Translate

Реклама в бизнеса | dLambow


Реклама е душата на бизнеса

По дефиниция рекламата е определена като всяка платена форма на неперсонифицирана промоция на идеи, продукти или услуги от идентифициран спонсор. Широко разпространени са схващанията, че рекламата е душата на бизнеса.

Реклама в бизнеса
Реклама в бизнеса


Информацията, която ни представя промоцията не е обикновена обява, не е дейност в сферата на публицистиката, а търговска информация, която се поднася безлично от средствата за масова комуникация, но има определен адрес- клиента. Рекламата е послание до клиента.

Рекламата може да бъде полезна и да повишава ефективността на бизнеса и като професионална дейност ориентирана към печалбата, и като обществено отговорна функция, подчинена на определени нравствени норми и етика.

Заинтересования в рекламата бизнесмен или фирма, която търси услугите на специализираните агенции самата реклама се третира като средство за умножаване на продажбите и повишаване нормата на получаваната печалба.


Като правило фирмата, която възлага рекламната дейност преследва множество цели:

  • - Да създаде търсене на новия продукт или да разшири продажбите на продуктите, които вече са завоювали пазарни сегменти;

  • - Постоянна цел на възложителя на рекламата е да създава възможно най- благоприятен имидж за своята марка и да укрепи доверието в нея;

  • - Предоставяне на необходимата информация за раширяване на потребителския интерес и заинтересоваността на собствениците на маркетинговите канали, на посредниците или търговците на дребно;

  • - Желание да се противопоставят на неизбежните колебания в търсенето, предизвикани от различни причини;

Стремеж да се поддържа доброто име на фирмата, като представител на обществено отговорен бизнес и като престижно решение на купувача, който чрез покупката показва добър вкус или престижно финансово състояние.


Видове реклама

Рекламата е свързана органично с развитието на пазарната икономика и продолявянето на традиционния недоимък. Тя е рожба и оръжие на масовото индустриално производство. Рекламната дейност води до създаването на фирми- агенции за реклама със съответен спезиализиран състав от съдружници.

Средства за реклама

Рекламата е дейност, която се осъществява чрез средствата за масова информация:

  • - Пресата;

  • - Телевизионна реклама;

  • - Пощенски пратки чрез

    • = каталози,

    • = дипляни,

    • = писма,

    • = картички и др.;

  • - Плакатната реклама във всички форми, включително чрез

    • = плакатното оцветяване на автобуси;

  • - Радиото - но липсата на зрителен ефект си казва думата;

  • - Киното- с четири пъти по-малки инвестиции.



Целите на рекламата
Целите на рекламата

Целите на рекламата

Основната цел на рекламата е да допринесе за увеличаването на продажбите и за разширяването на пазарите, чрез привличането на нови клиенти и завоюването на нови пазарни сегменти. Но тази цел може да се постигне, само когато фирмата достатъчно добре се е потрудила да овладее: продукта, цената и мястото.

Всяка фирма влага средства за рекламата, ръководена от желанието да спечели повече. А една такава крайна цел обуславя множество други, цели като:

  • - Да информира заинтересованите за наличието на продукта като този, който произвежда и предлага фирмата;

  • - Да създаде търсене на нов продукт, чрез информацията, която доставят средствата за масова информация;

  • - Да подпомогне възприемането цената на новия продукт;

  • - Да въздейства върху поведението на купувача, като формира мотиви за купуване на нашите продукти или техните модификации;

  • - Да провокира незабавна вълна от покупки;

  • - Да защити и наложи доброто име на фирмата;

  • - Да съдейства завладяването на нови пазарни сегменти;

При всички случаи рекламата е насочена към разширяването на търсенето на стоките, които предлагат и др.Отбелязаните цели са достатъчни, за да се разбере, че повечето от целите са от краткосрочен и средносрочен характер.

Златни правила за реклама
Златни правила за реклама


Златни правила за реклама

Както на всички е известно (би трябвало) - първото златно правило за реклама е, че тя е двигател на търговията. Рекламните послания помагат в популяризирането на всякакви продукти с помощта на телевизиите, вестниците, сайтове в интернет, радиата, градския транспорт (автобуси, тролейбуси, метро, влакове, камиони, таксита).

