Бартер (Barter / Barater).

Бартер (от френски, barater - обмяна, от английски - Barter - стокообмен) е пряк, натурален, безпаричен обмен на стоки и услуги, като пропорциите на този обмен се определят, като правило, с отчитане съотношението на вътрешните или международните цени на обменяните стоки.

Т.е. това е начин за търговия, при който една вещ се заменя за друга, без парично разплащане, по схемата стока срещу стока. Това е доста тежка и тромава система, която ограничава в значителна степен търговската сфера. Пропорциите на такава обмяна се установяват от договарящите се страни и се фиксират в договор.

Намира приложение най-вече в кризисни моменти на висока инфлация, неустойчива кредитно парична система, когато паричните знаци стават несигурни или се обезценяват твърде бързо в рамките на срока на осъществяване на операциите. При работа на бартер се забелязват следните проблеми:

• -    трудна съпоставимост на разменяните стоки или услуги;
• -    ограниченост при използване в мащабни търговски операции;
• -    влияние на неикономически фактори при обмяната;
• -    поява на трудности при участието на повече партьори в размяната;
• -    насърчаване на сенчестата икономика и ограничаване на бюджетните постъпления.

Договорът за обмяна (бартерният договор) е вид гражданско-правен договор, при който едната страна поема задължението на предаде на другата страна някакво имущество, срещу задължението на другата страна да предаде на първата страна друго имущество с равна стойност, без да се използват средства за разплащане (пари).

Обикновено при бартера се обменят права на собственост върху вещи, стоки, услуги, с участието на юредически лица. Понякога тази сделка може да се подразделя на закрита и на открита обмяна.

При закрития (класически) бартер участват две страни и стоката “Х” се разменя за стоката “Y”, като се това става еднократно и сделката е ограничена до фиксирания обем на зямана на еквивалентни по стойност продукти.

В открития бартер могат да участват повече от две страни, като при това могат да се обменят помежду си повече от две позиции, при това в различни пропорции и в различно време. Така, едната страна, предавайки своята стока, получава правото на избор какво и кога да получи в замяна. В този случай е необходимо да се създаде клирингов посредник, който да изчислява, уравновесява и проследява осъществяваните замени.

Договора за обмяна е по-широко понятие от бартера, доколкото включва в себе си възможността да се разменят и права, некасаещи непременно собственост върху вещи. Това е договор между частни лица. Понякога, от данъчна гледна точка, един такъв договор може да се разглежда като два договра - за покупка и за продажба.
------------------------------------------------