Ползвате ли бизнес логистика? | dLambow

Какво е бизнес логистика и как да се възползвате от нея?

Какво е логистика?

Логистика е известното ни отпреди материално-техническо снабдяване (МТС) или т.н. обоз в армията, като днес това е обширен комплекс от добре управлявани, планирани и организирани услуги, които способстват за успешните транспортни доставки на стоково-материални запаси, в т.ч. и тяхното складиране и съхранение. По този начин се придвижват както суровини и материали, така и готова продукция.

Възникване на логистиката

Първите логисти са се появили в древна Гърция, като там задачата им била да начисляват данъците. След това в Напольоновата армия, от началото на 18-ти век, те организирали обоза - осигуряването на палагки, храна, муниции и други армейски нужди от един пункт до следващия, като разпределяли снабдяването между подразделенията.

Бизнес логистика

Логистика в България

Понятието се появява у нас в периода на установяване на пазарни отношения от началото на 90-те години и оттогава се развива активно. Интереса към тази дейност се обуславя от потребностите от развитие на бизнеса и икономиката и увеличените транспортни потоци, като по този начин усилията на логистичните фирми са насочени основно към създаването на ритмични доставки и намаляването на разходите.

Същност на бизнеслогистиката

Логистиката в бизнеса е цялата многострана дейност по изучаване, прогнозиране и програмиране на дейността по физическото разпределение на продукцията в търговската мрежа поражда необходимостта от подготовка. От самата практика израства потребността от компетентни анализатори и практици, способни да осигурят доставката чрез маркетинговите канали за реализация в производството или потреблението.

Тяхната задача е не само да осигуряват неприкъсността на процесите на производството и потреблението, но и да търсят пътища за минимизирани на нарастващите разходи в тази сфера. Дейността или дейносттите в тази сфера в теорията и практиката на маркетинга получи научното определение бизнеслогистика.

Логистиката обединява усилията в сферата на физическото разпределение на продуктите с останалите дейности по реализацията. Става дума за дейности като централизирането материално- техническо снабдяване, особено щом се отнася до снабдяването със суровини, полуфабрикати, инструменти и машини.

Не е трудно да се разбере, че маркетинговата стратегия на фирмата може лесно да се провали, ако няма ефективно пазарно решение на проблемите на снабдяването, документацията и инвентаризирането на потоците от продукти в маркетинговите канали.

Системен логистичен подход в управлението

Логистиката е системен подход при управлението на различни материални ценности и свързаните с това услуги, които помагат да се проследява движението на съответните товарни единици, като се създава верига или информационна база, позволяваща да се проследява целия път или маршрут на доставките и съхранението, в т.ч. и съпътстващите финансови транзакции.

Цели на логистиката

Истинската роля на логистиката се вижда най- добре, когато се посочат неговите цели:

• - координация
• - предвижването
• - сервиза
• - минимизирането на разходите и др.

Логистиката е артерия, по който протичат материалите и крайният продукт или услугите за консуматора, с всички измерения на тази дейност:

• - навременост
• - общуване
• - адаптиране на търсенето
• - адекватност на търсенето
• - удобства за потребителя.

Като цяло целта на логистиката е да решава най- добре проблемите на доставката, която обхваща транспорта, складирането и съхраняването на постъпващите в мрежата продукти, рапореждането с тези наличности, инвентаризирани като запаси, които следва да се управляват в системата на маркетинговите канали. По такив начин логистиката във всичките си форми е едновременно завършек, проверка и старт на нови маркетингови решения.

Коя е основната задача на логистиката?

Такава основна задача можем да определим в навременното обезпечаване потребностите на крайните потребителите от свежи продукти (топъл хлюб, новия вестник, последната мода…). Второстепенна задача е обезпечаване потребностите на производството, доколкото ако няма такова или то е неритмично, това би затруднило снабдяването на крайните клиенти.

Основни характеристики в логистичния процес

Основните характеристики в целия този логистичен процес са достъпността на стоките, скоростта и ритмичността на доставките, без прекъсвания и също гънкавостта на процесите с оглед бързата адаптация към пазарните промени. Всичко това позволява да се отчитат общите разходи по цялата верига на доставките и така да се минимизират разходите за всички страни в процеса.

В логистиката се включват следните услуги:

• - доставки на суровини и материали за производството;
• - доставки на готовата продукция до магазините за търговия на дребно;
• - отговорно пазене на стоково-материалните ценности в складове;
• - спедиторски, брокерски и митнически услуги.

Оптимизиране на логистичните дейности

Стойността на стоките се увеличава, понякога в пъти спрямо производствената й себестойност, след като премине в сферата на икономическото обръщение. Затова оптимизацията на дейностите по транспортиране, образуване и съхранение на запасите, обезпечаването на дистрибуцията, позволяват да се оптимизират разходите и по този начин да се постигне по-голяма доходност от бизнеса.

Това се постига чрез намаляване нивото на издръжките и повишаване на обемите на продажбите, благодарение по-приемливата цена на стоката по отношение на конкуренцията. Затова при оперирането с по-мащабни обеми на доставките, е желателно фирмата да изнесе (аутсорсва) логистичната дейност към специализирана компания, за да си спести определени рискове от загуби.

Кои са функционалните области на логистичния процес?

Логистично интегриране

Преди логистичното интегриране в единна доставна верига, процесите са се изпълнявали по отделни функционални области, като разходите са се минимизирали за всяка област поотделно. Например, минимизиране на транспортните разходи чрез групажен превоз и запълване на обратните курсове. Или оптимизиране на складовите разходи, чрез въвеждането на обща тара и стелажно-манипулаторни процеси. Но това не води до обща оптимизация на разходите за бизнеса и така той понася, понякога и значителни загуби.

Логистична инфраструктура

Докато логистичната инфраструктура представлява комплекс от обекти, имащи определено географско разположение и различни характеристики - заводи в близост до суровините, складове в близост до потребителите + цяла система от проиграни маршрути и връзки между тях, съставят цялостна и единна инфраструктура.

Транспортна връзка между обектите

Транспорта осигурява връзката между различните обекти, превозвайки навреме необходимите материални ценности. Това може да става по различни начини - автомобили, жп композиции, речни или морски превози, въздушен транспорт, тръбен транспорт, а в трудно достъпни планински обекти и селища с малко жители, може да се прибягва и до услугите на добрия стар марко. Има една смесена порода - катър, която е много ефективна и непретенциозна в планински условия.

Складиране и обработка на товарите

Складирането и обработката на товарите (групиране, разфасоване) е друг основен модул и елемент в цялостния процес. В складовете се съхраняват необходимите количества от продукция и материали. Складовете може да са към съответното производство, а може и да са съвсем самостоятелни. Могат да бъдат специализирани (зеленчукова борса) или универсални, оптимизирани като площи и обеми чрез стелажна организация и палетизиране, което подпомага много товаренето и разтоварването.

Управление на запасите

Управлението на запасите е важен модул за оптимизиране количествата на запасите от различните продукти, пресмятани възоснова на реалната динамика на потреблението и осигуряването на доставки “точно навреме”. Ключов момент в управлението е информационното обезпечение на доставките, като тук информационните технологии влизат в пълната си сила, и в права и в обратна посока. Така се планира навременната доставка в срок и на място.

Заключение

Днес думата “логистика” се чува повсеместно. Това е област от дейността на днешното човечество, поставена на бизнес основа, заимствана от армейската организация, която ни осигурява точно навреме свежи продукти в магазините, нови потребителски стоки с най-различно предназначение и много други услуги, удобства и радости от живота, макар че ние не винаги я забелязваме в нейната цялост и функции.

----------------

9 въпроса за съставяне на бизнес план | dLambow

Кои са 9-те въпроса при съставяне на бизнес план?

Бизнес план е представата на мениджъра за бъдещето на повереното му за управление предприятие.

9 въпроса за съставяне на бизнес план

9 въпроса при съставяне на бизнес план

Добрите бизнес планове трябва да дават ясни и недвусмислени отговори на въпроси като:

1. Как ще изглежда отрасъла в бъдеще?
2. Какви ще са дълговременните преимущества на бизнеса?
3. Какви стоки или услуги може да предлага фирмата?
4. Колко доходна може да бъде компанията?
5. Каква е главанта цел?
6. Какви са начините тя да бъде постигната?
7. Какви ресурси ще са необходими за реализирането й?
8. Какъв е графика на осъществяваните задачи?
9. Кои са критичните точки и как ще бъдат контролирани?