За целта, естествено трябва да има рекламодатели, а за да има такива, те трябва да разбират, че по време на криза трябва да рекламират поне два пъти повече и по-ефективно. Това правило се потвърждава от все по зачестяващите директни реклами, които получавам от реални производители от Китай и Турция.

А както е известно, точно в тези държави, през цялото време на криза, растежа не спира нито за момент. Затова мисля, че е крайно време да се поучим от тях и да осъзнаем новите бизнес реалности. Затова златното правило ще го повторим още веднъж - без реклама бизнеса е невъзможно да се развива, особено по време на криза.

А другото правило в рекламата е, че тя трябва да бъде забелязвана. Вземете един вестник в ръка и го разгледайте. Непремено ще Ви направи впечатление, че едни реклами се набиват веднага на очи, а други даже ако насила ги търсиш, пак няма да ги откриеш никакви - толкова са срамежливи и безлични.

Затова още едно златно правило, когато сте осъзнали нуждата от рекламиране, огледайте се и разберете, защо едни рекламни съобщения “хващат окото”, а други - не. И се опитвайте да се придържате към първите, защото колкото и пари да похарчите като рекламен бюджет, ако никой не прочетете посланията Ви, това са пари, хвърлени на вятъра.

И изобщо не се хващайте на въдицата на рекламните агенции за някаква си пристижна реклама, или за да отбележите присъствие. Единствената причина да си харчите рекламните пари е за да получавате реални поръчки. И всяка агенция трябва не да Ви раздува врели-некипели, а ясно да Ви каже и писмено да се обоснове, като й платите 100 или 1000 лв рекламни лева, колко поръчки ще получите в замяна.

Пак повтарям, не се хващайте на приказки за престиж. На Вас Ви трябват само и единствено реални поръчки и то така, че приходите да са повече от разходите. Да не говорим, че отговорните агенции получават възнаграждение (като процент или твърда сума) само и единствено ако има реално постъпили и платени поръчки. А в интернет по правило е така - плаща се само за реални клиенти, а не за трафик, за рекламна площ и др. п. измислици.

И така да повторим златните правила за реклама по време на криза - трябва още по-интензивно за се рекламира, трябва съобщението Ви да +хваща око” и да върши работа (да продава), трябва да плащате само за реални резултати, а не за престиж и др. п. измислици.




Принципи на рекламата

Изучаването и прилагането на някои основни принципи на рекламата е належащо за по-пълното и провилно възприемане на рекламната информация и нейното правилно подаване къв целевата аудитория, за да бъде тя правилно възприета и да доведе до желаната пазарна реакция.

Принципи на рекламата
Принципи на рекламата


В тази връзка е добре да се използват и прилагат следните базови рекламни принципи:

  • - информацията, която се възприема съзнателно, се задържа за по-дълго време в паметта на хората и следователно се увеличава вероятността да окаже необходимото въздействие;

  • - по правило, по-добре и по-лесно се запомнят началото и края на рекламното съобщение, отколкото неговата средна част. В тази връзка, от изключителна важност е способността на заглавието да грабне вниманието на потребителя;

  • - когато представянето на един продукт е необичайно и разнообразно, то в тези случаи се възприема и запомня по-добре и за по-дълго време;

  • - по-лесно се разбира и запомня информация, която не противоречи на установените мнения, мироглед и понятия в обществото;

  • - необходима е по-голяма чувствителност към езика и посоката на тенденциите в съвременния живот.

Прилагането на всички тези основополагащи принципи на рекламата няма как да Ви осенят изведнъж и да залегнат изведнъж в бъдещите Ви рекламни проекти, но ако наблегните на постепенния подход, скоро и това може да се случи. По-добре късно, отколкото никога.

----------------

Способността да бъдеш лидер

 

Лидерството е неизменна част от ефективното управление.

Основна част от управлението във всяка организация е координирането на  нейните дейности и насочването на усилията на членовете към постигане на целите й. Този процес включва способността да бъдеш лидер. Всеки мениджър трябва да е лидер, но не всеки лидер е мениджър.


Способността да бъдеш лидер
Способността да бъдеш лидер

Лидерството се проявява в междуличностните ни отношения. 

То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Управлението засяга хората като изпълняващи определени функции, контролирайки взаимодействието помежду им. 

Ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Могат ли отделните хора да бъдат обучавани за лидери или те се раждат такива? Защо личности със съвсем различни черти, образование, култура успяват да се изявят като успешни лидери? Вярно ли е, че няма лидерство без последователи? Отговорите но тези въпроси са били търсени от психолозите в продължение на години. Множеството изследвания разкриват и множество гледни точки. 

Ако трябва да се опише един лидер възоснова на най-общи мисли, представени в днешните медии, той може да бъде охарактеризиран като интелигентен, решителен, силен, харизматичен, смел, ентусиазиран и т.н. Едва ли обаче, за да управлява човек добре, е нужно да ходи по вода. 

Това, което му е необходимо, за да успява, е да има ясна представа за желаните бъдещи резултати, начините за тяхното постигане и най-важното - знание и умения да организира и мотивира хората си така, че те да следват избрания от него път като свой. 

На думи звучи като, че ли лесно, но в практиката нещата са далеч по-сложни и неясни. За да получи добри резултати от подчинените си, лидерът трябва да умее да оказва влияние.
-------------------------------------------------


Текстилно производство

 

Същност на текстилното производство

 

Първата текстилна фабрика в България

Текстилното производство е най-старото в България и на Балканския полуостров. Първата фабрика е открита в Сливен 1834 г от Добри Желязков. 

Текстилно производство
Същност на текстилното производство

Дискретно производство

Текстилното производство от влакно до дрехи е изключително обемно и прекъснато дискретно производство. То е обемно, защото се преработват разнообразни по свойства суровини, а една и съща суровина се преработва с различни технологични процеси. 

 

Текстилни машини

Текстилното производство има над 1200 различни машини някои, от които са най-сложните производствени съвременни машини

 

Текстилни процеси

Процесите, през които преминава преработването на материалите са с различни скорости, което налага пресъздаването на производството и много транспорни операции.

Текстилно производство
Текстилно производство
  

Текстилното производство е изключително сложно. 

Сложността се определя от слабите физико-механични показатели и неустойчивата форма на суровините и полуфабрикатите. 

 

Технологични параметри

Технологичните параметри при някои процеси не се подчиняват на теорията на вероятностите и на математическата статистика, която осигурява контролиране и регулиране на параметрите. 

 

Автоматизация на текстилното производство

Особено трудно е автоматизацията на някои процеси в предачното и тъкачното производство, каквито са например връзване на скъсана нишка. 

 

В Текстилното производство се обособяват следните производства:

  • 1 Предачно;
  • 2 Тъкачно;
  • 3 Плетачно;
  • 4 НТМ;
  • 5 Шевно.

------------------------------------------------

Лека промишленост | dLambow

 

Стопанско значение на леката промишленост

 
Леката промишленост се включват производства от леката индустрия, чиито отрасли произвеждат основно предмети за потребление от различно естество и суровини за тежкия бизнес. Към леката промишленост се отнасят: ХВП, текстилната, трикотажна, кожаро -кожухарската, шивашката, обувната и полиграфическата промишленост. Делът на тези отрасли в общото производство на вторичния сектор е около 30%, а в ОПП - около 26%.

Общият им дял в БДС на България е около 6, 5%. За разлика от тежката индустрия, в отраслите от леката индустрия делът на частния сектор е значително по-висок. Основната причина за това е бързият оборот на вложените капитали, поради осигурените вътрешни и външни пазари за продукцията.

Леката промишленост обхваща производствата на нехранителни стоки за широко потребление /тъкани, обувки, облекла, книги, ежедневници и др./. Това, наред с факта, че предприятията от леката промишленост осигуряват работни места предимно за жени в редица региони от страната с излишък на женска работна сила, определя голямото социално значение на отрасъла.

Стопанското значение на леката промишленост се определя от преработката в предприятията й на голяма част от селскостопанските суровини /памук, лен, коноп, кожи, пашкули/ и осигуряването на суровини за мебелната промишленост, строителството, машиностроенето, транспорта и други стопански отрасли. Същевременно в редица производства от леката промишленост /обувно производство, текстилно, кожаро -кожухарско и др./ широко се използват като суровина химически продукти. По този начин се осъществява интеграцията между подотраслите на леката промишленост и останалите отрасли на промишлеността и НС.

