Дълготрайни активи

 

Дълготрайни активи в икономиката

В пазарната икономика нараства икономическа активност на предприятията като основни структурни единици на националното стопанство. Това се характеризира с динамични и бързи промени на стопанското законодателство, бързо променяща се и с висока степен на неопределеност среда за функциониране на фирмите, усложняват се връзките между тях и се засилва конкуренцията.

Възникват и основните им проблем с

• осигуряване на ресурси,
• продажби на продукция,
• оцеляване и
• просперитет.

В условията на пазарна икономика управлението на дълготрайните активи (ДА) на една фирма и повишаването на ефективността от тяхното използване са първостепенни задачи за нейният мениджърски екип.

Понятието дълготрайни активи се установи нормативно през 1991год. с приемането на Закона за счетоводството и обозначава обектите, в които предприятието е направило дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. В преобладаващата си част те приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието.

Запазват натурално-веществената си форма в продължение на много производствени цикли, поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части от стойността си в състава на разходите за дейността.

Дълготрайните активи включват също и инвестициите на предприятието, насочени към увеличаване и натрупване на основен капитал по пътя на дивиденти и лихви, получавани от други търговски дружества срещу придобита собственост в техни капитали. 

ДА са един от най-важните показатели за характеризиране на икономическата същност и състояние на ресурсите, а следователно и на стопанските и финансовите възможности на фирмата.

Както всички активи, така и дълготрайните са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат от минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. Но за разлика от останалите, те престояват по-дълго в предприятията (над една година) и се използват многократно в дейността им.

Управлението на ДА може да идентифицира неефективните решения, да подобри техниките по експлоатация и поддръжка, да удължи живота им, да намали неприятните изненади и да осигури точна и ефективна обосновка за разходите пред регулатори инвеститори.

Реалностите на пазара изискват високотехнологични и висококачествени продукти, а за създаването на такива са необходими скъпи машини, съоръжения и оборудване. Това е причината предприятията да инвестират в тях основен капитал и заемни средства, в резултат на което продуктът се оскъпява чувствително от високите амортизации и изплатените лихви и може да стане не конкурентноспособен.

За съжаление в момента у нас индустриалното производство е в криза, както и останалата част от икономиката. Голяма част от проблемите на фирмите са свързани с ресурсната осигуреност. Също така трябва да се отбележи, че голяма част от използваните машини и оборудване са доста остарели физически и морално.

Тъй като голяма част от предприятията бяха приватизирани, сега новите собственици трябва да осигурят подобряване на използването на цялата материална база в тях. А това е трудно от много гледни точки. Затова е добре да се направи изследване и анализ на използването на наличните активи, като един от основните елементи на капитала в конкретна индустриална фирма и да се разкрият по-съществените проблеми в тази област.

Тяхното ефективно използване и уп равление чрез амортизационната политика е и един от основните синтетични показатели за равнището на стопанската дейност в производственото предприятие. Разкриването на техния сложен и динамичен характер, като обект на управление е първостепенна цел за всяко фирмено ръководство.

Дълготрайните активи на фирмата (ДАФ) са най-важната съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.

Според чл.14 от Закона за счетоводство активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период. Те се подразделят на четири основни групи:

• Материални /МДА/
• Нематериални /НДА/
• Финансови /ФДА/
• Положителна (търговска) репутация

 

Класификация на дълготрайните активи

Активите са основен обект на счетоводството, тъй като са стопанските средства на предприятието. Активите отразяват мощта на предприятието. Всички активи са групирани и систематизирани, за да може по- лесно да бъдат:

• изучени
• отчитани
• съхранявани
• използвани.

Активите се класифицират:Основен критерии при делението на активите по признак на трайността.

• според икономическата им същност
• функционалната им роля в стопанския процеса.

Дълготрайните активи имат материално веществен характер, обслужват стопанския процес на използване, не променят видимо първоначалната си форма, а се амортизират (износват или изхабяват).

І. Материални дълготрайни активи- всички средства на труда на предприятието, които имат натурално веществен характер и се използват продължително време за дейността. Това са:

1. Земи, гори и трайни насъждения
2. Сгради, машини, съоръжения и оборудване
3. Транспортни средства
4. Стопански инвентар
5. Работни и продуктивни животни
6. Инвентарен амбалаж
7. Производствени инструменти и др.

ІІ. Нематериални дълготрайни активи- стопанските средства, които обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат натурално веществен характер:

1. Разходи за учредяване на предприятието и разширяване на дейността във връзка с увеличаване на капитала
2. Програмни продукти
3. Продукти от научна и развойна дейност, каквито могат да бъдат проекти за нови продукти, нови технологии и др.

ІІІ. Финансови дълготрайни активи- свързани с дългосрочни инвестиции под формата на:

1. Съучастия и дялове в други предприятия
2. Ценни книжа с инвестиционен характер
3. Предоставени дългосрочни заеми на други предприятия.
   

-----------------------------------------------