Други елементи на бизнес плана

Бизнес планът трябва да съдържа още добър анализ на конкурентите, информация за доставчиците и характеристиките на пазара. Всеки предприемач, който започва някакъв бизнес, колкото и малък да е той, създава свой бизнес план, който не е задължително да бъде написан на хартия. Но поне сметките за приходи и разходи трябва да са ясни и да се следят.
-----------------------------------------------

Опаковка

Опаковката е сред силните оръжия на маркетинга

Добре обмислената опаковка е сред най-силните “оръжия” на маркетинга, защото тя едновременно привлича вниманието на клиента и му служи като допълнително удобство, например, при пренасяне на по-голямо количество перилен препарат (3, 5 или 8 кг), се изработва специална пластмасова дръжка или се правят отвори за по-лесно захващане.

Опаковката е средство или комплекс от такива средства, които осигуряват защита на стоката и околната среда, намалявайки вероятността от повреждане и загуби, като в същото време се облекчава процеса на преместване и товарене. В по-широкия смисъл на понятието, се включва и тарата, която има като основна функция облекчаването на транспорта до търговския обект и съхраняването в складове.

Опаковка

Добре обмислената опаковка представлява цялостен коплекс от средства за подготовка на съответните стоки за преместване, съхранение и транспортиране, с цел те да бъдат своевременно доставени до своето предназначение в съответното количество, качество и комплектованост, като се избягват евентуалните загуби или поне се свеждат до минимум.

Повечето от потребяваните от нас храни се доставят в опакован вид - пакети с ориз, боб, леща, кутии с корнфлекс или мюсли, вакуумирани замразени продукти, кутии със сокове, пластмасови бутилки с кетчуп или бира, стъклен амбалаж да вино, торби за кучешки храни или кофички за сладолет - едва ли е възможно в днешно време да си представим покупката на всички тези неща в неопакован вид.

Без съмнение, опаковки се използват не само за храните, а и за всеки друг вид продукт, под една или друга форма, като така правят живота ни по-комфортен, даже без да го осъзнаваме. Защитни пенопласти и кашони за бяла и черна техника, така спорните найлонови торбички, всевъзможни кутии с естетическо предназначение и за удобно пренасяне, специални картонени конструкции за удобно пренасяне примерно на 6 бутилки бира и т.н.

Вероятно не сте се замисляли, че от производство на опаковките е създадена цяла опаковъчна индустрия със свои си предприятия, които включват цялостен цикъл от дизайнерските проекти и рекламните агенции по замисъла, през конструкторските бюра по оразмеряването и функционалната годност, през производството на суровините и крайните опаковъчни продукти от тях и всичко това по предварителна заявка на заинтерисованите производители или вносители наедро.

Опаковъчната промишленост е динамично развиващ се бизнес отрасъл, обединяващ в себе си редица високи технологии и нови разработки, като по този начин се създават нови работни места и работа за доста хора. А като цяло отрасъла служи като индикатор за икономическата активност на цялата икономика в страната, защото когато върви производството на опаковъчни продукти, значи и останалите индустрии са добре.

Освен функционалното предназначение, като средство или комплекс от мерки за обезпечаване защитата на продукцията от повреди и загуби, способстващи за рационалната организация на процесите на съхранение, транспортиране и реализация, опаковката има и друго, не по-малко важно предназначение, което е значително по-близо до клиентите и което се възприема като образ на търговската марка и реноме.

В тази връзка е напълно оправдано мнението на повечето специалисти в областта на маркетинга, че всяко опаковъчно средство е призвано да поддържа и укрепва пазарната позиция на съответната стокова марка. В това отношение, всичко има значение - форма, размери, цветови гами, шрифтове, конструкция, рационално складиране (едно в друго), оптималност търговските единици за продажба, тънкости и хитрости с намален грамаж, екологичност и опазване на околната среда.

Има всякакви покупки - обмислени или напълно спонтанни, ирационални, под влиянието на сиюминутни фактори, на принципа видях-харесах-купувам. И доста често, основен подбудителен мотив за придобиване на стоката (макар, че като си купуваме сладолед, едва ли го приемаме за “стока”) е добре обмислената, привлекателна, ярка и функционална опаковка. Затова тя днес е един доста надежден и доходен рекламоносител.

И може би това е единствената, при това подчертана рекалама, която не предизвиква раздразнение у потребителите, а по-скоро обратното - бива възприемана максимално лоялно. Образът създаден по този начин, се свързва непосредствено със съдържанието и удоволствието то неговата употреба. Така при позитивна реакция от първата покупка, потребителят вече целенасочено търси по рафтовете познатите форми и цветове, укрепвайки по този начин емоционалната си връзка с обекта на покупка, и на по-заден план - с производителя.

Затова никога не пренебрегвайте и не претупвайте избора на подходящо опаковъчно решение за своята продукция, защото това е едно от най-важните решения на производителите, особено на потребителски стоки. Как да се опакова продукта? Какви са сроковете на съхранение? Какъв материал да се използва? Какъв вид? Каква форма? Какъв цвят? Без професионална помощ, едва ли може да се даде правилен отговор на тези многобройни въпроси.
-------------------------------------------------

Дивидент

 

Дивидент се раздава от фирма, реализирала печалба

 

Понятие за дивидент

Дивидент идва от латинското dividendum — това, което подлежи на разделяне и раздаване, а днес означава част от печалбата на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, която се разпределя между акционерите или съдружниците в съответствие с количеството и вида на ритежвананите акции или дружествени дялове, намиращи се в тяхно владение.

Какво е дивидент?

Девидента предствалява определен платеж, който се осъществява от съответната фирма от размера на получената печалба в бизнеса. Колкото повече заработва предприятието за годината, толкова по-голям ще бъдат изплащаните дивиденти. В случаите, че става дума за привилегировани акции, плащанията по тях се правят независимо от това дали има или няма печалба във фирмата.

Плащания на дивиденти

За да се осъществи плащането, дружеството създава специален фонд, в който постоянно се превеждат пари, за да може в случай на недостиг на печалби, дивидентите все пак да бъдат изплатени на акционерите. Такива плащания могат да се правят и по няколко пъти в годината. Когато те са направени преди края на финансовата година, се наричат промеждутъчни или предварителни дивиденти  (от англ. ез. -  interim dividend). 

Междинни плащания на дивидент

Междинните плащания, според нашето законодателство, могат да се правят само ако се правят и междинни финансови приключвания и те са заверени по надлежния ред. При завършване на финансовата година и приемането на окончателните разчети, могат да се направят финалните разплащания (от англ. ез. - final dividend).
------------------------------------------------

Себестойност на продукцията и услугите - какво включва?

Себестойност (в англ. ез. - costs) представлява изразената в парична форма стойностната оценка в счетоводството на всички текущи разходи на едно предприятие, използвани в процеса на производство или придобиване на определена продукция или услуги, които се пускат в обръщение и реализация на пазара, но преди да се превърнат в стоки (т.е. без търговската отстъпка).

В това влизат всички разходи, свързани с производството - закупуване на суровини и материали, амортизации на основни средства, техническо обслужване, плащане на заплати, консумативи, режийни разноски, данъци. Прието е да се пресмятат по статии на калкулация, като всяка статия е отделен икономически елемент на разходите.

Това е един от ключовите моменти, на който се базират счетоводните сметките за печалбата на фирмата. В икономиката, при решаването на някои приложни задачи, се разглеждат и използват няколко различни типове и видове себестойност:

• - Пълна - съотношението на пълните издръжки към обема на производството;
• - Пределна - това себестойността на всяка следваща произведена единица продукция;
• - По статии на калкулация - разпределяне на разходите по пера и статии, по които са възникнали;
• - По елементи на разходите.

Така например, в материалните разходи се включва стойността на суровини, материали, комплектуващи изделия, полуфабрикати, водоснабдяване, енергия и топлива за производствени нужди и други подобни.

От материалните разходи се приспада или изключва стойността на възвръщаемите отпадъци, които по някакъв начин се използват дълбочинни, повторни или се предават на вторични суровини срещу определена цена.

В разходите за трудови възнаграждения влизат работна заплата за фактически извършената работа, надбавки и доплащания за нощен труд, съвместяване на професии, разширени зони на обслужване, изплащане на редовни или извънредни отпуски, болнични от работодателя, обезщетения при съкращения, разходи за обучение, граждански договори, отчисления за социални нужди - осигуровки за пенсии, здравеопазване, безработица, присъщи застраховки и др.

