Translate

Какво е рекламно послание? | dLambow

 

Как да разработим рекламно послание?

 

Етапи при разработване на рекламно послание

Разработването на рекламно послание е творческа дейност, която минава през редица етапи: на Знаете ли кои са основните етапи на генериране, оценка и избор на рекламно послание като “изключително предложение на продажбите”?

Генериране на послание.


Посланието на един продукт трябва да бъде решено като част на разработването на концепцията на продукта.То трябва да изразява основната полза , която марката предлага .

Оценка и избор на посланието.


Необходимо е да се оценят алтернативните послания и сред тях да се избере едно, като добрата реклама трябва да бъде фокусирана върху едно продажбено предложение.

Съществува термина “изключително предложение на продажбите” – това понятие трябва да се разглежда като единство от три условия, за да има ефект от рекламното послание:

  • всяка реклама трябва да предлага на потребителите единствен по реда си мотив;
  • този мотив трябва да е неповторим;
  • мотивът трябва да подбужда към голям брой потребители.

Преди разпространение на рекламното послание, то трябва предварително да се тества, за да се определи кой вариант е най- въздействащ .


Рекламно послание
Рекламно послание



Изпълнение на посланието


Изпълнението на посланието зависи не само от това какво се казва, но и от това как се казва, като някои реклами целят рационално а други емоционално позициониране.

Този етап е свързан с избор на рекламно заглавия и рекламен текст като за целта е необходимо да се намерят подходящите
  • стил,
  • тон,
  • думи и
  • форма.

Рекламното послание може да бъде представено в различни стилове на изпълнение:

  • миг от живота,
  • начин на живот,
  • фантазия,
  • настроение,
  • музика,
  • персонизиращ символ,
  • техническа компетентност,
  • научно доказателство,
  • свидетелски показания.

Изпълнението на рекламното послание е свързано с разработването на рекламни константи:

  • търговска марка и име на продукта,
  • определен асортимент от стокови позиции,
  • фирмени цветове,
  • фирмен стил,
  • рекламен лозунг,
  • рекламни заглавия,
  • наименования за произход и др.

 

Избор на рекламни канали, средства и носители.


Рекламните канали се класифицират като:

  • - печатни средства за разпространение;
  • - електронно разпръсквателни средства;
  • - външна и транспортна реклама;
  • - рекламни средства за изложбени прояви;
  • - рекламни средства на мястото на продажбите;
  • - рекламни филми, кино реклама;
  • - справочни рекламни средства.

----------------

Бизнес заетост

 

От бизнес заетост се облагодеталства цялото общество

Понятието бизнес има изключително широка употраба в съвременият ежедневен език. То често се използва за да се означи всяка работа която човек върши независимо към каква сфера се отнася тя и каква е целта й. В някои случаи употребата е по прецизна и означава всяка

  • заетост,
  • ангажираност,
  • усилие,
  • професия,
  • роля или
  • дейност,
които човек извършва, за да си осигури средства за съществуване, т. е. печалба. Без значение е дали тази заетост се разгръща в по-кратък, по-дълъг или неограничен период от време. Бизнесът може да е определено поле на дейност, в което човек се изявява, или от което печели.
Целта на бизнеса е винаги печалба за субекта, който го осъществява. Обаче резултатите от него са в полза не само за субекта, а и за цялото общество. Затова бизнесът и неговото развитие засягат на практика всички хора в обществото.

Те или извършват бизнес, или се възползват от резултатите му, а най–често – и двете заедно. Ако заетостта е сполучлива, на нея се гледа, от една страна, като печалба за отделният индивид, а от друга – като облагодеталстване на цялото общество.
------------------------------------------------

Екструдиране

 

Екструдиране - технология за производство на храни

Екструдирането е съвременен специфичен технологичен процес за преработка на зърнени храни и производство на техни производни. В процеса на екструдиране  зърнените храни се подлагат на висока температура и налягане за много кратко време, което води до :

  • - Дезактивиране на антихранителните вещества (трипсин инхибитори в соята).

  • - Денатуриране на белтъчините и разкъсване на дългата молекулна верига. Подобрява се смилаемостта и усвояването им.

  • - Желатиниране на скорбялата. Подобрява се смилаемостта и усвояването на скорбялата.

