е пренос на себестойност в цената

В следствие амортизацията, след известно време дълготрайните материални активи (ДМА) ще трябва да бъдат ремонтирани, модернизирани или заменени, включително и поради морално остаряване. Съвсем очевидно е, че разходите за дълготрайни активи, техния ремонт или подмяна трябва да се прехвърлят равномерно към цената на всички продукти, в чието производство участват. Така може да се даде възможност за тяхното обновяване. 

Амортизационна норма

 

Определение за амортизационна норма

Норма на амортизация е установения годишен процент от себестойността на амортизираната част от дълготрайните активи, представляващ амортизационните отчисления във фонда за обновление на дълготрайните активи на предприятието.

 

Амортизационни отчисления

Амортизационните отчисления са удръжки на част от стойността на дълготрайните активи за компенсиране на тяхната амортизация. Разходите за амортизация се включват в разходите за производство. От амортизационните отчисления се формира специален фонд, който се използва за подмяна, модернизация или ремонт на дълготрайните активи.

 

Норма на амортизация

Тъй като е изключително трудно или невъзможно да се определи точното количество износване на активите, се прибягва до въвеждането на амортизационна норма, която се определя от стандартния експлоатационен живот на различните производствени средства.

Например, ако една машина трябва да работи без ремонт в продължение на 5 години, тогава всяка година 1/5 от цената на машината (или 1/60 на месец) трябва да се прехвърлят към продукцията, произвеждана с тази машина. Този дял от стойността на дълготрайните активи, разпределен за определен период, се нарича амортизационна норма.

За целите на опростяването и стандартизирането на счетоводството, дълготрайните активи са групирани и всяка група има своя собствена норма на амортизация. Амортизационните отчисления се извършват по определени норми спрямо балансовата стойност на дълготрайните активи. За да намерите периода на амортизация, разделете на 100 на нормата на амортизация.

Амортизация на оборудването

Например, в колонката “амортизация на оборудването” при пресмятане себестойността на услугите, счетоводителя пресмята как ще бъде износено оборудването в процеса на оказване на услугите на определен клиент, след което изчислената сума се прибавя в стойността на услугата. Амортизацията е вид застраховане от естественото физическо и морално износване на определени производствени фондове, над определена стойност, като с времето се намалява стойността на съответния фонд с предвидената норма на амортизация.

Амортизационна сума на амортизирания обект.

Последната се пресмята с отчита за установената амортизационна сума за амортизирания обект и служи за премахване на загубите при пълното износване на актива, с оглед да се закупи ново оборудване или да се проведат ремонтно възстановителни работи върху износеното. В по-широк смисъл, амортизация е счетоводна и данъчна концепция, използвана за оценка на загубите на ценност на оборудването (остаряване) в течение на времето. В икономическата теория, това е процес на постепенно пренасяне на стойността на производствените средства върху произвеждания продукт.

Осчетоводяване на амортизация

Осчетоводяването на амортизацията и основните понятия и термини се разглеждат в международен счетоводен стандарт 4, като чрез него се цели уеднаквяване начина на отчитане на амортизациите в отделните национални законодателства. Като особено важни термини са записани следните:

• Амортизация.
• Амортизируеми активи.
• Срок на използване.
• Амортизационна сума.

В българското законодателство въпросите на амортизацията се разглеждат в

• Закона за счетоводството, 
• Националния сметкоплан и 
• Националните счетоводни стандарти. 

От съдържанието на Национален счетоводен стандарт 4 могат да се изведат следните основни термини:

• Амортизируеми активи.
• Амортизация.
• Амортизационна сума.
• Ликвидационна стойност.
• Амортизационна квота.
• Амортизационна норма.
• Амортизационен план.
• Методи на амортизация:
• Линеен метод на амортизация
• Нелинеен метод на амортизация
  

Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат. В националното счетоводно законодателство са възприети посочените критерии за амортизируем актив, като е добавен още един  - да бъдат със стойност при придобиването не по-малко от 2 минимални месечни работни заплати. За да се счете един придобит актив за амортизируем актив, необходимо е да отговаря едновременно и на четирите критерия.

Амортизируеми активи

Придобиването на амортизуеми активи може да се осъществи в резултат от покупка, производство, безвъзмездно получаване, от дялова вноска и т.н. Срокът на използване представлява периодът, през който предприятието разчита да използва амортизируемия актив. Срокът  на използване може да се установи и като количество на произведена продукция, което предприятието разчита да получи от използването на амортизируем актив. В НСС липсва конкретно определение на термина “срок на използване“. 

 

Формула за амортизационна норма

Амортизационната норма представлява съотношение между амортизационната сума приета за 100% и срока на използване.

Използва се формулата:

АН = 100% / СИ, 

където:

• АН - амортизационна норма;
• СИ - срок на използване.

Амортизационните норми на амортизируемите активи се определя от ръководителите на предприятието съобразно опита и стопанската ползва. Основните фактори, които се имат предвид, са следните:

• Степен на използване.
• Условия на използване.
• Промени в техническата и необходимост от нови решения.

Ликвидационна стойност

Ликвидационната стойност е предполагаемата продажна цена на актива в края на срока на използване, минус предполагаемите разходи по неговата ликвидация. Ликвидационната стойност изразява стойностната полза, която ще придобие предприятието, когато отписва амортизируемия актив. Тази стойност може да се вземе в предвид при определяне на амортизационната сума съгласно посочената по-горе формула. Задължителната стойност да бъде над 5 % от отчетната стойност на актива. Отчетна стойност е стойността, по която се отчита амортизируемият актив в счетоводството. Това е историческата стойност на придобиване на актива от предприятието.

Цена на придобиване на активите.

Проявява се под формата на цена на придобиване за закупените активи, себестойност за произведените активи или продажна цена за получените по друг начин активи. Амортизационна сума съгласно МСС 4 е историческата стойност на амортизируем актив или друга сума, която замества в счетоводството историческата стойност. С НСС 4 амортизационната сума се определя като част от отчетната стойност на амортизируем актив, която се пренася в разходите под форма на амортизация.

Амортизационната сума се определя по следната формула:

АС = ОС - ЛС, където

• АС е амортизационна сума;
• ОС - отчетна стойност;
• ЛС - ликвидационна стойност.

 

Амортизационна квота

Амортизационна квота се определя по формула като съотношение между амортизационната сума на актива и неговия срок на използване. Годишната амортизационна квота характеризира начислената амортизация като разход за един отчетен период съгласно Закона за счетоводството. Определя се под формулите:

АК = АС / СИ , където;

• АК - амортизационна квота;
• АС - амортизационна сума;
• СИ - срок на използване

или

АК = АС *АН, където

• АН - амортизационна норма.

Амортизационна политика на фирма

Амортизационната политика на фирмата е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя:

• от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството,
• от спецификата на протичане на технологичния режим,
• от цялостния поглед върху перспективата за развитие на бизнеса по отношение обновяването на материално-техническата му база и
• от други подобни фактори и условия,

разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието.
Изходна позиция за формирането на амортизационна политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 20 на Закона за счетоводството (ЗС). По силата на този законов текст:

• -    предприятието утвърждава план за амортизация на всеки дълготраен материален и нематериален актив възоснова на определени от него амортизационни норми.
• -    годишният размер на амортизацията се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.
• -    амортизационната норма за определен дълготраен материален актив зависи от определения срок на практическото им използване.