В състава за амортизациите влизат амортизационните отчисления за пълното възстановяване на производствените фондове, в т.ч. и т.н. ускорена амортизация, съгласно законодателството.

В статията на другите разходи попадат налози, отчисления за извънбюджетни фондове, плащания за пределно допустими изхвърляния на замърсяващи вещества, задължително застраховане на имуществото, възнаграждения за изобретения и рационализации, за погасяване на кредити и услуги на банките, плащания за наеми при наети машини, помещения или площи, административни разноски.

Има и една поредица счетоводни разходи, които могат да се включват в състава на себестойността на продукцията само до определени норми, утвърдени от различни нормативни документи - командировки, представителни пари, преквалификация и др. Има и разходи, които не могат да се включват в себестойността и те се приспадат от крайната печалба на предприятието.
-----------------------------------------------

Нанотехнологии | dLambow

 

Нанотехнологии - фундаментална и приложна наука в едно

 

Какво са нанотехнологиите?

Нанотехнология е междудисциплинарна област от фундаменталните и проложните науки, занимаваща се с теоретично изучаване на закономерностите на физико-химичните процеси в пространствените области с нанометрични размери, с цел управлението на отделни атоми, молекули и молекулярни съединения при създаването на нови молекули, наноструктури, наноустройства и материали със специфични, предварително зададени физични, химични и биологични свойства.

Какво са нанотехнологиите?

Същност на нанотехнологиите

Тази технология е свързана също с анализ и синтез, практически изследвания, с методи за производство и приложение на продукти със зададена атомна структура, по пътя на контролируемото и прицизно манипулиране на отделни наноразмерни обекти, каквито са атомите, молекулите, надмолекулярните образования.

Нанометрични технологии

С други думи казано, става дума за умението и майсторството (от гр. Technё) да се изготвят свръхмикроскопични конструкции от най-дребните частици на материята, като се манипулират веществата на атомно и молекулно ниво. Наименованието произлиза от думата «нанометър», което е една милионна от метъра. Нанометричните технологии позволяват да се създават и модифицират обекти, съдържащи частици с размер по-малък от 100 нм, което им придава принципно нови качества. 

Наното е типично за живата природа

Ценността на тези системи се състои в това, че е възможна тяхната интеграция в пълноценно функциониращи механизми от по-големи мащаби. Все пак, нанотехнологиите не са нещо съвсем ново. Системи, чийто съставни елементи имат подобни размери са типични за живата природа. Важна отличителна способност на нанометровия мащаб е способността на молекулите да се самоорганизират в структури с различно функционално предназначение и да създават себеподобни такива.

Метод на механосинтез

Чрез методите на механосинтеза се реализират нови молекулярни съединения, нямащи аналог към момента. Проведени са експерименти, при които хиляди молекули се съединяват в кристали, притежаващи предварително зададени свойства, които не се срещат сред природните материали.

Работа с наноразмерното ниво

Може да обобщим, че нанотехнологията е набор от приложни и теоретични научни, технически, технологични и производствени направления, занимаващи се с изучаване на свойствата на обекти и разработването на устройства, които са обединени в единна култура, основана на провеждането на операции (контрол и манипулиране) с материи и обекти от порядъка на наноразмерното ниво (по системата СИ, това е 10-9 степен), толкова малки, че нищо по-малко не може да има.

Наночастиците са с размери от 0,1 до 100 нм, като размерите на повечето атоми с в интервала 0,1 - 0,2 нм, ширината на мулекулата на ДНК е 2 нм, типичния размер на кръвните клетки е 7500 нм, а човешкия косъм е дебел 80 000 нм.

----------------

Ипотека

 

Ипотека - понятие, предимства и облекчения

 

Понятие за ипотека

Понятието ипотека има гръцки произход (ὑποθήκη / Hypotheke) от началото на 6-ти век преди новата ера и с него гърците са обозначавали форма на отговорност на длъжника пред кредитора със своята земя. Така на границата на земния участък заемодателя поставял табелка с надпис, че тази земя обезпечава дълг. Този стълб с надпис се наричал “ипотека” и в буквален превод означава “подставка, подпора”.

Какво е ипотека?

Ипотеката е една от формите на залог, при която залаганото недвижимо имущество остава в собственост на длъжника, а кредитора, в случай на неиздължаване, получава правото да получи удовлетворение за сметка на реализация (продажба) на залога. Интересното е, че при закупуването на недвижим имот с ипотечен кредит, самия имот се ипотекира пред банката като гаранция за кредита и се забраняват всякакви разпоредителни сделки с него.

Предимство на ипотеката

Основно предимство на ипотекирането е, това че закупувания на кредит имот веднага се оформя във Ваша собственост. Този похват може да Ви позволи с малко собствени пари и с помощта на ипотечен кредит да се сдобиете със собствено жилище. Друг е въпроса, че по този начин повечето хора се сдобиват с пасив, който ги въвлича в многогодишни плащания както на главница, така и на не малка лихва.

Облекчения при ползване на ипотечен кредит

В някои случаи, държавата предвижда в данъчното си законодателство, определени облекчения за хората, които са се сдобили с жилище по този начин и то само с ипотечен кредит (не и ако сте се сдобили с жилище с друг вид, да речем - потребителски кредит). Но при оформянето на ипотеката, ще Ви се наложи да отговорите на много въпроси, за да убедите банката, че сте в състояние за продължителен срок от време да връщате редовно части от главницата и полагаемите се лихви.

Обезпечаване на ипотека

Друг съществен момент, който трябва да уточните е с колко собствени пари ще влезете в тази сделка, като първа вноска. При това повечето банки отчитат само официалните Ви доходи, които са оформени съгласно всички изисквания на законодателството и върху които плащате данъци. Понякога към доходите Ви може да се признае и друг официален източник, като например ако получавате наем от свой имот и си плащате дължимите данъци за него. Но ако нямате постоянни доходи и то поне от половин или една година, едва ли ще се сдобиете с ипотечен кредит.

Ипотеката е публичен залог

По-горе беше споменато, че ипотеката е вид залог, но не всеки залог е ипотека. И. е залог, който носи публичен характер, т.е. ипотекирания имот се вписва в специален публичен регистър. Така всяко заинтерисовано лице може официално да се уведоми за състоянието и тежестите върху дадения имот и по този начин да се предпази от евентуални злоупотреби.

 

Ипотечната криза

Иначе всяка банка рискува (чували сте за ипотечната криза в САЩ, от която започна и Световната финансова криза, която в последните дни и седмици прераства и в кредитна криза). Така че, за заемодателя е важно какъв доход имате и до колко той е стабилен във времето. Също каква част от този доход ще Ви остава за текущи нужди и дали е реалистично да се справяте с нея? Ще можете ли да живеете така за продължително време?

------------------------------------------------

Бартер (Barter / Barater).

Бартер (от френски, barater - обмяна, от английски - Barter - стокообмен) е пряк, натурален, безпаричен обмен на стоки и услуги, като пропорциите на този обмен се определят, като правило, с отчитане съотношението на вътрешните или международните цени на обменяните стоки.

Т.е. това е начин за търговия, при който една вещ се заменя за друга, без парично разплащане, по схемата стока срещу стока. Това е доста тежка и тромава система, която ограничава в значителна степен търговската сфера. Пропорциите на такава обмяна се установяват от договарящите се страни и се фиксират в договор.

Намира приложение най-вече в кризисни моменти на висока инфлация, неустойчива кредитно парична система, когато паричните знаци стават несигурни или се обезценяват твърде бързо в рамките на срока на осъществяване на операциите. При работа на бартер се забелязват следните проблеми:

• -    трудна съпоставимост на разменяните стоки или услуги;
• -    ограниченост при използване в мащабни търговски операции;
• -    влияние на неикономически фактори при обмяната;
• -    поява на трудности при участието на повече партьори в размяната;
• -    насърчаване на сенчестата икономика и ограничаване на бюджетните постъпления.

Договорът за обмяна (бартерният договор) е вид гражданско-правен договор, при който едната страна поема задължението на предаде на другата страна някакво имущество, срещу задължението на другата страна да предаде на първата страна друго имущество с равна стойност, без да се използват средства за разплащане (пари).

Обикновено при бартера се обменят права на собственост върху вещи, стоки, услуги, с участието на юредически лица. Понякога тази сделка може да се подразделя на закрита и на открита обмяна.

При закрития (класически) бартер участват две страни и стоката “Х” се разменя за стоката “Y”, като се това става еднократно и сделката е ограничена до фиксирания обем на зямана на еквивалентни по стойност продукти.

В открития бартер могат да участват повече от две страни, като при това могат да се обменят помежду си повече от две позиции, при това в различни пропорции и в различно време. Така, едната страна, предавайки своята стока, получава правото на избор какво и кога да получи в замяна. В този случай е необходимо да се създаде клирингов посредник, който да изчислява, уравновесява и проследява осъществяваните замени.

Договора за обмяна е по-широко понятие от бартера, доколкото включва в себе си възможността да се разменят и права, некасаещи непременно собственост върху вещи. Това е договор между частни лица. Понякога, от данъчна гледна точка, един такъв договор може да се разглежда като два договра - за покупка и за продажба.
------------------------------------------------

Бизнес мисия на фирмата

Определяне на бизнес мисия на фирмата

 

Какво е бизнес мисия?

Бизнес мисия, т.е. генаралната цел на фирмата - тя характеризира какво представлява тя, защо съществува и какво е единственото по рода място, което тя заема в обществото, т.е. с какво се занимава. Определя ролята, която организацията иска да играе в обществото, базовите цели и кодекса на поведение на сътрудниците.

Мисията е прецизно прозрение в бъдещата реалност, тя е управленски инструмент, стилов елемент от поведението на ръководителя, на управление на човешките ресурси или фирмената култура. Тя е широко разгъната първа крачка в процеса на конкретизиране на стратегическата фирмена политика.

Мисията е основа на бизнес стратегията

Отразява общия път, свързващ в едно отделните видове дейности и служи за постигане на висшестояшите цели на стопанската единица. Тя често съдържа елементи на дългосрочна бизнес стратегия. Разкрива

• философията,
• принципите,
• стойностите (ценностите),
• вярванията и
• вижданията

на висшите мениджери за развитието на стопанската единица и на нейния имидж. Така се формулира кредото на бизнеса на всяка единица, стандарта на нейното поведение. При отсъствие на мисия краткосрочните действия могат да влязат в противоречие с дългосрочните цели.

Мисията трябва да е точно и ясно формулирана

Стратегическото виждане на фирмата и нейните звена и стратегическите бизнес единици не само, че трябва да бъде точно и ясно формулирано, но то обезателно трябва да бъде доведено до знанието на всички мениджъри и целият персонал, за да събужда силно чувство за отговорност, гордост за изпълняваната работа и да ги мотивира за работа.

Обоснована мисия на фирмата

Действителна управленска дейност и добре обоснована мисия на фирмата има само ако:

• формулира виждането на висшето ръководство за стратегическия бизнес план като основа, определяща просперитета в бъдеще;
• намалява риска от необосновани решения и недалновидно управление;
• изразява целите на организацията и служи като стимул на служителите за добро изпълнение на работата;
• съдейства на мениджърите от средното ниво да формулират задачите, целите и стремежа на отдела, да съчетае основната политика, насочена към развитие;
• облекчава подготовката за бъдещата дейност.

 

Роля на мисията в когиране на бизнес курса на фирмата

Ръководейки се от тези ценности и отчитайки постоянно променящите се условия, мениджърите непрекъснато трябва да правят преглед на сегашното положение и какви са перспективите пред съответното бизнес-подразделение, за да вземат своевременно мерки и да провеждат мероприятия, осигуряващи вземането на мерки сега, които ще са необходими за нови направления в развитието на бизнеса и в бъдеще.

Оценка на новите възможности

Оценката на новите възможности, настъпващи в системата „потребител – пазар – технология”, се явява отправен пункт за преценката на ситуацията и вземането на обосновани решения за промяна в основната насока и стратегия на организацията.

Обща насока на фирмата

Основната обща насока на фирмата – ясно изразената причината за нейното съществуване – това е мисията. Целите се разработват за нейното осъществяване. Процеса на формулиране и разработка на тази върховна фирмена насока е следния:

Избор на бизнес мисия

 

Формулиране на целите:

• Дългосрочни
• Средносрочни
• Краткосрочни

 

Разработка на обезпечаващите планове

(указания за приемане на решенията и действията):

• Политика
• Стратегии
• Процедури
• Правила
• Бюджети

------------------------------------------------

29 идеи за фито бизнес | dLambow

 

29 интересни идеи за фито бизнес

• 1. Изработване на сватбени букети.

• 2. Декоративни храсти.

• Използват се както за вътрешно озеленяване на сгради -

  •  домове,
  •  офиси,
  •  заведения, 

  така и за външно
  

  •  паркове,
  •  градини,
  •  живи плетове.

• Особен случай тук са елхите (рязани и в саксия), както и отглеждането по специална вековна технология на бонсаи - миниатюрни дръвчета за дома и офиса.

• 3. Семена - добър и много ефективен бизнес, особено за специалисти в областта. В т.ч. и селекцията на нови видове растения. Този бизнес е арена на голяма конкуренция, патентоване, генно модифициране. Дейността подлежи на съответно лицензиране в Агро министерството. 

  Ефективна е почти колкото и търговията с лекарства, при това без да са необходи огромни капиталовложения за производствени мощности. Подлежи на директен маркетинг и търговия по пощата, практически с целия свят (особено през интернет). Сусам, ленено семе, слънчоглед, маково семе и други се използват и за пряка консумация.

 

29 идеи за фито бизнес

• 4. Ядки - чудесен деликатес в кухнята на почти всички народи по света. Консумират се сурови, печени, пържени, в състава на сладкиши, мезета, салати. Някои от ядките растат свободно из природата и очакват само някой да ги набере.

• а) фъстъци - има много български и чужди сортове.

• б) орехи - България е на едно от първите места в света по добив на орехи на глава от населението.

• в) лешници - чудесен горски плод.

• г) бадеми - градински плод.

• д) други ядки и семена за консумация - слънчоглед, стъргали, кайсиеви ядки...

• Специално внимание заслужава бизнеса с печени ядки - много ефективен, подлежи на бързо разширение.

• 5. Кълнове и поници - ново направление в екологичната и природосъобразна кухня. От редица семена по специална надомна технология, могат да се отглеждат кълнове и поници за директна консумация с чудесни вкусови и здравословни качества.

• Най-общо технологията е накисване и покълване при стайна температура, в буркан (затъмнен), при периодично промиване с чиста вода. Намират се и специални уреди за производството на по-големи количества кълнове. Кълновете са едно от най-съвременните направления в ресторантския бизнес, както и при полуфабрикатите за дома. Необходимо е да се спазват изистванията за хигиена.

• 6. Зеленчуци - традиционно направление за България от векове. Българите се славят като добри градинари по света. На малко площи, в условията на поливно  и екологично земеделие могат да се отглеждат много традиционни зеленчуци:

• - домати, чушки, краставици, тиквички, патладжан

• - лук, чесън, маруля, лапад, салати

• - кореноплодни - ряпа, картофи, цвекло

• 7. Специално, традиционно за България, направление е изготвянето на кисело зеле и туршии, в т.ч. и за бизнес. Има добри перспективи за развитие.

• 8. Специално внимание заслужава отглеждането на растения за производството на био-дизел, направление в което България се специализира. Но тук става въпрос за големи площи. Предимството е осигуреното изкупуване на суровината от страна на рафинериите. В тази категория може да включим и производството на растителни масла от слънчоглед, орехи и др.

• 9. Плодове - традиционен продукт от кухнята на милиони хора по земята. В този случай първоначалната инвестиция (за фиданки) се изплаща до няколко години и след това, с малко поддържащи разходи, може да Ви носи чудесна „лихва“ с десетилетия напред.

• Традиционни плодове за България са

  •  ябълките,
  •  сливите,
  •  крушите,
  •  дюлите,
  •  праскови,
  •  череши,
  •  вишни,
  •  кайсии и др. 

  Ябълките са особено подходящи за зимно съхранение. Черешите - за износ в прясно или замразено състояние за Западна Европа. Сливите - за износ под формата на конфитюр за Германия, Англия и др. страни.

• Специално направление в този раздел е производството на ошав. По ефективност то се доближава до производството на ядки.

• 10. Друго направление е традиционното консервиране на плодове под формата на

  •  компоти,
  •  конфитюри и
  •  мармалади. 

  Промишленото производство изисква определени инвестиции в оборудване. А домашното производство може да е основа за еко туризъм или селски туризъм. Чужденците обичат домашно приготвени деликатеси.

• 11. Горските плодове заслужават да се обособят в отделен раздел

  •  малини,
  •  ягоди,
  •  капини,
  •  касис,
  •  арония,
  •  дренки,
  •  боровинки и др. 

  Вариантите са два - събиране на горски плодове, които поради качествата си са истински деликатес и култивирани - които подлежат на замразяване и износ, а също и на преработка под формата на конфитюри, компоти, плодови млека.

• 12. Соко производството е сравнително нов отрасъл, заемащ все по-голям дял от пазара на безалкохолни напитки. Изисква значителни инвестиции. А правенето на фреш може да започнете с 30 лв инвестиция.

• 13. Гроздето има специален статут в бита на българите от хилядолетия. Използва се за консумация и за всевъзможни видове вина. Съществуват многобройни домашни рецепти, които могат да послужат за основа при изграждането на собствена винарска изба. Традиционен бизнес с вековна история и много почитатели. Предмет е и на специализиран туризъм за почитатели на дегустацията на различни сортове и реколти.

• 14. Гъбо производството - традиционен бизнес за България от векове. Има два варианта - събиране и предаване за преработка на диви гъби. Изисква се разрешително и лиценз за берачите. Отглеждането на култивирани гъби (култивирана печурка) за пряка консумация и за консервиране.

• 15. Билко производството е специален раздел от фито бизнеса. България се слави като една от най-богатите на билки страни в света. И тук има две основни направления - събиране на диви билко и отглеждане на култивирани билки. Обикновено се работи по заявка на фармацефтичните компании, които всяка година предоставят списъци с необходимите им видове и количества. Билкарството подлежи на разрешение и лизензиране на берачите. Основа е на многобройни възможности за бизнес.






• 16. Специални направления са билкарите - лечители и производството на билки под формата на хранителни добавки. Две изключително перспективни направления за бизнес. Една известна американска компания от 100 години е завладяла целия свят с една билкова рецепта. А ние, българите имаме хиляди подобни рецепти!! НЕЩО КАТО ПЕТРОЛА ПРИ АРАБИТЕ!! (Само заради това трябва да се появи Кхана и да поеме нещата в свои ръце!).

• 17. Маслодайните култури са отделен раздел, излизащ от билките. Особено внимание и грижи заслужава българската роза с най-доброто розово масло в света, с което сме прочути поне от 17-ти век. В това направление са създадени множество програми за равитие за маслодайните райони. В този раздел влиза и лавандулата, а и други маслодайни култури.

• 18. Хмелът е интересно направление за бизнес, тясно свързан с производството на бира.

• 19. Подправките са не по-малко популярни у нас от билките и също са основа за добър бизнес по подобие на ядките и ошава. Използват се в суров и сушен вид. Индустрията по тяхното сушене и опаковане търпи сериозно развитие.

• 20. Кунг-фу - малката семейна градина 10 х 10 м беше много популярна през 80-те години на миналия век. Тя и днес има живот сред много пенсионери и е възмож-ност за облекчаване на семейния бюджет, при това с екологично чисти продукти.

• 21. Надомното отглеждане на растения за консумация е вид мини разновидност на кунг-футо. В къщи могат да се отглеждат

  •  чесън,
  •  лук,
  •  ягоди,
  •  домати,
  •  люти чушки,
  •  лимони и др.

• 22. Компостът и биохумусът са важни направления в екологичния фито бизнес и се оформят като сериозен самостоятелен бизнес с много възможности за индивидуално включване.

• 23. Специално внимание заслужава бизнеса с подготовката на разсад. Икономичен и ефективен начин да се почели от фито бизнес.

• 24. Парникът или мини оранжерията направи в миналото много хора милионери, понеже осигурява продукция целогодишно. Има два варианта за използването й - за производството на цветя и на зеленчуци.

• 25. Екзотичните растения са самостоятелно направление във фито бизнеса. Например, производството в надомни условия на екзотични палми.

• 26. Картофопроизводството има специално място сред грудковите растения. В някои страни като Полша и Германия, то е от решаващо значение, сравнимо с производството на хляб у нас и на ориз - в източна Азия. У нас някои хора забогатяха с производство на картофи.

• 27. Бостанът е традиционна форма на занятие в някои райони на страната - дини, тикви, пъпеши - все традиционни продукти за нашата трапеза, а следователно и - добри източници за доходи.

• 28. Кафето и чая не са български продукти, но са добра идея за бизнес, под формата на специализирани магазини или заведения. Употребата на кафе бележи постоянен ръст през последното десетилетие.

• 29. Има редица професии, свързани с фито бизнеса, които са добри източници за доход -

  •  аграномство,
  •  екоземеделие,
  •  фитолаборатория,
  •  фитоселекция,
  •  генно инженерство и др.

----------------

Какво е рекламно послание? | dLambow

 

Как да разработим рекламно послание?

 

Етапи при разработване на рекламно послание

Разработването на рекламно послание е творческа дейност, която минава през редица етапи: на Знаете ли кои са основните етапи на генериране, оценка и избор на рекламно послание като “изключително предложение на продажбите”?

Генериране на послание.

Посланието на един продукт трябва да бъде решено като част на разработването на концепцията на продукта.То трябва да изразява основната полза , която марката предлага .

Оценка и избор на посланието.

Необходимо е да се оценят алтернативните послания и сред тях да се избере едно, като добрата реклама трябва да бъде фокусирана върху едно продажбено предложение.

Съществува термина “изключително предложение на продажбите” – това понятие трябва да се разглежда като единство от три условия, за да има ефект от рекламното послание:

• всяка реклама трябва да предлага на потребителите единствен по реда си мотив;
• този мотив трябва да е неповторим;
• мотивът трябва да подбужда към голям брой потребители.

Преди разпространение на рекламното послание, то трябва предварително да се тества, за да се определи кой вариант е най- въздействащ .

Рекламно послание

Изпълнение на посланието

Изпълнението на посланието зависи не само от това какво се казва, но и от това как се казва, като някои реклами целят рационално а други емоционално позициониране.

Този етап е свързан с избор на рекламно заглавия и рекламен текст като за целта е необходимо да се намерят подходящите

• стил,
• тон,
• думи и
• форма.

Рекламното послание може да бъде представено в различни стилове на изпълнение:

• миг от живота,
• начин на живот,
• фантазия,
• настроение,
• музика,
• персонизиращ символ,
• техническа компетентност,
• научно доказателство,
• свидетелски показания.

Изпълнението на рекламното послание е свързано с разработването на рекламни константи:

• търговска марка и име на продукта,
• определен асортимент от стокови позиции,
• фирмени цветове,
• фирмен стил,
• рекламен лозунг,
• рекламни заглавия,
• наименования за произход и др.

 

Избор на рекламни канали, средства и носители.

Рекламните канали се класифицират като:

• - печатни средства за разпространение;
• - електронно разпръсквателни средства;
• - външна и транспортна реклама;
• - рекламни средства за изложбени прояви;
• - рекламни средства на мястото на продажбите;
• - рекламни филми, кино реклама;
• - справочни рекламни средства.

----------------

Бизнес заетост

 

От бизнес заетост се облагодеталства цялото общество

Понятието бизнес има изключително широка употраба в съвременият ежедневен език. То често се използва за да се означи всяка работа която човек върши независимо към каква сфера се отнася тя и каква е целта й. В някои случаи употребата е по прецизна и означава всяка

• заетост,
• ангажираност,
• усилие,
• професия,
• роля или
• дейност,

които човек извършва, за да си осигури средства за съществуване, т. е. печалба. Без значение е дали тази заетост се разгръща в по-кратък, по-дълъг или неограничен период от време. Бизнесът може да е определено поле на дейност, в което човек се изявява, или от което печели.

Целта на бизнеса е винаги печалба за субекта, който го осъществява. Обаче резултатите от него са в полза не само за субекта, а и за цялото общество. Затова бизнесът и неговото развитие засягат на практика всички хора в обществото.

Те или извършват бизнес, или се възползват от резултатите му, а най–често – и двете заедно. Ако заетостта е сполучлива, на нея се гледа, от една страна, като печалба за отделният индивид, а от друга – като облагодеталстване на цялото общество.
------------------------------------------------

Екструдиране

 

Екструдиране - технология за производство на храни

Екструдирането е съвременен специфичен технологичен процес за преработка на зърнени храни и производство на техни производни. В процеса на екструдиране  зърнените храни се подлагат на висока температура и налягане за много кратко време, което води до :

• - Дезактивиране на антихранителните вещества (трипсин инхибитори в соята).

• - Денатуриране на белтъчините и разкъсване на дългата молекулна верига. Подобрява се смилаемостта и усвояването им.

• - Желатиниране на скорбялата. Подобрява се смилаемостта и усвояването на скорбялата.

• - Разкъсват се вътрешноклетъчните целулозни прегради. Освобождава се достъпа до хранителните вещества и олиото (мазнината в соята). Подобрява се усвояването на хранителните вещества и енергията от тях.

• - Високата температура унищожава патогенните микроорганизми (салмонели, клостридии, микоплазми), плесени (микотоксини).

• - Съдържанието на влага намалява и достига до 9-10%. Така се стига до по-добро съхраняване на фуражите.

• - Инактивират се ензимите липаза и липоксигеназа, които причиняват бързо влошаване на хранителните качества (грънясване на храни с високо съдържание на мазнини).

За да се получи готовото крайно изделие пък се комбинират различни термопроцеси, които имат различни параметри. В зависимост от нагряващата среда, те са два вида:

• сухо нагряване и
• хидротермична обработка (термообработка в течна среда).

Двата вида термообработка се комбинират. Започва се с единия и се продължава с втория. Последователността на комбиниране се намира в зависимост от вида на крайното изделие. Условията за екструдиране зависят от:

• количеството на работната среда;
• храктерът на изменение на температурата;
• максималната работна температура, която се достига в работната среда.

В хода на производствения процес при приготвянето на полуфабрикатите и готовите храни, съгласно технологичните изисквания се влагат различни химични вещества и съединения.

Напълно логично, това води до протичането в приготвяния продукт на определени физико-химически и биологически процеси, които преследват различни цели. Например,

• забавянето или спирането хода на произтичащите неблагоприятни изменения в продукта, 
• повишението на трайността на продукта, 
• подобряването на вкусовите му качества, 
• придобиването от него на нови неприсъщи органолептични качества и т.н.

Прилаганите за тази цел химически вещества могат да се разделят на следните основни групи:

Антибактериални вещества.

Това са група химически вещества, чието въздействие върху продукта води до намаляването на вредните промени в него, протичащи вследствие на жизнената дейност на микроорганизмите в живеещи в него. Влагането им в продукта води до забавянето или преустановяването на хода на протичане на нежелани окислителни процеси в продуктите и полуфабрикатите.

Антиокислители.

Това са група химически вещества, под чието въздействие в продукта се забавят нежеланите окислителни процеси, водещи до промяна в отрицателна посока на органолептичните му показатели. Действието им е насочено главно към мазнините. В продукта се влагат в много малки количества.

Емулгатори и стабилизатори.

С влагането на тези вещества в продукта се цели да се запазят физическите характеристики на продукта. Емулгиращите вещества се прибавят към съдържащите мазнини хранителни продукти, за да може да се запазят характерните им външен вид и състояние.

Стабилизаторите пък спомагат за свързването на голямо количество вода. По този начин се увеличава вискозитетът на продукта и той става годен да послужи за свързващо вещество при по-нататъшното получаване на трайни продукти.

Често в практиката едно и също вещество от тази група служи едновременно както за емулгатор, така и за стабилизатор.

Подобрители.

Това са група химически вещества, при влагането на които се предизвиква промяна в скоростта и степента на трансформация на протичащите в хода на предписания технологичен процес физико-химически и биофизически промени при което се получава подобряване на качеството на крайния продукт или полуфабрикат.

Най-характерното свойство на ензимните препарати е активното им участие като катализатори във всички фази на синтеза и разграждането на живата клетка.
------------------------------------------------

Дълготрайни активи

 

Дълготрайни активи в икономиката

В пазарната икономика нараства икономическа активност на предприятията като основни структурни единици на националното стопанство. Това се характеризира с динамични и бързи промени на стопанското законодателство, бързо променяща се и с висока степен на неопределеност среда за функциониране на фирмите, усложняват се връзките между тях и се засилва конкуренцията.

Възникват и основните им проблем с

• осигуряване на ресурси,
• продажби на продукция,
• оцеляване и
• просперитет.

В условията на пазарна икономика управлението на дълготрайните активи (ДА) на една фирма и повишаването на ефективността от тяхното използване са първостепенни задачи за нейният мениджърски екип.

Понятието дълготрайни активи се установи нормативно през 1991год. с приемането на Закона за счетоводството и обозначава обектите, в които предприятието е направило дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. В преобладаващата си част те приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието.

Запазват натурално-веществената си форма в продължение на много производствени цикли, поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части от стойността си в състава на разходите за дейността.

Дълготрайните активи включват също и инвестициите на предприятието, насочени към увеличаване и натрупване на основен капитал по пътя на дивиденти и лихви, получавани от други търговски дружества срещу придобита собственост в техни капитали. 

ДА са един от най-важните показатели за характеризиране на икономическата същност и състояние на ресурсите, а следователно и на стопанските и финансовите възможности на фирмата.

Както всички активи, така и дълготрайните са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат от минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. Но за разлика от останалите, те престояват по-дълго в предприятията (над една година) и се използват многократно в дейността им.

Управлението на ДА може да идентифицира неефективните решения, да подобри техниките по експлоатация и поддръжка, да удължи живота им, да намали неприятните изненади и да осигури точна и ефективна обосновка за разходите пред регулатори инвеститори.

Реалностите на пазара изискват високотехнологични и висококачествени продукти, а за създаването на такива са необходими скъпи машини, съоръжения и оборудване. Това е причината предприятията да инвестират в тях основен капитал и заемни средства, в резултат на което продуктът се оскъпява чувствително от високите амортизации и изплатените лихви и може да стане не конкурентноспособен.

За съжаление в момента у нас индустриалното производство е в криза, както и останалата част от икономиката. Голяма част от проблемите на фирмите са свързани с ресурсната осигуреност. Също така трябва да се отбележи, че голяма част от използваните машини и оборудване са доста остарели физически и морално.

Тъй като голяма част от предприятията бяха приватизирани, сега новите собственици трябва да осигурят подобряване на използването на цялата материална база в тях. А това е трудно от много гледни точки. Затова е добре да се направи изследване и анализ на използването на наличните активи, като един от основните елементи на капитала в конкретна индустриална фирма и да се разкрият по-съществените проблеми в тази област.

Тяхното ефективно използване и уп равление чрез амортизационната политика е и един от основните синтетични показатели за равнището на стопанската дейност в производственото предприятие. Разкриването на техния сложен и динамичен характер, като обект на управление е първостепенна цел за всяко фирмено ръководство.

Дълготрайните активи на фирмата (ДАФ) са най-важната съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.

Според чл.14 от Закона за счетоводство активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период. Те се подразделят на четири основни групи:

• Материални /МДА/
• Нематериални /НДА/
• Финансови /ФДА/
• Положителна (търговска) репутация

 

Класификация на дълготрайните активи

Активите са основен обект на счетоводството, тъй като са стопанските средства на предприятието. Активите отразяват мощта на предприятието. Всички активи са групирани и систематизирани, за да може по- лесно да бъдат:

• изучени
• отчитани
• съхранявани
• използвани.

Активите се класифицират:Основен критерии при делението на активите по признак на трайността.

• според икономическата им същност
• функционалната им роля в стопанския процеса.

Дълготрайните активи имат материално веществен характер, обслужват стопанския процес на използване, не променят видимо първоначалната си форма, а се амортизират (износват или изхабяват).

І. Материални дълготрайни активи- всички средства на труда на предприятието, които имат натурално веществен характер и се използват продължително време за дейността. Това са:

1. Земи, гори и трайни насъждения
2. Сгради, машини, съоръжения и оборудване
3. Транспортни средства
4. Стопански инвентар
5. Работни и продуктивни животни
6. Инвентарен амбалаж
7. Производствени инструменти и др.

ІІ. Нематериални дълготрайни активи- стопанските средства, които обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат натурално веществен характер:

1. Разходи за учредяване на предприятието и разширяване на дейността във връзка с увеличаване на капитала
2. Програмни продукти
3. Продукти от научна и развойна дейност, каквито могат да бъдат проекти за нови продукти, нови технологии и др.

ІІІ. Финансови дълготрайни активи- свързани с дългосрочни инвестиции под формата на:

1. Съучастия и дялове в други предприятия
2. Ценни книжа с инвестиционен характер
3. Предоставени дългосрочни заеми на други предприятия.
   

-----------------------------------------------

Предприемачески процес

 

Какво е предприемачески процес?

Истината е, че всички основни характеристики на предприемаческия процес остават незабелязани за 96% от хората, поради това, че им липсва психологията на предприемаческия нюх.

Без способността за самостоятелно мислене и под въздействие на страха от излизане на показ в челните позиции на обществото, като по този начин се подлагат на всевъзможни спекулации, коментари и завист, хората не са в състояние да развият каквото и да е предприемачество или самостоятелна дейност.

Счита се, че предприемаческия процес започва от бизнес идеята, която по същество трябва да е

• иновативна, 
• авангардна и 
• технологична. 

Следващият елемент е даване на начало

• - стартирането на бизнес процеса 
• - създаването на бизнес план, 
• - организация на дейността, 
• - извършване на необходимите проучвания, 
• - регистрации и озаконявания, 
• - ситуиране на бизнеса, 
• - създаване стартовата база за развитие.

Третият елемент от схемата е практическата реализация на намеренията до създаването и стабилизирането на функциониращ и печеливш бизнес модел, който реализира всички същностни етапи, процеси и организационни елементи в завършен и затворен делови цикъл.

Така, по естествен начин се дава ход на четвъртият елемент - растежа, без който всяка предприемаческа идея може да стигне най-много до създаването на ограничен, местни начинания, основаващ се на личните умения и време на предприемача.

И четвъртия етап е изхода от бизнеса, ако предприемача не е решен да остарее да преклонна възраст със създадената от него дейност. Като в случая са възможни най-общо два сценария за изход:

• - пазарна продажба на създаденото начинадие и
• - завещаване и унаследяване от поколенията след предприемача.

Движещи сили в предприемачеството - обикновено до създаването на нов бизнес /фирма/ води наличието на комбинация от:

• - възможности /благоприятна околна среда/;
• - подходящи ресурси /материални, финансови, трудови/;
• - добър предприемач, който да обедини тези фактори, за да може да стартира нов бизнес.

------------------------------------------------

Командитно дружество | dLambow

 

Командитно дружество - рядко срещана форма за бизнес в България

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Командитно дружество с акции 

Командитното дружество с акции се образува се с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3. Действа се според разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в закона не е предвидено друго.

Командитно дружество

Форма.

Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Фирма.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.
 

Съдържание на договора.

Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа:

• 1. фирмата на дружеството;
• 2. седалището и адреса;
• 3. предмета на дейност;
• 4. името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
• 5. вида и размера на вноските;
• 6. начина за разпределение на печалбите и загубите ;
• 7. начина на управление и представителство на дружеството.

 

Вписване.

Дружеството се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.

Управление.

Управлението и представителството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорният с-к няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници.

Действия на ограничено отговорния съдружник (ООС).

Ако той извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката. 

Права на ООС.

ООС може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет. При отказ по искане на съдружника, окръжният съд постановява предоставянето им.

Участие в печалбата и загубата на ООС.

Ако ООС не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.

ООС участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.

Забрана за разпределяне на печалба.

Когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалбата.

Отговорност на ООС.

Спрямо кредиторите на дружеството ООС отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло.

Отговорност преди регистрирането.

ООС отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

Учредители.

Дееспособни физически и юридически лица. За участие като съдружник в учредяващо се дружество управителния орган на юридическото лице трябва да вземе решение за участие, да представи удостоверение за актуално състояние и нотариално заверено пълномощно на представителя, който ще подпише дружествения договор, освен ако той ще се подписва от органа с представителна власт на юридическото лице. Броят на ООС е най-малко трима.

Регистрация.

В Агенцията по вписванията по седалището на учредяващото се дружество - в три месечен срок от учредителното събрание.

Необходими документи.

• 1. Заявление, подписано от всички учредители;
• 2. Образци от подписите на лицата, които ще управляват и представляват дружеството, нотариално заверени;
• 3. Устав, приет от учредителното събрание;
• 4. Протокол за учредяването и списък на акционерите участвали на учредителното събрание, заверен от Съвета на директорите;
• 5. Декларация по чл. 160 ал. 2 и чл. 234 ал. 2 от Търговския закон;
• 6. Удостоверение за уникалност името на фирмата;
• 7. Квитанции за платени държавни такси –за регистрация на КДА, за обнародване в "Държавен вестник, за препис от съдебно решение;
• 8. Документ от банка за внесените парични вноски от записалите акции.

----------------

Управление на промените | dLambow

 

Управление на промените в съвременния бизнес

 

Какво са промените?

Управлението на промените при съвременният начин на живот се характеризират с нарастваща динамика и несигурност, което поставя сериозни задачи пред тяхното регулиране на фирмено, организационно и държавно ниво. Единственото сигурно нещо в съвремието е непрекъснатите изменения като средство за приспособяване към изменящото се обкръжение.

За да оцелеем в този непрекъснато променящ се свят, ние се нуждаем от приспособяване към обстоятелствата и събитията около нас. Групите и организациите по хода на развитието и съзряването си също търсят такова приспособяване към протичащите около и вътре в тях трансформации.

Управление на промените

Определение.

Преминаването от едно, съществуващо състояние на интересуващата ни система (в най-общ смисъл) в друго, желано, по-пълно удовлетворяващо изискванията ни състояние, се нарича промяна. Умението да се предвижда необходимостта и да се реагира своевременно и адекватно на разнообразието около нас се превръща в определящ фактор за успеха на

• организации, 
• групи и дори на 
• отделната личност.

Тези контролирани изменения в организацията се осъществява винаги под влияние и натиск на сили, намиращи се извън или вътре в нея. Независимо колко добре е свършена работата по избора на стратегията за промяната, винаги може да се случи нещо неочаквано по време на въвеждането. Само чрез внимателно следене на процеса, своевременно може да се определи непредвиденото и да се реагира разумно.

Отговорността за правилният избор на стратегия за осъществяване на организационни трансформации е изцяло на мениджърите на организацията. В света на бизнеса, който продължава да става все по - динамичен, последиците от лошия избор ще стават все по - сурови.

Има външни и вътрешни сили, налагащи корекции.

Външни сили

Една от най-важните външни сили, налагащи потребност от изменения е пазара и свързаните с него фактори като

• цена, 
• реклама, 
• начин на обслужване, 
• нови продукти. 

Към външните сили може да се отнесат и тези в развитието на технологиите. Като съществена външна сила технологиите се проявиха едва през последните години.

Ръководителите трябва да познават пулса на съвременните движения с обществено значение, макар че те са извън техния контрол. Те не могат да контролират тяхното

• формиране, 
• действие и 
• развитие, 

но до голяма степен съдбата на фирмите зависи от тях. Те са неуправляем фактор, оказващ влияние върху планираните резултати на организациите.

Вътрешни сили

Вземането на управленски решения - те могат да са ненавременни, да бъдат неправилни или изобщо да не се вземат. Възможно е взетите решения да бъдат неадекватни на управленската ситуация, което да доведе до допълнителни непредвидени проблеми.

Комуникациите са в основата на добрия управленски стил, а нарушаването на техния ритъм може да предизвика

• влошаване на обслужването, 
• намаляване на оборота и 
• загуба на клиенти. 

А от това следва да се търсят подходящи корекции в начина на организиране и функционирането на системата от информационни връзки.

Междуличностните отношения  предопределят социалния климат и могат да се разглеждат в различна плоскост:

• ръководители - подчинени,
• подчинени - подчинени,
• ръководител - ръководител и т.н.

Нарушаването на хармонията в тези отношения може да предизвика различни социални ефекти
организирани недоволства (стачки),

• неадекватно изпълнение на служебните задължения,
• напускане на работа и т.н.

Ръководството трябва да установи причините за тяхното проявление и след като оцени необходимостта от решаването им като проблем да пристъпи към действие.

Видове промени.

А. Адаптивни.

Тя е с най-ниска степен на сложност, разходи и риск (несигурност). Свързана е с внедряване на традиционни, вече изпитани от дадена организация мерки или директно заимствани от друга организационна единица в същата организация. Адаптивните решения не предизвикват особен страх у персонала, тъй като той вече ги познава. Като пример, илюстриращ ситуацията, ще посочим въвеждането на трисменен режим на работа в цех на завод, в който повечето от цеховете работят традиционно по този начин.

Б. Обновяващи (иновационни).

Те заемат средна позиция, що се отнася до степента на сложност, разходите и риска. Те са свързани с въвеждане на начин на работа, нов за цялата организация. Като пример за иновация може да се посочи внедряването на нова, по-ефикасна, но вече изпитана от други производители технология за производство на традиционен за фирмата продукт. По-високата степен на неизвестност, а следователно и на несигурност прави страха от този вид нововъведения един от основните проблеми за успеха на начинанието.

В. Радикално обновяващи.

Те имат подчертано пионерски характер и са свързани с внедряването на изцяло нови системи. Съвсем естествено е те да се отличават с най-висока

• степен на сложност, 
• разходи и 
• риск, 

но и с най-голяма потенциална изгода. Промените от този тип са най-сложни за внедряване и най-силно застрашаващи доверието в мениджърите и сигурността на работните места на служителите.

В много случаи те засягат изгражданата дълги години фирмена култура. Много илюстративен пример е началната фаза на внедряване на

• автоматизацията на технологичните процеси и на 
• роботизацията в индустрията. 

Известна е негативната реакция на работната сила и на голяма част от ръководителите при първите стъпки, свързани с внедряването на тези радикални нововъведения, които впоследствие доведоха до индустриалната революция.

Съпротивата расте с нарастване на степента на сложност и риск, т. е. при преминаване от адаптивен към иновационен и към радикално - обновяващ тип нововъведения. 

Стратегия за осъществяване на промени.

Под “стратегия” разбираме последователен подход, избран в зависимост от обстоятелствата. Няма една - единствена най-добра стратегия. Изборът и успехът на определена стратегия зависи от конкретната ситуация.

Класификация на стратегиите:

• Директивна;
• Водене на преговори;
• Нормативна;
• Аналитична;
• Насочена.

 

Директивна стратегия.

При избор на директивна стратегия, само ръководството решава какво да се направи, като в минимална степен включва други служители. Тук почти няма отклонение от първоначалния план. Директивните стратегии често се насочват към изменения, които трябва да се проведат бързо и със сигурност изискват както силна лична власт, така и власт, произтичаща от заеманата длъжност.

Нужно е да се притежава цялата съществена информация, както и възможността да се преодолее или потисне съпротивата. Често директивните подходи се използват в ситуация на криза - „притиснати до стената”, „единствения изход” и т.н. - като в случай на

• спад в търсенето или 
• силна конкуренция. 

При този подход засегнатите просто трябва да се подчинят на разпорежданията.

Стратегия за преговаряне.

Когато се работи със стратегиите за преговаряне, ръководството все пак е инициатор на промяната, но е готово да преговаря с други групи за нейното въвеждане и за отстъпките, които могат да се направят. Стратегиите чрез преговаряне отнемат много по-дълго време, защото се водят преговори с други участващи страни и резултатите могат да се предвидят малко по - трудно, тъй като не могат да се знаят предварително какви ще бъдат направените отстъпки.

Тук обаче засегнатите имат право на мнение и могат да се почувстват свързани с процесите. Преговарянето в трудовата дейност в замяна на увеличаване на заплатите и премиите -наричано често „преговори по производителността” - е пример за този подход.

Нормативна стратегия.

Когато се използва нормативна стратегия, се отива към нещо повече от съгласие. Стремежът е да се насочи ангажираността на засегнатите не само към специфичните проблеми, но и към общите цели на организацията. Оттук и определението „с ум и сърце”. При работа над качеството на продукцията или услугата например, вместо да се създават нови процедури и дисциплина, целта е служителите да се направят съпричастни на идеята за високото качество.

Така те се стремят към него чрез непрекъснато предлагане на подобрения и участие в проектите по качеството и в кръжоците по качество, както е в много фирми, насочени към прилагане на стратегията за „Тотално качество”. Понякога се привличат консултанти по организационно „поведение”, специалисти по индивидуално и групово поведение, за да се съдейства на процеса на трансформиране на ценности и нагласи към работата.

Аналитична стратегия.

Аналитичните стратегии използват специалисти за изследване на ясно определени проблеми. Често управленските екипи, включващи експерти от главното управление или специалисти консултанти, работят върху специфичен проблем - като

• промяна на снабдителната мрежа или
• разстановка на металообработващ цех.

По принцип подходът е строго управленски и в резултат довежда до оптимални отговори, без да се съобразява много с възприемането му от засегнатите.

Насочена стратегия.

Стратегиите, насочени към действие, се различават по две неща от аналитичните.

• Първо, проблемът е по-неясно определен.
• Второ, включените често образуват група, в която не преобладават началници.

Участват членове на група, които най-вероятно ще бъдат засегнати и те опитват известен брой подходи и се учат от пробите и грешките

Модел за управление на стратегическото развитие.

А. Реактивно управление.

При този модел на управление промените са постепенни. Те са отговор на измененията на средата (развитие на продукти, услуги, пазари.) Стратегически решения за

• напускане на пазара, 
• излизане на международни пазари, 
• въвеждането на нови техники и технологии. 

Метод на проби и грешки. Изходът от кризисно състояние се постига чрез логическо търсене на правилното решение.

Б. Активно специално управление.

Това предполага изследване на средата и на тази основа осъществяване на постепенни стратегически мерки. Този подход е ефективен когато липсват резки стратегически изменения на пазара, т.е. когато скоростта на измененията не е по-голяма от скоростта на реакция на фирмата. Липсва системна работа за генериране на нови идеи.

В. Активно систематично управление.

При този тип управление се използват историческите тенденции и резултати (дългосрочно планиране). Характеризира се със задълбочени анализи и прогнози на околната среда.

Модел на стратегическите промени в реално време.

Моделът представлява едновременно планиране и реализация на различните изменения в рамките на организацията. На първо място са потребностите на настоящия момент. Провеждат се събрания където присъстват всички, които имат отношение към измененията. В процеса на обсъждане се включва всеки който може да допринесат за крайния успех. Но е нужен постоянен мониторинг на външната среда.

Фактори, определящи избора на стратегия.

Известен брой фактори могат да определят избора на стратегия за управление на промяната. Такива са:

•    Темп на прилагане на мерките;
•    Степен и вид на очакваната съпротива;
•    Основата на властта на инициатора;
•    Обем на нужната информация;
•    Рисковете.

Ръст и вид на очакваната съпротива.

Ако всички други фактори са еднакви, колкото по голяма е очакваната съпротива, толкова по-трудно е тя просто да се смаже и толкова повече мениджърът трябва да се придвижи към десния край на континуума, за да намери начин да я намали.

Позициите на инициаторите, сравнени с тези на съпротивляващите се, особено по отношение на властта.

Колкото по-малко власт има инициаторът по отношение на другите, толкова повече инициаторът мениджър трябва да се придвижва вдясно на континуума. Обратно, колкото по-силна е позицията на инициатора, толкова повече той или тя могат да се движат наляво.

Лице, което има нужната информация за проектиране на промяна и енергия за въвеждането й.

Колкото повече инициаторите очакват, че ще имат нужда от информация и съпричастност от други, за да се помогне проектирането и въвеждането на мерките, толкова повече те трябва да се придвижват надясно. Спечелването на полезна информация и ангажираност изисква време и участието на други.

Рискове.

Колкото по-голяма е възможността за риск в кратки срокове в работата на организацията и за оцеляването й, ако не се промени съществуващата ситуация, толкова по-наляво трябва да се придвижваме. Усилията за организационни мерки, които не се съобразяват с тези фактори, неизбежно се сблъскват с проблеми.

Обща грешка на някои мениджъри, например е да действат много бързо и да въвличат твърде малко хора, независимо от факта, че те нямат цялата информация, от която наистина се нуждаят, за да проектират правилно нововъведенията.

В някои случаи обаче познаването на четирите фактора не може да даде на мениджъра възможност да направи удобен и очевиден избор. Например, мениджърът има слаба позиция в сравнение с хората, които той мисли, че се нуждаят от промяна, и се сблъсква със сериозни последици, ако тя не се въведе веднага.

Такъв мениджър е явно подложен на натиск. Ако не може по някакъв начин да увеличи властта си, той е заставен да избере някаква компромисна стратегия и да преживее трудни времена.

----------------