Стил на управление.

Което и да е стопанско предприятие не може да функционира без своята управленческа структура. Тя е неговият скелет. Не може да се определи коя част от тялото е най-важна, но със сигурност може да се твърди, че „Рибата се вмирисва откъм главата”. Дейността на всяко предприяте се „дирижира” от ръководителя му и успехът на организацията зависи именно от неговите добри или лоши решения, неговият стил и взаимоотношения с останалата част от персонала. 

Какво е стил!

Понятието „Стил” е производно от старогръцката дума „stilos”, която на български означава „почерк”. Преди всичко е необходимо да уточним, че често употребяваните като синонимни изрази „стил на управление” и „стил на ръководене” всъщност в съдържателно отношение не са съвсем тъждествени един на друг. Това е обяснимо с различинето на съдържанието на понятията „управление” и „ръководене”. Ръководният процес е само част от управленския. Подобна теза е застъпвана още навремето в някои от „страните на мениджмънта”, изповядвана е и сега от редица чужди и наши специалисти. 

Стил на управление

Ако се приеме, че стилът на управлението най-общо представлява това как (с какви методи и средства) се извършва от някого или някои съответен управленчески процес, то стилът на ръководене е това как (с какви методи и средства) се осъществява от някого или някои конкретното ръководене на конкретна стопанска единица (т.е. избирането на решения, засягащи хора, най-често част от кадрите на съответното организационно звено, но понякога и целия му персонал и въздействието върху човешки обекти с оглед на тязното реализиране).

Стил на управление и стил на ръководене

Но общо взето не се прави съществено разграничаване между стил на управление и стил на ръководене. Това е приемливо, отчитайки обсотятелството, че ръководенето е част от управляването. Това значи, че третирайки стила на управление, неминуемо се има предвид и стилът на ръководене. Стилът на ръководене е начина , по който се осъщестява една дейност, присъща на управителя или мениджъра при упражняване на неговата служебна власт над други лица и участници в даден процес. 

Стилът на ръководене е една от характеристиките на всеки ръководител, предимно за това как той подхожка към разрешаване на управленческите проблеми. Индивидуален стил на управление е определен, конкретен и специфичен подход или начин, чрез който се осъществява управленска дейност от конкретен ръководител, която се отнася до управлението на фирмата или нейните подразделения. Той е съобразен и зависи от:

• А/ Конкретните функции, произтичащи от дейността на ръководителя, които той следва да изпълнява: планиране, организация, вземане на решения, целеполагане, регулиране, контрол и т.н.
• Б/ ситуациите и обстоятелствата, в които попада ръководената структура;
• В/ особеностите, характеристиките, способностите и зависимостите на неговата личност.

Така се оформят три концентрични кръга, които играят ролята едновременно и на ограничители и на оформители на индивидуалния управленски стил. Те поставят своя отпечатък върху поведението на отделния ръководител и го отграничават, разделят и обособяват от стила на управление на други негови колеги. 

Управленско действие

Стилът на управление трябва да се приема като сравнително устойчива система от методи, форми, техники и способи на управление, която характеризира особеностите на практическата дейност на управление на стопанския ръководител, неговия индивидуален почерк и изяви. Фактически ръководният стил е начинът, по който управителя влияе на своите сътрудници с цел да се постигне определено управленско действие.

Ръководителят е преди всичко живо същество и като такова се влияе в процеса на взимане на решения от своите темперамент, емоционалност, отношения с подчинените му сътрудници и неговите преки началници, а също и от техните лични характеристики. Така стилът на ръководене или управление става зависим най-вече от сбора от характеристики на всички участници в ръководния процес.

Й.А. Браун дели ръководителите според стила им на управление на автократи, деморати и такива, които не се месят в работата на своите подчинени. Ръководителят-автократ издава заповеди, настоява те да бъдат изпълнени, определя задачите на отделните групи без да ги пита за тяхното мнение, самостятелно (еднолично) взема решения за наказване и похвали, поддържа дистанция в отношенията с подчинените. Ръководителите – автократи от своя страна се делят на строги, доброжелателни и некадърни. 

Строгият автократ е решително педантичен, но справедлив в прилагането на своите принципи. Отличава се с постоянство, действа винаги съгласно прети твърди правила. Не делегира своите права и се старае да държи в своите ръце възможно най-много нишки на властта. 

Доброжелателният автократ чувства тежащата на него морална отговорност за своите хора, желае да им създаве възможно най-добри условия за работа. Самостоятелно определя кое е добро за работниците, които следва да вземат това, което им се дава и да бъдат доволни от него. Некадърният автократ е деспотичени непостоянен, неговото отношение към работниците зависи от моментното му настроение.

Ръководител-демократ е онзи, който разбира своята роля на координатор на работата на поверените му хора, умее да делегира права, разпределяйки ги така, че и по време на неговото отсъствие поверенното му звено да може добре да функционира. Той е диригент, а не едноличен оркестър.

Класификацията на лидерските стилове, на базата на един фактор, се оказва доста едностранчива. Поради това, често се търсят решения в пресечната точка на два фактора. По моделът, разработен още в средата на 60-те години, при анализ на непосредствената работа на мениджъра в организацията, се отчита и залага, че всеки резултат се получава при взаимодействието между производството и човека. И това са двата фактора, представени като “загриженост за производството” и “загриженост за хората”.

Първият фактор върви по посока от минимален към максимален обем на производството, изразяващ се в разнообразни стоки и услуги. Максималната по обем печалба, снижаването на производствените разходи и т.н. се превръщат в главни цели, които мениджърът се стреми да реализира в непосредствената си дейност.

Вторият фактор се развива по посока от ниска към висока загриженост към подчинените. Тя е насочена към максималното съчетаване на условията на труд с потребностите и желанията на извършващия го работник. Основната цел е свързана с високо равнище на мотивация и удоволетвореност от работата.

Всеки от двата фактора може да бъде представен като скала, която съдържа единици на нарастване степента на значимост на съответния фактор. При пресичането им се образува мрежата на т.н. управленско поведение, която съдържа 81 възможни стилови конфигурации. Това потенциално богатство от стилове, може да бъде представено чрез съчетаване на сходни (близки) техни тенденции, под формата на големи зони на лидерско поведение. Те са наименувани с твърде специфични имена:

• Стил “Управление с минимални усилия”. 

Характеризира се с ниска степен на загриженост към производството и ниска степен на загриженост към хората. Упражняват се минимални усилия, за да се изпълнят изискванията към работата и да се поддържат членовете на фирмата (групата).

• Стил “Управление по задачи”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към производството и ниска степен на загриженост към хората. Ефективността във фирмата (групата) е резултат от организирането на условията на работа по такъв начин, че човешките елементи се намесват по минимален начин.

• Стил “Местен клуб”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към хората и ниска степен на загриженост към производството. Голямо внимание е отделено на потребностите на хората за удовлетворяващи взаимоотношения. Това води до спокойна дружеска организация на труда и съответстващ не много висок темп на производство.

• Стил “Екипно управление”. 

Характеризира се с висока степен на загриженост към хората и висока степен на загриженост към производството. Работата се осъществява от обединени хора, преследващи съвместна цел. Всички имат “общо участие” във фирмата (групата) и това води до взаимоотношения на доверие и уважение.

• Стил “Златна среда”. 

Характеризира се със средна степен на загриженост към производството и средна степен на загриженост към хората. Адекватността на организационната дейност е възможна чрез балансиране на необходимостта да се изпълни работата с желанието да се поддържа моралът на хората на задоволително равнище. Постига се средна степен на удоволетвореност и резултати от типа “златната среда”.

Резултати от многобройни анализи показват, че най-ефективен е стилът «Екипно управление», при който лидерът показва висока степен на загриженост към хората и към производството, а най-разпространен е стилът “Златна среда.” – постигане на баланс по двата критерия, компромиси и в крайна сметка междинни резултати. Стиловете “Местен клуб»  и “Управление по задачи» са едностранчиви, а стил “Управление с минимални усилия” показва по-скоро ориентациите на ръководителя към задоволяване на собствените си интереси извън фирмата (групата) чрез някакво хоби, спорт, участие в референтна група и пр.

Според модела на Р. Таненбаум и У. Шмид стиловете на управление могат да се класифицират и така:

• •    ръководителят решава и обяснява решението си,
• •    ръководителят убеждава подчинените си относно правилността на своите решениия,
• •    ръководителят представя идеите си и приканва сътрудниците към запитвания,
• •    ръководителят представя своите решения като възможни да претърпят измененения и очаква контрааргументи от страна на сътрудниците,
• •    ръководителят представя проект за решение, получава препоръки и предложения от страна на ръководеният и само окончателно решава,
• •    ръководителят определя границите на свобода за решаване от страна на ръководените сътрудници и им предоставя те да решат,
• •    ръководителлят позволява на ръководениет сътрудници да действат в определени от него граници.

Новите стилове на управление

• •    Либерален стил. 

Той е ръководен стил на свободно развитие, т.е. „на ръководене” – по израза «Laisser faire», който буквално преведен означава „оставям да се развива (дживи) свободно”. Тази непринуденост се разбира като „оставяне да се влачи” (без да се полагат усилия) и винаги показва слабост в ръководния стил.

• •    Авторитарен стил. 

Определя се като диктаторски и директивен стил, тъй като основно се характеризира главно с : разделяне, вземане на решение, изпълнение;ограничен контакт със сътрудниците; статусни символи и информационно ограничаване.

При този стил сътрудникът има чисто изпълнителска функция. Той получава от прекия си ръководител указанията му и трябва да ги съблюдава. При това става въпрос за правилно разбиране, а не за лично сътрудничество и собствено мислене.

• •    Кооперативен стил. 

Този ръководен стил се счита днес за модерен. Той се развива при съвременното управление на стопанското ръководство и се прилага при различни ръководни модели. При този стил работникът става „истински сътрудник”.

Не случайно кооперативния ръкводен стил се определя като партиципативен, демократичен и недирективен стил, тъй като при него е налице активно участие на сътрудниците , разговор между сътрудниците вместо заповед и чуждият контрол става самоконтрол.

Видове стилове на управление

• •    Харизматичен (по призвание ) ръквододен стил. Той се характеризира с: лично излъчване; владеене при изключителни, кризисни ситуации; допускане само на подчинени; липса на задължения за грижа, покровителство

• •    Патриахален ръководен стил. Този стил е едно положително изменение на авториитарния ръководен стил. Ръководителят играе господстваща, но бащинска роля и търси по-голям контакт със своите сътрудници. По принцип той сам решава, но все пак дава своите нареждания не със заповеден тон, а учтиво. Основни характеристики на патриархалния ръководен стил се свеждат до: авторитет на бащата на семейството; упражняване на господство; допускане само на подчинени; вярност към сътрудниците и задължеиние за тяхното осигуряване.

• •    Атократичен (самовластен) ръководен стил. Той се характеризира с: инситуцията на преден план; вземането на решение е обще в едни ръце; йерархичен; разделяне на вземането на решението и изпълнението.

• •    Бюрократичен ръководен стил.