 

Особености на леката промишленост

Отделните подотрасли и производства на леката промишленост имат редица свои особености:
  • - Производственият процес е сложен и ешелониран, изискващ голямо количество работна ръка, предимно женска.

  • - Повечето производства са мобилни и бързо реагират на потребителското търсене и влиянието на суровинния фактор.

  • - Продукцията на леката промишленост в повечето случаи е малка по обем, но с висока стойност и дълготрайна.

  • - Производствата, отнасящи се към отрасъла, се отличават с относително по-слабо замърсяване на природната среда с отпадни продукти в сравнение с другите отрасли на промишлеността.

  • - Повечето производства предоставят работни места основно за женска работна сила, поради спецификата на технологията.

  • - Производствата от леката промишленост имат повсеместно разпространение.

  • - Разходите за суровини в отделните подотрасли се движат между 30% /шивашката промишленост/ и 60% /текстилната и полиграфичната промишленост/.

Мястото на отрасъла се определя от дела му в ОПП, ОПФ, дела на заетите, предназначението на продукцията, дела в износа и вноса на страната и др.

Към леката промишленост се отнасят следните отрасли и производства:

  • - текстилна промишленост;
  • - трикотажна;
  • - шивашка;
  • - кожаро -кожухарска;
  • - обувна;
  • - кожено -галантерийна;
  • - полиграфическа.
Общият дял на тези отрасли и производства в ОПП на България е 7,5%. Те участват с около 17,7% в износа и с около 13,3% във вноса на страната. Леката промишленост дава около 1,9% от БДС. В нея са заети около 163000 д., или 5,2% от всички заети в страната. В частния сектор са заети над 85%.



Фактори и условия за развитие на лека промишленост


Един от основните  фактори и главно условие за развитието на отрасъла лека промишленост е наличието на подходяща суровинна база. Тя е съставена от селскостопански /естествени/ суровини и суровини, създадени в химическата промишленост -
  • - изкуствени кожи,
  • - изкуствени ходила,
  • - бои,
  • - лакове,
  • - лепила и др.

От естествените суровини с най-голямо значение са техническите култури
  • - лен,
  • - коноп,
  • - памук

и част от продукцията на животновъдството
  • - кожи,
  • - вълна,
  • - пашкули.

България не задоволява нуждите на леката промишленост от естествени суровини, поради което се налага внос на
  • - памук,
  • - кожи,
  • - вълна,
  • - ленени стъбла,
  • - копринени пашкули и др.

С това продукцията на отрасъла се оскъпява значително и се ограничават нейните пазари. Страната е принудена да внася около 80% от необходимия й памук, около 50% от необходимата вълна и почти 100% от необходимите ленени и конопени стъбла. Внася се и значително количество кожи от
  • - Германия,
  • - Турция,
  • - Аржентина,
  • - Бразилия,
  • - Монголия и други страни.

Успоредно с ограничаването на естествената суровинна база, през последните 20 години значително се разширява суровинната база от произведения на химическата промишленост -
  • - изкуствени тъкани
  • - химически влакна,
  • - изкуствени кожи и др.

Основните доставчици на тези суровини са в
  • - Бургас /полиакрилни влакна/,
  • - Видин и Монтана /полиестерни и полиамидни влакна/,
  • - Ямбол /полиестерни влакна/,
  • - Свищов /изкуствени влакна от целулоза/.

Икономическата база за развитието на отрасъла на леката промишленост в България е представена от фирмите в подотраслите й, действащите технологии за производство и техническото състояние на производствените машини.

Така например, широко използвано в българските текстилни предприятия е безвретенното предене на памучните прежди, а около 60% от становете са безсовалкови. Почти всички текстилни предприятия са снабдени с високопроизводителни линии за избелване, мерсеризиране и оцветяване на тъканите.

В перспектива се очаква известно разширяване и подобряване на естествената суровинна база на отрасъл лека промишленост.

----------------

Какво е конкурентноспособност и как да я подобрим? | dLambow


Конкурентоспособност на бизнеса: Как да направим фирмата си по-конкурентоспособна?