Това са основните постановки по въпроса, съгласно ЗС и са в насока на свободно формиране на тази политика. В резултат на дискусии, с допълнителни законови разпоредби се дава възможност да се прилагат някои ограничители.

Величина на амортизацията на предприятие.

По един или друг начин се определя величината на а-цията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна а-ция (СА) и за т.нар. а-ция за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна а-ция). Като счетоводно амортизиране се разглежда това на дълготрайните материални активи, размерът на което е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от фирмата практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Счетоводно амортизиране.

Счетоводното амортизиране се начислява като разход за дейността и се отнася по направление съобразно мястото и целта на ползваните дълготрайни материални активи - за основната и спомагателната дейност, като разход за организация и управление и т.н. и по такъв начин влияе върху общата маса на разходите за дейността. При възприетата със Закона основна постановка за съпоставяне на приходите и разходите, и на тази основа - определянето на печалбата на предприятието, величината на СА влияе по указания вече начин върху масата на печалбата. При възприемане на по-кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).

----------------

Трябва ли ви капитал? | dLambow

 

Ето как става тази работа с привличането на капитал...

Какво е капитал, какви видове има и как се привлича?

Световната търговия и световният пазар откриват през 16-ти век съвременната история на капитала. Понятието капитал прозтича от латинската дума caput. Тя означава заемане на парична сума срещу изплащане на определен размер и в определен срок лихва.

Какво е капитал?

Капиталът е икономическата форма на имуществото на бизнеса, с което той осъществява основната си дейност, за която е създаден с цел получаване на доход (печалба). На практика това са вложените в имуществото на предприятието пари, и свободните парични средства, с които то разполага и с които си набавя необходимите производствени ресурси за осъществяване на дейността си.

Капиталът може да се разгледа още и като съотношението между собствения капитал и заемния капитал. Икономическата теория определя капитала, труда и земята като основни фактори на производствено-стопанска дейност. За разлика от последните два фактора, които са първични, капиталът е вторичен и е продукт на човешкия труд.

 

Какво е капитал?

 

Източници на капитал

Капиталът е източник на производствените ресурси на фирмата, поради което се отразява в пасива на баланса, и има точно определен състав. Източниците на капитал са:

• - обикновените акции,
• - привилегированите акции,
• - дружествените дялове,
• - облигациите,
• - другите форми на дългосрочен заем.

Капитал на фирма

Капиталът на фирма е паричния израз на притежаваното от предприятието имущество. Капитала отразява кои са източниците на средствата в предприятието, какъв е техния произход. В зависимост от собствеността капиталът на фирмата се разделя на:

• - Собствен капитал
• - Привлечен капитал

От своя страна, в зависимост от срока на ползване, привлеченият капитал се разделя на дългосрочни и краткосрочни пасиви.

А. Собствен капитал

Собственият капитал на фирмата изразява каква част от имуществото на предприятието е негова собственост - притежание на собственика или на неговите съдружници, т.е. това се собствените средства на съдружниците във фирмата. Собственият капитал е сбор от собствените и привлечените средства. Собственият капитал се състои от обикновени, привилегировани акции, краткосрочен и дългосрочен дълг. Собственият капитал се разглежда като пасив, тъй като е източник за финансиране. Той бива:

• - Основен;
• - Допълнителен;
• - Резервен;
• - Финансов резултат.

Основен капитал

Основният капитал е относително постоянна величина. Той се сочи при регистрация на предприятието и служи като гаранция пред кредиторите му. Формира се от дяловите вноски при създаването или разширяването на дейността на фирмата. Той е относително постоянна величина. Промяната му се извършва само с решение на общото събрание на собствениците на предприятието.

Допълнителен капитал

Допълнителният капитал се формира съгласно устава на предприятието или по решение на неговия орган за управление. Предназначението му е да отразява промените в състоянието на к-ла през съответен период от време.

Резервен капитал

Резервният капитал е специален фонд, в който се натрупват резервни средства за покриване на различни извънредни ситуации в бизнеса и за неговото по-нататъшно развитие. Създава се от печалбата, по решение на колективните органи на фирмата. Използва се за решаването на конкретни задачи като:

• - покриване на загуби,
• - стимулиране на колектива,
• - рискови проекти,
• - спонсорство,
• - социално подпомагане,
• - изплащане на допълнителни дивиденти,
• - увеличаване на основния капитал и други.

Финансов резултат

Финансовият резултат се определя като разлика между получените приходите и извършените разходите във фирмата за определен отчетен период. Той бива:

• - резултат от предходни години – може да бъде не разпределена печалба от минали години или непокрита загуба.
• - резултат от текущия период – печалба или загуба.

Б. Привлечен капитал

Привлеченият капитал е тази част от капитала на предприятието, която е привлечена от капитала на други фирми или банки. Формите на привлечен чужд капитал могат да бъдат:

- Дългосрочни заеми

Дългосрочните заеми включват в себе си задължения по получени дългосрочни банкови, търговски и облигационни заеми. Те са предназначени обикновено за реализация на инвестиционни и иновационни проекти. Погасяването на тези задължения се осъществява чрез погасителен план.

- Краткосрочни заеми

Краткосрочните заеми са тази част от привлечения капитал се отнасят задължения по получени заеми от банки и други предприятия,  задължения към доставчиците, персонала, социалното осигуряване, бюджета и др. Характерното за тях е, че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в рамките на не повече от 12 месеца.

- Финансирания с различни източници

Финансиранията могат да имат за свой източник държавния бюджет или неправителствени фондове. От тях се отпускат средства на фирмите за осъществяване на социални или инвестиционни проекти при спазването на определени условия. Финансирането се извършва на основата на проведен конкурс или други определени условия.

•     = краткосрочни заеми – са със срок на възвръщаемост до 1 година и се използват обикновенно за доставка на краткотрайни активи;
•     = дългосрочни заеми са със срок на възвръщаемост по голям от 1 година;
•     = обликационни заеми са получени средства от предприятието срещу продадените от него облигации на други предприятия и граждани.

 

Привлеченият капитал като част от пасивите

Привлеченият капитал изразява участието на чужди свободни парични средства и други активи в дейността на предприятието. То получава правото да владее, ползва и се разпорежда с тях за определен период от време. След изтичането му по- голяма част от тях, под формата на заеми и дългове, подлежат на връщане. В предприятието привлечения капитал съществува под формата на:

• І. Получени заеми, които отразяват стойностния размер на на временно привлечените чужди средства, необходими за осъществяване дейността на предприятието - посочени и описани по-горе.

• ІІ. Задълженията са взаимоотношения по повод средства, които временно пребивават в предприятието, но са собственост на трети лица:

    Задължения към доставчици -

при несъвпадение на времето на получаване на активите или извършването на услуга и времето на заплащане на тяхната равностойност.

    Задължения към персонала-

за начисляване на работна заплата, предприятието работи на кредит от работниците до момента на изплащане на стойността на техния труд.

    Задължения по социално осигуряване-

при начисляване на вноски за социално осигуряване на работниците и служителите в процент към брутния размер на работната им заплата.

    Задължения към бюджета-

при начисляване на данъци и такси, които се привеждат по бюджетните сметки в дадени срокове.

    Задължения свързани с участия-

при начисляване на дивиденти на съдружниците

    Други задължения-

за начислени лихви, приети депозити, дадени гаранции и др.

• ІІІ. Финансиране са безвъзмезно отпуснати средства на предприятието с определена цел, от бюджета или други предприятия. Тези средства не са свързани с с инвестиции, а с осъществяване на текущата дейност.

•     Приходи от бъдещи периоди, които не участват във формирането на печалбата на предприятието.

Най- често това са: 

• = Приходи от предсъбрани такси, получени предварително заеми и др.

Структура на капитала

Структурата на капитала е съотношението между различните елементи от състава на капитала на фирмата, изразен в процент. Общата капиталова структура характеризира съотношението между собствения и привлечения капитал и общата величина на капитала, включен в стопанската дейност на фирмата.

Формули за структурата на капитала

КС = СК.100 / ОК
или
КС= ПК.100 / ОК

Където:

• - КС – Капиталова структура-  
• - СК – собствен капитал  
• - ПК – привлечен капитал
• - ОК – общ капитал

От тези две формули следва, че капиталовата структура би могла да се изследва и анализира и чрез съотношението между собствения и привлечения капитал и обратно. Тя е важен показател за финансовата самостоятелност или платежоспособност на предприятието (Ксам)  и неговата задлъжнялост (Кз).-

• Формула за платежоспособност:

Ксам= СК / ПК

• Формула за задлъжнялост:

Кз= ПК / СК

Благоприятна структура на капитала

Капиталовата структура е благоприятна, когато привлечения капитал е 40-50% от величината на собствения капитал. Препоръчително е съотношението, при което ПК е 30% от СК. Проблемът за структурата на капитала на фирмата възниква, защото при увеличаване дела на привлечения капитал се реализират редица положителни ефекти, по-съществени от които са:

• - по-ниска е цената на привлечения капитал;
• - нараства възвръщаемостта на собствения капитал;
• - данъчните облекчения губят своята привлекателност;

В същото време обаче възниква и поредица от отрицателни ефекти като:

• - нарастване на финансовия риск;
• - нарастване на риска от фалит на фирмата;
• - нарастване на ограниченията от страна на кредиторите за използване на заемния капитал;

Фактори, влияещи върху структурата на капитала

Трябва да се подчертае, че структурата на капитала на фирмата може да бъде изменяема в сравнително тесни граници, тъй като върху нея оказват влияние редица фактори. По-важните от тях са:

• - целите на фирмата;
• - типичната структура на капитала в отрасъла, към който принадлежи фирмата;
• - наличието на  вътрешни източници за финансиране на капитала;
• - дивидента политика;
• - степента на концентрация на собствеността;
• - кредитни ограничения, в това число:
•     = размерът на фирмата;
•     = нарастването и структурата на активите;
•     = стабилността на приходите;
• - цената на заемния капитал, определяна от размера на договорената лихва за ползването му;
• - цената на собствения капитал, определяна от размера на отчисленията от печалбата на собствениците на капитала;
• - равнището на данъчното облагане;
• - очакванията за инфлация;
• - достъпност до заемен капитал и предлагане на заемен капитал;
• - състоянието на капиталовия пазар.

Основен капитал на фирма

Основният капитал на търговско дружество е стойностния израз на онази част от активите на фирмата, с които тя може

• - да се разпорежда,
• - да използва ефективно,
• - да предоставя на трети лица.

Източници за основен капитал

Основен капитал се сформира при учредяването на дружеството и е част от собствения капитал на фирмата, който може да се увеличава и намалява само по решение на общото събрание на съдружниците. Той има сравнително постоянна величина и съпътства дружеството до обявяването му в несъстоятелност или в ликвидация. Източниците за формиране на основния капитал са:

• - дялови вноски на съдружниците
• - допълнителни вноски от съдружниците
• - при трансформиране от един вид напитал в друг.

Отчитане на основния капитал

Основните счетоводни документи за отчитането на основния капитал са:

• - решение на общото събрание - тогава акционерите (съдружниците) вземат решение и възоснова на него се увеличава или намалява капитала.
• - АППДМА (Акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи) - използва се за заприходяване в склада на предприятието, сгради, машини и т.н., получени например от направени вноски от съдружниците.
• - счетоводни справки - този вид документ се използва в края на отчетния период, за отчитане на финансовия резултат на фирмата.
• - банково бордера (бб)
• - разходен касов ордер (РКО)
• - приходен касов ордер (ПКО)

Синтетично и аналитично отчитане

Синтетично и аналитично счетоводно отчитане на основния капитал (ОК) на фирмата се прави чрез едноименната счетоводна, основна, пасивна, капиталова сметка "Основен капитал". Тя се кредитира при увеличението, а се дебитира при намаление на ОК, но и в двата случаи само при решение на общото събрание.

В края на отчетния период има крайно кредитно салдо, което  представлява размера на ОК. Чрез него се определя финансовата мощ на всяка фирма. Този размер служи за обезпечаване на кредиторите на фирмата.

За отчитането на основния капитал се използват и други сметки от групи 1, 2, 3, 4 и 5:

• - 1-Сметки за капитали;
• - 2-Сметки за дълготрайни активи;
• - 3-Сметки за краткотрайни материални активи;
• - 4-Сметки за разчети;
• - 5-Сметки за финансови средства.

От група 1 се използват сметки:

• - "Общи резерви";
• - "Други резерви";
• - "Непокрита загуба от минали години";
• - "Печалби от минали години";
• - "Получени краткосрочни заеми";
• - "Получени дългосрочни заеми".

Стопански операции с основния капитал

Във връзка с основния капитал на фирмата се извършват следните стопански операции:

1. За формиране:

• - при предварително записване на дяловите вноски;

Дt с\ка "Вземане по записани дялови вноски"
Кt с\ка "Основен капитал"

• - при направени вноски от съдружниците;

Дt с\ки от гр. 20, 30, 40, 50
Кt с\ка "Вземане по записани дялови вноски"

• - без апортни вноски (няма срок за внасяне)

Дt с\ка "Каса" или "Разплащателна сметка"
Кt с\ка "Основен капитал"

2. За увеличаване:

• 
  

Дt с\ки от гр.20, 30, 40, 50
Кt с\ка "Основен капитал"

• 
  

Дt с\ка "Печалби и загуби от минали години"
Кt с\ка "Основен капитал"

• 
  

Дt с\ка "Общи резерви" или "Други резерви"
Кt с\ка "Основен капитал"

• 
  

Дt с\ка "Доставчици" или "Персонал"
Кt с\ка "Основен капитал"

3. За намаление:

• - съгласно протокол на общото събрание и
• - молба за напуснал съдружник

• 
  

Дt с\ка "Основен капитал"
Кt с\ка "Каса" или "Разплащателна сметка"

• 
  

Дt с\ка "Основен капитал"
Кt с\ка "Загуби от минали години"

Икономическа характеристика за капитал на фирма

Икономическата характеристика на капитала на всяка фирма се определя от необходимостта да се решават четири основни проблема:

•     - какво да се произвежда
•     - как да се произвежда
•     - на кого да се продава
•     - как да се продава

Подобряване на използването на капитала

Отговорът на тези въпроси се определя и от гледна точка на ограничените възможностти на фирмата при намирането на ресурси и тяхното използване от една страна, а от друга непрекъснато нарастващото и променящо се потребление на произвежданата продукция. Определящ фактор за подобряване използването на ресурсите, за повишаване производителността на труда, е величината и равнището на използвания капитал.
 

