Фирмено планиране | dLambow

 

Фирменото планиране може да бъде стратегическо и тактическо.

 

Стратегическо планиране

Стратегическото планиране се определя като метод за вземане на решения относно бъдещето на организацията, за определяне на нейното развитие от съществуващото към бъдещото състояние. Основава се на анализ на ситуацията и изграждане на прогноза за бъдещото развитие.     Неговата цел е развитие на потенциалните възможности на организацията. 

Често, стратегическото планиране идентифицира възможни източници за финансиране, като обаче, това планиране се свързва и с управление на останалите ресурси във фирмата. В този смисъл, стратегическото планиране е преди всичко логика на процеса за съгласуване между целите, на които подчинява дейността си организацията и ресурсите ù.

 

Фирмено планиране

Тактическо планиране

Тактическото планиране е управленска логика на процеса на координация на действията и интересите на всички участници в организационната дейност. Тази логика извежда целите на организацията като аргумент, функция на които са ресурсите и по точно тяхната промяна от фактическо към необходимото състояние.
 

Основни фирмени функции

Тази логика на планиране може да се коментира и от още една гледна точка. Многобройните дейности, наричани още работи, реализирани във фирмата, могат да се групират във функции:

•  маркетинг,
•  финанси,
•  персонал,
•  снабдяване и др. 

Функциите са институционализирани в организационни звена. Планирането в неговия стратегически аспект осигурява координация на функциите и на извършващите ги институционални звена при ясно и еднозначно предварително формулирана цел.
 

Обкръжаваща среда и фирмено планиране

Стратегическото планиране трябва да се разглежда, като процес върху протичането на който влияе непрекъснато изменящата се обкръжаваща среда. Изисква се и своевременно реагиране чрез нанасяне на корекции по цялата верига от компоненти на планирането. Този тип планиране се различава от тактическото, защото чрез тактическото планиране става конкретизирането на дългосрочните цели на фирмата в по краткосрочни, както и определянето на конкретните дейности и задължения на отговорните за изпълнението им отделни звена и хора.
 

Стратегическото планиране и управление

В обобщение: стратегическото планиране и управление са най-съвременната модификация на вътрешноорганизационното планиране и управление. Кардиналните изменения в развитието на вътрешноорганизационното планиране към стратегическото планиране, протекли през 60-те и 70-те години на XX век, довеждат до своеобразен „бум” на стратегическото планиране. 

Този бум се характеризира с такова планиране, което не е насочено навътре към организацията, а навън от нея, към нейното социално-икономическо, политическо, екологическо и технологическо обкръжение. Този преход означава скъсване с представата за организацията като затворена система и преход към възприемане на организацията в качеството й на отворена система.
 

Общоорганизационно планиране

Стратегическото планиране е възможно само на фона на ефективно общоорганизационно планиране, в това число и осъществяване на активно тактическо планиране. От друга страна, планирането на организационната дейност и то не въобще, а в съответствие със стратегическата логика на процеса, може да се счита успешно само при условие, че се планира реализирането на отделните комплекси от дейности, определени от тактическото планиране.
   

----------------