  • - Разкъсват се вътрешноклетъчните целулозни прегради. Освобождава се достъпа до хранителните вещества и олиото (мазнината в соята). Подобрява се усвояването на хранителните вещества и енергията от тях.

  • - Високата температура унищожава патогенните микроорганизми (салмонели, клостридии, микоплазми), плесени (микотоксини).

  • - Съдържанието на влага намалява и достига до 9-10%. Така се стига до по-добро съхраняване на фуражите.

  • - Инактивират се ензимите липаза и липоксигеназа, които причиняват бързо влошаване на хранителните качества (грънясване на храни с високо съдържание на мазнини).

За да се получи готовото крайно изделие пък се комбинират различни термопроцеси, които имат различни параметри. В зависимост от нагряващата среда, те са два вида:
  • сухо нагряване и
  • хидротермична обработка (термообработка в течна среда).
Двата вида термообработка се комбинират. Започва се с единия и се продължава с втория. Последователността на комбиниране се намира в зависимост от вида на крайното изделие. Условията за екструдиране зависят от:
  • количеството на работната среда;
  • храктерът на изменение на температурата;
  • максималната работна температура, която се достига в работната среда.
В хода на производствения процес при приготвянето на полуфабрикатите и готовите храни, съгласно технологичните изисквания се влагат различни химични вещества и съединения.

Напълно логично, това води до протичането в приготвяния продукт на определени физико-химически и биологически процеси, които преследват различни цели. Например,
  • забавянето или спирането хода на произтичащите неблагоприятни изменения в продукта, 
  • повишението на трайността на продукта, 
  • подобряването на вкусовите му качества, 
  • придобиването от него на нови неприсъщи органолептични качества и т.н.
Прилаганите за тази цел химически вещества могат да се разделят на следните основни групи:

Антибактериални вещества.


Това са група химически вещества, чието въздействие върху продукта води до намаляването на вредните промени в него, протичащи вследствие на жизнената дейност на микроорганизмите в живеещи в него. Влагането им в продукта води до забавянето или преустановяването на хода на протичане на нежелани окислителни процеси в продуктите и полуфабрикатите.

Антиокислители.


Това са група химически вещества, под чието въздействие в продукта се забавят нежеланите окислителни процеси, водещи до промяна в отрицателна посока на органолептичните му показатели. Действието им е насочено главно към мазнините. В продукта се влагат в много малки количества.

Емулгатори и стабилизатори.


С влагането на тези вещества в продукта се цели да се запазят физическите характеристики на продукта. Емулгиращите вещества се прибавят към съдържащите мазнини хранителни продукти, за да може да се запазят характерните им външен вид и състояние.

Стабилизаторите пък спомагат за свързването на голямо количество вода. По този начин се увеличава вискозитетът на продукта и той става годен да послужи за свързващо вещество при по-нататъшното получаване на трайни продукти.

Често в практиката едно и също вещество от тази група служи едновременно както за емулгатор, така и за стабилизатор.

Подобрители.


Това са група химически вещества, при влагането на които се предизвиква промяна в скоростта и степента на трансформация на протичащите в хода на предписания технологичен процес физико-химически и биофизически промени при което се получава подобряване на качеството на крайния продукт или полуфабрикат.

Най-характерното свойство на ензимните препарати е активното им участие като катализатори във всички фази на синтеза и разграждането на живата клетка.
------------------------------------------------

Дълготрайни активи

 

Дълготрайни активи в икономиката

В пазарната икономика нараства икономическа активност на предприятията като основни структурни единици на националното стопанство. Това се характеризира с динамични и бързи промени на стопанското законодателство, бързо променяща се и с висока степен на неопределеност среда за функциониране на фирмите, усложняват се връзките между тях и се засилва конкуренцията.

Възникват и основните им проблем с

  • осигуряване на ресурси,
  • продажби на продукция,
  • оцеляване и
  • просперитет.
В условията на пазарна икономика управлението на дълготрайните активи (ДА) на една фирма и повишаването на ефективността от тяхното използване са първостепенни задачи за нейният мениджърски екип.
Понятието дълготрайни активи се установи нормативно през 1991год. с приемането на Закона за счетоводството и обозначава обектите, в които предприятието е направило дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. В преобладаващата си част те приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието.

