Малък бизнес | dLambow

 

Малък бизнес в България или в Европейския съюз

"Имам малък бизнес в Англия, имах и същия в България. Вие знаете как е в България, аз ще ви кажа как е в Англия:

• 1. Фирма се отваря за 5 минути през Интернет и всички документи идват по пощата.
• 2. Дейността на фирмата се стартира пак по същия начин или по телефона.
• 3. Отчетната година е от дата до дата и всичко е електронно, без електронен подпис, само със специален фирмен код.

Малък бизнес

• 4. Време за приключване на отчетната година и плащане на данъка 9 месеца след изтичане на отчетния период- всичко през Интернет.
• 5. Осигуровки на работниците - до 11000 заплата годишно - £14 на месец, нагоре растат.
• 6. Осигуровка на собственика, ако не е назначен на трудов договор 0.
• 7. Контролния орган е един - няма нап, хеи и др подобни!
• 8. Задължителна регистрация по ддс над 80000£ годишен оборот.
• 9. Касов апарат само по желание. С никъде несвързан.
• 10. Клиентите плащат масово с карти и така сивия сектор е сведен до минимум.
• 11. Софтуери и др. тъпотии купува държавата, които свързват банките и контролния орган и така следят укриването на обороти. Глобите са големи и никой не смее да крие.
• 12. Когато контролния орган прави проверка е длъжен да уведоми предварителни за дата и час. Ако проверката е екстремна и дойдат без предупреждение, са длъжни да попитат дали могат да влязат и да ровят из обекта. Ако собственика откаже- нямат право да пипат нищо!
• 13. Данък печалба е 20%
• 14. ДДС върху храните е 0
• 15. За заведенията има три вида лицензи - обект в който се приготвя храна в рамките на 10 мин, в който се готви и се продава само за вкъщи и такива в които се готви и консумира.
• 16. Никъде не ви искат 15 мивки и сто хладилника.
• 17. Няма изисквания за преустройства на помещенията, когато се сменя дейността.
• 18. Месечната такса на фирмената сметка £6 и нито стотинка за направен превод, независимо към коя банка е.

.
/от Мая Бабанска/

Малък бизнес в България

Иначе, секторът на малкия бизнес в бг е важен елемент от националното стопанство на страната. Значението му е най-силно в следните няколко посоки:

• - осигуряване на работа, в това число и в редица селски и планински региони;
• - осигуряване на подизпълнителска дейност под формата на поръчки от възлагателни отношения с големите предприятия и фирми, като по този начин подпомага националното производство;
• - осигуряване на гъвкавост и иновативност, по-лесно се адаптира към промени и кризи.
• - покриване на редица специфично пазарни ниши, които остават непокрити от големите фирми и вериги.

Участието на малките и средните предприятия (МСП) в националната структура на бизнеса и тяхната роля като инструмент на икономическата политика е въпрос, който заема място в редица национални стратегии.

Ролята на малкия бизнес е призната и в Европейския съюз, като съществува специално разработена политика на общността, насочена към насърчаване и защита на дребния бизнес.

За дейността на малкия бизнес и у нас има разработен нормативен акт, който очертава параметрите и обхвата му. Също така, следва да се посочи, че предприемачеството у нас има вече две десетилетия история.

Статистическите проучвания показват, че малкия бизнес в страната е насочен преди всичко в следните направления:

• - търговията и услугите;
• - сравнително постоянна работа, преди всичко на собствениците и техните семейства;
• - осигуряване на иновативно развитие;
• - дислоциране както в големите градове, така и в селските райони.

От друга страна, малкият и среден частен бизнес в България има редица слаби страни:

• - голям брой от фирмите не преследват растеж и увеличаване броя на заетите места;
• - вътрешните източници за финансиране на растежа на малкия бизнес са ограничени;
• - повечето МСП продават на локалния пазар, а само незначителна част от тях и на националния;
• - срещат затруднения при достъп до технологии и ноу-хау;
• - имат недостатъчен или изцяло липсващ опит в областта на маркетинга, стратегическото планиране, счетоводството и администрацията и др. 

Пълноправното членство на България в Европейския съюз от началото на 2007 година предостави на малкия бизнес - малките и средните предприятия (МСП), много нови възможности за развитие и реализация, но така възникват и множество предизвикателства пред предприемачите.

Това определя необходимостта от целенасочена и ефективна държавна подкрепа за малкия бизнес в България, чиято роля в икономиката непрекъснато нараства.

През 2006 година броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2003 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). Малкият бизнес представлява 99.3 на сто от всички фирми в страната и 99.7 на сто от частния бизнес.

След тях преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2006 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2003 година. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни бизнеси за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия.

Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2006 година. За периода 2003–2006 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто.

Най-малобройната подгрупа на МСП – средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.

Увеличаването на броя на бизнес регистрациите през 2006 година е с по-ниски темпове в сравнение с това за предходната година, с изключение на строителството (в отраслов аспект) и на Югоизточния район за планиране (в териториален). Но в периода 2008 - 2010 се забелязва значителна промяна и в строителството към спад.

Отрасловите структури на предприятията за всяка една от посочените бизнес-групи са относително постоянни във времето. Например, най-много от средните предприятия (над 55 на сто) са в отраслов сектор “Преработваща промишленост”, т.е. това е най-привлекателният отраслов сектор за средните предприятия.

От друга страна, отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси.

Така например, отрасловото разпределение на средните предприятия прилича повече на отрасловото разпределение на големите предприятия, сред които също преобладаващ е делът на занимаващите се с преработваща промишленост (над 68 на сто).

Докато малкия, семеен бизнес е насочен преди всичко в областта на услугите - фризьорство, козметика, масажи, ВиК, фаянс, строителни ремонти и много други подобни.

----------------