Значение на технологиите за конкурентноспособността на България

Повишаването на конкурентноспособността на националната икономика, на отделните сектори и на фирмите е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, за справяне с конкурентния натиск в ЕС, за пълноценно участие в глобалното разделение на труда. Нарастването на конкурентноспособността води до увеличаване на реалните доходи и жизнения стандарт.

Какво е конкурентоспособност?

Конкурентоспособността (в англ: Competitiveness [ kəmˈpet̬.ə.t̬ɪv.nəs ]) е способността на дадена марка или предприятие успешно и доходно да продава продукти и услуги на пазар, пълен с подобни продукти и услуги. Конкурентоспособността определя доколко една фирма е готова да устои на конкуренцията на пазара.

Какво означава конкурентоспособност в бизнеса?

В случай на конкурентоспособност на бизнеса можем да я дефинираме като способността на организациите да произвеждат стоки или услуги с благоприятно съотношение качество-цена, което гарантира добра рентабилност, като същевременно постига предпочитание от страна на клиентите пред другите конкуренти.

Какво е конкурентноспособност и как да я подобрим?
Какво е конкурентноспособност и как да я подобрим?


Видове конкурентоспособност

Можем да разграничим три основни вида конкурентоспособност.

- Национална конкурентоспособност.

Този термин има две значения:

  • = способността на компаниите в дадена страна да се конкурират успешно с компании от други страни в обща пазарна ниша;

  • = способността на страната, като цяло, да постигне висок икономически растеж, който е устойчив в средносрочен план.


- Конкурентоспособност на стоките.

Това е способността на продуктите да бъдат привлекателни на фона на други подобни продукти, получавайки висока оценка от потребителите.

- Конкурентоспособност на предприятието.

Способността на предприятието да отговарят на специфични нужди на клиентите по-добре, отколкото другите компании в същия бранш.

Как да оценим конкурентоспособността?

За да се даде адекватна и информативна оценка на конкурентоспособността в определена пазарна ниша, е необходимо да се направи пазарен анализ. Този процес се състои от следните стъпки:

  • - Идентифициране на ключови конкурентни сили и фактори, които им влияят, като:
    • = цени и ценова политика,
    • = производствени предизвикателства и решения,
    • = продължителност на продуктовия цикъл и
    • = средна цена за придобиване на клиенти;
  • - Идентифициране на конкурентите и наблюдение на тяхното положение, позиция и поведение на пазара;
  • - Определяне на основните критерии, които влияят върху конкурентния успех, например:
    • = нивото на продажбите,
    • = броя на абонатите в социалните мрежи,
    • = наличието на успешни случаи на сътрудничество с известни марки и др.;
  • - Анализиране марки, които определят вектора на конкуренцията, тоест използват тенденции, експериментират с представянето на своите стоки пред клиента, предлагат нови продукти и конкурентни предимства, за да завладеят голям пазарен дял;
  • - Оценка на цялостната привлекателност на нишата по отношение на възможната доходност, включително:
    • = плътността на конкуренцията,
    • = широчината на асортимента, който нишата предлага,
    • = нивото на богатство на целевата аудитория и т.н.

Как да подобрим конкурентоспособността?

След като анализирате пазара, ще можете да разберете кои фактори влияят най-много на конкурентоспособността и как тези трудности могат да бъдат разрешени. 

 

Ето някои основни стратегии за подобряване на вашата конкурентоспособност.


- Разработване и въвеждане на нови продукти.

Това е добра идея, ако виждате агресивно пазарно поведение, придружено от постоянна реклама и ценови войни и стабилни или намаляващи продажби.

- Пренасочване на бизнеса.

Тази тактика е ефективна, ако навлизането на пазара е твърде лесно и конкурентите постоянно се променят поради постоянно ниска доходност. В този случай си струва да преориентирате бизнеса си към друга, потенциално по-печеливша област.

- Увеличаване ползите от собствения продукт.

Ако конкурентите успешно продават заместващи продукти, това отвлича вниманието на потребителя от ползите, които вашият продукт може да донесе. В такава ситуация си струва да увеличите максимално предимствата на вашия продукт по такъв начин, че да включва всички предимства на заместващите продукти.

- Култивирайте лоялност към вашата марка.

Това е добра тактика, ако вашият бизнес е твърде зависим от потребителите, поради стеснеността на целевата аудитория, интересуваща се от определен продукт или услуга. Фокусирайте се върху клиентите, подхранвайте тяхната лоялност към марката и предоставяйте благоприятни условия за нови клиенти.

- Сътрудничество с различни доставчици.

Ако имате компания, силно зависима от доставчици, това може да означава, че някои горещи продукти, които нямат заместител, може да не попаднат на рафтовете навреме. Опитайте се да установите тясно сътрудничество със съществуващи доставчици, потърсете алтернативни партньори или създайте собствено производство.

Потенциал на конкурентноспособността

В съвременните условия конкурентноспособността характеризира потенциала на нациите да постигат висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи. Такъв подход дава възможност да се издържи на предизвикателствата и изпитанията на свободните международни пазари. Конкурентноспособността означава способност на фирмите да произвеждат стоки с по-високи качествени параметри, които са в състояние да задоволяват взискателни потребители.

Преориентиране към конкурентни производства

През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията.
  • - Те водят до намаляване на значението на сравнителните преимущества от по-нисък порядък:
    • = евтина работна ръка,
    • = относително евтина електроенергия,
    • = наличие на суровини и материали.
  • - Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг:
    • = способността на страните да развиват високотехнологични производства,
    • = да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка,
    • = да предлагат съдържание на интелектуален компонент.
Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници за постигане на растеж.

Стратегии за конкурентни предимства

Промените в световната икономика доведоха до по-широко разгръщане на конкуренцията между фирмите, базирани в различни страни. Това налага всички държави (в т.ч. и България), както и отделните компании да приемат нови стратегии, които да им позволят да развият конкурентни предимства, основани върху познанието и иновациите.

Практиката на развитите страни категорично доказва, че през последните години детерминиращият фактор при формирането на конкурентноспособността на фирмите е технологичното развитие. То определя и основните предизвикателства, с които се сблъскват компаниите. На първо място успешно развиващите се фирми са заинтересовани да съкратят драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.

Сегментацията на пазара.

Потребителите стават все по-взискателни и това обстоятелство принуждава фирмите да търсят оригинални иновационни решения, за да отговорят на специфичните изисквания на потребителите. Друго предизвикателство произтича от самото естество на конкуренцията, силно доминирана от технологичните възможности. В условията на динамично развиваща се практика на поддоставчици, фирмите трябва да покажат специфични технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големи консорциуми и международни компании.



Конкурентноспособност на България

Предизвикателствата определят решаващата роля на иновативния потенциал и високите технологии за повишаване на конкурентноспособността на фирмите и на икономиката като цяло. Класирането на България в общия рейтинг за конкурентноспособност не е благоприятно, което основно е свързано с негативните позиции на страната по отношение на иновативния потенциал и технологичното развитие.

Този фактор има най-голяма тежест при формирането на оценката за конкурентноспособност и определя потенциала на страните да генерират икономически растеж и да постигат по-висока производителност. Негативните позиции по отношение на технологичното развитие още веднъж дават основание да се постави акцент върху възможностите за подобряване на средата за развитие на сектора на високите технологии в България и потвърждава актуалността на настоящия проект.

Независимо от това как се осъществява технологичното развитие - било то чрез иновативен подход (т.е. страните сами генерират иновации) или чрез трансфер на съвременни технологии отвън, резултатът е един и същ – по-висока производителност и по-висока конкурентноспособност.

Прави впечатление, че именно по отношение на технологичното развитие България изостава чувствително в сравнение със страните от Централна Европа - Унгария, Чехия, Полша, Словакия, както и от някои съседни страни каквито са Турция и Гърция. Тези държави не притежават достатъчен потенциал сами да създават иновации, но са значително по-напред от България по отношение на успешния трансфер на високи технологии отвън и внедряването им в практиката. Това определя и значително по-доброто класиране на повечето от тези страни по отношение на технологичното развитие и на общата конкурентноспособност.

По фактора “Технологично развитие” Полша е 16-та, Унгария – 19-та, Чехия – 35-та, Словакия – 41-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция, прави впечатление, че тя е на 28 място, Гърция е 39-та. Повечето от посочените страни и преди всичко Полша, Унгария, както и Турция провеждат агресивна политика при абсорбирането на съвременни технологии отвън и успешното им внедряване в практиката. Тази политика безспорно им носи успех в повишаването на конкурентноспособността.

Факт е, че в основата на съвременните конкурентни икономики е иновативният потенциал и технологичното развитие. Факт е и обаче, че българските компании залагат в своите стратегии преди всичко на по-ниските разходи, основани върху евтина и сравнително квалифицирана работна сила, както и относително евтини суровини. Фирмите в страните, начело в класацията за конкурентноспособност залагат преди всичко на диференциация на продуктите, основана върху съвременен дизайн и технологии и високо качество на услугите и обслужването. По фактора оценяващ иновациите България е на 49-то място, Полша е 39-та, Унгария – 32-ра, Чехия – 40-та, Словакия – 29-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 37-мо място, Гърция е 45-та.

Когато говорим за предимствата, които България притежава – те са именно по отношение на работната сила –това е факторът, по който страната заема най-предни позиции. Става дума за сравнително доброто равнище на образование в училищата, известна гъвкавост на пазара на труда и т.н. Но евтината работна сила като фактор за конкурентноспособност е нетрайно, променливо предимство, което отстъпва на другите фактори и преди всичко на иновациите и технологиите.

Обобщените изводи от анализа на настъпилите през последните две години изменения показват, че България има по-добри постижения по отношение на отвореността на икономиката, която е либерализирана в значителна степен, качеството на работната сила и финансовата система. Негативните изменения са свързани с технологичното развитие, някои елементи на държавното управление и институциите.

Фактори и индикатори за конкурентноспособност на технологичния сектор в производството на България

Въз основа на икономическите индикаторите коментирани в настоящата глава могат да се изведат някои ключови тенденции за технологичното развитие в производството на България. Тези тенденции имат противоречив характер, но като цяло може да се каже че въпреки сравнително ниските показатели на България съществуват възможности за развитие на технологиите в производството. Като основни изводи могат да се посочат:

Силни страни

  • - Висококвалифицирани специалисти
  • - Добра транспортна инфраструктура
  • - Сравнително добра инфраструктура по отношение на фиксираните телефони
  • - Тенденция към създаване на нови гъвкави институти и фирми насочени към научни изследвания

Слаби страни

  • - Малки разходи за НИРД на фирмено ниво
  • - Слабо сътрудничество м/у университетите, научните организации и бизнеса
  • - Големите научни институти са в затруднено положение
  • - Ниска наситеност с мобилни телефони
  • - Слабо разпространение на Интернет

Възможности

  • - Много добро образование
  • - Предстоящо демонополизиране на телекомуникационния пазар в България
  • - Бизнеса осъзнава необходимостта от НИРД и технологичен трансфер, като средства за повишаване на конкурентноспособността си

Заплахи

  • - Образованието не е практически насочено и липсва материална база за информационни и комуникационни технологии
  • - Наличие на държавни монополи в инфраструктурата на страната
  • - Ниско ниво на разходите за НИРД, отнесени към БВП
  • - Ниско технологично ниво на икономиката като цяло


От горепосочените данни може да се види, че до този момент за повечето слаби страни и заплахи за конкурентноспособността на технологичната конкурентноспособност в производството на България съществуват позитивни тенденции при силните страни и възможностите, които да им се противопоставят. За да се подобри конкурентоспособността е необходимо да се ускорят положителните тенденции и да се вземат сериозни мерки за излизане от негативните.

През последните десет години много от водещите български институти не можаха да се адаптират към пазарната среда и дейността им като центрове за НИРД постепенно замря. 

 

През този период пазарът на услуги в НИРД претърпя съществени изменения:


Поради финансови ограничения в условията на валутен борд и децентрализация на отрасловата структура на икономиката държавните поръчки за такава дейност са намалени до критичен минимум.

Големите по размер бивши отраслови научни институти, характеризиращи се с високи постоянни разходи, тромаво управление и остаряла материална база, не могат да оперират ефективно в условията на специализирани поръчки от частния сектор и нарастващата конкуренция от страна на утвърдените чужди консултантски и проектантски компании.

В момента повечето поръчки за изследвания идват по линията на международни спонсори, които предпочитат да работят със западни консултанти и в повечето случаи българските институти се включват само като подизпълнители.

Заражда се ново поколение малки фирми и научни организации, създадени от водещи специалисти в съответната област. Основателите им в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, които са се отделили от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена в по-голямата степен се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в начална фаза на растеж

Пазарът на продукти и услуги в областта на НИРД се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на осъществяваните в близкото минало фундаментални изследвания финансирани от държавния бюджет.

Конкурентноспособност чрез високи технологии

За постигане на бърз и стабилен икономически растеж България трябва да изгради модерна и надеждна информационна и комуникационна мрежа, както на ниво правителствени институции, така и на микро равнище. Безспорно основна роля в този процес ще играят интернет комуникациите, които само допреди броени години бяха характеризирани като “високи технологии”, а сега вече за тях се говори просто като инфраструктура, т.е. те не са “технологична”, а “задължителна” предпоставка за съвременен бизнес и начин на живот.

Погледната сама за себе си би могло да се твърди, че България се развива добре в областта на информационните и комуникационни технологии с ръст на определени показатели свързани с Интернет и мобилните комуникации от порядъка на десетки проценти. В същото време ранга на България по тези показатели в повечето случаи се влошава, което показва, че информационните технологии в България се развиват по-бавно в сравнение с останалите страни.

България разполага със значителен човешки ресурс за развитие на информационните технологии, както и с установени традиции за това. Поради тази причина развитието на Интернет комуникациите и бизнес средата за България по-скоро би трябвало да се разглежда като възможност за бъдещ растеж отколкото ниските показатели да се смятат за заплаха. Разбира се за да се използва тази възможност и тя да не се превърне в заплаха са необходими усилия превишаващи тези на другите Европейските страни.

Добра предпоставка за растеж на информационните технологии е и добре развитата телекомуникационна инфраструктура. По наситеност на телефонни постове и задоволяване на търсенето на нови постове България заема добри позиции сред страните от централна и източна Европа. По тези показатели страната изпреварва Полша, Русия, Словакия, Турция и Украйна като наситеността на стандартни телефони на 100 човека е близка до тази в Унгария. В допълнение може да се каже, че телефонната мрежа в България текущо се осъвременява, като се прилагат модерни цифрови технологии свидетелство за което е и високата степен на цифровизация на мрежата, с изключение на селищния пренос и селищната комутация.

----------------

Управление на риска

Управлението на риска е задължителен елемент от процеса на цялостното управление на инвестиционен проект. Известно е, че всеки един проект е динамичен и е свързан с непрекъснат преход – във време, пари, участници, следователно винаги съществува определен риск, който е необходимо да бъде управляван. 

Управление на риска
Управление на риска
 

Управлението на риска при проекта е свързан със събитие или условие, което с появяването си може да предизвика положителни или отрицателни последствия за проекта. Възможностите за съществуване на риск при реализацията на проекта са най-различни:

  • o    закъсняло включване на нов участник в проекта;
  • o    неподготвени кадри;
  • o    слаба управлениска практика;
  • o    силно влияние на външни участници;
  • o    рязка промяна на социалната или икономическата ситуация в страната;
  • o    промяна на основни стратегически документи и др.

Степента на риск при проекта се проявява както в заплахата за реализацията на обектите по проекта, така и във възможностите за нейното подобряване.


Всеки риск е уникален за себе си, като съществуват рискове, които са били идентифицирани и анализирани и в предишни проекти и за които е възможно директното разработване на стратегия за управление на риска. Институциите, реализиращи инвестиционни проекти възприемат риска като възможна заплаха, но и като условие за възможен успех. 

За да се гарантира успех на проекта, цялата информация, свързана с риска в организацията трябва да бъде ориентирана към проекта. Управлението на риска в проектите е систематичен процес на идентифициране, анализиране и предприемане на мерки по отношение на риска в проекта.


Целта на управлението на риска в проекта е увеличаване до максимална степен на вероятността за положително въздействие върху проекта и намаляване до минимална степен вероятността за отрицателно.
-------------------------------------------------

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Посетители

Translate / Перевод

Последователи - Абонати: