Бизнес кореспонденция.

Деловата бизнес комуникация

http://www2.elc.polyu.edu.hk/CILL/images/Business%20women%20Notebook.jpgДеловата бизнес комуникацията е целенасочена практико-приложна дейност, чрез езикови текстове за установяване поддържане и развитие на делови, служебни и производствени бизнес отношения между институции, фирми, банки и др. А деловата бизнес кореспонденция има за цел е да урежда и документира организационно управленските и правно юридически отношения, изразени в документи със строго-определена структура.
  

Бизнес кореспонденция

Нейни основни задачи на бизнес кореспонденцията са да съдейства за установяване и поддържане на конкретни делови и своевременно документирани взаимоотношения между структурите на една фирма или между фирмата и външния за нея бизнес свят, както и с административно държавните институции .
  • -да осигурява компетентно и прецизно оформяне на всички документи по изискванията на БДС;
  • -да осигурява и гарантира обратната информация и срочното изпълнение на уточнени ангажименти;
  • -да съдейства за оптимизиране на дейноста по мениджмънт.
  • Изискванията към деловата кореспонденция са няколко:
  • - Правилно, срочно и качесвенно да отразява фактите, обект на съответния документ.
  • - Достоверно, обективно и изчерпателно да отразява фактите обект на съответния документ.
  • - Точно да спазва езиковата книжовната норма: за информативност и еднозначност на използваните лексикални конструкции и правописна точност.

Начини на водене на делова кореспонденция

Начинът на водене на деловата кореспонденция в значителна степен отразява стила на правенето на бизнес в една фирма.

Видове административна кореспонденция.

Съществуват различни видове административно делова кореспонденция. Ето някои от тях: 
  • 1. Организационно-разпоредителни документи - правилник на институцията, указание, решение, протокол, заповед, пълномощно;
  • 2. Справочно - информационни документи  - доклад /докладна записка/, отчет за изпълнение на конкретно поставена задача, протокол, служебна бележка, удостоверение, съпътстващо служебно писмо /приложено изпращаме ви…/;
  • 3. Между-фирмена кореспонденция – служебно делово писмо, договорни отношения , отговор на писмо, рекламация, договор, писмо на вежливоста.
  • 4. Лични документи за делови и служебни контакти - молба, заявление, жалба, автобиография, декларация, пълномощно.

Служебно бизнес писмо

Служебното бизнес писмо има няколко основни делови функции:

А – Функция на деловото писмо, според комуникативните задачи.

Основен документ със тематично многообразие, който обслужва между-фирмените производствени търговски или административни отношения ; използва се и за конкретна размяна на информация между държавни, обществени и бизнес структури.

1. Осведомяваща функция - 

всяко делово писмо трябва да предава конкретна и важна информация или факти за дейността и отношенията между адресанта и адресата.

2. Оценяваща функция -  

чрез писмото се изразява отношението на адресанта към коментирания проблем или факт ; заявява се желание, молба, настояване или съгласие, благодарност, отказ, възражение, рекламация.

3. Убеждаваща функция – 

въздействието върху формирането на конкретното социално или обществено поведение на адресата.

Б – Комуникативна ситуация за целесъобразна кореспонденция /служебна/.

Всяко бизнес ръководство трябва да има конкретни отговори на следните основни въпроси.
  • 1. Каква е целта на конкретното служебно писмо?
  • 2. До кого се изпраща, с цел постигане на задачите?
  • 3. Информация за това какво знае получателят на писмото за, адресата?
  • 4. Да знае адресанта какви са нуждите и потребностите на адресата?
  • 5. Конкретното писмо ще създаде ли професионален търговски или служебен интерес у получателя?
  • 6. Ще предизвика ли конкретни действия у получателя за бъдеща взаимна изгода? 

В – Структура на служебното бизнес писмо:

  • 1. Пълен и точен адрес на автора на документа /адресанта/ - горе, в ляво;
  • 2. Сигнатура на писмото – важна информация: изх. № и дата на изпращане; символите на съставителя и техническия изпълнител при съставяне на документа. /ДД/ХД / - един ред под адреса на автора.
  • 3. Адрес на получателя, персонално назоваване на адресата /До г-н Президента …/ освен името на институцията и града не е необходимо да се пише изчерпателен адрес. Адреса на получателя е на нивото на адресата в дясно, горе.
  • 4. Тема на писмото – кратко назоваване на съдържанието на текста на писмото; обикновено се съставя след като се напише и редактира целия текст. Започва на мястото на отстъпа, два реда под сигнатурата /относно:…/
  • 5. Обръщение – пише се два реда под темата.
  • 6. Текст на писмото – един ред след обръщението и първия абзац, започва на мястото но отстъпа – съдържа два или три абзаца и много често приложение на документи или други материали, които се подреждат в рубрика. 

Г – Служебна обработка на деловите писма.

1. Пътят на изходящите документи:

- съставяне на текста на документа, редактиране, уточняване на детайли по съдържанието, написване на официална бланка по структурните изисквания на БДС;         
- поднасяне за подпис;
- поставяне на сигнатурата – в деловата книга се записва изходящия номер от сигнатурата и темата на документа, задължително се оставя екземпляр в папката за изходяща поща.

2. Движението на входящата поща:

- Задължително получените писма  се завеждат под номер входяща поща и ръководителят поставя резолюция с конкретни задължения и срокове на свои сътрудници в съответстве със съдържание на полученото писмо:
- Техническия сътрудник оставя копие след резолюцията осигурява придвижването на документа до посоч. изпълнители и изисква срочното предаване на отговор.

3. Срокове на съхраняване на деловата кореспонденция – 

по БДС се разделят на временни и постоянни документи.
------------------------------------------------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Производството като процес.

Какво точно е производство?

Под производство в широк смисъл на думата се разбира съзнателно, целенасочено преобразуване на оскъдни ресурси във продукти и услуги, задоволяващи потребностите на хората. Производството включва три елемента вход, процес и изход. Входните елементи са ресурсите на производството, които приведени в действие, придобиват производствени фактори. Тяхното комбиниране дава съдържанието на процеса на производството. Изходните елементи на производствената система  са продуктите. Важното е те да имат нова, по-висока степен на полезност от входните елементи, да отговарят в по-висока степен на потребностите на хората.  

Производствени фактори.

Основните производствени фактори са труд,земя и капитал, а според съвременните разбирания като такива се приемат още предприемачеството, информацията, енергията, технологията и организация на производството.

Хората притежават работна сила - съвкупност от умствени, физически и психически способности. Тя е ресурс. Приложена в действие, се превръща в  производствен фактор, наречен труд. Той първичен производствен фактор и осъществява комбинацията между отделните фактори. По този начин придава целенасоченост на производството.
Трудът има количeствена и качествена характеситика. Количеството на труда се измерва с неговата продължителност и обществени условия.

Той  е израз на определени физически и обществени условия.

Качествената характеристика на труда отразява конкретните му особености и  е свързана с неговата производителност. Най-съществена роля при формирането на качеството на труда имат специализацията на труда и разпределението му по сфери и дейности.

Производствена функция.

За да осъществяват производството на дадена стока или услуга, фирмите комбинират много и различни елементи-суровини, материали, машини, сгради, съоражения, труд, притежаващ разнообразни умения и възможности.

Производствен метод.

С понятието пройводствен метод се обозначава комбинацията от фактори, необходими за пройзводството на единица продукт. Технически ефективен е този метод, при който се получава максимален обем на продукцията при използването на определено количество входни пройзводствени фактори. Целта на икономическия ефективния пройзвоствен метод е да се сведат до минимум разходите за даден обем на пройводството.

Xарактеристика на производствената функция.

Производствената функция дава отговор на въпроса, какво максимално количество продукция може да се произведе при определена съвкупност от производствени фактори. Производствената функция е аналитичен инструмент за оптимизиране на производството. Тя може да се представи по следния начин:
                        Q=f(f1,f2,f3,…,fn).
------------------------------------------------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Имат ли недостатъци малките фирми?

Негативни чети и проблеми при малките фирми.

http://thumbs.dreamstime.com/thumblarge_110/1167854478Pa4ELl.jpgОсвен характерните предимства, на малките фирми са им присъщи и редица негативни черти и проблеми, които произтичат от тяхната същност. Някои от по-важните от тях са:
  • •    остьр недостиг на собствен капитал при навлизане в бизнеса;
  • •    слаби възможности за ползване икономии от обема на производство;
  • •    липса на възможности за израстване в кариерата на членовете на персонала;
  • •    по-ниска ефикасност на организационната структура;
  • •    ограничени възможности за инвестиране в иновации;
  • •    ограничени възможности за външно финансиране поради  по-високата степен на инвеститорския риск.

Успешни малки фирми.

Успешно развиващите се малки фирми са заинтересовани да съкращават драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.

Сегментация на пазара.

Друга очертаваща се тенденция произтича от сегментацията на пазара. В условията на динамично развиваща се практика на подизпълнителски дейности, малките фирми трябва да покажат големи технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големите консорциуми и международни компании.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Амортизация и амортизационна политика на фирма

Определение за амортизация.

Амортизация е изчисляваното в парично изражение износването на основните производствени средства в процеса на тяхното приложение и производствено използване. Това е термин използван често в счетоводството и бизнеса. Процеса на пренасяне на стойността на износените средства на труда върху произведения с тяхна помощ продукт. В технически смисъл, амортизацията е процес на поглъщане или омекотяване на ударите на по-големите инвестиции.

Амортизация на оборудването.

Например, в колонката “амортизация на оборудването” при пресмятане себестойността на услугите, счетоводителя пресмята как ще бъде износено оборудването в процеса на оказване на услугите на определен клиент, след което изчислената сума се прибавя в стойността на услугата. Амортизацията е вид застраховане от естественото физическо и морално износване на определени производствени фондове, над определена стойност, като с времето се намалява стойността на съответния фонд с предвидената норма на амортизация.

Амортизационна сума на амортизирания обект.

Последната се пресмята с отчита за установената амортизационна сума за амортизирания обект и служи за премахване на загубите при пълното износване на актива, с оглед да се закупи ново оборудване или да се проведат ремонтно възстановителни работи върху износеното. В по-широк смисъл, амортизация е счетоводна и данъчна концепция, използвана за оценка на загубите на ценност на оборудването (остаряване) в течение на времето. В икономическата теория, това е процес на постепенно пренасяне на стойността на производствените средства върху произвеждания продукт.

Отчитане на амортизация.

Амортизацията и основните понятия и термини се разглеждат в международен счетоводен стандарт 4, като чрез него се цели уеднаквяване начина на отчитане на амортизациите в отделните национални законодателства. Като особено важни термини са записани следните:
  • Амортизация.
  • Амортизируеми активи.
  • Срок на използване.
  • Амортизационна сума.

В българското законодателство въпросите на амортизацията се разглеждат в

  • Закона за счетоводството, 
  • Националния сметкоплан и 
  • Националните счетоводни стандарти. 
От съдържанието на Национален счетоводен стандарт 4 могат да се изведат следните основни термини:
  • Амортизируеми активи.
  • Амортизация.
  • Амортизационна сума.
  • Ликвидационна стойност.
  • Амортизационна квота.
  • Амортизационна норма.
  • Амортизационен план.
  • Метод на амортизация.
Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат. В националното счетоводно законодателство са възприети посочените критерии за амортизируем актив, като е добавен още един  - да бъдат със стойност при придобиването не по-малко от 2 минимални месечни работни заплати. За да се счете един придобит актив за амортизируем актив, необходимо е да отговаря едновременно и на четирите критерия.

Амортизируем актив

Придобиването може да се осъществи в резултат от покупка, производство, безвъзмездно получаване, от дялова вноска и т.н. Срокът на използване представлява периодът, през който предприятието разчита да използва амортизируемия актив. Срокът  на използване може да се установи и като количество на произведена продукция, което предприятието разчита да получи от използването на амортизируем актив. В НСС липсва конкретно определение на термина “срок на използване“. Амортизационна норма представлява съотношение между амортизационната сума приета за 100% и срока на използване.

Използва се формулата:

АН = 100% / СИ, 
където:
  • АН - амортизационна норма;
  • СИ - срок на използване.
Амортизационните норми на амортизируемите активи се определя от ръководителите на предприятието съобразно опита и стопанската ползва. Основните фактори, които се имат предвид, са следните:
  • Степен на използване.
  • Условия на използване.
  • Промени в техническата и необходимост от нови решения.

Ликвидационна стойност

Ликвидационната стойност е предполагаемата продажна цена на актива в края на срока на използване, минус предполагаемите разходи по неговата ликвидация. Ликвидационната стойност изразява стойностната полза, която ще придобие предприятието, когато отписва амортизируемия актив. Тази стойност може да се вземе в предвид при определяне на амортизационната сума съгласно посочената по-горе формула. Задължителната стойност да бъде над 5 % от отчетната стойност на актива. Отчетна стойност е стойността, по която се отчита амортизируемият актив в счетоводството. Това е историческата стойност на придобиване на актива от предприятието.

Цена на придобиване на активите.

Проявява се под формата на цена на придобиване за закупените активи, себестойност за произведените активи или продажна цена за получените по друг начин активи. Амортизационна сума съгласно МСС 4 е историческата стойност на амортизируем актив или друга сума, която замества в счетоводството историческата стойност. С НСС 4 амортизационната сума се определя като част от отчетната стойност на амортизируем актив, която се пренася в разходите под форма на амортизация.

Амортизационната сума се определя по следната формула:

АС = ОС - ЛС, където
  • АС е амортизационна сума;
  • ОС - отчетна стойност;
  • ЛС - ликвидационна стойност.
Амортизационна квота се определя като съотношение между амортизационната сума на актив и неговия срок на използване. Годишната амортизационна квота характеризира начислената амортизация като разход за един отчетен период съгласно Закона за счетоводството. Определя се под формулите:
АК = АС / СИ , където;
  • АК - амортизационна квота;
  • АС - амортизационна сума;
  • СИ - срок на използване
или
АК = АС *АН, където
  • АН - амортизационна норма.

Амортизационна политика на фирма

Амортизационната политика на фирмата е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя:
  • от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството,
  • от спецификата на протичане на технологичния режим,
  • от цялостния поглед върху перспективата за развитие на бизнеса по отношение обновяването на материално-техническата му база и
  • от други подобни фактори и условия,
разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието.
Изходна позиция за формирането на амортизационна политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 20 на Закона за счетоводството (ЗС). По силата на този законов текст:
  • -    предприятието утвърждава план за амортизация на всеки дълготраен материален и нематериален актив възоснова на определени от него амортизационни норми.
  • -    годишният размер на амортизацията се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.
  • -    амортизационната норма за определен дълготраен материален актив зависи от определения срок на практическото им използване.
Това са основните постановки по въпроса, съгласно ЗС и са в насока на свободно формиране на тази политика. В резултат на дискусии, с допълнителни законови разпоредби се дава възможност да се прилагат някои ограничители.

Величина на амортизацията на предприятие.

По един или друг начин се определя величината на а-цията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна а-ция (СА) и за т.нар. а-ция за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна а-ция). Като счетоводно амортизиране се разглежда това на дълготрайните материални активи, размерът на което е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от фирмата практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Счетоводно амортизиране.

Счетоводното амортизиране се начислява като разход за дейността и се отнася по направление съобразно мястото и целта на ползваните дълготрайни материални активи - за основната и спомагателната дейност, като разход за организация и управление и т.н. и по такъв начин влияе върху общата маса на разходите за дейността. При възприетата със Закона основна постановка за съпоставяне на приходите и разходите, и на тази основа - определянето на печалбата на предприятието, величината на СА влияе по указания вече начин върху масата на печалбата. При възприемане на по-кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Основен капитал на търговско дружество

Основен капитал на фирма.

Основният капитал на търговско дружество е стойностния израз на онази част от активите на фирмата, с които тя може
  • да се разпорежда, 
  • да използва ефективно, 
  • да предоставя на трети лица. 
Основен капитал се сформира при учредяването на дружеството и е част от собствения капитал на фирмата, който може да се увеличава и намалява само по решение на общото събрание на съдружниците. Той има сравнително постоянна величина и съпътства дружеството до обявяването му в несъстоятелност или в ликвидация.

Източниците за формиране на основния капитал са:

  • дялови вноски на съдружниците
  • допълнителни вноски от съдружниците
  • при трансформиране от един вид напитал в друг.

Основните счетоводни документи за отчитането на основния капитал са:

  • решение на общото събрание - тогава акционерите (съдружниците) вземат решение и възоснова на него се увеличава или намалява капитала.
  • АППДМА (Акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи) - използва се за заприходяване в склада на предприятието, сгради, машини и т.н., получени например от направени вноски от съдружниците.
  • счетоводни справки - този вид документ се използва в края на отчетния период, за отчитане на финансовия резултат на фирмата.
  • банково бордера (бб)
  • разходен касов ордер (РКО)
  • приходен касов ордер (ПКО)
Синтетично и аналитично счетоводно отчитане на основния капитал (ОК) на фирмата се прави чрез едноименната счетоводна, основна, пасивна, капиталова сметка „Основен капитал”. Тя се кредитира при увеличението, а се дебитира при намаление на ОК, но и в двата случаи само при решение на общото събрание.

В края на отчетния период има крайно кредитно салдо, което  представлява размера на ОК. Чрез него се определя финансовата мощ на всяка фирма. Този размер служи за обезпечаване на кредиторите на фирмата.

За отчитането на основния капитал се използват и други сметки от групи 1, 2, 3, 4 и 5:

  • 1-Сметки за капитали;
  • 2-Сметки за дълготрайни активи;
  • 3-Сметки за краткотрайни материални активи;
  • 4-Сметки за разчети;
  • 5-Сметки за финансови средства.

От група 1 се използват сметки:

  • „Общи резерви”;
  • „Други резерви”;
  • „Непокрита загуба от минали години”;
  • „Печалби от минали години”;
  • „Получени краткосрочни заеми”;
  • „Получени дългосрочни заеми”.

Във връзка с основния капитал на фирмата се извършват следните стопански операции:


1. За формиране:

  • при предварително записване на дяловите вноски;
Дt с\ка „Вземане по записани дялови вноски”
Кt с\ка „Основен капитал”
  • при направени вноски от съдружниците;
Дt с\ки от гр. 20, 30, 40, 50
Кt с\ка „Вземане по записани дялови вноски”
  • без апортни вноски (няма срок за внасяне)
Дt с\ка „Каса” или „Разплащателна сметка”
Кt с\ка „Основен капитал”

2. За увеличаване:


Дt с\ки от гр.20, 30, 40, 50
Кt с\ка „Основен капитал”

Дt с\ка „Печалби и загуби от минали години”
Кt с\ка „Основен капитал”
Дt с\ка „Общи резерви” или „Други резерви”
Кt с\ка „Основен капитал”
Дt с\ка „Доставчици” или „Персонал”
Кt с\ка „Основен капитал”

3. За намаление:

  • съгласно протокол на общото събрание и
  • молба за напуснал съдружник
Дt с\ка „Основен капитал”
Кt с\ка „Каса” или „Разплащателна сметка”
Дt с\ка „Основен капитал”
Кt с\ка „Загуби от минали години”
------------------------------------------------
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Цена на работната сила във фирмата

Цена на наемния труд според Кодекса на труда.

Цената на работната сила са парите, срещу които работодателят придобива правото да използва наетите от него работници и служители в съответствие с тяхната подготовка. Тя може да се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. От една страна тя е работната заплата по трудов договор, която се изплаща след полагането на договорения труд. Според Кодекса на труда, положения труд по трудово правоотношение е възмезден, като конкретните условия са договорени между работодателя и работника или служителя в трудовия договор.

Цена на работната сила.

От друга страна, цената на работната сила надхвърля границите на работната заплата, тъй като овъзмездяването на труда е в съответствие с подготовката на наетите и включва:
  • работна заплата,
  • условия на труд,
  • прослужено време,
  • средства за здравна профилактика и текущо здравно обслужване,
  • средства за повишаване на подготовката и професионална клалификация.

Действителна цена в широк смисъл.

Затова действителната цена на работната сила е цената разбирана в широк смисъл на думата. Като при това работниците и служитилите получават и парични средства, когато не участват в трудовия процес, когато:
  • са в платен, основен и допълнителен отпуск - получат пълното си трудово възнаграждение на база предходен месец.
  • са в платен отпуск по бременност и майчинство - получат за определен период от време брутния размер от трудовото си възнаграждение, а след това минималната работна заплата за страната.
  • са в отпуск по болест или поради инвалидизиране - получат трудово обещетение в зависимост от получената заплата и трудовия стаж.
  • се пенсионират поради старост, заболяване или инвалидизиране - получават пенсия според своя доход и трудов стаж.
  • бъдат освободени от работа и са осигурени за това - получават парични обещетения и парични помощи за безработица и други.

Парични обезщетения.

В някои фирми, според Колективния трудов договор, се дава парично обезщетение за
  • платен годишен отпуск, 
  • намаление на храна, 
  • социален разход за официален празник като Великден, Коледа, 
  • помощи за отопление и други. 
Така че цената за:
  • работодателя е разход за издръжка, а за.
  • работника е доход за положения труд.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Сегментиране на пазара за генериране на бизнес идеи

Сегментиране на бизнес пазара.

Сегментирането на пазара е втората стъпка при генерирането на бизнес идеи за стартиране на Ваш собствен бизнес. За целта сегментирайте вашата област на интереси на нейните основни компоненти. Следващите примери показват няколко начина за сегментиране на пазара на стоки за свободното време според:
  • а/ възрастни — деца — семейство
  • б/ мъж — жена — и двете
  • в/ активно поведение — пасивно поведени — комбинация от двете
  • г/ пролет — лято — есен — зима
  • д/ икономическо равнище
  • е/ образователни равнища
  • ж/ етнически групи и т.н.

Психологически характеристики.

Хората също могат да бъдат разделени според някои техни психологически характеристики:
  • - консуматор
  • - наблюдател
  • - създател
  • - пасивен
  • - колекционер
  • - критик
  • - четател
  • - колективен тип.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Продуктова концепция в бизнеса

Критерий на купувача за произвеждания продукт.

Решаващият критерий за купувача при продуктово ориентираната концепция е качеството на продукта. Те виждат основната си задача в производството на стоки, които притежават най- високи експлоатационни качества и носят най- голямо удовлетворение на потребителя. Това е вярно тогава, когато купувачът е способен да оцени по достойнство качеството на продукта, произвеждан от бизнеса.

Субективна преценка на мениджърите.

Но имат случаи, когато фирмите стават жертва на субективната преценка на мениджърите, като се доверяват на авторитети, които се разминават с оценките на потенциалните купувачи на съответния продукт. Затова всяка стъпка в подготовката и предлагането на новия продукт на пазара е рискована, ако не се базира върху надеждна информация за мненията и предпочитанията на потенциалните купувачи.

Иновационен процес във фирмата.

Въпросите на иновационния процес в бизнеса и неговото развитие заемат важно място в маркетинговото управление на фирмата. Всяка нова версия, модификация или нов модел на продукта да се предшества не само от рекламна компания, но и от сериозно проучване на мнението на потенциалните потребители, е част от печелившата продуктова концепция.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Рекламна агенция в помощ на бизнеса.

Специализация на рекламните агенции.

Рекламните агенции са специализирани в осъществяването на идеите за рекламиране на продукта на фирмите. Като добри познавачи на пазарната ситуация в заслепяващото многообразие от рекламни подходи, те предлагат макетите, ходожествената реализация и най- подходящия начин да се интригува общественото мнение от интересуващия ги продукт.

Бюра за рекламни услуги

С рекламните агенции съществуват множество бюра за рекламни услуги, а много често желанията ни могат да се реализират превъзходно и от самостоятелно работещи специалисти по плакатна реклама, текстове или сценарии, мултипликационни филмови реализации. Всичко зависи от средствата, с които разполага фирмата и от културата на работещите във фирмата възложители.

Избор на рекламна агенция.

Конкуренцията в тази сфера е много силна и селекцията на съответното звено в системата се извършва единствено в зависимост от художествените, психологически добре основаните и отговарящи на обществеността критерии, които са от огромно значение за успешната дейност на рекламата:
  1. Връзки с т.нар. творчески интелигенция- художници, писатели, архитекти, както с учени от сферата на обществените науки;
  2. Връзки на агенции със средства за масова информация и селекционирането на най- подходящата форма за рекламна дейност.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Ритмични доходи за своя бизнес?

Развивайте своя бизнес!

Не почивайте на постигнатото, а търсете увеличаване на доходите чрез растеж - нови клиенти, нови пазари, нови продукти, нови услуги. „Напредък“ е ключова дума за Вашия дълготраен успех.

Мониторинг на своя бизнес.

Осигурете си система за постоянно самонаблюдение (мониторинг) на своя бизнес. Като не бива да забравяте основната си цел - печалбата. Но не просто да имате печалба, а тя постоянно да расте чрез:
  • - подобряване на качеството,
  • - усъвършенстване на технологията,
  • - добавяне на добро обслужване,
  • - разширяване на пазарите,
  • - намаляване на разходите- повишаване на ефективността,
  • - съкращаване на сроковете.