Характеристика на капитала

Съвкупният паричен израз на имуществото на фирмата представлява нейния капитал. Това имущество се нарича капитал на фирмата, защото е включен в производствената дейност. В теорията и практиката фирмените финанси се дават различни определения за капитала. Най-често той се характеризира като съвкупност от средства за производство, чрез които се произвеждат стоки или осъществяват услуги. Оттук следва, че капиталът е икономическа категория и може да има следните характеристики:

•       - капиталът е богатство, предназначено за натрупване, даващо възможност да се развие производството;
•       - капиталът е икономическо отношение в производствената сфера (закупуват се суровини и материали, енергия, работна сила, реализира се продажба на готова стока, плащат се данъци, реализира се печалба)
•       - капиталът е в непрекъснато движение и възприема различни форми.

За фирмата капиталът е както следва:

    парична форма,
    стокова форма,
    производствена форма,
    нематериална форма. 

 

Цена на капитала

Цената на капитала се определя от неговата доходност, която фирмата трябва да осигури на инвеститорите и се изразява в процент към пазарната стойност на съответната част от капитала. В този смисъл цената на капитала се проявява като алтернативния разход на инвеститорите, предоставящи капитал на фирмата.

----------------

Цена на работната сила

 

Цена на работната сила във фирмата

 

Цена на наемния труд според Кодекса на труда.

Цената на работната сила са парите, срещу които работодателят придобива правото да използва наетите от него работници и служители в съответствие с тяхната подготовка. Тя може да се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. От една страна тя е работната заплата по трудов договор, която се изплаща след полагането на договорения труд. 

Според Кодекса на труда, положения труд по трудово правоотношение е възмезден, като конкретните условия са договорени между работодателя и работника или служителя в трудовия договор.

Цена на работната сила.

От друга страна, цената на работната сила надхвърля границите на работната заплата, тъй като овъзмездяването на труда е в съответствие с подготовката на наетите и включва:

• работна заплата,
• условия на труд,
• прослужено време,
• средства за здравна профилактика и текущо здравно обслужване,
• средства за повишаване на подготовката и професионална клалификация.

Действителна цена в широк смисъл.

Затова действителната цена на работната сила е цената разбирана в широк смисъл на думата. Като при това работниците и служитилите получават и парични средства, когато не участват в трудовия процес, когато:

• са в платен, основен и допълнителен отпуск - получат пълното си трудово възнаграждение на база предходен месец.
• са в платен отпуск по бременност и майчинство - получат за определен период от време брутния размер от трудовото си възнаграждение, а след това минималната работна заплата за страната.
• са в отпуск по болест или поради инвалидизиране - получат трудово обещетение в зависимост от получената заплата и трудовия стаж.
• се пенсионират поради старост, заболяване или инвалидизиране - получават пенсия според своя доход и трудов стаж.
• бъдат освободени от работа и са осигурени за това - получават парични обещетения и парични помощи за безработица и други.

Парични обезщетения.

В някои фирми, според Колективния трудов договор, се дава парично обезщетение за

• платен годишен отпуск, 
• намаление на храна, 
• социален разход за официален празник като Великден, Коледа, 
• помощи за отопление и други. 

Така че цената за:

• работодателя е разход за издръжка, а за.
• работника е доход за положения труд.

---------

Сегментиране на пазара за генериране на бизнес идеи

Сегментиране на бизнес пазара.

Сегментирането на пазара е втората стъпка при генерирането на бизнес идеи за стартиране на Ваш собствен бизнес. За целта сегментирайте вашата област на интереси на нейните основни компоненти. Следващите примери показват няколко начина за сегментиране на пазара на стоки за свободното време според:

• а/ възрастни — деца — семейство
• б/ мъж — жена — и двете
• в/ активно поведение — пасивно поведени — комбинация от двете
• г/ пролет — лято — есен — зима
• д/ икономическо равнище
• е/ образователни равнища
• ж/ етнически групи и т.н.

Психологически характеристики.

Хората също могат да бъдат разделени според някои техни психологически характеристики:

• - консуматор
• - наблюдател
• - създател
• - пасивен
• - колекционер
• - критик
• - четател
• - колективен тип.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Продуктова концепция в бизнеса

Критерий на купувача за произвеждания продукт.

Решаващият критерий за купувача при продуктово ориентираната концепция е качеството на продукта. Те виждат основната си задача в производството на стоки, които притежават най- високи експлоатационни качества и носят най- голямо удовлетворение на потребителя. Това е вярно тогава, когато купувачът е способен да оцени по достойнство качеството на продукта, произвеждан от бизнеса.

Субективна преценка на мениджърите.

Но имат случаи, когато фирмите стават жертва на субективната преценка на мениджърите, като се доверяват на авторитети, които се разминават с оценките на потенциалните купувачи на съответния продукт. Затова всяка стъпка в подготовката и предлагането на новия продукт на пазара е рискована, ако не се базира върху надеждна информация за мненията и предпочитанията на потенциалните купувачи.

Иновационен процес във фирмата.

Въпросите на иновационния процес в бизнеса и неговото развитие заемат важно място в маркетинговото управление на фирмата. Всяка нова версия, модификация или нов модел на продукта да се предшества не само от рекламна компания, но и от сериозно проучване на мнението на потенциалните потребители, е част от печелившата продуктова концепция.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Рекламна агенция в помощ на бизнеса.

Специализация на рекламните агенции.

Рекламните агенции са специализирани в осъществяването на идеите за рекламиране на продукта на фирмите. Като добри познавачи на пазарната ситуация в заслепяващото многообразие от рекламни подходи, те предлагат макетите, ходожествената реализация и най- подходящия начин да се интригува общественото мнение от интересуващия ги продукт.

Бюра за рекламни услуги

С рекламните агенции съществуват множество бюра за рекламни услуги, а много често желанията ни могат да се реализират превъзходно и от самостоятелно работещи специалисти по плакатна реклама, текстове или сценарии, мултипликационни филмови реализации. Всичко зависи от средствата, с които разполага фирмата и от културата на работещите във фирмата възложители.

Избор на рекламна агенция.

Конкуренцията в тази сфера е много силна и селекцията на съответното звено в системата се извършва единствено в зависимост от художествените, психологически добре основаните и отговарящи на обществеността критерии, които са от огромно значение за успешната дейност на рекламата:

1. Връзки с т.нар. творчески интелигенция- художници, писатели, архитекти, както с учени от сферата на обществените науки;
2. Връзки на агенции със средства за масова информация и селекционирането на най- подходящата форма за рекламна дейност.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Ритмични доходи за своя бизнес?

Развивайте своя бизнес!

Не почивайте на постигнатото, а търсете увеличаване на доходите чрез растеж - нови клиенти, нови пазари, нови продукти, нови услуги. „Напредък“ е ключова дума за Вашия дълготраен успех.

Мониторинг на своя бизнес.

Осигурете си система за постоянно самонаблюдение (мониторинг) на своя бизнес. Като не бива да забравяте основната си цел - печалбата. Но не просто да имате печалба, а тя постоянно да расте чрез:

• - подобряване на качеството,
• - усъвършенстване на технологията,
• - добавяне на добро обслужване,
• - разширяване на пазарите,
• - намаляване на разходите- повишаване на ефективността,
• - съкращаване на сроковете.

Усъвършенстване в бизнеса.

Т.е. усъвършенстването в бизнеса трябва да бъде повсеместно и постоянно, за да се радвате на независими и ритмични, при това нарастващи доходи от него. Отделете му необходимите ресурси - време, енергия, средства и таван ще Ви бъде небето.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Умението за управление (Management) може да Ви направи богати.

Бедност по планетата.

Управлението (Management) е единствената разликата между първобитните хора и съвременното общество, която може да Ви направи богати (хора с пари), известни, преуспели! Само до преди 80 - 100 години бедността и застоя по нашата планета са се считали за даденост, неща които са се разбирали от само себе си. Никой не е предполагал, че бедността ще бъде изкоренена даже и в богатите навремето си държави. В този смисъл има и много художествени произведения, които го доказват.

Успехи над бедността

Днес, обаче, бедността, застоя, липсата на развитие навсякъде се разглеждат като патология - заболяване, което трябва да се лекува чрез управление. Фактът, че в развитите страни, представляващи около 1/5 от човечеството, бедността практически вече не съществува, представлява приказен успех. Само преди 80 години, на един работник в САЩ са му били необходими 3 години работа, за да изкара 750 долара и да си купи „евтиното“ чудо „Форд модел Т“, при това ако е имал работа

• - поне 50 седмици в годината,
• - по 6 работни дни всяка,
• - на 10 часов работен ден -

и без разните му там добавки за пенсия, застраховки, отпуски по болест, безработица ...  Днес такъв работник от промишленото производство получава почти 50000 долара годишно с многобройни допълнителни екстри. И за тези пари може да си купи 9 евтини автомобила. И всичко това, благодарение на управлението (Management).

Икономическо положение.

Управлението е причина за скокообразното подобрение в икономическото положение на хората по целия свят и може да се счита като главно събитие за 20-ти век. Следователно възниква въпроса, на какво конкретно се дължи целия този успех? Отговори като

• - пазарната икономика,
• - частната собственост,
• - достъп до капитал  -

не вършат работа, понеже те са съществували и преди този подем в много страни по света.

Истината е друга - мениджмънт (управление).

Управлението е това, което води да разцвет на бизнеса, до икономическо и социално развитие. Ярък пример за това е Япония. Преди 120 години тя е била слабо развита в икономическо отношение държава. Но успява много бързо да създаде компетентно управление. И само за 25 години успява коренно да се промени, като в някои области (като например, грамотност, пари, инвестиции) излиза на първо място в света. Дай Боже, такова нещо и на нас да ни се случи! Пари, пари, пари ... Да сме най-богатите хора по света.

Управлението е от съществена важност в съвременния живот, днес.

За да имате развитие и напредък не е достатъчно само да се започнете производство и да вложите капитал. Необходимо е нещо повече, а именно концентрирана човешка енергия, което е главната задача на мениджмънта. Всичко това е напълно логично. Ако Вие прилагате малки усилия в повседневния си живот, съобразно конкретните ежедневни обстоятелства, това означава че живеете хаотично, накъдето вятъра Ви повее. Така не е възможно да се постигне нищо особено, в т.ч. развитие и просперитет.

Но ако Вие управлявате живота си

• - поставите цел - т.е. посочите направлението, в което ще прилагате сила;
• - определите начините и средствата, посредством които ще упражнявате своите усилия в избраната посока;
• - съставите ежедневен график кога това да става, така че след определен период от време да достигнете набелязаната цел;
• - определите и заделите необходимите ресурси - пари, време, оборудване;
• - мотивирате себе си и хората си да следват плана неотклонно.

Е, при това положение става много, много по-вероятно да постигнете замогване, отколкото ако се надявате на случайни фактори и божие благоволение.

Защо мениджърите пишат бизнес планове?

Недостатък на тази система за действие - управлението (Management) е, че за да заделите необходимите ресурси за постигане на поставените икономически цели, се налага да се лишите от редица неща - удоволствия, развлечения, разкош ... Жертвата! Защо мениджърите пишат бизнес планове за бъдещето и как изобщо могат да предполагат какво ще се случи утре, па камо ли след 1 или 5 години?

Бизнес план - инструмент за управление.

Бизнес план се пише не за да се упражняваме в гадателски умения, а за да ги изпълняваме. Това го прочетете поне 100 пъти, а ако се налага и 1000 пъти. Така той се превръщат в перфектния инструмент за управление. Работата на мениджъра се оценява според това, до каква степен той успява да осъществи заложеното в своя бизнес план. Все още у нас има пишман мениджъри, които използват по-голямата част от времето си да търсят причини поради, които не са могли да се справят, без да разбират, че именно това ги прави слаби мениджъри.

Именно управлението е гарант за постигането на успех.

Системата за управление поставя задачи, изисква, следи за изпълнението на графиците, награждава и наказва, т.е. прави всичко необходимо за да обезпечи постигането на заложените цели. Приложете метода на управление и Вие ще успеете във всяка област от живота!

Какво може да се управлява? Кое подлежи на управление?

• - персонала в едно предприятие или организация;
• - кризи - в личния живот, в държавата, във фирмата или в семейството;
• - проекти - Вашите нови начинания;
• - маркетинг - системата за въздействие на пазара;
• - продажби - по региони, пазари, дистрибуторски канали;
• - призводството на стоки и услуги;
• - доставките на суровини, материали, енергийни ресурси, резервни части;
• - качеството на продукцията и обслужването на клиенти;
• - промените в живота, организацията или фирмата;
• - финансите на личността, семейството, фирмите, държавата.

Управление на сътрудниците във Вашата фирма.

При управление на фирма (Management), организация или отдел често възниква чисто психологически проблем при наемането на работа на хора, които са по-добри от управителя.  Това може да обрече такова управление на застой и даже на провал. От това на какви партньори или сътрудници залагате, зависи дали ще фалирате или ще преуспеете!  Затова научете навреме точно какви да са Ви хората и точно как да ги подбирате и управлявате.

Управление на организационна единица.

Съвременният бизнес е доста усложнен и надали някой е в състояние да разбира от всичко. Но даже и да разбира, надали има време да разпилява силите си в управление на всеки детайл. Когато управлявате дадена организационна единица, от Вас се иска именно да я ръководите, а не да се справяте с всичко сами т.е. да сте пенкилер.

Тук въпросът не е на чест - дали ще се справите, а дали организацията Ви се управлява ефективно и конкурентоспособно, до кога ще просъществува и дали ще се развива последователно и планомерно. Не очаквайте да наемете хора, които вършат работата на вашето ниво, че на всичкото отгоре и да имате просперираща фирма.

На вас не Ви трябва счетоводител, който  постоянно се съветва с Вас какво да прави с чиновниците в данъчната служба, нито проектант, който при всеки проблем, опира отново и отново до Вас. Ако Вие се заемете с всяка една дейност (счетоводство, проекти, маркетинг) поотделно, най-вероятно ще успеете да се справите, Но:

• 1) На вас Ви е необходимо да се справяте не как да е, а перфектно с поверената Ви работа.
• 2) Не разполагате с цялото време на земята, за да вършите нещата едно по едно. Всички основни дейности във фирмата Ви трябва да се управляват едновременно и то в определените срокове.

Следователно, на Вас са Ви необходими хора, които се справят много по-добре от Вас във всяка една от основните дейности поотделно, като при това работят добре и в екип, защото всичките дейности трябва да са добре синхронизирани. Оттук изводът, че трябва да наемате утвърдени специалисти, при това толкова по-добри, колкото можете да си позволите. Само така Вашата фирма или дейност ще се развива и разраства.

Не го ли правите, дебнат Ви много превратности на съдбата.

Същите правила важат, ако сте ”самонает”. У нас се е утвърдил терминът ”самоосигуряващ се”. До определено време бихте могли да се справяте самостоятелно с работата. Но от определен момент нататък това се превръща в спирачка за развитието Ви. Вие сте душата на Вашия бизнес и ако всеки ден не измисляте нещо ново и не го усъвършенствате, скоро ще усетите, че конкуренцията Ви изпреварва.

А как да се развивате, след като почти цялото Ви време е ангажирано с рутинни дейности - счетоводство, осигуровки, такси, изпълнение на стандартни поръчки, процедури и т.н. Постепенно се освободете от рутинната работа, като си наемете подходящи квалифицирани помощници. За начало ги наемайте на половин работен ден, а когато бизнеса Ви се разрастване, увеличете договора за осем часа. Само така ще си осигурите необходимото Ви време за управление и развитие на бизнеса, за следене на новостите и тенденциите.

Балансирано управление на сътрудниците.

Разбира се подходът Ви трябва да е балансиран по отношение наемането на специалисти - нито да избързвате, нито да закъснявате. Ако избързате и преждевременно наемете хора, няма да имате достатъчно средства да ги издържате. Ако закъснеете - продажбите ви ще започнат да спадат и пак ще сте в същата ситуация. Налага се да превъзмогнете егото си за да се движите напред. Обратното би означавало доста беди за дейността Ви. Затова доверете част от управлението (Management) на своята фирма на подходящи и подбрани специалисти.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Основното за пласмент | dLambow

Какво е пласмент, пласментна политика и пласментни стратегии?

Какво е пласмент?

 

Значение на понятието пласмент

Пласмент има значението на разпространение, пласиране, продажба, разпродажба на стоки - съвкупност от действия на фирмата към клиентите й, за предвижване и предаване собствеността на продуктите по пътя от производителя (фирмата) към крайния потребителя или търговския посредник, при което продуктите се превръщат в стоки.

 

Обхват на пласмента

Пласментът обхваща всички процеси, свързани с предоставянето на стоки и услуги на потребителите чрез пазарна размяна. Последната фаза на възпроизводствения процес е пласмента, като той осигурява възвръщаемостта на вложените разходи чрез парични постъпления от пазарна реализация на продукцията и така влияе на развитието на фирмата. Той има за цел не само да отговаря на съществуващото търсене, но и да създава ново търсене и нови потребности чрез разширяване на своя обхват с помощта на различни маркетингови мерки.

Продажба е по-конкретно понятие от пласмент

Продажбата представлява част от пласмента, при която преминаването на собствеността на стоката става срещу цена, която купувачът е длъжен да заплати. Продажбата може да представлява и сключване на договор, обработване на поръчките, изпращане на стоки и др. Дистрибуцията е съвкупност от дейности по разпределението и придвижването на готовия продукт до купуването му от клиента.

Какво е пласмент?

Пласментна политика

Пласментната политика е елемент от маркетинга за подбор и планиране на каналите за дистрибуция и реализация на фирмената продукция до потребителите. За успешното развитие на фирмата е нужно изготвяне и оформяне на подходяща пласментна политика. Тя е в пряка връзка с маркетинга на фирмата, а решенията по пласментната политика се основават на детайлен анализ на средата, в която е поставена всяка фирма. При формирането на пласментната политика фирмата избира и вида на системата за дистрибуция. Тя може да бъде изградена на два типа принципи:

• - вертикален и
• - хоризонтален.

Хоризонтален

Хоризонталната дистрибуционна система при пласмент се изгражда на едно йерархично равнище и включва система от търговци на едро и дребно и изявен лидер.

Вертикален

Вертикалната дистрибуционна система при пласмент включва един или няколко търговци на едро и дребно и по този начин обхваща няколко йерархични равнища.

Пласментна стратегия

Пласментната стратегия е свързана с набор от средства за популяризиране на стоките - мерки, усилия, действия, предприети от търговците, продавачите на стоките и посредниците с цел увеличаване на търсенето и продажбите на фирмената продукция.

Например:

• - При пласмент на масови стоки редовно се продават големи количества на територията на целия пазар, поради което пласментният канал е дълъг и се използват услугите на много посредници. 

• - При пласмент на по-специални продукти (коли, висша мода, яхти и др.) продажбите се извършват на строго специализирани места на пазара, при което каналът е къс, а производителят контролира пазара.

• - При пласмент на специфични масови стоки (бижута, мебели, часовници) продажбите се осъществяват на специализирани места, при което каналът е къс.

Налице са редица пласментни стратегии според

• - размера на търсене,
• - характера на търсене,
• - времето на търсене.

Пласментът според характера на връзките между производителя и посредника-търговец са:

• - предоставяне на изключителни права
• - производителят дава стоката си само на един посредник.

Взаимодействието помежду им е много голямо. Производителят пряко контролира обема и качеството на услугите, които предоставя посредникът. Тази стратегия се използва при продажбата на

• - нови коли,
• - електроуреди,
• - марково дамско бельо.

При селективен (ограничен) пласмент

Стоката се предоставя за пласмент от производителя на няколко посредника едновременно на даден пазар. Някои от тях са вече утвърдени, а други се утвърждават сега. Целта е да се конкурират. При тази стратегия се преследва икономия от мащаба. Производителят упражнява контрол, но не в такава степен както при първата стратегия.

При интензивен или екстензивен пласмент

Производителят предоставя за пласмент своя продукт на голям брой посредници. Целта, която се преследва, е продуктът да се реализира едновременно във възможно максимален брой търговски обекти. Тази стратегия е подходяща за продукти с голяма честота и дълготрайност на употреба.

Организация на пласмента

Организацията на пласмента и продажбите се състои от 3 основни момента:

• - проучване на пазара,
• - планиране на пласмента и продажбите и
• - изграждане на дистрибуционна система.

Проучването на пазара

представлява събиране, обработване и анализиране на информация, нужна за вземането на решения за пазарната политика на фирмата. Целта на пазарното проучване е постигането на минимален риск при реализирането на фирмената стратегия. Затова трябва да бъдат осигурени:

• - познания за потенциалните клиенти и обкръжението им, 
• - специфични сведения за търсените стоки по различните им критерии, 
• - прогнози за развитието и преспективите на пазара; 
• - информация за особеностите на целевия пазар, 
• - тенденции на производството и потребителите, 
• - особеностите на продукта, 
• - потребители, 
• - конкурентите и др. 

Средствата и източниците на информация са различни за количествените и качествените изследвания на пазара, затова е и нужна ефективана информационна система. Тя помага за увеличаване на продажбите и вземането на най-добрите управленски решения за достигането на поставените пласментни цели.

Планирането на пласмента и продажбите

обхваща формулирането целите на пласментната дейност, средствата и начините на изпълнението им и прогнозиране на характеристиките на бъдещите продажби. При планирането на пласмента на фирмата се изготвя основния документ – пласментният план. Той е координиран с всички раздели на плана на фирмата за производство, снабдяване, финанси и др.

Съществува следния алгоритъм на изготвянето на пласментния план:

1. Анализ и оценка на състоянието и тенденциите в развитието на пазара и факторите, които влияят на оборота, продажбите, пазарния дял, разходите, печалбата и рентабилността.
2. Определяне на количествени цели, стойностни цели и цели по периоди на пласмента.
3. Набелязване на действията, които осигуряват изпълнението на целите на пласмента в съответствие с пласментната политика.
4. Определяне на необходимите за изпълнението на плана ресурси.

Изграждането на дистрибуционна система

е всъщност обвързването на фирмата с други фирми, които осигуряват дистрибуция на продуктите за пазарите, които предприятието обслужва. Тя се състои от 2 основни компонента: канали за реализация и физическа дистрибуция.

Канали за реализация на продукцията

Каналите за реализация представляват съвкупности от организации, които се занимават с придвижването на продукта от производителя до потребителите. Съществуват два начина на пласмент:

• - пряк – осъществява се пряка връзка с потребителя, и
• - непряк – част или цялата реализация на продуктите става чрез посредници.

Спецификата на продуктите влияе върху характеристиките на каналите за реализация, поради което могат да бъдат използвани различни по състав и структура канали. При избор на канали за реализация фирмата трябва да анализира широк спектър от фактори, свързани с: целите и ресурсите на фирмата, клиентите на фирмата, пазара, продукта, средата и др.

Физическа дистрибуция.

Вторият компонент на дистрибуционната система, физическата дистрибуция, осъществява пласмента чрез разпространение на стоките при възможно най-ниски разходи. Това съответно предполага евтин транспорт, намаляване на запасите и използването на малък брой складове. В тази връзка в предприятието се вземат решения за приемането и предаването на поръчките за продажби, за сладовите дейности, за запасите, за транспортирането на продукцията.

Стимулиране продажбите

Стимулиране продажбите на фирмата става чрез използване на различни средства с насърчаващо действие, целящи да ускорят или усилят покупателната реакция на пазара. Към мерките по стимулиране на продажбите се отнасят стимулиране на потребителите чрез разпространение на мостри, купони, конкурси, талони, демонстрации, стимулиране в сферата на търговията, отстъпки за покупка, предоставяне на мостри безплатно, стимулиране на собствения търговски персонал чрез премии, конкурси.

Средствата за стимулиране на продажбите

могат да се разделят на две групи: подпомагащи и неподпомагащи създаването на привилегии за потребителите. Способстващите формирането на привилегии за потребителите средства обикновено съпровождат търговското послание с предложение за отстъпка, а средствата несъздаващи привилегии в очите на потребителите са опаковки продавани по намалени цени, предложения за връщане на парите обратно и др.

Реклама.

Стимулирането на продажбите се оказва най-ефективно при използването му в съчетание с реклама. С решението да се прибегне до стимулиране на продажбите фирмата е длъжна да определи задачите му, да подбере необходимите средства, да разработи програма, да организира предварителното й изпробване и осъществяването й в реалната действителност, да осигури контрол при провеждането й и да направи оценка на постигнатите резултати.

----------------

Организационна култура на фирма чрез субкултурите

Организационна култура и субкултури.

Има основание да се изучава организационната култура на фирмите чрез субкултурите с оглед повишаване ефективността от тяхната дейност. Наличето на организационни субкултури е забелязано отдавна от институциите за културни проучвания (Louis, 1980; Martin & amp; Siehl,1983; Gregory, 1983; Van Maanen& Barley,1985 и др). Макар и условно, това понятие произтича от реално създаваните и съществуващи в действителността формации и групи вътре в организацият. Те могат да бъдат обединени от общи или сходни идейни и политически пристрастия, от определени социални каузи, от начина на прекарване на свободното време – спорт, игри като бридж, шахмат и др.

Какво е субкултура?

Според определението на Ван Маанен и Барли ( Van Maanen & Barley,1985) субкултурата е:
“… част от членовете на организацията, които постоянно си взаимодействат един с друг, определят себе си като отделна група в организацията, изправени са пред проблеми, за които заедно са решили, че са общи проблеми и обикновено предприемат действия, основаващи се на уникалните колективни разбирания на груата.”

Фактори за развитие на субкултури.

Ван Маанен и Барли определят два фактора, които допринасят за възникването на субкултури:
1.    екологични контекст
2.    диференциалното взаимодействие

Идеята за екологичен контекст се свързва с това, че положението на групата може да се опише с физически, времеви и социални координати като разделение на труда, автономност и контрол, теория и други групи, които заедно съставляват екологията, която може да направи възможно възникването на субкултура. За да стане възможно развитието на една субкултура е необходимо и диференциално взаимодействие т.е. в разглежданата група да се развият взаимоотношения, много по-силни от външните междугрупови отношения. Ако не са налице тези две условия, няма да възникне субкултура с колективни разбирания и способности за възпроизводство и адаптация.

Проучвания за работна култура на фирми.

Други двама автора – Фин Борум и Джеспер Педерсен- в хода на своeто проучване на работната култура на специалистите в областта на информационните технологии (ИТ) и техните субкултури, изказват по детайлизирано становище относно екологичния контекст. Те приемат за екологичен контекст факторите, които определят една ситуация като повече или по-малко предразполагаща към възникване на субкултури. Като такъв той се състои от характерните особености на индивидите, принесени от организацията, процесите на специализацията и структурните особености на организацията.

Разглеждайки идеята на Ван Маанен и Барли за диференциалното взаимодействие същите автори я  обвързват с идеята за субкултурната идентичнот, която се определя от три съществени елемента: споделена представа за себе си; споделено отношение към групата и отношения с членовете на общност, които се пренасят и в личния живот.
Управление чрез фирмена етика и култура.
Под фирмена култура разбираме „специфичен начин на управление на взаимоотношенията и взаимодействията в една фирма, представени от системата на общовъзприети норми на поведение и действие както във вътрешноорганизационен план, така и по отношение на външната среда".

Видове организационни субкултури във фирмите

В резултат от редица проучвания на организационните субкултури се установява, че в редица фирми съвместно съществуват по няколко субкултури. Оказва се, че параметрите, според които отделните субкултури се отличават една от друга или по отношение на другите организации и се обособяват в отделна група, са доста различни. Най-често срещаните видове са:

Разграничаване по професия.

Според професията - най-разпространените субкултури на тази база, са строго различаващите се групи от хора, работещи в системата и тези в продажбите.

• В първата група обикновено спадат хора, които директно работят в технологиите, така да се каже ”в кухнята на занаята”, каквито са операционните, системните програмисти.


• Във втората група са хора, които основно се грижат за продажбите, маркетинга, услугите и т.н. Освен това различие, което се състои в противопоставяне на вътрешните по отношение на външните дейности, голяма разлика се прави между “ние”, които произвеждаме, и “другите”, които продават.

Според йерархията - 

тези субкултури се изграждат чрез групиране на членовете в зависимост от степента на автономия и контрол и на базата на разграничаването на управленския състав от останалите заети в фирмите.

Според отделите - 

формирани по този начин субкултури наблягат на някои специфични измерения в екологичен контекст- физическо местоположение и структурно групиране. В някои фирми те са формирани на база функции: операционни, системни, по услуги и др. В други случаи тези субкултури по отдели вървят успоредно с физическото им разграничаване, но е важен факта, че не е задължително определен отдел да формира отделна субкултура.

Привнесени отвън - 

те се характеризират с факта, че обикновено са формирани извън организацията и се пренасят в нея от околната среда.

- Внесени субкултури 

има в случаите, когато става сливане между две фирми, ситуация, при която физически и/или структурно се смесват чрез внос две отделни култури, които от този момент трябва съвместно да съществуват, да си взаимодействат и да формират нова културна структура.

- Втори вид внесени субкултури 

се получават в резултат от различни образователни институции, които са оформяли членовете извън организацията в течение на процеса на обучение, включително и системното обучение в отделни ценности и вяра, и упражняването на отделни дейности.

- Трети вид внесена субкултура 

възниква от различните възрастови групи в организацитя и се съсредоточава в екологичните измерения на качествата на отделните хора като източник на разнообразие.

Граница между стари и нови члетове във фирмата.

В някои фирми се поставя граница между старите и нови членове на организацията – разликата се отнася основно до различията в типа образование. Старите членове в повечето случаи притежават практически опит, получили са квалификация на място - специализация, курсове и т.н., докато новите обикновено имат предварителна компютърна и интернет грамотност.

Групи в организацията.

Чрез субкултурите във фирмите някои мениджърите проявяват своята ексцентричност, своеобразност на характерите, свободата на държание. От друга страна неформалните контакти между деловите хора улесняват много сериозните им отношения свързани с работата. В бизнеса е както в политиката – полезно е да се знае примерно, че Иван обича ракията, Джон – яденето и заниманията в библиотеката, Хензел – рок музиката и невероятните възможности на нощните заведения, Джулиано – следобедната дрямка, Боб – да свири на саксофон и т.н.

В този смисъл групичките могат да се разглеждат и като:

Служебно съответстващи - създадени възоснова на работно място, поради духовни или физически сходства, стремежа към общуване, желание да се разнообрази и освежи организационната процедура, а също така и при несъгласие с някои правила и норми. В такава група има либерален климат, всеки може не само да слуша, но и да бъде изслушан. Този вид неформални групи могат да интегрират персонала в името на организационните цели, но също така могат да бъдат и източник на конфликти.

Извън фирмени отношения - 

те са естествено продължение на служебната субкултура във фирмата, като промените са основно по отношение на пространство и време, и в естеството на контактите. Въпреки това, извънработната среда трябва да се възприема като извънредно важен фактор за сплотяване и обединяване на хората, както и като поле за изява на личностни качества, способности и дарби. В подобни ситуации хората се опознават още по-добре, научават нови неща един за друг и удовлетворението им от взаимната комуникация е много по богато и пълноценно.

При положение, че организационните субкултури във фирмите, пък и във всяка друга организация, съществуват реално, добре би било да се изясни тяхната класификация с оглед да бъдат оценявани, преценявани и сравнявани.

Фирмената етика изпълнява цяла редица управленски функции в фирмата, като:

• -    играе ролята на макромодел, който разграничава една фирма от друга;
• -    формира чувството за идентичност към дадена организация, а оттук и на отговорност към другите и организацията като цяло;
• -    подпомага в сферата на трудовата реализация превъзмогването на „аз"-а на отделния сътрудник в името на общите организационни цели и интереси;
• -    поддържа социалната стабилност в организацията. Тя е онова „лепило", което „споява" организацията посредством различните норми, стандарти и подходи за поведение и действие;
• -    изпълнява и функцията на контролен механизъм и ръководство, което формулира позициите и моделира бъдещите начини на действие на сътрудниците;
• -    формира параметрите на трудовия морал.

Системата от общовъзприети норми е съставена от редица начини и подходи на разбиране и осъществяване на организационните ценности, а именно:

• -    индивидуална инициатива - степента на отговорност, свобода и независимост на сътрудника;
• -    рисково толериране - степента, до която сътрудникът е окуражаван да поема риск и да бъде новатор;
• -    насока - степента, до която организацията създава ясни цели и дейностни очаквания;
• -    интеграция - степента, до която звената в организацията са окуражавани да действат координирано помежду си;
• -    управленска поддръжка — равнището на подкрепа от ръководството;
• -    контрол - броя на правилата и ограниченията, както и равнището на прекия надзор по отношение на поведението на сътрудниците;
• -    идентичност - степента, до която сътрудниците се идентифицират с организацията, отколкото с професията си или конкретната област на дейност;
• -    система за възнаграждения - степента, до която различните видове възнаграждения са основата за оценка на извършената дейност;
• -    толериране на конфликта - степента, до която се позволява на сътрудника да критикува „отдолу";
• -    модел на комуникиране - степента, до която комуникацията в организацията е ограничена само до формалната йерархия и канали.

Еволюция на мениджмънта чрез фирмена култура.

Една от ключовите характеристики на еволюцията на мениджмънта в края на ХХ-ти век е нарастващото внимание към ориентираната към знанията фирмена култура. При такава култура, центърът на вниманието е върху познанието като основно средство за растеж. Това преместване на фокуса е резултат на множеството недостатъци на класическите подходи в мениджмънта в условията на съвременната глобализирана, динамична и неопределена бизнес среда.

През 80-те години започва да се осъзнава, че самообучението вероятно е ключовият фактор за трайно развитие на бизнес организациите (БО) и за постигане на трайно конкурентно предимство. Днес това схващане намира почва не само в средите на теоретиците на стратегическия мениджмънт, но и сред голяма част от предприемачите и индустриалците. Практиката показва, че в наши дни все повече БО се стремят да се самообучават в хода на дейността си, за да могат да постигат винаги ясни визия и мисия.

Съвършенство във фирмената култура.

Том Питърс и Робърт Уотърман в книгата си „В търсене на съвършенство във фирмената култура", твърдят, че не съществува една „правилна култура", т.е. някакъв определен комплект от характеристики, който, ако развиваме, ще получим нужната организационна култура. Но въпреки едно такова мнение, което предупреждава за относителността на всяко едно ценностно разбиране, навярно може да се каже следното:

Фирмената култура не може да бъде описвана чрез някакви твърди и нединамични термини и вкарвана в „закостенели" правила и негъвкави схеми. Всяка от горните характеристики съществува в множество степени на обогатяване от равнище на слабо присъствие до равнище на изключително силно присъствие. Оттук идва и разбирането за т.нар. силна и слаба култура.

Силна организационна култура.

Под силна организационна култура разбираме такава, при която ключовите ценности присъстват по един активен начин сред мнозинството от сътрудниците на организацията. Съответно там, където тези ценности не се разграничават от мнозинството сътрудници на организацията, може да говорим за слаба култура.

Антикултура във фирмата.

Съществува и антикултура, т.е. присъствие на ключови ценности с обратен знак, например вместо управленска поддръжка осъществяване на управленско противодействие и т.н. Организации, където възникват елементи на антикултура в условията на силна конкурентна среда, са обречени или на загиване, или на оцеляване с минимален шанс за развитие.

Силна култура вместо правила и процедури.

Там, където съществува силна култура, нараства постоянството в поведението на сътрудниците. В този смисъл изчезва необходимостта от много писани правила и процедури, т.е. силната култура се явява като заместител на формализацията. Накратко казано, там, където има силна култура, тя действа като самостоятелен фактор за мотивация и повишаване на равнището на ефективност на организацията.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.