Запазват натурално-веществената си форма в продължение на много производствени цикли, поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части от стойността си в състава на разходите за дейността.

Дълготрайните активи включват също и инвестициите на предприятието, насочени към увеличаване и натрупване на основен капитал по пътя на дивиденти и лихви, получавани от други търговски дружества срещу придобита собственост в техни капитали. 

ДА са един от най-важните показатели за характеризиране на икономическата същност и състояние на ресурсите, а следователно и на стопанските и финансовите възможности на фирмата.

Както всички активи, така и дълготрайните са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат от минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. Но за разлика от останалите, те престояват по-дълго в предприятията (над една година) и се използват многократно в дейността им.

Управлението на ДА може да идентифицира неефективните решения, да подобри техниките по експлоатация и поддръжка, да удължи живота им, да намали неприятните изненади и да осигури точна и ефективна обосновка за разходите пред регулатори инвеститори.

Реалностите на пазара изискват високотехнологични и висококачествени продукти, а за създаването на такива са необходими скъпи машини, съоръжения и оборудване. Това е причината предприятията да инвестират в тях основен капитал и заемни средства, в резултат на което продуктът се оскъпява чувствително от високите амортизации и изплатените лихви и може да стане не конкурентноспособен.

За съжаление в момента у нас индустриалното производство е в криза, както и останалата част от икономиката. Голяма част от проблемите на фирмите са свързани с ресурсната осигуреност. Също така трябва да се отбележи, че голяма част от използваните машини и оборудване са доста остарели физически и морално.

Тъй като голяма част от предприятията бяха приватизирани, сега новите собственици трябва да осигурят подобряване на използването на цялата материална база в тях. А това е трудно от много гледни точки. Затова е добре да се направи изследване и анализ на използването на наличните активи, като един от основните елементи на капитала в конкретна индустриална фирма и да се разкрият по-съществените проблеми в тази област.

Тяхното ефективно използване и уп равление чрез амортизационната политика е и един от основните синтетични показатели за равнището на стопанската дейност в производственото предприятие. Разкриването на техния сложен и динамичен характер, като обект на управление е първостепенна цел за всяко фирмено ръководство.

Дълготрайните активи на фирмата (ДАФ) са най-важната съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.

Според чл.14 от Закона за счетоводство активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период. Те се подразделят на четири основни групи:
  • Материални /МДА/
  • Нематериални /НДА/
  • Финансови /ФДА/
  • Положителна (търговска) репутация

 

Класификация на дълготрайните активи


Активите са основен обект на счетоводството, тъй като са стопанските средства на предприятието. Активите отразяват мощта на предприятието. Всички активи са групирани и систематизирани, за да може по- лесно да бъдат:
  • изучени
  • отчитани
  • съхранявани
  • използвани.

Активите се класифицират:Основен критерии при делението на активите по признак на трайността.
  • според икономическата им същност
  • функционалната им роля в стопанския процеса.

Дълготрайните активи имат материално веществен характер, обслужват стопанския процес на използване, не променят видимо първоначалната си форма, а се амортизират (износват или изхабяват).



І. Материални дълготрайни активи- всички средства на труда на предприятието, които имат натурално веществен характер и се използват продължително време за дейността. Това са:
  1. Земи, гори и трайни насъждения
  2. Сгради, машини, съоръжения и оборудване
  3. Транспортни средства
  4. Стопански инвентар
  5. Работни и продуктивни животни
  6. Инвентарен амбалаж
  7. Производствени инструменти и др.
ІІ. Нематериални дълготрайни активи- стопанските средства, които обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат натурално веществен характер:
  1. Разходи за учредяване на предприятието и разширяване на дейността във връзка с увеличаване на капитала
  2. Програмни продукти
  3. Продукти от научна и развойна дейност, каквито могат да бъдат проекти за нови продукти, нови технологии и др.
ІІІ. Финансови дълготрайни активи- свързани с дългосрочни инвестиции под формата на:
  1. Съучастия и дялове в други предприятия
  2. Ценни книжа с инвестиционен характер
  3. Предоставени дългосрочни заеми на други предприятия.

-----------------------------------------------

Предприемачески процес

 

Какво е предприемачески процес?

Истината е, че всички основни характеристики на предприемаческия процес остават незабелязани за 96% от хората, поради това, че им липсва психологията на предприемаческия нюх.

Без способността за самостоятелно мислене и под въздействие на страха от излизане на показ в челните позиции на обществото, като по този начин се подлагат на всевъзможни спекулации, коментари и завист, хората не са в състояние да развият каквото и да е предприемачество или самостоятелна дейност.

Счита се, че предприемаческия процес започва от бизнес идеята, която по същество трябва да е
  • иновативна, 
  • авангардна и 
  • технологична. 
Следващият елемент е даване на начало
  • - стартирането на бизнес процеса 
  • - създаването на бизнес план, 
  • - организация на дейността, 
  • - извършване на необходимите проучвания, 
  • - регистрации и озаконявания, 
  • - ситуиране на бизнеса, 
  • - създаване стартовата база за развитие.
Третият елемент от схемата е практическата реализация на намеренията до създаването и стабилизирането на функциониращ и печеливш бизнес модел, който реализира всички същностни етапи, процеси и организационни елементи в завършен и затворен делови цикъл.

Така, по естествен начин се дава ход на четвъртият елемент - растежа, без който всяка предприемаческа идея може да стигне най-много до създаването на ограничен, местни начинания, основаващ се на личните умения и време на предприемача.

И четвъртия етап е изхода от бизнеса, ако предприемача не е решен да остарее да преклонна възраст със създадената от него дейност. Като в случая са възможни най-общо два сценария за изход:
  • - пазарна продажба на създаденото начинадие и
  • - завещаване и унаследяване от поколенията след предприемача.
Движещи сили в предприемачеството - обикновено до създаването на нов бизнес /фирма/ води наличието на комбинация от:
  • - възможности /благоприятна околна среда/;
  • - подходящи ресурси /материални, финансови, трудови/;
  • - добър предприемач, който да обедини тези фактори, за да може да стартира нов бизнес.
------------------------------------------------

Командитно дружество | dLambow

 

Командитно дружество - рядко срещана форма за бизнес в България

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Командитно дружество с акции 

Командитното дружество с акции се образува се с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3. Действа се според разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в закона не е предвидено друго.

Командитно дружество
Командитно дружество

Форма.


Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Фирма.


Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.
 

Съдържание на договора.


Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа:
  • 1. фирмата на дружеството;
  • 2. седалището и адреса;
  • 3. предмета на дейност;
  • 4. името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
  • 5. вида и размера на вноските;
  • 6. начина за разпределение на печалбите и загубите ;
  • 7. начина на управление и представителство на дружеството.
 

Вписване.


Дружеството се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.

Управление.


Управлението и представителството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорният с-к няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници.

Действия на ограничено отговорния съдружник (ООС).


Ако той извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката. 




Права на ООС.


ООС може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет. При отказ по искане на съдружника, окръжният съд постановява предоставянето им.

Участие в печалбата и загубата на ООС.


Ако ООС не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.

ООС участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.

Забрана за разпределяне на печалба.


Когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалбата.

Отговорност на ООС.


Спрямо кредиторите на дружеството ООС отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло.

Отговорност преди регистрирането.


ООС отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

Учредители.


Дееспособни физически и юридически лица. За участие като съдружник в учредяващо се дружество управителния орган на юридическото лице трябва да вземе решение за участие, да представи удостоверение за актуално състояние и нотариално заверено пълномощно на представителя, който ще подпише дружествения договор, освен ако той ще се подписва от органа с представителна власт на юридическото лице. Броят на ООС е най-малко трима.

Регистрация.


В Агенцията по вписванията по седалището на учредяващото се дружество - в три месечен срок от учредителното събрание.

Необходими документи.

  • 1. Заявление, подписано от всички учредители;
  • 2. Образци от подписите на лицата, които ще управляват и представляват дружеството, нотариално заверени;
  • 3. Устав, приет от учредителното събрание;
  • 4. Протокол за учредяването и списък на акционерите участвали на учредителното събрание, заверен от Съвета на директорите;
  • 5. Декларация по чл. 160 ал. 2 и чл. 234 ал. 2 от Търговския закон;
  • 6. Удостоверение за уникалност името на фирмата;
  • 7. Квитанции за платени държавни такси –за регистрация на КДА, за обнародване в "Държавен вестник, за препис от съдебно решение;
  • 8. Документ от банка за внесените парични вноски от записалите акции.