Усъвършенстване в бизнеса.

Т.е. усъвършенстването в бизнеса трябва да бъде повсеместно и постоянно, за да се радвате на независими и ритмични, при това нарастващи доходи от него. Отделете му необходимите ресурси - време, енергия, средства и таван ще Ви бъде небето.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Умението за управление (Management) може да Ви направи богати.

Бедност по планетата.

Управлението (Management) е единствената разликата между първобитните хора и съвременното общество, която може да Ви направи богати (хора с пари), известни, преуспели! Само до преди 80 - 100 години бедността и застоя по нашата планета са се считали за даденост, неща които са се разбирали от само себе си. Никой не е предполагал, че бедността ще бъде изкоренена даже и в богатите навремето си държави. В този смисъл има и много художествени произведения, които го доказват.

Успехи над бедността

Днес, обаче, бедността, застоя, липсата на развитие навсякъде се разглеждат като патология - заболяване, което трябва да се лекува чрез управление. Фактът, че в развитите страни, представляващи около 1/5 от човечеството, бедността практически вече не съществува, представлява приказен успех. Само преди 80 години, на един работник в САЩ са му били необходими 3 години работа, за да изкара 750 долара и да си купи „евтиното“ чудо „Форд модел Т“, при това ако е имал работа
  • - поне 50 седмици в годината,
  • - по 6 работни дни всяка,
  • - на 10 часов работен ден -
и без разните му там добавки за пенсия, застраховки, отпуски по болест, безработица ...  Днес такъв работник от промишленото производство получава почти 50000 долара годишно с многобройни допълнителни екстри. И за тези пари може да си купи 9 евтини автомобила. И всичко това, благодарение на управлението (Management).

Икономическо положение.

Управлението е причина за скокообразното подобрение в икономическото положение на хората по целия свят и може да се счита като главно събитие за 20-ти век. Следователно възниква въпроса, на какво конкретно се дължи целия този успех? Отговори като
  • - пазарната икономика,
  • - частната собственост,
  • - достъп до капитал  -
не вършат работа, понеже те са съществували и преди този подем в много страни по света.

Истината е друга - мениджмънт (управление).

Управлението е това, което води да разцвет на бизнеса, до икономическо и социално развитие. Ярък пример за това е Япония. Преди 120 години тя е била слабо развита в икономическо отношение държава. Но успява много бързо да създаде компетентно управление. И само за 25 години успява коренно да се промени, като в някои области (като например, грамотност, пари, инвестиции) излиза на първо място в света. Дай Боже, такова нещо и на нас да ни се случи! Пари, пари, пари ... Да сме най-богатите хора по света.

Управлението е от съществена важност в съвременния живот, днес.

За да имате развитие и напредък не е достатъчно само да се започнете производство и да вложите капитал. Необходимо е нещо повече, а именно концентрирана човешка енергия, което е главната задача на мениджмънта. Всичко това е напълно логично. Ако Вие прилагате малки усилия в повседневния си живот, съобразно конкретните ежедневни обстоятелства, това означава че живеете хаотично, накъдето вятъра Ви повее. Така не е възможно да се постигне нищо особено, в т.ч. развитие и просперитет.

Но ако Вие управлявате живота си

  • - поставите цел - т.е. посочите направлението, в което ще прилагате сила;
  • - определите начините и средствата, посредством които ще упражнявате своите усилия в избраната посока;
  • - съставите ежедневен график кога това да става, така че след определен период от време да достигнете набелязаната цел;
  • - определите и заделите необходимите ресурси - пари, време, оборудване;
  • - мотивирате себе си и хората си да следват плана неотклонно.
Е, при това положение става много, много по-вероятно да постигнете замогване, отколкото ако се надявате на случайни фактори и божие благоволение.

Защо мениджърите пишат бизнес планове?

Недостатък на тази система за действие - управлението (Management) е, че за да заделите необходимите ресурси за постигане на поставените икономически цели, се налага да се лишите от редица неща - удоволствия, развлечения, разкош ... Жертвата! Защо мениджърите пишат бизнес планове за бъдещето и как изобщо могат да предполагат какво ще се случи утре, па камо ли след 1 или 5 години?

Бизнес план - инструмент за управление.

Бизнес план се пише не за да се упражняваме в гадателски умения, а за да ги изпълняваме. Това го прочетете поне 100 пъти, а ако се налага и 1000 пъти. Така той се превръщат в перфектния инструмент за управление. Работата на мениджъра се оценява според това, до каква степен той успява да осъществи заложеното в своя бизнес план. Все още у нас има пишман мениджъри, които използват по-голямата част от времето си да търсят причини поради, които не са могли да се справят, без да разбират, че именно това ги прави слаби мениджъри.

Именно управлението е гарант за постигането на успех.

Системата за управление поставя задачи, изисква, следи за изпълнението на графиците, награждава и наказва, т.е. прави всичко необходимо за да обезпечи постигането на заложените цели. Приложете метода на управление и Вие ще успеете във всяка област от живота!


Какво може да се управлява? Кое подлежи на управление?

  • - персонала в едно предприятие или организация;
  • - кризи - в личния живот, в държавата, във фирмата или в семейството;
  • - проекти - Вашите нови начинания;
  • - маркетинг - системата за въздействие на пазара;
  • - продажби - по региони, пазари, дистрибуторски канали;
  • - призводството на стоки и услуги;
  • - доставките на суровини, материали, енергийни ресурси, резервни части;
  • - качеството на продукцията и обслужването на клиенти;
  • - промените в живота, организацията или фирмата;
  • - финансите на личността, семейството, фирмите, държавата.


Управление на сътрудниците във Вашата фирма.

При управление на фирма (Management), организация или отдел често възниква чисто психологически проблем при наемането на работа на хора, които са по-добри от управителя.  Това може да обрече такова управление на застой и даже на провал. От това на какви партньори или сътрудници залагате, зависи дали ще фалирате или ще преуспеете!  Затова научете навреме точно какви да са Ви хората и точно как да ги подбирате и управлявате.

Управление на организационна единица.

Съвременният бизнес е доста усложнен и надали някой е в състояние да разбира от всичко. Но даже и да разбира, надали има време да разпилява силите си в управление на всеки детайл. Когато управлявате дадена организационна единица, от Вас се иска именно да я ръководите, а не да се справяте с всичко сами т.е. да сте пенкилер.

Тук въпросът не е на чест - дали ще се справите, а дали организацията Ви се управлява ефективно и конкурентоспособно, до кога ще просъществува и дали ще се развива последователно и планомерно. Не очаквайте да наемете хора, които вършат работата на вашето ниво, че на всичкото отгоре и да имате просперираща фирма.

На вас не Ви трябва счетоводител, който  постоянно се съветва с Вас какво да прави с чиновниците в данъчната служба, нито проектант, който при всеки проблем, опира отново и отново до Вас. Ако Вие се заемете с всяка една дейност (счетоводство, проекти, маркетинг) поотделно, най-вероятно ще успеете да се справите, Но:
  • 1) На вас Ви е необходимо да се справяте не как да е, а перфектно с поверената Ви работа.
  • 2) Не разполагате с цялото време на земята, за да вършите нещата едно по едно. Всички основни дейности във фирмата Ви трябва да се управляват едновременно и то в определените срокове.
Следователно, на Вас са Ви необходими хора, които се справят много по-добре от Вас във всяка една от основните дейности поотделно, като при това работят добре и в екип, защото всичките дейности трябва да са добре синхронизирани. Оттук изводът, че трябва да наемате утвърдени специалисти, при това толкова по-добри, колкото можете да си позволите. Само така Вашата фирма или дейност ще се развива и разраства.

Не го ли правите, дебнат Ви много превратности на съдбата.

Същите правила важат, ако сте ”самонает”. У нас се е утвърдил терминът ”самоосигуряващ се”. До определено време бихте могли да се справяте самостоятелно с работата. Но от определен момент нататък това се превръща в спирачка за развитието Ви. Вие сте душата на Вашия бизнес и ако всеки ден не измисляте нещо ново и не го усъвършенствате, скоро ще усетите, че конкуренцията Ви изпреварва.

А как да се развивате, след като почти цялото Ви време е ангажирано с рутинни дейности - счетоводство, осигуровки, такси, изпълнение на стандартни поръчки, процедури и т.н. Постепенно се освободете от рутинната работа, като си наемете подходящи квалифицирани помощници. За начало ги наемайте на половин работен ден, а когато бизнеса Ви се разрастване, увеличете договора за осем часа. Само така ще си осигурите необходимото Ви време за управление и развитие на бизнеса, за следене на новостите и тенденциите.

Балансирано управление на сътрудниците.

Разбира се подходът Ви трябва да е балансиран по отношение наемането на специалисти - нито да избързвате, нито да закъснявате. Ако избързате и преждевременно наемете хора, няма да имате достатъчно средства да ги издържате. Ако закъснеете - продажбите ви ще започнат да спадат и пак ще сте в същата ситуация. Налага се да превъзмогнете егото си за да се движите напред. Обратното би означавало доста беди за дейността Ви. Затова доверете част от управлението (Management) на своята фирма на подходящи и подбрани специалисти.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Пласмент и продажби на фирма.

Пласмент.

Пласментът е съвкупност от действията и отношенията между фирмата и нейните клиенти, касаещи преминаването на собствеността на продуктите от производителя (фирмата) към потребителя или търговския посредник. Той обхваща всички процеси, свързани с предоставянето на стоки и услуги на потребителите чрез пазарна размяна. Пласментът е последната фаза на възпроизводствения процес, като осигурява възвръщаемостта на вложените разходи чрез парични постъпления и така влияе на развитието на фирмата. Той има за цел не само да отговаря на съществуващото търсене, но и да създава ново търсене и нови потребности.

Продажба.

Продажбата представлява част от дейността, при която преминаването на собствеността на стоката става срещу цена, която купувачът е длъжен да заплати. Продажбата може да представлява и сключване на договор, обработване на поръчките, изпращане на стоки и др. Дистрибуцията е съвкупност от дейности по разпределението и придвижването на готовия продукт до купуването му от клиента.

Пласментна политика.

За успешното развитие на фирмата е нужно изготвяне и оформяне на подходяща пласментна политика. Тя е в пряка връзка с маркетинга на фирмата, а решенията по пласментната политика се основават на детайлен анализ на средата, в която е поставена всяка фирма. При формирането на пласментната политика фирмата избира и вида на системата за дистрибуция. Тя може да бъде изградена на два типа принципи:
  • вертикален и 
  • хоризонтален. 

Хоризонтален

Хоризонталната дистрибуционна система се изгражда на едно йерархично равнище и включва система от търговци на едро и дребно и изявен лидер.

Вертикален

Вертикалната дистрибуционна система включва един или няколко търговци на едро и дребно и по този начин обхваща няколко йерархични равнища.

Организацията на пласмента и продажбите се състои от 3 основни момента: 

проучване на пазара,
планиране на пласмента и продажбите и
изграждане на дистрибуционна система.

Проучването на пазара 

представлява събиране, обработване и анализиране на информация, нужна за вземането на решения за пазарната политика на фирмата. Целта на пазарното проучване е постигането на минимален риск при реализирането на фирмената стратегия. Затова трябва да бъдат осигурени познания за потенциалните клиенти им обкръжението им, специфични сведения за търсените стоки по различните им критерии, прогнози за развитието и преспективите на пазара; информация за особеностите на целевия пазар, тенденции на производството и потребителите, особеностите на продукта, потребителите , конкурентите и др.
Средствата и източниците на информация са различни за количествените и качествените изследвания на пазара, затова е и нужна ефективана информационна система. Тя помага за увеличаване на продажбите и вземането на най-добрите управленски решения за достигането на поставените пласментни цели.

Планирането на пласмента и продажбите 

обхваща формулирането целите на пласментната дейност, средствата и начините на изпълнението им и прогнозиране на характеристиките на бъдещите продажби. При планирането на пласмента на фирмата се изготвя основния документ – пласментният план. Той е координиран с всички раздели на плана на фирмата за производство, снабдяване, финанси и др.

Съществува следния алгоритъм на изготвянето на пласментния план:

1.    Анализ и оценка на състоянието и тенденциите в развитието на пазара и факторите, които влияят на оборота, продажбите, пазарния дял, разходите, печалбата и рентабилността.
2.    Определяне на количествени цели, стойностни цели и цели по периоди на пласмента.
3.    Набелязване на действията, които осигуряват изпълнението на целите на пласмента в съответствие с пласментната политика.
4.    Определяне на необходимите за изпълнението на плана ресурси.

Изграждането на дистрибуционна система 

е всъщност обвързването на фирмата с други фирми, които осигуряват дистрибуция на продуктите за пазарите, които предприятието обслужва. Тя се състои от 2 основни компонента: канали за реализация и физическа дистрибуция.

Каналите за реализация 

представляват съвкупности от организации, които се занимават с придвижването на продукта от производителя до потребителите. Съществуват два начина на пласмент: пряк – осъществява се пряка връзка с потребителя, и непряк – част или цялата реализация на продуктите става чрез посредници. Спецификата на продуктите влияе върху характеристиките на каналите за реализация, поради което могат да бъдат използвани различни по състав и структура канали. При избор на канали за реализация фирмата трябва да анализира широк спектър от фактори, свързани с: целите и ресурсите на фирмата, клиентите на фирмата, пазара, продукта, средата и др.

Физическа дистрибуция.

Вторият компонент на дистрибуционната система, физическата дистрибуция, осъществява пласмента чрез разпространение на стоките при възможно най-ниски разходи. Това съответно предполага евтин транспорт, намаляване на запасите и използването на малък брой складове. В тази връзка в предприятието се вземат решения за приемането и предаването на поръчките за продажби, за сладовите дейности, за запасите, за транспортирането на продукцията.

Стимулиране продажбите на фирмата 

става чрез използване на различни средства с насърчаващо действие, целящи да ускорят или усилят покупателната реакция на пазара. Към мерките по стимулиране на продажбите се отнасят стимулиране на потребителите чрез разпространение на мостри, купони, конкурси, талони, демонстрации, стимулиране в сферата на търговията, отстъпки за покупка, предоставяне на мостри безплатно, стимулиране на собствения търговски персонал чрез премии, конкурси.

Средствата за стимулиране на продажбите 

могат да се разделят на две групи: подпомагащи и неподпомагащи създаването на привилегии за потребителите. Способстващите формирането на привилегии за потребителите средства обикновено съпровождат търговското послание с предложение за отстъпка, а средствата несъздаващи привилегии в очите на потребителите са опаковки продавани по намалени цени, предложения за връщане на парите обратно и др.

Реклама.

Стимулирането на продажбите се оказва най-ефективно при използването му в съчетание с реклама. С решението да се прибегне до стимулиране на продажбите фирмата е длъжна да определи задачите му, да подбере необходимите средства, да разработи програма, да организира предварителното й изпробване и осъществяването й в реалната действителност, да осигури контрол при провеждането й и да направи оценка на постигнатите резултати.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Организационна култура на фирма чрез субкултурите

Организационна култура и субкултури.

Има основание да се изучава организационната култура на фирмите чрез субкултурите с оглед повишаване ефективността от тяхната дейност. Наличето на организационни субкултури е забелязано отдавна от институциите за културни проучвания (Louis, 1980; Martin & amp; Siehl,1983; Gregory, 1983; Van Maanen& Barley,1985 и др). Макар и условно, това понятие произтича от реално създаваните и съществуващи в действителността формации и групи вътре в организацият. Те могат да бъдат обединени от общи или сходни идейни и политически пристрастия, от определени социални каузи, от начина на прекарване на свободното време – спорт, игри като бридж, шахмат и др.

Какво е субкултура?

Според определението на Ван Маанен и Барли ( Van Maanen & Barley,1985) субкултурата е:
“… част от членовете на организацията, които постоянно си взаимодействат един с друг, определят себе си като отделна група в организацията, изправени са пред проблеми, за които заедно са решили, че са общи проблеми и обикновено предприемат действия, основаващи се на уникалните колективни разбирания на груата.”

Фактори за развитие на субкултури.

Ван Маанен и Барли определят два фактора, които допринасят за възникването на субкултури:
1.    екологични контекст
2.    диференциалното взаимодействие

Идеята за екологичен контекст се свързва с това, че положението на групата може да се опише с физически, времеви и социални координати като разделение на труда, автономност и контрол, теория и други групи, които заедно съставляват екологията, която може да направи възможно възникването на субкултура. За да стане възможно развитието на една субкултура е необходимо и диференциално взаимодействие т.е. в разглежданата група да се развият взаимоотношения, много по-силни от външните междугрупови отношения. Ако не са налице тези две условия, няма да възникне субкултура с колективни разбирания и способности за възпроизводство и адаптация.

Проучвания за работна култура на фирми.

Други двама автора – Фин Борум и Джеспер Педерсен- в хода на своeто проучване на работната култура на специалистите в областта на информационните технологии (ИТ) и техните субкултури, изказват по детайлизирано становище относно екологичния контекст. Те приемат за екологичен контекст факторите, които определят една ситуация като повече или по-малко предразполагаща към възникване на субкултури. Като такъв той се състои от характерните особености на индивидите, принесени от организацията, процесите на специализацията и структурните особености на организацията.

Разглеждайки идеята на Ван Маанен и Барли за диференциалното взаимодействие същите автори я  обвързват с идеята за субкултурната идентичнот, която се определя от три съществени елемента: споделена представа за себе си; споделено отношение към групата и отношения с членовете на общност, които се пренасят и в личния живот.
Управление чрез фирмена етика и култура.
Под фирмена култура разбираме „специфичен начин на управление на взаимоотношенията и взаимодействията в една фирма, представени от системата на общовъзприети норми на поведение и действие както във вътрешноорганизационен план, така и по отношение на външната среда".

Видове организационни субкултури във фирмите

В резултат от редица проучвания на организационните субкултури се установява, че в редица фирми съвместно съществуват по няколко субкултури. Оказва се, че параметрите, според които отделните субкултури се отличават една от друга или по отношение на другите организации и се обособяват в отделна група, са доста различни. Най-често срещаните видове са:

Разграничаване по професия.

Според професията - най-разпространените субкултури на тази база, са строго различаващите се групи от хора, работещи в системата и тези в продажбите.
  • В първата група обикновено спадат хора, които директно работят в технологиите, така да се каже ”в кухнята на занаята”, каквито са операционните, системните програмисти.

  • Във втората група са хора, които основно се грижат за продажбите, маркетинга, услугите и т.н. Освен това различие, което се състои в противопоставяне на вътрешните по отношение на външните дейности, голяма разлика се прави между “ние”, които произвеждаме, и “другите”, които продават.

Според йерархията - 

тези субкултури се изграждат чрез групиране на членовете в зависимост от степента на автономия и контрол и на базата на разграничаването на управленския състав от останалите заети в фирмите.

Според отделите - 

формирани по този начин субкултури наблягат на някои специфични измерения в екологичен контекст- физическо местоположение и структурно групиране. В някои фирми те са формирани на база функции: операционни, системни, по услуги и др. В други случаи тези субкултури по отдели вървят успоредно с физическото им разграничаване, но е важен факта, че не е задължително определен отдел да формира отделна субкултура.

Привнесени отвън - 

те се характеризират с факта, че обикновено са формирани извън организацията и се пренасят в нея от околната среда.

- Внесени субкултури 

има в случаите, когато става сливане между две фирми, ситуация, при която физически и/или структурно се смесват чрез внос две отделни култури, които от този момент трябва съвместно да съществуват, да си взаимодействат и да формират нова културна структура.

- Втори вид внесени субкултури 

се получават в резултат от различни образователни институции, които са оформяли членовете извън организацията в течение на процеса на обучение, включително и системното обучение в отделни ценности и вяра, и упражняването на отделни дейности.

- Трети вид внесена субкултура 

възниква от различните възрастови групи в организацитя и се съсредоточава в екологичните измерения на качествата на отделните хора като източник на разнообразие.

Граница между стари и нови члетове във фирмата.

В някои фирми се поставя граница между старите и нови членове на организацията – разликата се отнася основно до различията в типа образование. Старите членове в повечето случаи притежават практически опит, получили са квалификация на място - специализация, курсове и т.н., докато новите обикновено имат предварителна компютърна и интернет грамотност.

Групи в организацията.

Чрез субкултурите във фирмите някои мениджърите проявяват своята ексцентричност, своеобразност на характерите, свободата на държание. От друга страна неформалните контакти между деловите хора улесняват много сериозните им отношения свързани с работата. В бизнеса е както в политиката – полезно е да се знае примерно, че Иван обича ракията, Джон – яденето и заниманията в библиотеката, Хензел – рок музиката и невероятните възможности на нощните заведения, Джулиано – следобедната дрямка, Боб – да свири на саксофон и т.н.

В този смисъл групичките могат да се разглеждат и като:

Служебно съответстващи - създадени възоснова на работно място, поради духовни или физически сходства, стремежа към общуване, желание да се разнообрази и освежи организационната процедура, а също така и при несъгласие с някои правила и норми. В такава група има либерален климат, всеки може не само да слуша, но и да бъде изслушан. Този вид неформални групи могат да интегрират персонала в името на организационните цели, но също така могат да бъдат и източник на конфликти.

Извън фирмени отношения - 

те са естествено продължение на служебната субкултура във фирмата, като промените са основно по отношение на пространство и време, и в естеството на контактите. Въпреки това, извънработната среда трябва да се възприема като извънредно важен фактор за сплотяване и обединяване на хората, както и като поле за изява на личностни качества, способности и дарби. В подобни ситуации хората се опознават още по-добре, научават нови неща един за друг и удовлетворението им от взаимната комуникация е много по богато и пълноценно.

При положение, че организационните субкултури във фирмите, пък и във всяка друга организация, съществуват реално, добре би било да се изясни тяхната класификация с оглед да бъдат оценявани, преценявани и сравнявани.

Фирмената етика изпълнява цяла редица управленски функции в фирмата, като:

  • -    играе ролята на макромодел, който разграничава една фирма от друга;
  • -    формира чувството за идентичност към дадена организация, а оттук и на отговорност към другите и организацията като цяло;
  • -    подпомага в сферата на трудовата реализация превъзмогването на „аз"-а на отделния сътрудник в името на общите организационни цели и интереси;
  • -    поддържа социалната стабилност в организацията. Тя е онова „лепило", което „споява" организацията посредством различните норми, стандарти и подходи за поведение и действие;
  • -    изпълнява и функцията на контролен механизъм и ръководство, което формулира позициите и моделира бъдещите начини на действие на сътрудниците;
  • -    формира параметрите на трудовия морал.
Системата от общовъзприети норми е съставена от редица начини и подходи на разбиране и осъществяване на организационните ценности, а именно:
  • -    индивидуална инициатива - степента на отговорност, свобода и независимост на сътрудника;
  • -    рисково толериране - степента, до която сътрудникът е окуражаван да поема риск и да бъде новатор;
  • -    насока - степента, до която организацията създава ясни цели и дейностни очаквания;
  • -    интеграция - степента, до която звената в организацията са окуражавани да действат координирано помежду си;
  • -    управленска поддръжка — равнището на подкрепа от ръководството;
  • -    контрол - броя на правилата и ограниченията, както и равнището на прекия надзор по отношение на поведението на сътрудниците;
  • -    идентичност - степента, до която сътрудниците се идентифицират с организацията, отколкото с професията си или конкретната област на дейност;
  • -    система за възнаграждения - степента, до която различните видове възнаграждения са основата за оценка на извършената дейност;
  • -    толериране на конфликта - степента, до която се позволява на сътрудника да критикува „отдолу";
  • -    модел на комуникиране - степента, до която комуникацията в организацията е ограничена само до формалната йерархия и канали.

Еволюция на мениджмънта чрез фирмена култура.

Една от ключовите характеристики на еволюцията на мениджмънта в края на ХХ-ти век е нарастващото внимание към ориентираната към знанията фирмена култура. При такава култура, центърът на вниманието е върху познанието като основно средство за растеж. Това преместване на фокуса е резултат на множеството недостатъци на класическите подходи в мениджмънта в условията на съвременната глобализирана, динамична и неопределена бизнес среда.

През 80-те години започва да се осъзнава, че самообучението вероятно е ключовият фактор за трайно развитие на бизнес организациите (БО) и за постигане на трайно конкурентно предимство. Днес това схващане намира почва не само в средите на теоретиците на стратегическия мениджмънт, но и сред голяма част от предприемачите и индустриалците. Практиката показва, че в наши дни все повече БО се стремят да се самообучават в хода на дейността си, за да могат да постигат винаги ясни визия и мисия.

Съвършенство във фирмената култура.

Том Питърс и Робърт Уотърман в книгата си „В търсене на съвършенство във фирмената култура", твърдят, че не съществува една „правилна култура", т.е. някакъв определен комплект от характеристики, който, ако развиваме, ще получим нужната организационна култура. Но въпреки едно такова мнение, което предупреждава за относителността на всяко едно ценностно разбиране, навярно може да се каже следното:

Фирмената култура не може да бъде описвана чрез някакви твърди и нединамични термини и вкарвана в „закостенели" правила и негъвкави схеми. Всяка от горните характеристики съществува в множество степени на обогатяване от равнище на слабо присъствие до равнище на изключително силно присъствие. Оттук идва и разбирането за т.нар. силна и слаба култура.

Силна организационна култура.

Под силна организационна култура разбираме такава, при която ключовите ценности присъстват по един активен начин сред мнозинството от сътрудниците на организацията. Съответно там, където тези ценности не се разграничават от мнозинството сътрудници на организацията, може да говорим за слаба култура.

Антикултура във фирмата.

Съществува и антикултура, т.е. присъствие на ключови ценности с обратен знак, например вместо управленска поддръжка осъществяване на управленско противодействие и т.н. Организации, където възникват елементи на антикултура в условията на силна конкурентна среда, са обречени или на загиване, или на оцеляване с минимален шанс за развитие.

Силна култура вместо правила и процедури.

Там, където съществува силна култура, нараства постоянството в поведението на сътрудниците. В този смисъл изчезва необходимостта от много писани правила и процедури, т.е. силната култура се явява като заместител на формализацията. Накратко казано, там, където има силна култура, тя действа като самостоятелен фактор за мотивация и повишаване на равнището на ефективност на организацията.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Стандартизация в бизнеса.

Качество и конкурентоспособност

Чрез стандартизацията в бизнеса се осигурява качеството и конкурентоспособността на вътрешния и международния пазар, улеснява се техническото сътрудничество между заинтересованите страни. Чрез бизнес стандартите се определят условията за маркировка, опаковка, кодиране, съхраняването и транспортирането на продуктите.

Стандартизационна дейност по ISO.

Според определение на междунарародната организация по стандартизация и ISO, стандартизацията е дейност, свързана с разработването на предписанията за общо и повтарящо се предписание на действителните и възможни проблеми с цел постигане на оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства в дадена област, бизнес, наука, техника, транспорт и др.

Обектите на стандартизацията се разглеждат като непрекъснато променяща се, разширяваща се област. В началото обект на стандартизацията са били готовите изделия.

Стандартизацията се подчинява на някои основни принципи:  


•    Оптималност - 

при стандартизация на суровини и материали при готова продукция е  необходимо да се определи оптимален брой на принципите, които ще се извършват, тяхното класифициране и кодиране, определяне на минималния брой на показателите за окачествяване на дадена стока.

•    Обективност - 

при стандартизация на всеки обект, трябва да се изхожда от потреблението на обществото и от обективните закономерности. Правно регламентиране на стандартите - определяне степента и обхвата на тяхната задължителност и отговорност при неспазването му.

•    Системност, последователност и комплексност - 

това е стандартизация на всичко, което има отнош. за създаване на даден продукт на труда и неговата полезност.

•    Съблюдаване на обществените интереси и тези на потребителя - 

при този принцип стандартизацията се извършва за обща полза и при участието на всички страни, като определя гаранции за производители, доставчици, потребители и други.

•    Перспективност - 

при разработването на нови стандарти е необходимо да се има в предвид не само постигнатото ниво, но и перспективата за осъвършенстване на производството.

•    Относителна стабилност - 

при този принцип обектите, които се стандартизират трябва да имат стабилност по отношение на притежаваните свойства, условия за преработка, съхранение, химическия състав и др.

В България средния срок за сигурна стабилност е 5 години. Единство, краткост и точност на терминологията - всички понятия, термини и др., използвани в различните стандартизационни документи трябва да бъдат пределно кратки, точни и ясни, особено когато касаят бизнеса и неговото развитие.
------------------------------------------------
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Структура на счетоводните сметки

Счетоводни сметки.

Счетоводната сметка е средство за отразяване на началното състояние, измененията, настъпили през отчетния период, и крайното състояние на отчитания обект, което определя основната й структура. Счетоводната сметка се открива за всеки един обект, т.е. за всяко стопанско средство или за всеки източник се открива отделна, самостоятелна сметка.

Тя представлява таблица, в която се отразяват измененията, настъпили в обекта. Има две страни- лява и дясна. Лявата страна се нарича дебит (дължи, има да дава), а дясната кредит (вярва, има да взема). Когато измененията на обекта се отразяват в дебитната й страна, се казва, че сметката се дебитера, а когато това става в в дясната й кредитна страна- сметката се кредитира.

Всяка сметка се състои от няколко елемента:

Откриване на счетоводна сметка (начално салдо), 

взема се от началният счетоводен баланс. Откриването на тази сметка се извършва със стойностните размери на измененията по стопанските операции, които се записват в дебита или кредита на сметката, в зависимост от характера на изменението.

Дебитният и кредитният оборот са измененията 

(увеличение или намаление) в стойностния размер на отчитания обект в резултат на осъществяваната от предприятието дейност. Тяхното записване по дебитната или кредитна страна се нарича завеждане на счетоводна сметка.

Дебитният и кредитният сборове 

се установяват в края на отчетния период. Те включват съответния оборот и записването съгласно началния счетоводен баланс начално салдо.

Крайно салдо или крайният остатък 

е състоянието на обекта към момента на отчитане. То може да бъде дебитно или кредитно в зависимост от същността на обекта, за който е открита сметката. Когато се открива с начално салдо, крайното салдо винаги се записва в страната на сметката, по която се записват началното салдо. Според структурата им, крайното салдо по сметките са начални салда за следващия отчетен период въз основа на тях се съставя приключителния баланс в края на отчетния период.

Всеки обект със своя счетоводна сметка.

Счетоводни сметки се откриват за всички обекти на отчитане, които от своя страна могат да бъдат активни и пасивни. В зависимост от това, за какъв обект е открита сметката, съществуват определени различия при откриването, завеждането и приключването на счетоводните сметки. Сметките за активите (активни счетоводни сметки) се откриват, като началното им салдо, взето от октивната балансова статия, се записва винаги в дебита.

Водене на сметките.

Завеждането им се състои в последователното записване на стойностните размери на всички протекли стопански операции, като тези, които водят до увеличаване стойността на отчитания обект, се записват в дебита, а тези, които водят до неговото намаление- в кредита. Сумата на измененията представляват съответно дебитен и кредитен оборот. Те се записват в самостоятелен ред.Крайното салдо е разликата между дебитен и кредитен сбор. То може да бъде само дебитно, тъй като не може кредитният сбор да бъде по- голям от дебитния.

Приключване на активните сметки.

Активните сметки се приключват, като в кредита се записва салдо за уравнение, равно по стойност на крайното салдо. По този начин сборовете в дебитната и кредитната страна се изравняват и се записват на самостоятелен ред в двете противоположни страни на сметката. Подчертават се с две черти, което означава, че сметката е приключена. Ако сметката няма салдо, приключването и се състои в установяване на дебитния и кредитен сбор, които са равни. Подчертават се с две успоредни черти. Ако е необходимо след приключването на сметката отчитането на сметката, се открива нова сметка.

Пасивни и активни сметки.

Откриването, завеждането и приключването на сметките за пасивните се различават активните счетоводни сметки. Началните салда на пасивните сметки се записват винаги в кредита. Всички увеличения на стойностния размер на обекта, настъпили в резултат на стопанските операции, се записват също в кредита, а намаленията- в дебита. Следователно, записванията по пасивните счетоводни сметки противоположни на записванията по активните сметки.

Актив и пасив.

Двата вида сметки отразяват двете противоположни страни на едно и също нещо- имуществото на предприятието като съвкупност от стопанските средства в актива и техните източници в пасива. Установяват се дебитни и кредитни обороти, чиито суми се записват на отделен ред. В края на отчетния период се изчисляват дебитни и кредитни сборове. Кредитния сбор се образува чрез събиране на началното салдо и кредитния оборот, а размера на дебитния сбор се равнява на този на дебитния оборот.

Разлика между кредитния и дебитния сбор.

Разликата между кредитния и дебитния сбор образува крайното салдо. То може да бъде само кредитно, тъй като няма как дебитния сбор да бъде по- голям от кредитния. Възможно е сметката да бъде изравнена, ако дебитния сбор е равен на кредитния. При приключване на пасивните счетоводни сметки салдото за уравнение се записва в дебита, т.е. в по- малката страна на сметката, по този начин дебитния и кредитния сбор се изравняват, като по този начин структурата им е завършена.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Продуктова статегия на фирма.

Маркетинговият микс обхваща преди всичко подаващите се на контрол фактори:

  • продукта ''Product" с цялото му разнообразие
  • цената "Price", която носи цялата информация за разходите и играе сложна роля в общуването между производител и потребител
  • промоция "Promotion" или средствата и начините за комуникация на продавача с купувача
  • мястото "Place" т.е. пространственото разполагане на продукта, доставката на продукта до мястото на продажбата.

Продуктова стратегия на фирмата.

Централно място в действието на маркетинговия микс заема първото "П", което се реализира чрез продуктовата стратегия на фирмата. Производството на стоки и услуги е решаващия елемент в бизнеса и заема ключово място в маркетинговата стратегия на фирмата изобщо:

Първият етап 

е подготовката на продуктовата стратегия на фирмата, изучаването на мястото и ролята на продукта в маркетинга, започва с неговата съдържателна характеристика и квалификация.

Вторият етап 

в маркетинговата дейност обхваща усилията за такава сравнителна оценка на възможностите, които предлага на фирмата съответната продукция.

Третият етап, 

без който не може да мине никакво маркетингово решение, е прецизната ситуационна и прогнозна оценка на жизненият цикъл на дадена стока.

Четвъртият етап, 

през който преминава процесът на формирането на продуктовата стратегия на фирмата е познаването и отчитането на природата и динамиката на иновационния процес в съответната сфера на дейност.

Петият етап 

е задълбочен анализ на факторите, от които зависи успешния дебют на фирмата или провала на усилията за завоюванието на надеждна пазарна ниша за продукта.

Изграждането на продуктова стратегия е важна част от плана за фунциониране на всяка фирма, особено в условията на конкурентен пазар.
----------

Ценова стратегия в бизнеса

Ценовата стратегия е част от маркетинговия микс.

Ценовата стратегия ни въвежда в тайните на второто "П", т.е. цената. Нейното място сред контролируемите променливи в маркетинговия микс е в много отношения съдбоносно за фирмите. Централните въпроси, които решава ценовата стратегия на фирмата са:
  • да обвърже по оптимален начин фирмените цели с разходите и очакваните доходи, което ще осигури благоприятна за бизнесмена крива на търсенето и нейното отражение върху дохода
  • укрепването на пазарната ниша и конкурентните възможности на фирмата в съществуващата пазарна ситуация.
 

Условия за ценообразуване във фирмата.

Ценовата стратегия във високо развитата пазарна икономика отразява новите условия на ценообразуването, които се различават съществено от времето от неограничената от нищо свободна конкуренция. Цената е фокусът, в който се пречупват всички пазарни сили, т.е. цената е теория за пазара и обратно.

Равнище на цените в индустрията.

Равнището на цената, при добре защитни потребителски качества на продукта, който предлага дадена фирма като нова стока, ще реши проблемите, като:
  • конкурентоспособността
  • възвръщаемостта на вложените средства
  • печалбата
  • пазарните позиции
  • възможностите за развитието на фирмата като цяло.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Национален сметкоплан

Счетоводни сметки на предприятие.

Счетоводните сметки, които се използват от предприятието за отразяване на състоянието и измененията на отчитаните от тях обекти, се обединяват в единен документ, утвърден от Министерския съвет в изпълнение на чл. 6 от Закона за счетоводството. Това е Националният сметкоплан, който е в сила от 1. ІV. 1991 г.

Национален сметко план.

По своята същност този документ е списък от сметки, групирани по определени признаци, което улеснява организацията на отчитането и създава предпоставки за упражняване на контрол върху дейността. С неговата помощ се постига единен подход към осъществяването на счетоводната дейност в предприятията на цялата страна.

Изисквания към счетоводството.

В Националния сметкоплан се съдържат изисквания към счетоводството, правилата за оценка на активите и пасивите, счетоводните документи и документообработка, основни положения за извършване на инвентаризация. Основно внимание се отделя на характеристиките на счетоводните сметки, и тяхната класификация и използване.

Система за групиране на счетоводните сметки.

Счетоводните сметки, съдържащи се в Националния сметкоплан, са подредени в раздели и групи, като е използвана десетичната система на групиране.
  1. раздел са включени сметките, чрез които се отчитат пасивите на предприятието, но без задълженията
  2. раздел дълготрайни активи
  3. раздел материални запаси
  4. раздел разчети - освен активните сметки за вземанията са включени и пасивни сметки за задължения
  5. раздел финансови средства
  6. раздел сметките за разходи
  7. раздел сметките за приходи
  8. раздел е свобаден и се използва за нуждите на предприятието при съставяне на индивидуалните сметкопланове.
  9. раздел задбалансови сметки.

Какво съдържа Националния сметкоплан?

Характеристиката, която се дава на Националния сметкоплан включва описание на обектите на отчитане, основните стопански операции, при които сметката се дебитира и кредитира, кореспонденцията с други счетоводни сметки или групи сметки и възможностите за организация на аналитичното отчитане във връзка с потребностите от диференцирана информация за финансово- счетоводен анализ и оперативно управление.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Построяване на производствен процес в предприятие.

Съчетаване на операциите в производството.

Построяването на производственият процес във времето зависи от начина на съчетаване на операциите. В индустриалното предприятие са възможни

3 начина на съчетаване на операциите:


1. Последователен процес – 

при този начин изпълнението на следващата операция започва след като предшестващата операция е завършена върху всички изделия включени в партидата. Този подход на организация е удачен за широка номенклатура на обработваните изделия, като за всеки отделен вид се прилага различна технология. В сравнение с останалите начини на съчетаване на операциите тук продължителността на производствения цикъл е най-голяма, което е в резултат от изчакванията на изделията от обработваната партида до окончателно завършване на обработката на всички изделия на дадената операция. Продължителността на производственият цикъл се определя по една съвсем проста формулка :
Тц = n . ∑tm
  • Тц – продължителността на производствения процес при последователно съчетаване на операциите
  • n – броят на детайлите в партидата
  • m – броят на операциите в партидата
Например, производството на хляб - замесване, втасване, печене. Всяка следваща операция не може да започне ако не е завършета предходната.

2. Паралелен процес – 

при него всяко изделие включено в партидата преминава самостоятелно на следващото работно място непосредствено след изпълнението на съответната операция на предшестващото работно място, независимо от останалите изделия включени в партидата. Този подход осигурява най-кратък цикъл на обработка на изделията, което е в резултат от високата степен на паралелност в изпълнението на отделните операции. Целесъобразното му прилагане е когато дадено изделие се произвежда в голямо количество. Продължителността на производствения цикъл при паралелно съчетаване на операциите се определя по следния начин :
Тц = ∑tm + (n – 1 ). tmax
tmax - операция с най-голяма продължителност във времето
Например, производството на метални изделия - нарязване на заготовките, струговане, фрезоване, шлайфане. Тук не е необходимо да се изчаква цялата партида, за да започне следващата операция.

2.    Паралелно-последователен процес – 

при него следващата операция започва след като предшестващата операция е завършена на едно или повече изделия, включени в партидата. При този подход има известно препокриване на отделните съседни операции. Изделията се предават от една на друга операция не на цели партиди, а на отделни части, по едно или няколко изделия. При построяване на производствения процес във времето се спазва изискването за паралелност в изпълнението на операциите и за непрекъснатост на обработката на всяко работно място. Удачен е когато обработването на предметите на труда преминава през операции с различна продължителност и липсва синхрон в тяхното изпълнение. Операциите в този цикъл се разделят на големи, малки и неутрални. Продължителността на производствения цикъл се определя по следния начин :
Тц = ∑tm + (n – 1 ). (∑tгол - ∑tмал)
tгол  - голяма операция
tмал - малка операция

Видове производсдтвени операции.

Голяма операция, 

е всяка операция, която се намира между две по-малки от нея операции или между по-малка и равна на нея операция.

Малка операция, 

е която се намира между две по-големи от нея операции или между по-голяма или равна на нея операции.

Неутрални операции – 

намира се между по-голяма и по-малка от нея операция или равна на нея.

Определянето на вида на операцията при построяване на производствен процес на предприятие в частния бизнес се извършва на база на хистограма по хоризонталната ос, на която се нанася броя на операциите, а по вертикалната ос - продължителността по времето.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.
Налични издания по английски език - за българи: