Планирането в организацията може да бъде стратегическо и тактическо.
Стратегическо планиране се определя като метод за вземане на решения
относно бъдещето на организацията, за определяне на нейното развитие от
съществуващото към бъдещото състояние. Основава се на анализ на
ситуацията и изграждане на прогноза за бъдещото развитие. Неговата
цел е развитие на потенциалните възможности на организацията. Често,
стратегическото планиране идентифицира възможни източници за
финансиране, като обаче, това планиране се свързва и с управление на
останалите ресурси във фирмата. В този смисъл, стратегическото планиране
е преди всичко логика на процеса за съгласуване между целите, на които
подчинява дейността си организацията и ресурсите ù.
Тактическото
планиране е управленска логика на процеса на координация на действията и
интересите на всички участници в организационната дейност. Тази логика
извежда целите на организацията като аргумент, функция на които са
ресурсите и по точно тяхната промяна от фактическо към необходимото
състояние.
Тази логика на планиране може да се коментира и от още
една гледна точка. Многобройните дейности, наричани още работи,
реализирани във фирмата, могат да се групират във функции: маркетинг,
финанси, персонал, снабдяване и др. Функциите са институционализирани в
организационни звена. Планирането в неговия стратегически аспект
осигурява координация на функциите и на извършващите ги институционални
звена при ясно и еднозначно предварително формулирана цел.
Стратегическото планиране трябва да се разглежда, като процес върху
протичането на който влияе непрекъснато изменящата се обкръжаваща среда.
Изисква се и своевременно реагиране чрез нанасяне на корекции по цялата
верига от компоненти на планирането. Този тип планиране се различава от
тактическото, защото чрез тактическото планиране става конкретизирането
на дългосрочните цели на фирмата в по краткосрочни, както и
определянето на конкретните дейности и задължения на отговорните за
изпълнението им отделни звена и хора.
В обобщение:
стратегическото планиране и управление са най-съвременната модификация
на вътрешноорганизационното планиране и управление. Кардиналните
изменения в развитието на вътрешноорганизационното планиране към
стратегическото планиране, протекли през 60-те и 70-те години на XX век,
довеждат до своеобразен „бум” на стратегическото планиране. Този бум се
характеризира с такова планиране, което не е насочено навътре към
организацията, а навън от нея, към нейното социално-икономическо,
политическо, екологическо и технологическо обкръжение. Този преход
означава скъсване с представата за организацията като затворена система и
преход към възприемане на организацията в качеството й на отворена
система.
Стратегическото планиране е възможно само на фона на
ефективно общоорганизационно планиране, в това число и осъществяване на
активно тактическо планиране. От друга страна, планирането на
организационната дейност и то не въобще, а в съответствие със
стратегическата логика на процеса, може да се счита успешно само при
условие, че се планира реализирането на отделните комплекси от дейности,
определени от тактическото планиране.
Развитие на фирмено планиране.
Процесът на развитие на фирменото планиране преминава през няколко етапа, всеки един от които се отличава с определен тип планиране.
Първият тип планиране е бюджетното планиране. При него продaжбите, разходите, печалбата и възвращаемостта на инвестициите са основните индикатори, чиито промени и тенденции непрекъснато се наблюдават и изследват. Целта е да се определи кои видове дейности са най-големите източници на доход за фирмата за дълъг период от време. За тази цел се построяват няколко модела на икономическо прогнозиране. За да се вземе окончателно решение кой модел ще се избере се прави и анализ на конкуренцията, на силните и слабите страни на фирмата.
Този вид бюджетното планиране съответства на периода на масовото производство през първите три десетилетия на миналия век и периода след 2-рата световна война. Това са периодите, които се характеризират с производство на колкото се може повече стандартни изделия, предназначени за масовия потребител, при възможно най-ниски производствени разходи. Ключът за успех при този вид производство е да залееш пазара с този масов проукт на най-ниска цена. Т.е. по това време са съществували т.нар.”чисти” фирми - с тях на продуктова област и големи мащаби на производство в нея. Конкуренцията между тези фирми се е свеждала до борба на обемите и цените.
Но производство на масови продукти за задоволяване на основните нужди на потребителите има своя точка на насищане. Настъпил момента, когато изникнала необходимостта от дивереификация на продукцията.
Така се появило 2-рият тип планиране - т.нар. пазарно планиране. При него се наблегнало на производството на разнообразни продукти, които да задоволят потребителското търсене и по този начин фирмите ще реализират печалба. В сравнение с бюджетно планиране, което наблюдава фирмите отвътре и търси в нея източниците на развитие, то при пазарно планиране за първи път се правят опити за обвързване на вътрешните движещи сили с външните фактори, определящи потребностите на пазара.
Фирмите, които не са могли да направят прехода от бюджетно към пазарно пл., са започнали да заемат позиции на производители с нисък темп на растеж и слабо променяща се продуктова листа.
С течение на времето бизнесът ставал все по-динамичен и бързоразвиващ се. Производството и пазарът катодве основни измерения до този момент за фирмата се оказват недостатъчни за нейното най-ефективно управление. Възникнала нуждата от определено управленско отношение и фирмена политика, насочена към научните и приложните изследвания, които могат да бъдат източник на нови продукти и технологии. Освен пазара, като източник на информация станали и доставчиците и конкурентите.
Именно в тези условия се появил и третия тип планиране -стратегическото планиране. То отчита всички ел. на околната среда на фирмата и ги съчетава с вътрешнофирмените характеристики. Стратегическото планиране трябва да може да отговори и на стратегическите изненади, които могат да наложат неочаквани промени за фирмата и хората в нея.
Тези изненади се появяват внезапно и преждевременно и крият проблеми, за решаването на които фирмата няма опит. Ако фирмата не успее да реагира адекватно в тази ситуация тя може да претърпи огромна финансова загуба. Стратегическото планиране трябва да осигури баланс между възможностите на фирмата, позицията на конкурентите и изискванията на потребителите.
Последният етап в еволюцията на фирменото планиране е появата на 2 допълнителни форми на стратегическо плаиране:
-управление на стратегическите възможности, което е логическо продължение на стратегическото планиране
-управление на проблемите в реален мащаб на времето-благодарение на съвременните информационните технологии и качествените комуникационни връзки на фирмите - стана възможно предприемането на такива действия, които са адекватни на възникващите проблеми, както от външната така и въвъ вътрешната среда.
------------------------------------------------