----------------

Управление на промените | dLambow

 

Управление на промените в съвременния бизнес

 

Какво са промените?

Управлението на промените при съвременният начин на живот се характеризират с нарастваща динамика и несигурност, което поставя сериозни задачи пред тяхното регулиране на фирмено, организационно и държавно ниво. Единственото сигурно нещо в съвремието е непрекъснатите изменения като средство за приспособяване към изменящото се обкръжение.

За да оцелеем в този непрекъснато променящ се свят, ние се нуждаем от приспособяване към обстоятелствата и събитията около нас. Групите и организациите по хода на развитието и съзряването си също търсят такова приспособяване към протичащите около и вътре в тях трансформации.

Управление на промените
Управление на промените

Определение.


Преминаването от едно, съществуващо състояние на интересуващата ни система (в най-общ смисъл) в друго, желано, по-пълно удовлетворяващо изискванията ни състояние, се нарича промяна. Умението да се предвижда необходимостта и да се реагира своевременно и адекватно на разнообразието около нас се превръща в определящ фактор за успеха на
  • организации, 
  • групи и дори на 
  • отделната личност.
Тези контролирани изменения в организацията се осъществява винаги под влияние и натиск на сили, намиращи се извън или вътре в нея. Независимо колко добре е свършена работата по избора на стратегията за промяната, винаги може да се случи нещо неочаквано по време на въвеждането. Само чрез внимателно следене на процеса, своевременно може да се определи непредвиденото и да се реагира разумно.

Отговорността за правилният избор на стратегия за осъществяване на организационни трансформации е изцяло на мениджърите на организацията. В света на бизнеса, който продължава да става все по - динамичен, последиците от лошия избор ще стават все по - сурови.

Има външни и вътрешни сили, налагащи корекции.

Външни сили

Една от най-важните външни сили, налагащи потребност от изменения е пазара и свързаните с него фактори като
  • цена, 
  • реклама, 
  • начин на обслужване, 
  • нови продукти. 
Към външните сили може да се отнесат и тези в развитието на технологиите. Като съществена външна сила технологиите се проявиха едва през последните години.
Ръководителите трябва да познават пулса на съвременните движения с обществено значение, макар че те са извън техния контрол. Те не могат да контролират тяхното
  • формиране, 
  • действие и 
  • развитие, 
но до голяма степен съдбата на фирмите зависи от тях. Те са неуправляем фактор, оказващ влияние върху планираните резултати на организациите.

Вътрешни сили

Вземането на управленски решения - те могат да са ненавременни, да бъдат неправилни или изобщо да не се вземат. Възможно е взетите решения да бъдат неадекватни на управленската ситуация, което да доведе до допълнителни непредвидени проблеми.

Комуникациите са в основата на добрия управленски стил, а нарушаването на техния ритъм може да предизвика
  • влошаване на обслужването, 
  • намаляване на оборота и 
  • загуба на клиенти. 
А от това следва да се търсят подходящи корекции в начина на организиране и функционирането на системата от информационни връзки.

Междуличностните отношения  предопределят социалния климат и могат да се разглеждат в различна плоскост:
  • ръководители - подчинени,
  • подчинени - подчинени,
  • ръководител - ръководител и т.н.
Нарушаването на хармонията в тези отношения може да предизвика различни социални ефекти
организирани недоволства (стачки),
  • неадекватно изпълнение на служебните задължения,
  • напускане на работа и т.н.
Ръководството трябва да установи причините за тяхното проявление и след като оцени необходимостта от решаването им като проблем да пристъпи към действие.

Видове промени.


А. Адаптивни.

Тя е с най-ниска степен на сложност, разходи и риск (несигурност). Свързана е с внедряване на традиционни, вече изпитани от дадена организация мерки или директно заимствани от друга организационна единица в същата организация. Адаптивните решения не предизвикват особен страх у персонала, тъй като той вече ги познава. Като пример, илюстриращ ситуацията, ще посочим въвеждането на трисменен режим на работа в цех на завод, в който повечето от цеховете работят традиционно по този начин.

Б. Обновяващи (иновационни).

Те заемат средна позиция, що се отнася до степента на сложност, разходите и риска. Те са свързани с въвеждане на начин на работа, нов за цялата организация. Като пример за иновация може да се посочи внедряването на нова, по-ефикасна, но вече изпитана от други производители технология за производство на традиционен за фирмата продукт. По-високата степен на неизвестност, а следователно и на несигурност прави страха от този вид нововъведения един от основните проблеми за успеха на начинанието.

В. Радикално обновяващи.

Те имат подчертано пионерски характер и са свързани с внедряването на изцяло нови системи. Съвсем естествено е те да се отличават с най-висока
  • степен на сложност, 
  • разходи и 
  • риск, 
но и с най-голяма потенциална изгода. Промените от този тип са най-сложни за внедряване и най-силно застрашаващи доверието в мениджърите и сигурността на работните места на служителите.

В много случаи те засягат изгражданата дълги години фирмена култура. Много илюстративен пример е началната фаза на внедряване на
  • автоматизацията на технологичните процеси и на 
  • роботизацията в индустрията. 

Известна е негативната реакция на работната сила и на голяма част от ръководителите при първите стъпки, свързани с внедряването на тези радикални нововъведения, които впоследствие доведоха до индустриалната революция.

Съпротивата расте с нарастване на степента на сложност и риск, т. е. при преминаване от адаптивен към иновационен и към радикално - обновяващ тип нововъведения. 




Стратегия за осъществяване на промени.

Под “стратегия” разбираме последователен подход, избран в зависимост от обстоятелствата. Няма една - единствена най-добра стратегия. Изборът и успехът на определена стратегия зависи от конкретната ситуация.

Класификация на стратегиите:

  • Директивна;
  • Водене на преговори;
  • Нормативна;
  • Аналитична;
  • Насочена.

 

Директивна стратегия.

При избор на директивна стратегия, само ръководството решава какво да се направи, като в минимална степен включва други служители. Тук почти няма отклонение от първоначалния план. Директивните стратегии често се насочват към изменения, които трябва да се проведат бързо и със сигурност изискват както силна лична власт, така и власт, произтичаща от заеманата длъжност.

Нужно е да се притежава цялата съществена информация, както и възможността да се преодолее или потисне съпротивата. Често директивните подходи се използват в ситуация на криза - „притиснати до стената”, „единствения изход” и т.н. - като в случай на
  • спад в търсенето или 
  • силна конкуренция. 
При този подход засегнатите просто трябва да се подчинят на разпорежданията.

Стратегия за преговаряне.

Когато се работи със стратегиите за преговаряне, ръководството все пак е инициатор на промяната, но е готово да преговаря с други групи за нейното въвеждане и за отстъпките, които могат да се направят. Стратегиите чрез преговаряне отнемат много по-дълго време, защото се водят преговори с други участващи страни и резултатите могат да се предвидят малко по - трудно, тъй като не могат да се знаят предварително какви ще бъдат направените отстъпки.

Тук обаче засегнатите имат право на мнение и могат да се почувстват свързани с процесите. Преговарянето в трудовата дейност в замяна на увеличаване на заплатите и премиите -наричано често „преговори по производителността” - е пример за този подход.

Нормативна стратегия.

Когато се използва нормативна стратегия, се отива към нещо повече от съгласие. Стремежът е да се насочи ангажираността на засегнатите не само към специфичните проблеми, но и към общите цели на организацията. Оттук и определението „с ум и сърце”. При работа над качеството на продукцията или услугата например, вместо да се създават нови процедури и дисциплина, целта е служителите да се направят съпричастни на идеята за високото качество.

Така те се стремят към него чрез непрекъснато предлагане на подобрения и участие в проектите по качеството и в кръжоците по качество, както е в много фирми, насочени към прилагане на стратегията за „Тотално качество”. Понякога се привличат консултанти по организационно „поведение”, специалисти по индивидуално и групово поведение, за да се съдейства на процеса на трансформиране на ценности и нагласи към работата.

Аналитична стратегия.

Аналитичните стратегии използват специалисти за изследване на ясно определени проблеми. Често управленските екипи, включващи експерти от главното управление или специалисти консултанти, работят върху специфичен проблем - като
  • промяна на снабдителната мрежа или
  • разстановка на металообработващ цех.
По принцип подходът е строго управленски и в резултат довежда до оптимални отговори, без да се съобразява много с възприемането му от засегнатите.

Насочена стратегия.

Стратегиите, насочени към действие, се различават по две неща от аналитичните.
  • Първо, проблемът е по-неясно определен.
  • Второ, включените често образуват група, в която не преобладават началници.
Участват членове на група, които най-вероятно ще бъдат засегнати и те опитват известен брой подходи и се учат от пробите и грешките

Модел за управление на стратегическото развитие.


А. Реактивно управление.

При този модел на управление промените са постепенни. Те са отговор на измененията на средата (развитие на продукти, услуги, пазари.) Стратегически решения за
  • напускане на пазара, 
  • излизане на международни пазари, 
  • въвеждането на нови техники и технологии. 
Метод на проби и грешки. Изходът от кризисно състояние се постига чрез логическо търсене на правилното решение.

Б. Активно специално управление.

Това предполага изследване на средата и на тази основа осъществяване на постепенни стратегически мерки. Този подход е ефективен когато липсват резки стратегически изменения на пазара, т.е. когато скоростта на измененията не е по-голяма от скоростта на реакция на фирмата. Липсва системна работа за генериране на нови идеи.

В. Активно систематично управление.

При този тип управление се използват историческите тенденции и резултати (дългосрочно планиране). Характеризира се със задълбочени анализи и прогнози на околната среда.

Модел на стратегическите промени в реално време.

Моделът представлява едновременно планиране и реализация на различните изменения в рамките на организацията. На първо място са потребностите на настоящия момент. Провеждат се събрания където присъстват всички, които имат отношение към измененията. В процеса на обсъждане се включва всеки който може да допринесат за крайния успех. Но е нужен постоянен мониторинг на външната среда.

Фактори, определящи избора на стратегия.

Известен брой фактори могат да определят избора на стратегия за управление на промяната. Такива са:

•    Темп на прилагане на мерките;
•    Степен и вид на очакваната съпротива;
•    Основата на властта на инициатора;
•    Обем на нужната информация;
•    Рисковете.

Ръст и вид на очакваната съпротива.

Ако всички други фактори са еднакви, колкото по голяма е очакваната съпротива, толкова по-трудно е тя просто да се смаже и толкова повече мениджърът трябва да се придвижи към десния край на континуума, за да намери начин да я намали.

Позициите на инициаторите, сравнени с тези на съпротивляващите се, особено по отношение на властта.

Колкото по-малко власт има инициаторът по отношение на другите, толкова повече инициаторът мениджър трябва да се придвижва вдясно на континуума. Обратно, колкото по-силна е позицията на инициатора, толкова повече той или тя могат да се движат наляво.

Лице, което има нужната информация за проектиране на промяна и енергия за въвеждането й.

Колкото повече инициаторите очакват, че ще имат нужда от информация и съпричастност от други, за да се помогне проектирането и въвеждането на мерките, толкова повече те трябва да се придвижват надясно. Спечелването на полезна информация и ангажираност изисква време и участието на други.

Рискове.

Колкото по-голяма е възможността за риск в кратки срокове в работата на организацията и за оцеляването й, ако не се промени съществуващата ситуация, толкова по-наляво трябва да се придвижваме. Усилията за организационни мерки, които не се съобразяват с тези фактори, неизбежно се сблъскват с проблеми.

Обща грешка на някои мениджъри, например е да действат много бързо и да въвличат твърде малко хора, независимо от факта, че те нямат цялата информация, от която наистина се нуждаят, за да проектират правилно нововъведенията.

В някои случаи обаче познаването на четирите фактора не може да даде на мениджъра възможност да направи удобен и очевиден избор. Например, мениджърът има слаба позиция в сравнение с хората, които той мисли, че се нуждаят от промяна, и се сблъсква със сериозни последици, ако тя не се въведе веднага.

Такъв мениджър е явно подложен на натиск. Ако не може по някакъв начин да увеличи властта си, той е заставен да избере някаква компромисна стратегия и да преживее трудни времена.

----------------

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Посетители

Translate / Перевод

Последователи - Абонати: